О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

199

Гр. Варна, _11_.04.2018 год.

 

 

       ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на _11_.04. през две хиляди и oсемнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА

 В.гр.д. № 149 по описа за 2018 год.:

 

Производството пред ВАпС е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК, по въззивна частна жалба на ОБЩИНА ВАРНА, срещу определение № 424/14.02.2018 по гр.д. 2175/2017 год. на ОС Варна, с което е прекратено производството по делото и е върната искова молба, като предявена без правно основание. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че от предявения отрицателен установителен иск за собственост има правен интерес, предвид създаването на нови АДС от Държавата за спорния имот. Твърди се, че в процеса Държавата ще трябва да изчерпи всички свои твърдения за твърдяни основания за придобиване на собствеността и при евентуално уважаване на иска титулът за собственост ще следва да се отмени АДС и да се отпише от актовите книги за държавна собственост. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му.

Препис от ЧЖ е връчен на насрещна страна, Държавата, представлявана от Министъра па РРБ, чрез Областния управител на гр. Варна, в който жалбата се оспорва.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Пред ОС производството е образувано по искова молба на Община Варна срещу Държавата, чрез Министъра на РРБ, за установяване несъществуването на правото на собственост на Държавата върху недвижим имот в гр. Варна. Твърди се, че имотът е общинска собственост, придобит чрез правоприемство от Държавата. Твърди се, че владее имота чрез трето лице. Твърди се, че имотът е бил държавен, впоследствие, след първоначалното отписване на имота като държавен и актуването му като общински, след установяване  владението на Общината, отново са създадени АДС, които пречат на упражняване правото на собственост на Общината.

Срещу исковата молба е подаден писмен отговор, в който се оспорва допустимостта на производството. Твърди се, че въведеното с исковата молба придобивно основание е правоприемство от ответника, което обезсмисля отричането на неговите права.

С определението, което се обжалва, е прието, че липсва правен интерес от отрицателен установителен иск в конкретния казус.

Съставът на ВАпС намира атакуваното определение за законосъобразно.

Спорът между страните е относно наличието на хипотеза, при която държавната собственост е преминала в общинска по силата на ЗМСМА /отм./ или имотът е останал публична държавна собственост, съответно актуването като общински е грешка.

Съобразно разрешенията в ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. №8/2012 год. на ОСГТК, правен интерес от отрицателен установителен иск има, когато: „ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.“

Втората хипотеза в случая не е валидна, тъй като не става въпрос за придобиване на права от ищеца, след отричане правата на ответника, както би било в спор на реституиран собственик и бивш ползвател. Не става въпрос и за позоваване на фактическо състояние, като например установено владение, което няма достатъчен срок, за да бъде защитено с владелчески иск.

Остава първата хипотеза, в която ищецът се позовава на самостоятелно право, което се отрича, при допълнителна предпоставка - наличие на установено владение върху имота, което обезсмисля предявяване на осъдителен иск за собственост. Правният интерес следва да се преценява с оглед на конкретния случай.

Всъщност, в настоящия казус ищецът не оспорва придобиването на спорния имот от Държавата. Ищецът се позовава на своето правоизключващо правата на Държавата основание за придобиване на собствеността, деривативно по своя характер, придобиване на държавен имот по силата на закона - §7, ал.1 ЗМСМА /отм./ и §42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр.96/05.11.1999 год./. То следва във времето възникването на евентуалните права на Държавата, което означава, Община Варна не оспорва евентуалния предмет на доказване в отрицателния установителен иск - правото, което е придобила Държавата преди актуване на имота като общински. Следователно, за да се защити в процеса, Държавата следва да доказва, че липсват права на Общината, които да изключват тези на Държавата – в случая, характера на имота на публична държавна собственост, евентуално, оспорената идентичност на спорния имот с имот, публична държавна собственост.

Такова разместване на доказателствената тежест лишава Община Варна от правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, тъй като на практика ищецът не оспорва съществена част от предмета на доказване – правата на своя праводател. Това означава, че твърдения за правоприемство между ищеца и ответника /като част от ФС на придобивното основание на ищеца/, за което между страните не се спори, правен интерес за правоприемника ще е налице от положителен установителен иск за собственост. Общината ще реализира твърдяните права върху имота, ако ги установи в процес по положителен установителен иск, където да докаже твърдяното правоприемство по силата на закона от Държавата върху процесния имот, за да избегне последваща процедура по отмяна на АОС, за която решението по отрицателния установителен иск няма да е пречка.

Не са налице отменителни основания, поради което и обжалваният акт следва да бъде потвърден.

       Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

      

ПОТВЪРЖДАВА определение № 424/14.02.2018 по гр.д. 2175/2017 год. на ОС Варна.

Определението подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС в приложното поле на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: