Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

90

 

гр.Варна,   08.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и седми май, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 148/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Д.П.П. от гр.Варна срещу решение № 56/15.01.2015 г. по гр.д.№ 1416/2013 г. на Окръжен съд-Варна – ІХ състав, с което е уважен иска, предявен от Г.А.Г., чрез настойника му В.А.Г. за унищожаване на правна сделка, обективирана в нот.акт № 75, том ІІІ, рег.№ 20610, нот.дело № 407/06 г., по силата на която ищецът е учредил в полза на ответницата ипотека върху описан в акта недвижим имот, поради това, че при сключването на договора не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради: нарушение на материалния закон с твърдения, че давността за предявяване на исковете е изтекла преди поставянето на ищеца под пълно запрещение. Твърденията за нарушение на процесуалния закон са свързани с необсъждане на всички, относими към предмета на спора доказателства, заключенията на назначените съдебно-психиатрични експертизи и доводите на жалбоподателката, изложени в писмени бележки. В жалбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по предявения иск по чл.29, ал.2 от ЗЗД, с искане той да бъде отхвърлен.

В подаден писмен отговор пълномощникът на настойника на ищеца оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението. При условията на евентуалност, моли за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, по което противната страна не е изразила становище.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е образувано по предявените в условията на евентуалност от Г.А.Г., чрез настойника му В.А.Г. срещу Д.П.П. искове:

по чл.31 от ЗЗД за унищожение на сключения между страните договор за кредит и за учредяване на договорна ипотека, обективирани в нот.акт № 75, том ІІІ, рег.№ 20610, н.д.№ 407/2006 г., по силата на който ответницата му е предоставила паричен заем в размер на 14000 евро - поради това, че ищецът не е могъл да разбира или да ръководи действията си;

по чл.29 от ЗЗД за унищожение на същия договор за сумата от 14000 евро с твърдения за измама, извършена от трети лица – Н.Н. и Д. С.

Оспорвайки изцяло исковете, ответната страна предявяване възражение за погасяването им по давност. Оспорва и твърдението на ищеца, че към момевна на сключване на договора не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нот.акт № 75, том ІІІ, рег.№ 20610, н.д.№ 407/2006 Г.Д.П.П. е представила на Г.А.Г. паричен заем в размер на 14000 евро, като за обезпечение на кредита ищецът е учредил в полза на ответницата ипотека върху собствения си недвижим имот – УПИ І-71 в кв.29 по плана на с.Близнаци, общ.Аврен.

Безспорен е и факта, че към момента на предявяване на евентуално съединените искове ищецът е недееспособен – поставен е под пълно запрещение с решение № 612/12.05.2011 г. по гр.д.№ 2274/2010 г. на Окръжен съд-Варна, влязло в сила на 31.05.2011 г. За настойник на Г., органът по настойничество и попечителство е определил сестра му В.А.Г..

Съдът е събирал доказателства за установяване на твърдяния факт, че към момента на сключване на атакувана сделка, ищецът не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи действията си.

Приложените писмени доказателства установяват, че през 1979 г. ищецът е постъпвал в болница с диагноза „епилепсия, големи припадъци”. През 1991 г. той е бил освидетелстван с диагноза „шизофренно разстройство, „маниен типи е бил освободен от военна служба. Постъпвал е за лечение в психиатрична клиника в периодите от 10.11.2008 год. - до 21.11.2008 год., от 17.01.2009 год. - до 30.01.2009 год. и 27.02.2009 год. - до 06.03.2009 год. с диагноза „параноидна шизофрения, халюцинаторно – параноиден синдром”; придружаващи заболявания – епилепсия – големи припадъци, артериална хипертония. Според експертно решение № 00376/05.03.2012 год. на МБАЛ „Света Марина” ЕАД, той е с водеща диагноза „шизофрения, с дата на военна инвалидност – 16.09.1991 год. До преосвидетелстването е бил в състояние на 66% трудова неработоспособност, а след преосвидетелстването му е призната военна инвалидност от 75 %, с мотивите, че епизодично протичащата шизофренна психоза е с голяма давност, с непълни ремисии и очертаваща се тенденция към непрекъснато протичане, както и неотзвучалия пореден пристъп, значително влошават социалната адаптация на болния.

По делото са събрани гласни доказателства:

Свид.Л.Гонова – нотариусът, изповядал сделката не помни обстоятелства, свързани със страните по сделката; свид.В.Я. – братовчедка на ищеца знае за заболяването му и установява, че през 2006 г. той е бил агресивен и с нестабилно поведение; свид.Г.Д. – бивша съпруга установява, че промяна в поведението му имало след 2005 г., но няма преки впечатления от 2006 г.

По делото са назначени няколко СПЕ, чиито заключение съдът е обсъдил задълбочено в обжалваното решение..

От заключението на СПЕ с вещо лице д-р Т.А. се установява, че липсата на документация за състоянието на ищеца в периода 2006 – 2007 г. представлява пречка за категоричен отговор на въпроса за здравословното му състояние.  Вещото лице счита, че е било възможно както да е бил психотичен, така и да е бил в ремисия. След изслушване на свидетелските показания,  вещото лице представя допълнително заключение, в което по категоричен начин поддържа в съдебно заседание, че в периода 2006 – 2007 г. психотичното състояние на Г.А.Г. е с характеристиката на пореден психотичен епизод на Шизоафективно разстройство, с миниподобни и параноидни симптоми, поради което същия не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.

Повторната СПЕ с вещо лице доц. Д-р П.М. поддържа изцяло, че симптоматиката на заболяването на ищеца се проявява при сериозни затруднения – редовна военна служба, смърт на близък човек и сключени сделки. Липсата на системно провеждано лечение също се изтъква като причина за проява на заболяването. Във връзка с липсата на медицинска документация към момента на сключване на атакуваната сделка, извежда извод за невъзможност да се заключи дали в този момент той е разбирал постъпката си. В заключение вещото лице приема, че не може да потвърди хипотезата за болестен процес за периода ноември – декември 2006 г.

За установява на спорните факти, съдът е назначил СППлЕ, заключението по която кредитира като основано на всички събрани до писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства – разпит на свидетели и заключнията на вещите лица – д-р А. и доц. Д-р М. Вещите лица са подбрани извън района на Окръжен съд Варна, поради възраженията на страните за липсата на безпристрастност във  вещото лице д-р А., която е запозната професионално със заболяването на ищеца, а вещото лице доц. Д-р М. и посочен от ответната страна.

От заключението на вещите лица д-р С. и психолог Н.С., се установява по категоричен начин, че към 2006 г. ищецът е страдал от шизофрения, която е заболяване с продължителен  и непрестанен ход на личностна промяна. Тази промяна се характеризира с нарушения на волевите отправления, както и в тази част от интелекта , касаеща неговите  абстрактно логични възможности. Нарушени са осмислянето, съобразяването на факти и събития и тяхното съответствие с риска, а предоставянето на. Г., на документи с юридическа и правна стойност и удостоверяването на съгласие от негова страна, касае качествено този тип мисловна дейност. Вещите лице поддържат, че страната може да знае какво върши и доколко то е в полза на неговите потребности, но не може да прецени последствията на своето поведение. Той е лесно внушаем, склонен е да се предоверява с импулсивно вземане на решения за съгласие. Засегнати са по-високите нива на мисловната дейност, имащи пряка връзка и с поразените от болестта емоционални-волеви отправления. Контролът, самоконтролът и критичността липсват, обуславяйки неадекватната за него преценка на ситуацията около предложените му сделки. Според вещите лице, такова поведение не се променя от ден за ден и определен период от време не може да бъде разглеждан като такъв с различно поведение от друг, поради което мотивират наличието на психотичен пристъп и в периода от 30.11.2006 г. до 04.12.2006г.

В този смисъл, правилен е изводът на първата инстанция за наличието на предпоставките по чл. 31, ал.1 от ЗЗД за унищожение на договора. Затова, на разглеждане подлежи и възражението на насрещната страна за погасяване на правото по давност. В тази насока са и оплакванията във въззивната жалба, като по тях съдът намира следното:

Съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД правото да иска унищожение на договор се погасява с тригодишна давност. Давноста започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато или грешката  или измата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключване на договора.

В хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД, когато лицето изобщо не е поставено под запрещение, погасителната давност за правото да се иска унищожение  тече от момента на сключване на сделката - лицето, действало при условията на чл.31, ал.1 ЗЗД е формално дееспособно до поставянето му под запрещение. В този смисъл е и правната теория - Михаил Малчев в „Унищожаемост на гражданско-правните сделки”, изд. „Сиела” 2010 г., стр. 198, както съдебна практика по чл. 290 от ГПК – решение №59/24.07.2013 г. на IV г.о., постановено по гр.д.№ 392/2012 г. на ВКС.

С оглед горното, неоснователно е становището, че за начало на давностния срок в случая следва да се счита месец ноември 2010 г., когато близките му - и по-конкретно сестра му, е узнала за договора. Няма основание като начало на давностния срок да се приеме друга дата, различна от датата на сключването на договора за кредит.

От изложеното се налага извода, че при начало на тригодишния давностен срок - сключването на договора за кредит на 30.11.2006 г., към датата на подаване на исковата молба - 04.12.2012 г., искът е бил погасен по давност и подлежи на отхвърляне. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което искът по чл.31, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

На разглеждане подлежи евентуалният иск по чл.29, ал.2 от ЗЗД за унищожение на договора за кредит, поради сключването му при измама от трети лица – Н. Н. и Д.С., които според твърденията на ищеца, са се възползвали от здравословното му състояние и са му обещали работа и възнаграждение от съвместен проект, склонявайки го да изтегли кредит, който няма възможност да изплаща.

Фактическия състав на измамата, като основание за унищожение на гражданскоправните сделки, включва следните елементи: 1/ да е сключена /извършена/ сделка; 2/ едната /измамената/ страна по сделката да е била в заблуждение ; 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката трябва да е знаела или да не е могла да знае за това; и 4/ сделката да е сключена  поради заблуждението.

В настоящия случай, е установено по делото, че към датата на сключване на договора за кредит, щецът е страдал от психично заболяване, както и че за него са знаели лицата, сочени като автори на измамливите действия.

Дори при извод, че Г. е бил въведен в заблуждение от третите лица относно правните последици от договора за кредит, имайки предвид заболяването му, близките му отношения с тях и възможността за лесно въздействие върху решенията му, фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД не би бил изпълнен, защото липсва знание на другата страна по сделката. Ищецът изобщо не е твърдял знание ответницата относно измамливите действия.

Правилно окръжният съд не е изискал и приложил спряното наказателно производство, образувано срещу Н. - трето за процеса лице за престъпление измама по чл. 209 от НК и не е спрял производството по настоящото дело до приключване на наказателното дело. В случая не се касае нито до хипотеза на чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК - разкрити в настоящото дело престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи изхода на гражданския спор, нито до хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК - преюдициалност на наказателното производството по отношение на настоящия спор.

С оглед изложеното, искът по чл.29, ал.2 от ЗЗД също е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Обжалванотно решение следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което евентуално съединените искове бъдат отхвърлени. В полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 1872.43 лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 56/15.01.2015 г. по гр.д.№ 1416/2013 г. на Окръжен съд-Варна – ІХ състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ евентуално съединените искове по чл.31, ал.1 от ЗЗД и по чл.29, ал.2 от ЗЗД, предявени от Г.А.Г., чрез настойника му В.А.Г. срещу Д.П.П. за унищожаване на правна сделка , обективирана в нот. акт № 75, том III, рег № 20610, нот. дело № 407/2006 год., по силата на който Д.П. е предоставила на Г.Г. паричен заем в размер на 14 000 евро, като за обезпечение на кредита Г.Г. учредил в нейна полза ипотека върху УПИ I-71, кв.29 по плана на с.Близнаци поради това, че при сключване на договора Г.А.Г. с ЕГН ********** от гр.Варна не е могъл да разбира и да ръководи действията си; евентуално – поради сключване на същия договор поради измама.

ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и настойник В.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.П. сумата от 1872.43 лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                         

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.