Р Е Ш Е Н И Е № 66

гр. Варна, 21.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 149 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство срещу решение № 378/09.12.2015г., постановено по гражданско дело № 408 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Добрич, както следва:

            1. Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Добрич, против решението в частта му, с която въззивникът е бил осъден да заплати на П.Н. К. /П./ от гр. Добрич, сумата от 500лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания и дискомфорт, вследствие на незаконното й обвинение за престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК, предмет на досъдебно производство № 1013/ 2014г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Добрич, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.06.2015г. до окончателното и изплащане; както и да заплати сумата от 40лв. – съдебно-деловодни разноски. Претендира се, че решението е неправилно, тъй като не е съобразено със събраните по делото доказателства и се иска отмяната в обжалваната му част и отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност – намаляване на обезщетението до размер, съобразен с принципа на справедливостта и със съдебната практика по аналогични случаи. Изложено е, че по делото не е доказана причинна връзка между претендираните вреди и повдигнатото обвинение срещу ищцата. Излага се, че от доказателствения материал по делото се установява, че негативните преживявания на ищцата се дължат изключително на личното й поведение през процесния период, на качеството й на родител и на преживяванията й във връзка с отношенията й с нейния съпруг, с когото са били в процес на развод и във връзка с отношенията й с децата й. Сочи се, че повдигнатото обвинение е било за нетежко престъпление, а досъдебното производство е приключило в кратък времеви период. В с.з. жалбата се поддържа чрез прокурор от Апелативна прокуратура-Варна.

            Срещу тази въззивна жалба ищцата не е подала отговор, но в с.з. пред въззивната инстанция я оспорва чрез процесуален представител.

            2. Въззивна жалба от П.Н. К. /П./ от гр. Добрич против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата за разликата над посочения размер от 500лв. до предявения размер от 25 001лв. Изложено е, че присъденото обезщетение не съответства напълно на повдигнатото обвинение, на интензитета на негативните емоционални преживявания на ищцата. Посочени са множество съдебни актове на ВКС по ЗОДОВ, както и две решения на ЕСПЧ в подкрепа на оплакването. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на иска в пълния му предявен размер и присъждане на разноските. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител като се поддържа присъждането на заплатената за настоящата инстанция ДТ.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна – Прокуратурата на РБ чрез прокурор в ОП-Добрич, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Поддържа се тезата, че присъденият от ДОС размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата е неоснователно завишен и не съответства на конкретните доказателства по делото, на принципа по чл. 52 от ЗЗД и не е съобразен с трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в страната. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение.

            Настоящото въззивно производство има за предмет и подадената от П.Н. К. /П./ от гр. Добрич частна жалба с вх. № 674/03.02.16г., с която е обжалвано определение № 65/26.01.16г. по посоченото първоинстанционно дело, с което е оставена без уважение инкорпорираната във въззивната й жалба молба за изменение на решение № 378/09.12.15г. по делото, в частта му за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК. Счита се същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се споделя довода, че ищцата е направила разноски, които са били несъразмерни. Счита се, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1 на ВАС, тъй като предвиденото минимално адвокатско възнаграждение при искове с цена до 1000лв. е 300лв. Счита се, че определението на съда не е съобразено и с ТР № 6/12г., постановено на 06.11.13г. от ОСГТК на ВКС.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от Прокуратурата на РБ чрез прокурор от ОП-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна.Счита се, че определението е правилно и законосъобразно и съобразено с нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ като на ищеца е присъдено възнаграждение за адвоката съразмерно на уважената част от иска и при отчитане на прекомерността на това възнаграждение.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

         Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от П.Н.П. от гр. Добрич против Прокуратурата на Република България с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 25 001 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182 ал. 2 от ГПК, за което ищцата е била привлечена като обвиняема с постановление от 28.02.2015г. по досъдебно производство № 1013/ 2014г. по описа на І РУ на МВР гр. Добрич и което производство е било прекратено с постановление на Районна прокуратура гр. Добрич от 08.05.2015г. Претендирало се е присъждане на законна лихва от датата на прекратяване на наказателното производство – 08.05.15г., до окончателното плащане на задължението. Наведените твърдения са били, че в резултат на незаконното обвинение ищцата следвало да търпи вредни последици, изразяващи се в лишаването й от право на придвижване извън пределите на Р България, отнети й били всички граждански права, лишена била от право на нормален живот, била притеснявана и психически затормозена, лишена била от право да напуска страната, била подложена на непрекъснати разпити от органите на досъдебното производство, по който начин й бил нанесен душевен дискомфорт, страдала от терзания и тормоз, била заклеймена несправедливо като престъпник. Продължителността на производството и неговата висящност ограничавали гражданските й права. Освен това ищцата страдала душевно и се тормозела от неизвестността на наказателното производство, не знаела как то ще завърши, тормозела се и се укорявала от отношението на близки познати, от органите на реда към личността й, не се чувствала пълноценен гражданин, чувствала се незащитена от законите и Конституцията на РБ. Името й било опетнено, а това я карало да се чувства обидена, опетнена и оклеветена.

                И пред първата инстанция ответникът е оспорил предявения иск поради липсата на доказателства за претърпени от ищцата вреди, поради липсата на причинна връзка на евентуално претърпени вреди с воденото досъдебно производство, както и поради това че последното е било водено за нетежко престъпление, при наложена най-лека мярка за неотклонение и за кратък период, през който никакви права не са били накърнени на ищцата. Оспорен е бил и началния претендиран момент за присъждане на законната лихва поради липсата на доказателства за момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Евентуално се е подържало, че претенцията е завишена по размер.

Като доказателствен материал по делото са приобщени материалите по гр.д. № 4633/13г. на РС-Добрич и материалите по ДП № 1013/14г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич. Посоченото гражданско дело е било образувано на 29.10.13г. по исковата молба на П.Н.П. против П. Д. П. с предявен иск за прекратяване на сключения между двамата на 18.01.1997г. граждански брак, поради дълбокото и непоправимото му разстройство по вина на ответника, за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им деца – Д., р. на 18.06.1997г. и И., р. на 04.11.2005г., и за осъждането на ответника да заплаща издръжка. В исковата молба е било изложено, че поради проявявана системна физическа и психическа агресия от П. против ищцата, което е ставало пред децата, същата е напуснала семейното жилище на 22.10.13г. с детето И., а синът им Д. не пожелал да последва майка си. Към исковата молба е било приложено копие на Заповед за незабавна защита, издадена на 25.10.13г. по образуваното по молба на П.П. лично и като майка на детето И. гр.д. № 4540/13г. на ДРС по реда на ЗЗДН против П. П., като ответникът е бил задължен да се въздържа от домашно насилие против молителката и детето им И., забранено е на ответника да приближава молителката и детето И. на по-малко от 5 метра от жилището, където живеят, от местоработата на П., училището на детето и местата за социални контакти.

С подадената на 07.11.13г. насрещна искова молба по бракоразводното дело, ответникът П. П. е изложил обстоятелства, съставляващи основание на иска за развод по вина на съпругата му П.П. /вкл. , че тя на 22.10.13г. е напуснала семейното жилище с детето И./, претендирайки прекратяването на брака по вина на съпругата, предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на бащата, осъждането на майката да заплаща издръжка на децата. Ответникът е поискал постановяването на привременни мерки по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК по отношение на децата и издръжката им, претендирайки предоставянето упражняването на родителските права на него. С определение от 09.01.14г. съдът по гр.д. № 4633/13г. на ДРС е уважил молбата на П. П. по реда на чл. 323, ал.1  от ГПК и предоставил упражняването на родителските права по отношение на двете деца на П., а на майката е определил режим на лични отношения. На 21.01.14г. П. П. е получил изпълнителен лист, издаден въз основа на това определение. По негова молба и въз основа на този ИЛ е било образувано изп.д. № 2002/14г. на СИС при ДРС, но длъжницата П. не е предала детето И. на бащата П. на насрочената за това дата на 18.02.14г. На 25.02.14г. П.П. е подала молба по бракоразводното дело с искане за изменение на привременните мерки само по отношение упражняването на родителските права за детето И., сочейки нововъзникнали обстоятелства – започнала работа по трудово правоотношение, починал бащата на П. и тя и сестра й са наследили негов апартамент в гр. Добрич, депозираната по бракоразводното дело СПЕ, сочеща на необходимост детето И. да живее при майката. На 26.02.14г. П.П. е подала до РП-Добрич жалба против П. П., уличавайки го в извършването на престъпление – подтикване към лъжесвидетелстване по бракоразводното дело на лице, което живее със сестра й на семейни начала. Била е образувана преписка 415/14г. на РП-Добрич, по която по-късно с Постановление от 20.06.14г. е било отказано да се образува наказателно производство против П. П. /л. 49 от в.гр.д. № 352/14г. на ДОС/. В проведеното на 27.02.14г. с.з. по бракоразводното дело е постановено определение, с което са били изменени привременните мерки само по отношение на детето И. като упражняването на родителските права по отношение на него са предоставени на майката П., на бащата е определен режим на лични отношения с детото и задължението да заплаща издръжка. С решение № 10/28.03.14г. по гр.д. № 4633/13г. на ДРС е прекратен брака, сключен между П. и П. П. по вина на съпругата, като упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата П. По този повод с молба от 07.04.14г. П. П. е отправил искане за изменение на привременните мерки по отношение на детето И. с предоставяне упражняването на родителските права на бащата, но с определение от 10.04.14г. ДРС е отхвърлил тази молба. На 15.04.14г. П. П. е получил изпълнителен лист въз основа на определението от 27.02.14г., с което като привременни мерки му е определен режим на лични отношения с детето И. и е образувал изп.д. № 2059/14г. на СИС при ДРС.

Междувременно отново на 28.03.14г. е постановено решение по гр.д. № 4540/13г. на ДРС, с което по реда на ЗЗДН са били наложени ограничителни мерки по отношение на П. П. за защита на пострадалите от домашно насилие П.П. и детето им И. /вкл. и със забраната ответникът да приближава молителката и детето И. на по-малко от 5 метра от жилището, където живеят, от местоработата на П., училището на детето и местата за социални контакти/.

По образуваното изп.д. № 2059/14г. на СИС при ДРС е бил съставен протокол на 14.05.14г., в който е отразено изявлението на П.П., че ще предаде детето И. на баща му на 17.05.14г. пред училището на детето. /л. 61 от материалите по ДП 1013/14г./.

На 17.06.14г. е постановено решение по в.гр.д. № 336/14г. на ДОС, с което е било оставено в сила решението по реда на ЗЗДН, постановено по гр.д. № 4540/13г. на ДРС с наложените на П. П. задължения, забрани и ограничения.

На 08.07.14г. е постановено решение № 251 по в.гр.д. № 352/14г. на ДОС, с което решението по гр.д. № 4633/13г. на ДРС е изменено само в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между П. и П. П. и е постановено, че вина имат и двамата съпрузи. Решението в останалите части е оставено в сила.

На 18.07.14г. П. П. е подал тъжба до ДРС против П.П. с искане за осъждането й за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК – че не е изпълнила влязлото в сила определение от 27.02.14г. по гр.д. № 4633/13г. на ДРС за привременните мерки по отношение на детето И. Образуваното НЧХД № 993/14г. на ДРС е било прекратено с разпореждане от 22.07.14г. и изпратено на РП-Добрич, тъй като това престъпление е от общ характер. С постановление от 21.10.2014г. на прокурор при ДРП било образувано досъдебно производство против неизвестен извършител за това, че в периода 28.02.2014г. – 21.10.2014г. в гр. Добрич съзнателно не изпълнил постановеното по гр. д. № 4633/ 2013г. по описа на ДРС определение, влязло в законна сила на 27.02.2014г., по силата на което на бащата П. Д. П. бил определен режим на лични отношения с детето И. П. Д., всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя – престъпление по чл. 182 ал. 2 пр. II от НК. Законният повод за образуване на досъдебното производство е горната тъжба, депозирана от П. Д. П. С постановление от 25.07.2014г. прокурор при ДРП поради факта, че в преписката се съдържали данни за извършено престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК, постановил извършването на предварителна проверка по тъжбата, като се снемат писмени обяснения от П.Н.П.. Такива са й били снети, включително и е бил съставен протокол за полицейско предупреждение от 10.10.2014г. По преписката са били приложени писмени доказателства, които самият П. Д. П. е приложил към тъжбата си. С постановление от 14.10.2014г. прокурор от РП-Добрич, приемайки, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК, е разпоредил да се снемат повторно писмени обяснения от П.П. и да се приложи съдебния акт за прекратяване на брака им.

На 17.02.2015г. П.Н.П. била привлечена в качеството на обвиняема за това, че в периода от 28.02.2014г. до 17.02.2015г. в гр. Добрич съзнателно не изпълнила постановеното определение по гр. д. № 4633/ 2013г. по описа на ДРС, влязло в сила на 27.02. 2014г., по силата на което се определя режим на лични контакти на дъщеря й И. с бащата П. Д. П. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10. 00ч. в съботния до 17. 00ч. в неделния ден, с право да взема и връща детето – престъпление по чл. 182 ал. 2 от ГПК. С постановлението за привличане в качеството на обвиняем й е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Липсват доказателства относно контрола върху изпълнението на тази мярка от полицейски служители. По делото липсват и доказателства на обвиняемата П. Д. П. да е била налагана принудителна административна мярка по чл. 75 от ЗБДС или мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК „Забрана за напускане пределите на страната“. Непосредствено след изготвянето на постановлението за привличане на ищцата в качеството й на обвиняема, същата е била разпитана. На същата дата 17.02.15г. на обвиняемата е било предявено и разследването и тя чрез процесуален представител е отправила искане да бъдат разпитани като свидетели Д. Е. К. и С. Г. М., както и на детето И. Това искане е било уважено с постановление на наблюдаващия прокурор от 18.02.15г. и са били извършени разпитите на посочените лица. По досъдебното производство липсват доказателства за извършване на други разпити или за извършване на други процесуално – следствени действия с участието на самата обвиняема.

На 08.05.2015г. наблюдаващият делото прокурор от Районна прокуратура гр. Добрич издал постановление, с което прекратил досъдебното производство против П.П. и е отменил взетата по отношение на нея мярка за неотклонение „Подписка“. Основанието за прекратяване на производството е чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, поради липса на извършено от П.Н.П. престъпление, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за наличието на умисъл като елемент от субективна страна на престъпния състав по чл. 182 ал. 2 от НК /имайки предвид и влязлото в сила решение по ЗЗДН срещу П. П., както и нежеланието на детето И. да контактува с баща си/. По досъдебното производство липсват доказателства относно датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, независимо, че няма данни да е било обжалвано пред Добричкия районен съд.

На 09.06.15г. е постановено определение по гр.д. № 6513/14г. на ВКС, ІІІ г.о, образувано по касационна жалба на П.П., с което не е допуснато до касационно обжалване решението, постановено по в.гр.д. № 352/14г. на ДОС.

