ОПРЕДЕЛЕНИЕ №201

гр. Варна,25.03.2019г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 149/19г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство против различни части на постановеното по т.д. № 101/18г. на ОС-Силистра решение № 6/11.01.19г., както следва:

            1.Въззивна жалба, подадена от Община Дулово, представлявана от процесуалния си представител адв. Ир. Р. ***, в частите му, с които са отхвърлени исковете на общината за присъждане на сумата от 2728.02лв., представляваща разликата над присъдения размер от 25 000 лв. до претендирания размер от 27728.02 лв., на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, и евентуално /след допълнително уточняване на въззивната жалба/ - за присъждане на сумата от от 2672.89 лв., представляваща „мораторна лихва от датата на реализираното плащане 28.07.18г. до датата на депозиране на настоящата искова молба – 09.07.18г.“. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението в тези му части и се претендира отмяната му и уважаване на претенциите в пълния им размер. Посочено е още, че в обжалваното решение липсва произнасяне чрез отхвърлянето му по искането за присъждане на сумата от 2728.02 лв., която представлява разноски за събирането на вземането по солидарното задължение по изпълнително дело № 20177670400509 по описа на ЧСИ Г. Г. ***. В жалбата е изложено още, че „по същия начин следва да се анализира въпроса с дължимата от другия солидарен длъжник лихва. В съдебното решение такава не е присъдена, но няма пречка в този процес, предвид наличието на такъв разход от наша страна за окончателното удовлетворяване на кредитора на солидарните длъжници, тази сума да се претендира“. Посочено е още, че ако е необходима процедура по допълване на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл. 250 от ГПК с оглед липсата на произнасяне в диспозитива по цялото искане, то страната не възразява да се предприеме такава процедура, след което да се даде ход на въззивната жалба.

            В предвидения срок липсва отговор на въззивната жалба, който да е подаден от насрещната страна.

            2. Въззивна жалба, подадена от „ГАЛЕКО“ АД, гр. София чрез адв. Тр. С. ***, в частта на решението, с която дружеството е осъдено да заплати на Община Дулово сумата от 25 000 лв. на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.07.18г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 2 905 лв. – разноски по делото. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на решението в тази му част, ведно с формулирано искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Община Дулово, с който същата е оспорена като неоснователна.

При извършената проверка съдът установи, че е обжалвана част от първоинстанционното решение, за която липсва диспозитив на съда – това е за частта от претенцията на ищеца за присъждане и на сумата от 2728.02 лв, представляваща половината от заплатените от общината разноски по изпълнителното дело, на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на тази сума.

Освен това в диспозитива на първоинстанционното решение липсва и посочване на това върху каква главница е претендираната от ищеца мораторна лихва от 2 672.89 лв. Налице е и основание да се обсъди хипотезата за допусната очевидна фактическа грешка и при посочването на периода –„от датата на реализираното плащане 28.07.18г. до датата на депозиране на настоящата искова молба – 09.07.18г.“, тъй като началната дата е последваща спрямо посочената крайна дата.

Първоинстанционният съд обаче е компетентен да прецени дали са налице допуснати очевидни фактически грешки /съобразявайки дали е налице формирана воля в мотивите на решението по тези претенции, която да не е отразена надлежно в диспозитива/ или е налице непълнота на съдебния акт /досежно липсващо произнасяне в отхвърлителната част/, която е релевирана от ищеца във въззивната му жалба. Но и в двата случая е нужно прекратяване на настоящото производство и връщане на делото на окръжния съд, който да проведе производство по чл. 247 или по чл. 250 от ГПК.

Едва след това въззивният съд ще следва да се произнесе и по двете подадени въззивни жалби, вкл. и при необходимост – и по въззивна жалба срещу допълнително постановен съдебен акт в някое от горните производства.

Наред с горното съдът установи, че е налице и неяснота относно предмета на въззивната жалба на Община Дулово, тъй като в същата не е заявено достатъчно ясно дали се обжалва и решението в частта, с която се отхвърля иска за заплащане на мораторна лихва от 2 672.89 лв. за посочения период преди подаване на исковата молба. Първоинстанционният съд след връщането на делото следва да администрира надлежно тази въззивна жалба, изисквайки необходимото уточнение за изясняване предмета на обжалването от страна на Община Дулово. Ако последната уточни, че обжалва първоинстанционното решение, както за сумата от 2728.02 лв. /горницата над присъдената сума от 25 000 лв. и до претендираната сума от 27 728.02 лв./, така и за сумата от 2 672.89 лв. /като мораторна лихва до подаване на исковата молба/, то общо дължимата ДТ за въззивното обжалване е в размер на 108.02 лв. /54.56 лв. за първата претенция и 53.46 лв. по втората претенция/. И тъй като събраната от този въззивник ДТ за въззивното обжалване е в общ размер на 108 лв., то следва да се събере от въззивника сума в размер на още 0.02 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 149/19г. на ВАпС, ГО и ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Силистра, който е компетентен да предприеме следните процесуални действия:

- да прецени наличието на очевидни фактически грешки в решението си по т.д. № 101/18г. или/и непълнота на същото, и да се произнесе със съответен съдебен акт;

- надлежно да администрира въззивната жалба, подадена от Община Дулово като предостави възможност последната да уточни пределите на предприетото обжалване – дали се обжалва първоинстанционното решение, както за сумата от 2728.02 лв. /в отхвърлителната част за горницата над присъдената сума от 25 000 лв. и до претендираната сума от 27 728.02 лв./, така и за сумата от 2 672.89 лв., претендирана като мораторна лихва за посочения период до подаване на исковата молба и върху посочена главница;

- ако първоинстанционното решение се обжалва от ищцовата община и в двете му посочени по-горе части - да се събере от въззивника сума в размер на още 0.02 лв., представляваща дължимата ДТ за въззивното обжалване в посочения обем.

 Едва след горното, съдът следва да изпрати делото на ВАпС, вкл. и с евентуално постъпила въззивна жалба срещу допълнително постановен съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: