О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                  № 32        /15.01.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                         И. ЛЕЩЕВ

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 15 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, във връзка с чл.437 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.И.М. от гр.Велико Търново, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 18/2012 година по описа на ЧСИ с рег.№ 774 в КЧСИ срещу определение № 595/04.11.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 588/2013 година, с което е оставена без разглеждане подадената преди това жалба от същото лице срещу действията на съдебния изпълнител по образуване на изпълнителното дело и налагането на запор върху вземане на длъжника от търговска банка. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да върне делото на ШОС за произнасяне по съществото на първата жалба, като му се присъдят направените по делото разноски.

Насрещната страна „Виас” ЕООД гр.Шумен, в качеството й на взискател, е изразила становище за неоснователност на частната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното определение. Тази страна не претендира за разноски.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК, който намира субсидиарно приложение в изпълнителния процес, препраща към тях, като се има предвид и следното:

Правото на жалба въобще, както и в производството по принудително изпълнение по ГПК, възниква само доколкото това изрично е предвидено в съответния нормативен акт. То не може да се извлича по аналогия или от разширително тълкуване. В този смисъл действащия ГПК в част пета, дял първи, глава ХХХІХ изрично  изброява правните способи за  защита срещу незаконосъобразно изпълнение - правото на жалба и на искова защита за страните по изпълнението и за третите лица, както и основанията за това.

В настоящият случай право на жалба срещу образуването на изпълнителното производство от ЧСИ с рег.№ 774 в КЧСИ, както и срещу запорирането на сметка на длъжника в търговска банка  не е предвидено в чл.435, нито в глава 40 от ГПК.

Апелативната инстанция не може да сподели основния довод на жалбоподателя, че запорът на банкова сметка ***жима вещ по смисъла на чл.435, ал.2, предложение трето от ГПК, тъй-като:

От една страна, паричните средства не са движими вещи в гражданскоправния смисъл, независимо от това, че имат „телесен вид”и са физически налични. Следователно, само в житейския смисъл на понятието, парите са вещи. Освен това, при депозит в банка или друга подобна институция притежателят им не може да иска връщане на точно същите банкноти, които е предал на депозит именно защото парите са универсално платежно средство, а не движима вещ.

От друга страна, както и в други правни актове, така и в част пета на ГПК законодателят е прокарал ясна граница между движимите вещи и парите, като  е регламентирал различен режим на тяхното третира именно заради различното им правно естество. В този смисъл Апелативния съд не може да сподели доводите на жалбоподателя, обосновани с решение № 619/2009 година на ПОС, постановено по в.гр.д.№ 936/2009 година.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 595/04.11.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 588/2013 година.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.