Пред първоинстанционния съд по настоящото дело са снети показанията на св. Д. Е. К. /които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като същият заявява, че са сключили на 17.08.15г. граждански брак с ищцата П.П., която вече е с фамилно име К. – поправката, отразена в протокола от с.з. на 14.10.15г./. Същият излага, че П. е била в болницата на 13.02.15г. поради получена бъбречна криза и при изписването са я призовали в полицията. Въпреки, че детето е потвърдило и пред полицаите, че не желае да се вижда с баща си, П. много се е разстроила и уплашила, че ще я осъдят неправомерно. Постоянно е плачела, треперела и се събуждала нощем, приемала успокоителни лекарства – валериан. Това й състояние продължило докато не се е прекратило наказателното производство, което според свидетеля е станало до 2 седмици или месец. Страхът и притесненията според свидетеля са били от това при кого ще остане детето и че ще трябва да отиде при баща си, както и че неправомерно ще я осъдят. Споделя от непосредствените си впечатления, че е имало и много и други различни глупости от бившия й съпруг, които може би са й дошли в повече. Сочи, че ищцата се е оплаквала всеки път на свидетеля, защото бившия й съпруг „мине не мине” и пуска жалба срещу нея или срещу самия свидетел. Последният не се сеща конкретно за оплакванията на ищцата, тъй като не са едно делата. Като е получила постановлението за прекратяване на наказателното производство против нея, на ищцата й олекнало – „падна й камък от сърцето”.

Показанията на разпитаната като свидетел сестра на ищцата – Е. Д. съдът също преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Същата излага, че след обвинението в полицията, че не пуска детето при баща му, свидетелката е усетила, че П. е адски разстроена. Това го е споделила, когато П. е била в болницата заради бъбречна криза и според свидетелката е щяла да получи и нервна криза - ръцете й треперели, не можела да спи, да яде, приемала успокоителни, чието наименование свидетелката не помни. Това състояние е престанало, когато се е разбрало, че детето ще бъде при баща си. Притесненията на ищцата са били и по време на бракоразводния процес. След като й се обадили от полицията П. била в панически страх, а според свидетелката след това многократно са я призовавали в полицията. Свидетелката няма никаква представа колко е продължило наказателното производство против сестра й, но сочи, че П. е ходила всяка седмица да се подписва в полицията.

            Правни съображения и изводи.

            Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищцата е проведено за периода от 17.02.15г., когато тя е била привлечена в качеството на обвиняема /това е първия момент, от който спрямо нея са започнали процесуално-следствени действия именно в качеството й на лице, обвинено в извършването на конкретно престъпление, независимо, че тъжбата на П. П. е била депозирана в съда още на 18.07.14г./ и продължило до 08.05.15г., когато е постановен акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство – общо 2 месеца и 21 дни.

            Повдигнатото обвинение против ищцата е по чл. 182, ал. 2 от НК, което не е за тежко престъпление /по арг. за противното от чл. 93, т. 7 от НК/, тъй като предвиденото наказание е пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

            По отношение на ищцата е взета най-леката МНО – „Подписка” като няма данни дали ищцата изобщо е посещавала полицията, за да се подписва и колко често е ставало това. Както се посочи и по-горе, няма данни по делото по отношение на ищцата да е била налагана принудителна административна мярка по чл. 75 от ЗБДС или мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК „Забрана за напускане пределите на страната“. По досъдебното производство ищцата е била разпитана само веднъж, когато й е било предявено обвинението и материалите по делото.

            Няма доказателства по делото повдигането на обвинението да е станало достояние на широк кръг от обществеността или на такъв от нейни близки и познати – това е било достояние само на бившия й съпруг П. П., на мъжа, с когото тя е живеела на семейни начала и на сестра й, разпитана като свидетел по настоящото производство.

            По делото се установи чрез свидетелските показания, че след привличането на ищцата в качеството й на обвиняема на 17.02.15г., същата е изпитала страх от евентуално осъждане за това, че не е давала детето на баща му, треперела /а по думите на сестра й – изпаднала в нервна криза/, нарушил се съня й като се събуждала от силно главоболие. Ползвала и успокояващи средства. Но това продължило от 2 седмици до 1 месец – така свидетеля К. Когато е получила постановлението за прекратяване на наказателното производство, на ищцата й олекнало. Няма данни за заболявания вследствие на воденото наказателно производство.

            С оглед на изложеното следва да се приеме, че наказателното производство срещу ищцата като обвиняема е продължило за един твърде кратък период от време, с наложена най-лека мярка за неотклонение, която не й е ограничило нито правото на придвижване в или извън страната /а и доказателства за такива намерения или опити за напускане на страна от ищцата не са събрани по делото/, като обвинението е за престъпление, което не е тежко /евентуалните наказателни санкции са леки/, при което вида и интензитета на безспорно преживените от ищцата негативни преживявания вследствие на незаконното обвинение не са довели до продължителни и трайни последици за нейното физическо и психично здраве.

            И нещо много съществено – цялото развитие на наказателното производство против ищцата е по време, когато същата е в тежък бракоразводен процес с бившия си съпруг П. П. /започнал на 29.10.2013г. и завършил на 09.06.15г./, по който са били променяни привременните мерки по отношение упражняването на родителските права за родените от брака им две деца, и по който са били изнесени многобройни и твърде негативни факти за личния и интимен живот на съпрузите /особено за самата ищца/. В рамките на този процес са били разпитвани и двете им деца, правени са експертни изследвания и на родителите, изразено е и твърде негативно отношение на сина на Петкови против майка му П.П. – дори и това да е било израз на ефекта на синдром на родителско отчуждение, преживяван от сина им. Същевременно, през 2013г. е започнало и през 2014г. е завършило и воденото от П.П. – лично и като представител на детето И. против П. П. дело по реда на ЗЗДН, по което също са изнасяни нелицеприятни факти за наличието на домашно насилие, проявено против П. и детето И. По време на бракоразводното дело е било образувано по тъжба на П. и дело против П. П. за подтикване към лъжествидетелстване. Наред с всичко гроеизложено, налице са били постоянни изострени отношения между ищцата и бившия й съпруг именно по повод изпълнение на мярката за лични отношения между бащата и дъщеря им, съпроводени с постоянни обаждания и призовавания на полицията, както и действия на съдебен изпълнител.

            Безспорно горното е допринесло в една значителна степен за увеличеното нервно напрежение у ищцата, за наличието на изострена чувствителност, за което свидетелстват в показанията си и двамата свидетели по настоящото дело, сочейки, че П. се е страхувала и при кого ще отиде детето, че са били многобройни делата по него време и притесненията на ищцата по тях, тъй като е имало „и много и други различни глупости от бившия й съпруг, които може би са й дошли в повече” /св. К./.

            С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените от ищцата неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на общо 500лв., който е достатъчен по размер за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе.

            Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            По частната жалба и по разноските.

            Частната жалба е неоснователна, тъй като направените от ищцата пред ДОС разноски се състоят в заплащането на ДТ от 10лв. /която е била изцяло присъдена на ищцата на осн. чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ/ и на адвокатско възнаграждение от 1500лв. На осн. чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно на уважената част от иска. Претенцията на ищцата е била в размер на общо 25 001лв., но е уважена за 500лв., поради което съразмерно дължимата част от възнаграждението е 30лв., колкото е присъдил и ДОС.

            За настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски на въззивницата, направени под формата на заплатени ДТ, тъй като нейната въззивна и частна жалби са неоснователни.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 378/09.12.15г., постановено по гр.д. № 408/2015г. на Окръжен съд-Добрич.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 674/03.02.16г. на П.Н. К., ЕГН ********** от гр. Добрич против определение № 65/26.01.16г. по посоченото първоинстанционно дело, с което е оставена без уважение инкорпорираната във въззивната й жалба молба за изменение на решение № 378/09.12.15г. по делото, в частта му за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: