О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

214/05.04.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05. 04.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№149/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С.К.В. чрез процесуалния й представител адв.Б.Б.против определение №361/08.02.2017г., постановено по гр.д.№2029/13г. по описа на ВОС, гр.о., с което е изменено определение №2016/09.07.2013г., постановено по гр.д.№2029/13г. по описа на ВОС, гр.о., с което ищцата С.К.В. е освободена от такси и разноски, като е ограничено освобождаването до 07.02.2015г.В жалбата се твърди, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№2029/13г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по искове, предявени от С.К.В. против А.Х.И. и В.В.И. за осъждане на ответниците да й предадат владението върху недвижим имот с идентификатор 10135.1505.31.1.8, твърдян, че е придобит в собственост от ищцата с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№1/02г. на нотариус с рег.№335, на осн. чл.108 от ЗС.В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищцата от заплащане на държавни такси и разноски в производс -твото на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.С определение №2016/09.07.2013г., постановено по гр.д.№ 2029/13г. по описа на ВОС, ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски.В декларацията си за материално и гражданско състояние от 25.06.2013г., приложена към исковата молба, е посочила, че не получава месечен доход, не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове, не получава дивиденти.

В хода на първоинстанционното производство е представено решение №1925/ 16.12.2014г., постановено по гр.д.№2028/13г. по описа на ВОС, гр.о., влязло в сила на 07.02.2015г., с което е прогласена нищожността на правни сделки покупко-продажби, обективирани в н.а.№20/27.06.2008г. и н.а.№19/27.06.2008г., по исковете на С.К.В. против И.П.Д., на осн. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД.В цитираните н.а. са обективирани договори за покупко-продажба, с които С.К.В., действаща чрез пълномощ -ник, се разпорежда в полза на И.П.Д. като му продава с първия недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Царевец”№38, ет.4, съставляващ апарта- мент №46 с площ от 49, 73 кв.м. при съответни граници, а с втория недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Караагач”№2, ет.4, съставляващ апартамент №8 с площ от 62, 96 кв.м. при съответни граници.

С решение №816/20.06.2016г., постановено по гр.д.№2029/13г. по описа на ВОС, предявените искове с пр.осн. чл.108 от ЗС са отхвърлени.Против същото е постъпи -ла въззивна жалба от С.В. на 11.07.2016г., оставена без движение с дадени указания за заплащане на държавна такса предвид промяна в обстоятелствата -собствеността й върху горепосочените два недвижими имота вече не е спорна, като с обжалваното определение №361/08.02.2017г. е ограничено освобождаването на ищцата от такси и разноски до датата на влизане в сила на решение №1925/16.12. 2014г., постановено по гр.д.№2028/13г. по описа на ВОС, гр.о. 

Съдът е изискал и нова декларация за материално и гражданско състояние  от С. В..В представената е декларирано, че същата не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове, не получава дивиденти.Получава месечен доход в размер на 535лв., формиран от наем за тир паркинг и детски надбавки.Издържа двете си непълнолетни деца.     

Съгласно представеното удостоверение за вписвания, отбелязване и заличава -ния за лицето С.К.В. за периода 01.01.2000г.-20.02.2017г., изготвено от СВ-Варна, исковата молба, по която е било образувано гр.д.№2028/13г. по описа на ВОС, гр.о., е била вписана на 30.08.2013г.Няма данни за отбелязване на влязлото в сила съдебно решение в съответствие с разпоредбите на чл.115 от ЗС, вр. чл.14 от ПВ.

Съдът приема, че след влизане в сила на 07.02.2015г. на решението, постановено по гр.д.№2028/13г. по описа на ВОС, с което е прогласена нищожността на извърше- ните разпоредителни сделки с двата горепосочени недвижими имота,  собствеността на ищцата върху тях не е спорна, съответно същата се легитимира като техен соб- ственик по силата на договорите, с които първоначално е придобила собственост върху тях, вписани съответно 2004г. и 2005г.Няма данни приобретателят по прогла -сените за нищожни договори от 2008г. да се е разпореждал в полза на трети лица със същите имоти, съответно твърдения за водени други производства против такива лица.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъщес -твявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед мате- риалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.Имущественото състояние на лицето, обаче не може да не бъде съобра -зявано след като е въздигнато от законодателя като критерий по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК - да се приеме противното би означавало, че във всеки случай, когато страната не разполага с преки парични вземания, същата е материално затруднено лице и следва винаги да бъде освобождавано от такси и разноски, без оглед другите мате -риални активи, които притежава в патримониума си.Видно е, че жалбоподателката притежава в индивидуална собственост два недвижими имота в гр.Варна, с висока стойност всеки един от тях и без данни същите да са обременени от тежести, както и получава доходи от 535лв. месечно.При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на С.В., съпоставено от една страна с дължимата от нея държавна такса за въззивно обжалване и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаването на жалбоподателката от заплащането на държавни такси и разноски в производството, считано от датата на която, собст -веността й върху двата имота вече не е спорна.Обстоятелството, че няма данни страната да е направила искане за отбелязване по нейната и по партидата на И.П.Д. на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№2028/13г. не обосновава извод, че същата не притежава собствеността върху двата недвижими имота.Безспорност на горното е настъпила в хода на производството по гр.д.№2029/ 13г. и съставлява промяна на първоначалните обстоятелства, при които е било постановено освобождаването й от държавни такси и разноски.

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №361/08.02.2017г., постановено по гр.д.№2029/13г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: