Р Е Ш Е Н И Е  № 62

гр. Варна, 15.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 148 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.С.Ш. от гр. Варна чрез адв. Г. М. *** против решение № 2134/22.12.15г., постановено по гр.д. № 1772/15г. на ВОС, с което е бил отхвърлен предявения от същата против С.С.С. от гр. Варна иск за разваляне на договор, сключен на 17.12.93г. с НА № 58, том LXІІ, дело № 15116/93г. на ВН, чрез който ищцата и съпругът й са прехвърлили на ответницата подробно описан апартамент с идентификатор 10135.2556.316.1.2, находящ се в жилищната сграда на ул. „Хр. Морфова”, № 2а в гр. Варна на 2-ри етаж, заедно с гараж с идентификатор 10135.2556.316.3, срещу задължението за издръжка и гледане, до размер на ¾ ид.ч. от имотите, основан на твърдение за неизпълнение на задължението на приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителите, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички твърдения и възражения на ищцата, нито са били обсъдени всички правни доводи. Не са били обсъдени всички събрани доказателства чрез анализ поотделно и в тяхната съвкупност. Не е бил обсъден доводът за неизпълнение на задълженията на ответницата за периода от 17.12.93г. до 2000г., както и от 11.01.12г. до настоящия момент. Не са били обсъдени многобройните медицински документи, приети като доказателства по делото, от които се установява какво е било здравословното състояние на починалия баща на ответницата, както и състоянието на ищцата по делото, поради което и не е направена точна преценка за обема на необходимите грижи, които е следвало да полага приобретателката. В нарушение на материалния закон и съдебната практика по приложението му в тази хипотеза, съдът е направил изводи, които не са подкрепени от доказателствата по делото за полагане на непрекъснати ежедневни грижи и даване на издръжка, без оглед на възможността на прехвърлителите да се издържат от имуществото си. Изложени са подробни доводи и за оплакването, че обжалваното решение е необосновано като се съпоставя приетото от ВОС с фактите, които се установяват от писмените и гласни доказателства по делото. Поддържа се твърдението, че откакто ищцата живее с ответницата в един дом /от 4 години/, последната не полага никакви грижи за нея, въпреки че ищцата е на 82 години и нейното физическо състояние е започнало да се влошава. Във въззивната жалба са наведени твърдения за нововъзникнали след приключване на съдебното дирене пред ВОС факти: ищцата е имала нужда да посети вилния си имот и същият да се подготви за зимния сезон, което е сторила чрез свои близки; продължава сама да си пазарува и в тежките зимни дни; ответницата не й говори и отказва помощ. В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

В предвидения срок е депозиран отговор от насрещната страна С.С.С. чрез адв. И.Р., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено. Отрича се при решаване на делото от ВОС да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в решението са били обсъдени всички събрани доказателства, имащи значение за делото. Споделят се правните изводи на първоинстанционния съд, основани на установеното по делото, че нито ищцата, нито съпругът й някога през годините са се оплаквали, че дъщеря им не полага грижи за тях, а напротив – бащата непрекъснато се е хвалил с нея. Ответницата е полагала всички необходими грижи за своите родители и същите не са били лишени от нищо. Отрича се ищцата да е правила опити да разговаря с ответницата за постигането на спогодба, а напротив – твърди се, че опитите на ответницата да установи истинската причина за предприетите от майка й действия, са останали безрезултатни поради отказа на последната от всякаква комуникация вкл. и със своята внучка. В с.з. становището по отговора се поддържа лично и чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р.С.Ш. с предявен конститутивен иск за разваляне до размер на ¾ ид.ч. на сключения на 17.12.93г. договор, оформен с НА № 58, том LXІІ, дело № 15116/93г. на ВН, чрез който ищцата и покойният й вече съпруг С. С. Ш. са прехвърлили на ответницата С.С.С. подробно описани имоти, съставляващи съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент с идентификатор 10135.2556.316.1.2, находящ се в жилищната сграда на ул. „Хр. Морфова”, № 2а в гр. Варна на 2-ри етаж, заедно с гараж с идентификатор 10135.2556.316.3, срещу задължението за издръжка и гледане, поради пълното му неизпълнение. Наведените твърдения са, че задължението на ответницата е било тя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, осигурявайки им спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента и докато са живи. Прехвърлителите са запазили правото на ползване върху прехвърления имот, докато са живи. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала поетото задължение от самото начало, тъй като прехвърлителите са живели по тяхно желание на вилата, но баща й е страдал от „Паркинсонова болест”, която е прогресирала и е имал затруднения в придвижването /а в края и до невъзможност от такова/, а двамата родители са имали нужда от грижи в пазаруването, готвенето и поддържането на хигиената, както и от подпомагане при плащането на консумативите си, които не са получавали от С.. Твърди се още, че ищцата и съпругът й сами са ходели по лекари, плащали са си издръжката и сами са задоволявали всичките си потребности, докато ответницата ги е посещавала инцидентно и без да проявява интерес и внимание към техните нужди. Сочи се, че на 29.12.11г. ответницата е настанила баща си в хоспис, тъй като той вече е бил в изключително тежко състояние, но С. не се е чувствал добре там и поискал да се прибере у дома си. На 08.01.12г. ответницата го преместила в друг хоспис, а на 10.01.12г. след посещение при съпруга, си ищцата е уведомила С., че баща й „си отива”, но тя не пожелала да го посети. На 11.01.12г. С. Ш. е починал. Разходите за погребението били посрещнати с пари, дадени от С. на С.. При настаняването на С. в хосписа, ищцата е пожелала да се върне в процесното жилище, за да не живее сама на вилата, но ответницата се опитала да я разубеди, а когато ищцата въпреки това се преместила – ответницата не й е помогнала с багажа й. Страните започнали да живеят заедно в апартамента, където ищцата обитавала една стая, а останалата част от жилището се ползвало от ответницата и приятеля й, с когото живее на семейни начала. Ищцата продължила сама да се обслужва – да си пазарува, да си готви, да си пере на ръка и да се храни сама. Ответницата не се съобразява и с влошеното състояние на ищцата, което налага спазването на специален хранителен режим, който не й се осигурява. Отношенията между страните са обтегнати и е нарушена всякаква комуникация.

В депозирания от ответницата отговор се поддържа, че тя се е грижела за родителите си не само след сключването на договора за издръжка и гледане, а и преди това. Твърди, че ежедневно е полагала грижи за родителите си като е носила храна, чистела е и е купувала дърва, водила ги е на лекар и е закупувала лекарствата им, както и всичко необходимо, за да им осигури един нормален живот. През 2001г. им е прекарала стационарен телефон на вилата, за да имат постоянна връзка. Поради оплаквания от болки в кръста, през 2007г. ответницата е завела майка си на лекар, където открили киста на бъбрека и всички разходи са били поети от ответницата по проведената операция. Сочи, че след влошаване състоянието на баща й именно ответницата го е настанила в хоспис и го е посещавала ежедневно, а ищцата го е посетила единствено на 01.01.12г. Отрича да е получавала пари от баща си, предназначени за погребението му. От момента, в който ищцата се върнала в дома на ответницата, те са заживели заедно и ответницата е поела цялостната й издръжка, включително и по пазаруването на храна, съобразена с изискванията на ищцата. След смъртта на С. ищцата е започнала да изразява негативно отношение към починалия си съпруг, което ответницата отдавала на скръбта й, но отношението ставало все по-агресивно и се пренесло и върху семейството на ответницата. През лятото на 2012г. ищцата е живяла временно на вилата, но през есента се върнала в процесното жилище при ответницата и оттогава живеят заедно. При получена криза от майка й, ответницата е осигурила медицински преглед, а след това е заплатила и проведеното оперативно лечение, полагайки последващите необходими грижи.

Видно от НА № 58, том LXІІ, дело № 15116/17.12.93г. на ВН, че С.С. Ш. и Р.С.Ш. са прехвърлили на дъщеря си С.С.С., придобития по време на брака им апартамент, находящ се на втория етаж в жилищната сграда, построена в парцел VІІ-1 в кв. 995, 5 подрайон на гр. Варна, ул. „Христина Морфова” 2а, състоящ се от входно антре, две спални, кухня, хол, баня-тоалетна с изолационно антре, заедно с 2 избени помещения и половината от таванско помещение, както и един гараж с площ от 21 кв.м., срещу задължението на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, такъв, какъвто са водили досега и докато са живи, и при условието, че прехвърлителите си запазват правото на ползване върху прехвърления имот заедно и поотделно, докато са живи. Видно от представените схеми на самостоятелни обекти, издадени от СГКК-Варна на 18.05.15г., че апартаментът е с идентификатор 10135.2556.316.1.2, а гаражът е с идентификатор 10135.2556.316.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.08г. на ИД на АГКК.

За това, че прехвърлените имоти са били придобити в режим на СИО от прехвърлителите, са представени удостоверение за сключения между тях граждански брак на 12.01.1964г.; договор от 01.06.1964г., с който на С.С.Ш.е било отстъпено правото на строеж върху описания държавен поземлен имот; билета за строеж, издаден на 18.09.64г., издаден съвместно на С.Ш. и другия суперфициар на поземления имот Д.А., както и за извършената между последните двама доброволна делба от 28.06.1965г. /л.л. 7-12 от гр.д. № 4478/15г. на ВРС, ХVІ с-в/, с който е придобит апартамента в режим на СИО. За гаража пък е бил издаден позволителен билет на 24.07.1965г. – л. 13 от посоченото дело.

От представените медицински документи се установява, че С.Ш. е страдал от Хипертонична болест на сърцето, Болест на Паркинсон, Последици от МСБ, ДПХ, Надкамерна аритмия /така в рецептурната книжка, издадена на 24.11.10г./, за което са отпускани лекарствени средства /”Madopar 100mg”/ до м. 03.11г. От издадения на 22.02.11г. амбулаторен лист /л. 79/ от лекар-невролог се установява, че анамнезата сочи на силно затруднена походка, скован, едва се движи. На 12.04.11г. са изписани други лекарства /”Хедонин или Лепонекс”/ поради наличието на признаци за прогресиращо заболяване – забравяне, объркване, припознаване на близките, нужда от помощ при самообслужване, вкл. и при задоволяване на физиологичните нужди. Констатирано е, че при прегледа е бил неориентиран за време, място и възраст, забавен и бедно структуриран мисловен процес, памет и интелект – болестно снижени. На 27.09.11г. на Шабанов е определена 100% неработоспособност с водеща диагноза „Паркинсонова болест, Ригидна форма” с право на чужда помощ поради невъзможност за самообслужване /Експертно решение № 3729/. В изготвената на 17.10.11г. Социална оценка на Комисията, определена от Директора на ДСП-Варна се посочва, че се препоръчва провеждане на медицинска рехабилитация, включваща медикаментозна и физикална терапия по лекарско предписание, както и социална рехабилитация с цел осигуряване на пълноценен живот в общността. В амбулаторните листи, съставени на 20.06.11г., 03.09.11г. и 08.12.11г. е посочено, че състоянието е без промяна по снетата анамнеза /л. 82-84/. Видно от представеното удостоверение за наследници на л. 14 от делото на ВРС, че С.С.Ш. е починал на 11.01.12г., оставяйки свои законни наследници в лицето на преживялата си съпруга Р.Ш. и дъщеря си С.С..

Заболяванията, от които страда ищцата, са отразени в нейната рецептурна книжка, заверена на 20.01.14г. – Хипертонична болест, ИБС, МСБ-последици, Захарен диабет с неврологични усложнения, Хипотиреоидизъм, Диабетна полиневропатия, за които са предписани съответните лекарствени средства /Preductal, Nivalin, Simvastatin, Tritace, Euthyrox/. Същите са и изписвани до подаване на исковата молба /последна заверка на 12.03.15г./. В представеното с исковата молба медицинско направление, издадено от личния лекар на 01.04.15г. се описани отново заболяванията, от които страда ищцата, както и изписаните 5 вида лекарствени средства /л. 20 от делото на ВРС/.

От представените по делото на ВОС амбулаторни листи за проведени медицински прегледи на ищцата Р.Ш. се установява, че такива са осъществявани редовно всеки месец – на 22.03.11г., на 07.06.11г. /л. 139, в който лист е посочено, че са изписани очила поради намалено зрение/, на 20.06.11г., на 06.07.11г. е констатирано заболяване с диагноза „Други неуточнени видове хипотиреоидизъм” и е предписано медикаментозно лечение /л. 156/, на 08.07.11г., , на 05.08.11г., на 03.09.11г., на 07.10.11г., на 08.11.11г., на 08.12.11г. /с проведено и лабораторно изследване на кръвта/, на 10.01.12г., на 08.02.12г., на 08.03.12г., на 10.04.12г., на 10.05.12г., на 11.06.12г., на 10.07.12г. /с проведено лабораторно изследване на кръвта на 18.07.12г. /. Снетата анамнеза при всички е „без съществени оплаквания”, тази от м. 04 и 05.12г. е „намаляване зрението на двете очи”, а при последната – „оплаква се от тръпнене на краката, намалена чувствителност”. На 24.04.12г. /л. 140/ е извършен специализиран медицински преглед на двете очи на ищцата в Очна клиника „Св. Петка” Варна, при което е констатирана сенилна катаракта и препоръчано лечение с лубриканти. В амбулаторен лист от 02.05.12г., издаден от офталмолог е посочено, че с оглед  намереното обективно състояние се препоръчва Phaco et IOL на ляво око в планов порядък.

На 09.07.12г. е проведен периодичен преглед във връзка със заболяването хипотиреоидизъм, направени са изследвания и е продължена медикаментозната терапия /л. 157/. В амбулаторен лист от 31.07.12г. е отбелязано, че ищцата се оплаквала от болки в долните крайници, затруднение в походката и виене на свят, отпадналост. Като обективно състояние е намерено снижени СНР за краката, хипестезия дистален тип за краката, атаксия неопределено /л. 154/. При осъществения на 08.08.12г. преглед, в анамнезата е отбелязано „силни болки в областта на пръстите на десния крак, в основата на ноктите”. На 24.08.12г. е проведено изследване чрез Електромиография и са намерени данни за сензомотерна полиневропатия на долни крайници – умерена аксонална увреда на сетивни периферни нерви. За ръцете е установено дистална увреда /л. 155/.

При прегледа на 12.09.12г. и проведено ехографско изследване е установено, че ищцата има киста на левия бъбрек, но е препоръчано проследяване чрез ехографски изследвания два пъти годишно /л. 149-150/. При прегледите на 11.09.12г., 10.10.12г., 08.11.12г., 10.12.12г. е отбелязано, че състоянието е без промяна, а при последния преглед ищцата е насочена за оперативно лечение.

Преди това на 28.11.12г. е проведено оперативно лечение на лявото око на ищцата в „Света Петка” ООД-Варна като е имплантирана Фако хидрофобна леща на лявото око /за която е заплатена сумата от 800лв. – л. 146/. Проведен е контролен преглед след тази операция на 03.12.12г., а на 04.01.13г. са изписани нови очила /л. 144-145/. На 28.12.12г. е констатирано по повод оплаквания в десния крак, че ищцата страда от артроза на колянната става и е предписана терапия чрез Диклофенак дуо /л. 159/. На 07.01.13г. е направен контролен преглед на лявата колянна става и е констатирано наличието на остатъчна болка с лек оток в същата. Назначена е терапия с Аркоксия /л. 160/.

На 10.01.13г. е отбелязано, че се насочва за контролни изследвания на бъбреците. Такива са правени на 11.03.13г. и 05.11.13г. /л. 151-152/и отново е посочено, че се насочва за консулт с ендокринолог след КЗП и ехографски контрол и изследвания през 6 месеца. При провежданите последващи ежемесечни прегледи за цялата 2013г. и до м. 06.14г. е посочено, че състоянието е без промяна. Извършвани са контролни лабораторни изследвания на кръвта, но без отбелязани особености. В амбулаторните листи от 13.06.14г. и 15.07.14г. е отбелязано, че ищцата се оплаква от болки в дясната пета. От представеното заключение на лекар образна диагностика се установява, че 15.05.14г. на Р.Ш. е направена профилна графия на дясна петна кост, при което е установено, че са налице дегенеративни промени на видимите стави от артрозо-артритен тип. В представените от ищцата амбулаторни листи за провежданите всеки месец прегледи за периода от м. 08.14г. до м. 12.14г. отново е отбелязано, че състоянието е без промяна, като отново са правени лабораторни изследвания на кръвта без отбелязани надвишавания на референтните стойности с изключение на глюкозата /но без значително надвишаване на пределните стойности или в рамките на тези стойности – л. 138/. За периода от 15.06.15г. до 17.06.15г. ищцата е престояла в Специализираната болница по очни болести за активно лечение – Варна, като на 16.06.15г. й е направена операция на дясно око и е поставена вътреочна леща, за която е заплатена сумата от 694лв. /л. 147-148/. На 31.08.15г. е било проведено ехографско изследване на коремните органи като не са констатирани отклонения. Посочено е, че не е провеждано медикаментозно лечение, но такова и не се налага /л. 153/

От удостоверението на л. 43 от делото на ВРС се установява, че ответницата е неомъжена и има една дъщеря – Симона, родена на ***г.

Ответницата е представила документ за проведено ехографско изследване на ищцата на 01.06.07г. в Хирургическа болница „Проф. Темелков” – Варна с констатирана кортикална киста на левия бъбрек, както и киста в областта на ляв яйчник. На същата дата е издаден и медицински документ за резултатите от проведеното изследване чрез компютърна томография с установяване на еднокамерна киста на левия бъбрек. Проведено е и цитологично изследване на ищцата на 08.06.07г.

Ответницата е представила касови бонове за закупени от нея на 10.06.13г. лекарствени средства – такива, каквито са предписани за лечение на ищцата Nivalin, Simvastatin и Tritace - л. 72.

През 2001г. ответницата е сключила договор с „БТК” ЕАД за откриване на стационарен телефонен пост в имота в м. „Манастирски рид”, гр. Варна. 

От представените от ответницата разписки, приложени на л.л. 38-67 от делото на ВОС се установява, че за периода от 2012г. до подаване на отговора на исковата молба през м. 07.2015г. тя е заплащала разноските за електричество, ВиК услуги и телефони за ползването на процесния апартамент.

От представените договор от 10.06.14г. и касови бонове на л. 164-165 /издадени за периода от 10.06.14г. до м. 10.15г. / се установява, че ответницата е заплатила сумата от общо 2028лв. за надгробен паметник на гроба на баща си С.Ш..

Представените доказателства, касаещи извършването на ремонт през 1999г. на покрива на сградата, в която се намира процесния апартамент са неотносими към предмета на делото, поради което и не следва да се обсъждат.

От показанията на свидетеля П. Н. се установява, че от 2000г. той постоянно живее на лозето, съседно на вилния имот на ищцата в м. „Манастирски рид”. Имотите са извън града, до вилата не е имало път, но по-късно е бил изграден, вкл. и с участието на бащата на ответницата С.. Сочи, че има голям баир нагоре към имотите им. Често пъти през зимата свидетелят е качвал във високопроходимата си кола ищцата или ответницата, когато ги види с торби. Р. и С. са си изградили баня и тоалет към дървената барака. Сочи, че С. постоянно е посещавала родителите си, носейки торби от Пикадили и Кауфланд като свидетелят предполага, че са били с хранителни продукти. Често с нея, а понякога и сам ги е посещавал мъжа на С.. Магазин за хранителни стоки, помещаващ се в една барака е имало близо до вилите само за 1 година през 2012-2013г. Ответницата е идвала с колата, за да взема и води родителите си по болниците, тъй като С. доста време преди да почине е спрял да кара кола и са нямали друг начин за придвижване. Свидетелят излага, че бащата на ответницата много я е хвалил, че много помага и това е ставало пред него и пред неговите родители, с които по-често е контактувал. Според свидетеля условията в бараката са били добри за живот и поради това С. и Р. са живеели там. Често е оставала да преспива при баба си и дядо си и тяхната внучка С. – дъщерята на С.. Към края на живота му, състоянието на С. се влошило и поради това жена му е поискала същият да бъде настанен в хоспис. С. не е била съгласна и поради това тя ги е посещавала всеки ден. Свидетелят е помагал на ищцата, а и сам е вдигал С., когато последният е падал. Често е чувал и от ищцата, че когато не е имало кой да помогне за това, Р. е викала С. и тя е ходела, за да го вдигнат и изобщо да помага. С. е имал силни бащински чувства към С., много я е обичал. Споделял е на родителите на свидетеля, че С. се грижи за тях, обича ги и ги уважава.

Свидетелят Н. Н. е приятел на мъжа, с когото живее С.. Сочи, че познава ищцата и съпруга й от около 2000г. като описва и постройката във вилното място, в което същите са живели постоянно най-късно от 2003г. като удобна за живеене. Единственото притеснително е било баира. След като бащата на С. се е разболял тя е започнала да ходи много често, особено когато времето е било лошо, за да се занесе храна. Самият свидетел, който е карал такси, освен че е транспортирал Р. и С. до болницата, но и е носил напазаруваната от С. храна за тях. Събота и неделя С. редовно е ходила с мъжа и детето си при родителите си. Свидетелят сочи, че С. е пренебрегвала семейството си, за да се грижи за родителите си, вкл. и като е пропускала почивки, на които със семейството на свидетеля са ходили с мъжа и детето й. Ответницата е помагала и при работата в градината и нейните родители много са я хвалили пред свидетеля. Често ги е навестявала и със служебния си автомобил, който ползвала, работейки като дистрибутор. Свидетелят не знае ищцата и съпруга й да са имали парични затруднения и да са търсели заеми. Не знае също защо майката е поискала да изгони дъщеря си от апартамента. Дървата за отопление на вилата са били доставяни от М. – мъжът, с когото С. живее на съпружески начала. Преди да се разболее С. сам си е прибирал дървата, но след това вече С., М. и дори самият свидетел са помагали за прибиране на дървата. Самият свидетел е помогнал, за да бъде откаран С. в хосписа, въпреки че С. е била много против това и е настоявала да се продължи гледането му в дома, но майка й е споделила, че не може повече да издържа. Свидетелят е помогнал на мъжа на С. и при подготовката и извършването на погребението на С..

Самата ищца обяснява в с.з. пред ВОС, заявявайки че тя не е настоявала за настаняване на мъжа й в хоспис, но когато е бил настанен в такъв на Златни пясъци и когато го посетили на Нова година, той е споделил на ищцата, че не му харесва този хоспис. По този повод С. е организирала преместването на баща си в друг хоспис – „Марешки”. Твърди, че С. не е поискала да види баща си за последно. Сочи, че С. не е искала пари от ищцата, задето е настанила баща си в хосписа.

Свидетелят В. С. сочи, че живее на вилата през лятото от 2000г. насам и са съседи с вилата на Р. и Стойко. След 1990г. те си построили там баня и тоалетна. Р. и С. не са се оплаквали на свидетеля да не им стигат парите, нито са търсели заеми от него. Всички съседи са помагали на това семейство след като С. се е разболял. Свидетелят е виждал С. с дъщеря си да идва на вилата. Не знае дали С. е носила хранителни продукти на родителите си. Свидетелят излага, че родителите на С. са казвали „Дотук ми дойде вече”, но пък С. е обичал много С. и не давал нищо да се каже за нея, а и майка й много я обичала. След като С. се разболял, Р. се е грижила за него, перяла на ръка, Р. е цепела и режела дървата, а свидетелят им помагал да приготвят материал за ракия от градинските им плодове. Веднъж дървата дошли нацепени, но свидетелят не знае кой ги е прибирал. Хранителен магазин в тази зона няма от 10 години, поради което хранителните продукти се закупуват от магазин, отстоящ на около 2 км. Самият свидетел е качвал в колата си Р., за да я откара с продуктите до дома й. При честите си посещения /2-3 пъти на седмица/ в имота на Шабанови свидетелят е заварвал и С.. Не знае кой е помагал в градинската работа след като се е разболял С., предполагайки че Р. реже и кивито, но изразява съмнение дали тя разбира от това. За да бъде отведен в болница С. са помагали съседи или таксита или С..

Свидетелят К. е първи братовчед на Р., поради което и неговите показания съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Неговите впечатления са спорадични – няколко пъти на годината са се виждали с Р. и С.. Сочи, че те са отишли на вилата да живеят, за да не изкачва С.стълби. Твърди, че те не са живеели охолно, но не са и имали притеснения. По думите на Р., С. ги е посещавала само, за да им занесе пенсиите. Въпреки това Р. и С. не са се оплаквали от дъщеря си. Свидетелят само е минавал през вилата, но не се е застоявал там. Отношенията между майката и дъщерята са се влошили след смъртта на С., когато Р. е отишла да живее съвместно с ответницата в процесното жилище, тъй като е станало тясно. Свидетелят сочи, че Р. се храни сама и сама си пазари от магазина, както и сама посещава личния си лекар. Твърди, че Р. не го е молела, за да води С. на лекар, не се е случвало Р. и С. да молят свидетеля да им помага. Не знае случаи при които С. да е отказвала на родителите си да им помага.

Според изявлението на ищцата в с.з. пред ВОС, дървата за отопление сами са си ги плащали с мъжа си, но пък няма спомен кой ги е заплатил последната година.

От разпита на свидетелката К. пред въззивната инстанция, чиито показания съдът преценява отново с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като тя е съпруга на разпитания пред ВОС свидетел Д. К., се установява, че през последната зима на 2015/16г. много често общуват с Р., която е всяка събота и неделя в тях. Съпругът на свидетелката е закупил телефон на Р., за да могат да общуват с нея, тъй като тя има нужда от това. Често й пазаруват, тъй като Р. не може сама да си пазарува. При последната им среща свидетелката и съпруга й са взели Р. на 04.04.16г., за да отидат на вилата и по молба на Р. тя да си набере коприва и лапад, но всички били неприятно изненадани, тъй като двора е бил изчистен от всякаква трева, вкл. и от посочените растения. Това е станало без разрешението на Р.. Свидетелката твърди, че Р. ползва хладилника, може да си готви в кухнята на апартамента, когато я няма С. и мъжа й. Сочи, че не е ограничаван достъпа на Р. до никоя от стаите, но твърди, че Р. е изолирана сама в стаята, където преди това е било настанено детето на С. /внучката на Р./. И понастоящем Р. ползва розовите шкафове в детската стая. Детето, което сега е 6-ти клас, спи в спалнята при родителите си, но пречи на Р., тъй като там е компютъра и другите му вещи и влизайки, за да ги ползва, то притеснява ищцата. На последната Нова година К. поканили Р. и тя е празнувала с тях и е пренощувала в дома им, като през това време С. не се е обадила, за да провери как е майка й. Свидетелката не знае къде е била Р. на Коледа. К. са помогнали при обирането на плодовете от градината на лозето през тази есен и дори са съхранили ябълките на Р., тъй като тя не ползва мазата към процесното жилище, която е мухлясала. Свидетелката не знае защо Р. е помолила К. или С., но предполага, че защото не си говорят. Твърди, че в изготвения от С. некролог, поставен на гроба на С., съпругата му не е включен сред опечалените лица.

Свидетелката К. е приятелка от детските години и съседка на С. в гр. Варна. Учудена е била да разбере за влошените отношения между С. и майка й през последните месеци. Сочи, че Р. живее в най-хубавата /бившата детска/ стая в процесното жилище. Ежедневни са контактите на свидетелката със С., а посещенията на К. в дома на ответницата са поне веднъж седмично. Тя сочи, че С. поема плащането на всички сметки за ползваните в апартамента консумативи, както и пазарува, поради което и счита, че С. се грижи за майка си. Свидетелката не е виждала Р. да си пазарува в кварталния магазин, но е виждала внучката й да купува нещо по заръка на баба си. Свидетелката не познава К. и ги вижда за първи път по това дело, но знае, че Р. е прекарала последната Нова година с тези „новопоявили се” роднини. Определя ги като такива, тъй като са израснали заедно със С. и познава всичките им роднини. Тази есен Д.К. е ходил на лозето, за да спре водата и С. е била ядосана, тъй като тя досега винаги се е занимавала с тези неща. С. опитва да говори с майка си, но последната отказва, дори се правела, че не познава свидетелката. Последната не знае кой пере дрехите на Р.. Сочи, че С. е била много афектирана от изложения от майка й факт по време на настоящото дело, че ответницата е осиновена и когато поискала обяснение за това й било отговорено „какво се правиш, че не знаеш”.

Видно от постановеното и влязло в сила на 02.03.16г. поради необжалваемостта му решение по в.гр.д. № 3305/16г. на ВОС, че на осн. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД ответницата С.С.С. и Д.М.С. са осъдени да върнат на ищцата Р.С.Ш. процесния апартамент, заедно с процесния гараж, като върнат имота на заемодателя. Прието е, че между родителите и дъщерята, както и мъжът, с когото по-късно е заживяла тя, е бил сключен неформален безвъзмезден и безсрочен договор за заем за ползването на апартамента и гаража, по отношение на които на С. с договора за издръжка и гледане е била прехвърлена само голата собственост. Поради това и за заемодателя е налице всякога възможността да иска връщане на предоставената за ползване вещ, без да сочи допълнителни основания за това.

По същността на предявения иск и разпределението на доказателствената тежест по установяване в процеса на правнорелевантните факти.

            Конститутивният иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение на задълженията на приобретателя на вещното право на собственост върху недвижимите имоти, притежавани преди това в режим на СИО от прехвърлителите, предявен от преживялата съпруга-прехвърлителка против приобретателката, която също е наследник на починалия прехвърлител, е допустим до размера на субективните й права, произтичащи от прекратената СИО и от наследяването – в случая до ¾ идеални части от прехвърлените имоти

            Договорът за издръжка и гледане е средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя, като същевременно той е обусловен и от личността на страните между които се сключва. Точното му изпълнение предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество – по отношение на грижите и издръжката, необходими на прехвърлителите. Задължението на приобретателя, поето към повече от един прехвърлител е неделимо. Неизпълнението по отношение само на един от прехвърлителите обуславя частично неизпълнение, което когато не е незначително може да обуслови разваляне на договора дори и само по морални съображения. При всички случаи обаче е необходимо да бъде изяснено дали неизпълнената част на задължението не е по същество незначителна според действителния интерес на кредитора – чл. 87, ал. 4 от ЗЗД /т. 3 от ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС/.

            Наред с горното, макар и този договор да се сключва с оглед личността на пряко задълженото лице да дава издръжка и да полага грижи за прехвърлителя, според естеството на придобитите права те по същество са преминали и в непосредствено ползване от близкия на приобретателя кръг лица, с които той живее. Това означава, че приобретателят може да бъде подпомаган при изпълнението на договора и от своите близки в приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др., тъй като в преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими действия /т. 4 от цитираното ТР/.

            В настоящия случая ищцата следва да докаже сключването на договора за издръжка и гледане с твърдяните в исковата молба негови страни и предмет, а ответницата следва да докаже изпълнение на задължението да издържа и гледа родителите си и да им осигурява условия на живот, такъв какъвто са водили преди това и докато са живи.

Изхождайки от начина на формулиране в договора на престацията на приобретателя – “срещу задължение да поеме издръжката и гледането като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега” /и при липсата на особени уговорки/, следва да се приеме, че страните са имали предвид онова типично разбиране за гледането и издръжката, което е утвърдено в живота: установяване на общ живот /дори и в едно домакинство ако желаят прехвърлителите/, на обща семейна среда за протичане на живота на прехвърлителите под грижите и вниманието на другата страна, както и задоволяването на нуждите на прехвърлителите със средствата на приобретателя. Изпълнението на тези задължения се свързват с ежедневното, постоянно и адекватно задоволяване на нуждите на прехвърлителите съобразно тяхната специфика, като всяко непрестиране на нужното като грижа и издръжка за определен период от време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на поетите задължения на приобретателите е налице при неоказване на необходимото съдействие от кредитора-прехвърлител на имота, но в последния случай е нужно в най-кратък срок да се предприемат действия по обезпечаване на издръжка и респективно за трансформация на задълженията от натурални в парични.

По правните изводи, които се налагат от установената по-горе фактическа обстановка.

По делото се установи, че страните са обвързани от твърдяната от ищцата облигационна връзка, имаща характера на договор за издръжка и гледане, който по своята правна природа е двустранен, алеаторен и възмезден договор. Установи се още, че ищцата и нейният съпруг са престирали своето задължение да прехвърлят голата собственост на недвижимия си имот на ответницата.

От изложеното в исковата молба, потвърдено и от свидетелските показания и на двете групи свидетели, самите прехвърлители са решили да заживеят на своето вилно място край гр. Варна, тъй като там няма стълби и е било по-лесно придвижването на бащата на ответницата. Това е станало около 2000г. Няма данни за периода от прехвърлянето на имотите през 1993г. и до 2000г. прехвърлителите да са имали особени нужди, които да не са били задоволявани от дъщеря им, още повече, че те са живели в процесния апартамент заедно – няма нито медицински документи, удостоверяващи влошено здравословно състояние, нито пък свидетелски показания, които да сочат на нужди, останали неудовлетворени през този период.

За периода от 2000г. до 2007-2008г. прехвърлителите са живели на вилата си, в която са изградили допълнително и баня и тоалет, бил е изграден и път съвместно с всички съседи, като единствените неудобства са били стръмнината до тяхното място и липсата на магазин за хранителни стоки. Съдът обаче дава вяра на показанията на свидетелите на ответницата, че тя е посещавала редовно родителите си – сама или с детето си С.Д.С. родено 2003г. /което понякога е оставало да преспива при баба си и дядо си/, както и с бащата на детето си /мъжа, с когото е заживяла на семейни начала –Д.С./. Самата С. е помагала в градинската работа, в пазаруването и снабдяването на родителите си с храна и други необходими за живота на родителите й вещи. През 2001г. тя е осигурила и телефонна връзка с родителите си, сключвайки договор за доставка на този вид услуга – стационарен телефон. Никой от свидетелите не сочи родителите на С. да са имали нужда от парични средства и да са искали заеми. През 2007г. ответницата е завела майка си на специализирано медицинско изследване /в частната клиника Хирургическа болница „Проф. Темелков”, където изследванията е за сметка на самите пациенти/ и след това е проведено оперативно лечение за отстраняване киста на бъбрека.

Установи се от показанията на всички свидетели, че около 3-4 години преди смъртта на С. /2008-2009г./ Паркинсоновата болест, от която същият е страдал , е започнала да прогресира, като вече към края на 2011г. същият е бил в много тежко общо състояние – на моменти неориентиран, неразпознаващ веднага близки и познати, увредено зрение и невъзможност да се обслужва сам. Станал и словесно агресивен. През същият период непосредствените грижи за С. са полагани от ищцата, но пък същата е била изцяло подпомагана от ответницата – така и свидетелят П. Н. и св. Н. Н., които сочат, че С. редовно е пазарувала и доставяла хранителни продукти /лично или мъжа й или с помощта на св. Н. Н., който е таксиметров шофьор/. Ответницата е водила родителите си на лекар /а и няма данни друг да го е правил, след като пътят до вилата е много стръмен/ - така и св. В .Ст., който сочи, че С. е воден на лекари от съседи, от таксита или от С.. Последната е осигурявала и дърва за огрев /макар и по твърдения на ищцата до 2010г. те да са си ги плащали сами/, но прибирането им е било осигурявано от ответницата и от мъжа, с когото тя живее. Никой от разпитаните пред ВОС свидетели не сочи родителите на С. и за този период да са имали незадоволени нужди от пари или пък да са били изоставени без съответните необходими грижи в ежедневието и за тяхното здраве. Свидетелите П. Н. и Н. Н., които имат непосредствени и многобройни впечатления от живота на родителите на С., тъй като живеят в съседство на вилното им място, сочат, че и двамата родители са били доволни от дъщеря си и са я обичали. С. не е давал да се каже нищо лошо за нея. Това се потвърждава и от показанията на св. В. С., който макар и противоречейки си сам сочи, че родителите на С. са казвали „Дотук ми дойде вече”, но пък излага, че С. е обичал много С. и не давал нищо да се каже за нея, а и майка й много я обичала. Свидетелят К. /чиито контакти с родителите на С. са били за този период спорадични – 2-3 пъти в годината - само минавайки през вилата/ пък сочи, че Р. не го е молела, за да води С. на лекар, не се е случвало Р. и С. да молят свидетеля да им помага и не знае случаи, при които С. да е отказвала на родителите си да им помага.

В края на 2011г., когато състоянието на С. е било вече крайно влошено и неговото обслужване е било затруднено, ищцата е помолила С. да го настанят в хоспис – така от показанията на свидетелите П. Н. и Н. Н., както и от показанията на В. С., който споделя казаното от самата ищца: „Разбрах от Рачето, че С. е настанен в хоспис, след като той почина. Рачето сподели мъката си от загубата и каза, че той вече не можеше сам и са се принудили, за да е под лекарско наблюдение”. Избора на тези заведения, настаняването, както и преместването в друг хоспис /по молба на С. съобразно казаното от ищцата/, е организирано от ответницата. Няма преки доказателства кой е заплащал услугите за тези настанявания, но самата ищца признава, че тя пари не е давала на С. за това /а ноторно известно е, че това са скъпи услуги/. В началото на 2012г. е починал С. и цялата организация по погребението е поета от дъщеря му С. и мъжа, с когото тя живее – така св. Н. Н.. Ответницата е проявила и своя вече морален дълг към баща си, поемайки значителните разходи и за поставянето на паметна плоча на гроба му, плащайки разсрочено за период от около 1 година и половина /и по този начин, подпомагайки и майка си/.

От края на 2011г. и до настоящия момент /с изключение на лятото на 2012г./ ищцата и семейството на дъщеря й живеят заедно в процесния апартамент. Подробно коментираните по-горе медицински документи, издадени на ищцата, сочат че от 2011г. до 2015г. същата страда от множество заболявания, за които обаче се провеждат постоянни медицински прегледи при личния лекар и със съответните специалисти /прегледите са всеки месец и по няколко пъти на месеца/, както и се приема съответното медикаментозно лечение. Няма събрани доказателства по делото относно стойността на закупуваните общо 5 вида лекарствени средства и в каква степен същите се реимбурсират от Здравната каса, но по делото са налице доказателства, че ищцата редовно приема лекарствата си /като и ответницата ги е закупувала/. Последователно, но своевременно са били оперирани и двете очи на ищцата като са имплантирани вътрешноочни лещи, за които са заплатени високи по размер парични стойности. Ищцата е настанена в най-хубавата стая от апартамента /в стаята, където ответницата е отглеждала детето си/ - така св. К.. Съдът не може да сподели изразеното от св. К. становище, че ответницата не изпълнява задълженията си по договора, тъй като не е сменено обзавеждането в детската стая, за да се осигури мебелировка, подходяща по цвят /да не е розова/ на възрастта на майка й. Не се споделя и това, че на ищцата не са й осигурени съответните условия в апартамента, за да не се чувства необезпокоявана, тъй като детето на С. /което е единственото внуче на ищцата/ ползва вещите си от детската стая. Ответницата е осигурила според възможностите на жилището възможно най-добрите условия за майка си, принуждавайки детето си, което вече е на 12 години да спи при родителите си. Съдът намира, че в противоречие с твърденията на ищцата, която сочи че има множество заболявания, които не й позволяват да се придвижва сама и да си пазарува, както и да спазва диетичен хранителен режим, по делото са налице доказателства за своевременното, пълно и адекватно следене и лечение на тези заболявания с многократни и постоянни посещения на личен лекар и лекари-специалисти, както и пазаруване на съответните хранителни продукти, което или ищцата сама осъществява или го осъществява с помощта на ответницата. В тази връзка съдът намира, че дори и семейство К. в последната 1 година да проявяват особено внимание към ищцата, те не заместват недадени грижи и издръжка от ответницата – ищцата има пълен достъп до кухнята и хладилника в апартамента, а абсолютно всички консумативи като ток, вода и телефон се поемат само от ответницата. Самата ищца отказва всякаква комуникация с дъщеря си /на която по повод на настоящото дело е разкрила, че е осиновена/ - така св. К..

Празнуването на последната Нова година по покана на К. извън дома на ищцата не е по принуда, а по желание на самата ищца, тъй като предходните години семейството на ответницата, техни приятели и ищцата са отбелязвали празниците заедно. Съдът не споделя и изложеното от св. К., че положените от ответницата грижи по поддържането на вилния имот на ищцата през настоящата пролет /при което е премахната тревата, както и копривата и лапада/ са всъщност неизпълнение на договорните задължения, тъй като е създало неприятни усещания за неочаквана и разочароваща изненада у ищцата. Не се установи от показанията на свидетелите пред настоящата инстанция и че през последната зима на 2015/16г. ищцата е била принудена сама да си пазарува /св. Костова излага, че ищцата никога не посещава кварталния хранителен магазин, а изпраща внучката си С. за покупки, а освен това пазаруването и снабдяването се извършва изцяло от семейството на С./, както и да организира сама зазимяването на вилния имот - св. К. е бил изпратен от ищцата да спре водата в имота, което е било без знанието на ответницата, която по принцип извършва тези дейности.

Няма данни към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция да е изпълнено доброволно или принудително влязлото в сила на 02.03.16г. решение по в.гр.д. № 3305/16г. на ВОС, с което на осн. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД ответницата С.С.С. и Д.М.С. са осъдени да върнат на ищцата процесните апартамент и гараж и да живеят на друго място, за да се изследва дали длъжника по договора за издръжка и гледане е предприел активни действия при забава на кредитора да трансформира своя дълг от натура в паричния му еквивалент.

Всичко гореизложено обуславя извода, че е налице пълно и точно /във времево и качествено отношение/ изпълнение на задълженията на приобретателката по процесния договор за издръжка и гледане, поради което и предявеният от прехвърлителката иска за неговото разваляне е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Инкорпориращото същия правен извод обжалвано решение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не следва да й се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2134/22.12.2015г., постановено по гражданско дело № 1772 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: