Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                              № 29 /10.03.2015 година, гр.Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Апелативен съд - Варна, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К. и прокурор Стефка Якимова от Варненска апелативна прокуратура, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.дело № 15 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ - гр. София срещу решение № 43/14.11.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 155/2014 година, с което комисията е осъдена да заплати на П.К.С. ***, Търговищка област, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева по ЗОДОВ и разноски в размер на 226.25 лева. Правят се оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го обезсили и да прекрати производството по делото, а евентуално да го отмени и да отхвърли иска, като присъди и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна П.К.С. и контролиращата страна Прокуратурата на РБ не са изразили становище по въззивната жалба. В съдебно заседние представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е  процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна..

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

І. По допустимостта на обжалваното решение:

Настоящият състав на съда намира, че в цитираното от ТОС в разпореждане № 212/27.06.2014 година определение № 305 от 29.04.2014 г. на ВКС, постановено  по ч. гр. д. № 2099/2014 г., III г. о. е разгледана  аналогична на настоящата хипотеза- иск за вреди от незаконна правозащитна (юрисдикционна) дейност на комисията (допуснато обезпечение на иск, който е внесен в съда, разгледан на три инстанции и е отхвърлен). ВКС приема, че в този случай предявеният иск за обезщетение на претърпените вреди следва да се квалифицира по чл.1 от ЗОДОВ. С изменението на закона и приемането на новата разпоредба на чл. 2а ЗОДОВ - Д.в. бр. 38/2012 г., в сила от 19.11.2012 г., отговорността на комисията, като субституент на държавата, е изведена в изрична разпоредба, но и в двата случая тази отговорността на държавата (комисията) следва да се реализира пред общите (гражданските) съдилища, тъй-като дейността на комисията е по-скоро правораздавателна, отколкото чисто административна.

По изложените съображения съставът на ВАпС приема, че при изричната разпоредба на закона - чл. 2а от ЗОДОВ, влязла в сила преди образуване на настоящото исково производство (15.10.2014 година) по претенция за защита на определени  материални субективни права, касаещи действия на комисията за периода от 2009 г. до 2013 г., искът следва да се квалифицира по  на чл. 2а, а не по  чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

Независимо от горното, при разглеждане на иска в случая, Търговищкият окръжен съд не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е обсъждал наведените от ищеца факти и обстоятелства, от които същият извежда своето право, макар и при погрешна правна квалификация.  

ІІ.По правилността на обжалваното решение:

Пред Търговищкият окръжен съд е предявен иск от П.К.С. *** срещу КОНПИ за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразните действия на Комисията, изразяващи се във воденото срещу него производство, образувано по мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ (отм. ДВ, бр. 38 в сила от 19.11.2012 г.), разгледано на три съдебни инстанции и отхвърлено като неоснователно, както и налагането на обезпечителни мерки - възбрани на цялото му недвижимо имущество и запори на цялото му движимо имущество, с което е бил възпрепятстван като търговец да се възползва от услугите на банки и да се разпорежда с личното си имущество. Твърди, че в продължение на 4 години, от 2009 г.  до началото на 2013 година не са били вдигнати наложените обезпечителни мерки. че извършената проверка от КОНПИ е била формална, че той и семейството му са станали обект на обществен интерес, че в медиите била публикувана информация за образуваното срещу него производство и всичко това е довело до негативни последици за здравето му. Като правна квалификация на иска сочи разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД с излагане на подробна аргументация за това.

В отговор на исковата молба КОНПИ оспорва иска, като твърди, че е неоснователен - комисията действа при обвързана компетентност и е длъжна да образува производство при получаване на уведомление от компетентен орган за престъпление, попадащо в обхвата на закона. В случая П.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Излага аргументи, че не са налице твърдяните неимуществени вреди, поради което моли иска да се отхвърли като неоснователен.

Прокуратурата счита, че иска е неоснователен с оглед липсата на категорични доказателства за настъпването на твърдяните вреди, като в евентуалност заявява, че дори и да са налице същите, то размерът им е силно завишен.

Въззивният съд намира, че ТОС съд  правилно е установил фактическата страна на спора, по която принципно не се  спори между страните:

Въззиваемият П.С. е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 17.12.2004 г. присъда № 110/02.12.2004 г., постановена по НОХД № 320/2004 г. на РС  гр. Попово за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК- притежание на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без надлежно разрешение. Производството по ЗОПДИППД (отм.), за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, е инициирано от ТД на КУИППД - гр. Велико Търново след уведомление от Търговищкия окръжен съд (през 2006 г.) и решение на Комисията от 23.04.2009 г. Мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от същия закон е подадено в съда на 25.09.2009 г. и е образувано гр. д. № 302/2009 г. по описа на ТОС. С определение от 08.02.2010 г. по гр. д. № 302/2009 г. са наложени обезпечителни мерки - възбрани и запори на цялото недвижимо, движимо имущество, банкови сметки на П.С. и дружествени дялове на „С.-999” ЕООД.

С определение № 1233 от 30.09.2011 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 460/2011 г., ІV г. о. не е допуснато до касационно обжалване решението на Апелативен съд – Варна, с което се потвърждава решението на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 302/2009 г., с което е отхвърлено мотивираното искане на комисията, като неоснователно.

Наложените обезпечителни мерки са отменени от ТОС с определение от 15.11.2012 г. по депозирана на 01.11.2012 г. молба от П.С..

Преценката за здравословното състояние на въззиваемия С. се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства, като категорично се установява, че от 2010 година до 2014 година същият е посещавал личния си лекар по различни оплаквания: болки в стомаха, киселини, поява на хипертрофични образования по кожата, други кожни проблеми, силно главоболие, световъртеж, гадене, обща отпадналост, сърцебиене, за което е бил диагностициран с разстройство на вегетативната нервна система. Изписани са му били съответните лекарства: деган, ксанакс, нурофен и др. Приети са доказателства, че е е провел 19 консултации за преодоляване на последиците от нервно психическо напрежение в „Център за психологичен подбор, изследвания и психотерапия” – гр. Търговище.

От разпитаната свидетелка П.П., живееща при фактическо съпружеско съжителство с П.С., преценени при условията на чл. 172 от ГПК предвид възможната й заинтересованост, се установява, че го познава от 2006 г., като забелязва, че живота му значително се е променил през 2009 г. – страдал е от безсъние, не е можел да изпълнява задълженията си на работа, синът му напуснал университета поради липсата на средства, понеже всички сметки били запорирани.

От представено Удостоверениеот 17.05.2012 г. от Технически университет – Варна се установява, че синът на въззиваемия К. С. е студент – редовно обучение, който е бил възстановен от началото на летен семестър на учебната 2008/2009 г. в ІІ курс, но със Заповед на Ректора на университета от 13.10.2010 г. е прекъснал обучението си след годишна поправителна сесия за учебната 2009/2010 г. поради слаб успех. 

Извеждат се твърдения, че въззиваемия е претърпял неимуществени вреди от смъртта на майка си М.Г., която през месец юли 2010 г. получава инсулт, а на 08.10.2014 г.  почива. Всичко това било следствие от стреса, който й причинило образуваното срещу сина й дело на 30.07.2009 г. Приети са доказателства – амбулаторен лист за състоянието й.

Приети са доказателства за оборота на „С.-999” ЕООД. Видно от публикуваните годишни финансови отчети приходите от дейността не са падали под 24 000 лв. за година през периода от 2007 г – до 2012 г. (последните две години 26 000 лв. и 32 000 лв.)

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

КОНПИ, като правоприемник на КУИППД, е субституент на държавата и носи безвиновна, обективна отговорност за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗОПДИППД (отм.), а сега по ЗОПДНПИ, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Безспорно е, че внесеното от Комисията мотивирано искане е отхвърлено като изцяло неоснователно. Вредите, които П.С. твърди да е претърпял обаче, са вследствие освен на воденото производство по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, но и от допуснатите обезпечителни мерки, наложени за период повече от 2 години - от 08.02.2010 г. до отмяната им на 15.11.2012 г., вследствие на което се е стигнало до продължително разстройство на здравето му.

За пълнота на изложението следва да се направи разграничение между двете хипотези, които обуславят отговорността на Държавата за причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на комисията. Първият случай е когато след уведомление за влязла в сила присъда е образувано производство, но не се е стигнало до внасяне на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) в съда, в който случай държавата не може да бъде държана отговорна за това, че комисията действа в условията на обвързана компетентност и е задължена по закон да образува проверка срещу осъденото лице, за което е получила надлежно уведомление. Това е така, защото макар и образувала производство комисията е изпълнила основно свое нормативно установено задължение, а единствената причина да образува това производство е поведението на засегнатото лице. Вторият случай е когато искането е внесено в съда, но поради неоснователността си е отхвърлено, поради което по принцип може да се ангажира отговорността на държавата за евентуално причинените вреди.

Настоящият състав на съда намира, че искът е доказан по основание. Ищецът доказа, че след предприетите действия на комисията здравословното му състояние е претърпяло увреждане, като съдът приема, че е доказана причинно-следствената връзка между действията на комисията (не само наложените обезпечителни мерки, но и внесеното мотивирано искане) и диагностицираното му разстройство на вегетативната нервна система. Болките и страданията, които въззиваемият е претърпял вследствие смъртта на майка си, не са в пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия казус комисията е действала незаконосъобразно, поради което отговорността на държавата следва да бъде ангажирана. Въззивният съд намира, че присъждането на сума в размер от 5 000 лева напълно отговаря на претърпените от въззиваемия неимуществени вреди, поради което обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Няма направено искане по разноските от страна на въззиваемия, поради което такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

 

 

Водим от горното, ВАпС

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/14.11.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 155/2014 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.