Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №   88 /12.06.2014 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К. и на прокурор ИСКРА АТАНАСОВА от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 148 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на:

                    1.В.П.В. от с.Тодор Икономово, Шуменска област, срещу решение № 8/10.01.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 449/2013 година, с което е отхвърлен иска му за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу прокуратурата на РБ за разликата от 8000.00 лева до 30000.00 лева, като неоснователен. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи иска и в този размер, като му при съди направените разноски.

Насрещната страна, Прокуратурата на РБ, е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение в тази част.

                  2. Прокуратурата на РБ, срещу същото решение на ШОС, в частта в която исковете за имуществени и за неимуществени вреди, съответно за 3047.12 лева и 8000.00 лева, са уважени и са присъдени разноски в полза на ищеца. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени в тези части, включително и поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Алтернативно се иска редукция на обезщетението за неимуществени вреди.

Насрещната страна В. П. В. не е изразил становище по тази жалба.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Доводите във въззивната жалба на В. П. В. се свеждат до това, че ШОС не е отчел в достатъчна степен интензивността на воденото срещу него наказателно производство в двете му фази-досъдебна и съдебна, както и че при определяне  размера на обезщетението за неимуществени вреди не е взел предвид и създалата се за него негативна възможност за трудова реализация поради незаконното обвинение в изввършване на престъпление.

 Апелативната инстанция не може да сподели тези доводи.

От една страна, при воденето на наказателното производство и в двете му фази няма нищо необичайно за утвърдената практика у нас. В този смисъл няма  нито завишен интензитет, нито необичайна продължителност на воденото наказателно производство, тъй-като въззивникът е бил привлечен към наказателна отговорност на 20.07.2010 година, а разследването е било прекратено с прокурорско постановление от 31.08.2012 година. В съдебната фаза са проведени само две  заседания с даване ход на наказателното дело. Следователно, в частта на претенцията за неимуществени вреди, ШОС е постановил законосъобразен съдебен акт, отговарящ и на изискването за справедливост на обезщетение по смисъла чл.52 от ЗЗД.

От друга страна, негативната възможност за трудова реализация, доколкото това е налице в случая, има по-обща причина-наличната по-голяма безработица въобще у нас, поради което и това оплакване не може да даде основание на Апелативния съд да завиши вече определеното от ШОС обезщетение.

Доводите във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ се свеждат до това, че претендираните неимуществени вреди не са доказани и алтернативно, че са присъдени такива вреди в завишен размер в нарушение на чл.52 от ЗЗД, както и че неправилно ШОС не е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от въззивника.

Апелативната инстанция не може да сподели и тези оплаквания.

От една страна, за определяне размера на неимуществените вреди, ШОС се е позовал на гласни доказателства и СМЕ, които е обсъдил подробно и правилно ги е кредитирал. Следва да се има предвид и обстоятелството, че въззивникът В. В. е с чисто съдебно минало и незаконното обвинение в извършване на престъпление за такова лице причинява по-голяма морална вреда.

От друга страна, няма основание да се приеме, че в случая има съпричиняване на вредоносния резултат и правилно ШОС не е уважил това възражение на прокуратурата. По делото е безспорно, че наказателното производство срещу въззивника В.В. е прекратено поради липса на доказателства за престъплението, в което е бил обвинен – управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта повече от 1.2 промила. Протоколът за химическия анализ на кръвната проба е бил признат за негодно доказателства за горното обвинение. При това положение нито писменото доказателство, нито свидетелски показания или самопризнания могат да обосноват наличието на каквото и да е количество алкохол, за да се приеме, че е налице съпричиняване.

От друга страна, по делото не е представено влязло в сила наказателно постановление за извършено административно нарушение-управление на МПС с алкохол до 1.2 промила. При това положение не може да се предполага, че въззивникът е извършил такова нарушение, за да се приеме, че е съпричинил вредоносния резултат. Позоваването от прокуратурата на АУАН-виж л.5 от ДП № 153/2010 година на РПУ гр.Дулово е несъстоятелно, тъй-като неговата доказателствена стойност е дерогирана с изключването на  протокола за химически анализ на кръвта от доказателствата по наказателното производство

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски.

 

 

Водим от горното, ВАпС

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/10.01.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 449/2013 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.