Р Е Ш Е Н И Е № 23

гр. Варна, 23.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д. № 15 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по следните жалби срещу решение №323/28.10.2015г., постановено по гр.д. № 822/2014г. по описа на ДОС, както следва: 1. Въззивна жалба на Д.Л.П., чрез адв. В.Г. срещу решението, в частите, с които е бил отхвърлен иска му срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания, в следствие на незаконното му задържане, повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпления по чл. 196, ал.1, вр. чл. 195 ал. 1, т.3 и 4, предл. 2 и т.5, във вр. Чл.194, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 02.03.20091г. в гр. Добрич, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на стойност 2 727,92лв., за което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 2331/2009г. по описана ДРС, потвърдена с Решение № 50/11.04.2012г., постановено по ВНОХД №50/2012г. по описа на ДОС, за разликата над присъдения размер от 12 000 лв. до предявения размер от 98 000 лв.; и е отхвърлен иска му срещу Прокуратурата на Р България за осъждането й да му заплати сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари по наказателното производство във връзка с незаконното му обвинение в извършването на описаните по-горе престъпления. В жалбата се поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не компенсира адекватно претърпените от незаконното обвинение и задържането под стража вреди –не е бил съобразен законовия критерий за справедливост при определянето на дължимото обезщетение; не са били отчетени всички увреждания на ищеца, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват неговите негативни емоционални изживявания; не са съобразени всички събрани по делото доказателства за степента на увреждането, за начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет. Всичко това е довело до нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва се и извода на съда за недължимост на обезщетението за имуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени в предявените размери.

Насрещната страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

2.Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решение№323/28.10.2015г., постановено по посоченото дело, в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 12 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от незаконното му обвинение в извършването на посочените престъпления, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и съдебно-деловодни разноски. Счита се решението в тази част за неправилно, тъй като по делото не е била доказана причинната връзка между претърпените от ищеца вреди и повдигнатото обвинение. Не са отчетени обстоятелствата, че наказателното производство е приключило в разумен срок, тъй като от датата на повдигане на обвинението до внасяне на делото в съда са изминали няколко месеца, поради което и не може да се приеме, че продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение са фактори, които обуславят по-голям интензитет на неблагоприятно въздействие върху психиката на ищеца. Счита се за необоснован извода на съда, че воденото наказателно производство срещу ищеца е довело до отрицателни емоционални изживявания и ограничаване на човешки права с висок интензитет, тъй като тези изводи са основани единствено на показанията на разпитаните по делото свидетели, като са игнорирани останалите събрани доказателства, установяващи предходни осъждания на ищеца, по които той е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. Определеният размер на обезщетението от 12 000лв. се счита за необосновано висок съобразно принципа за справедливост и съдебната практика по аналогични дела. Претендира се отмяна на решението като неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

     В с.з. пред въззивната инстанция ищецът поддържа чрез процесуален представител въззивната си жалба, и оспорва жалбата на ответната страна като претендира присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

     За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

     Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Д.Л.П. от гр. Добрич срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 000лв., обезщетение за имуществени вреди/разходи за адвокатски възнаграждения/  и 98 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, вр. чл. 195 ал. 1, т.3 и 4, предл. 2 и т.5, във вр. Чл.194, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК, за което е постановено оправдателна присъда по НОХД № 2331/2009г. на РС Добрич, потвърдена с решение по ВНОХД №50/2012гг. На ДОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.09.2015г. до окончателното им изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на задържането на ищеца по време на досъдебното производство и повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по посоченото наказателно дело,  по което е бил оправдан.

     От материалите по НОХД № 2331/2009г. на РС-Добрич, включващи ДП № 9/2009г. на 1-во РПУ Добрич и ВНОХД №50/2012г. по описа на ДОС се установява следното: ДП №9/2009г. е започнато на 02.01.20009г. срещу неизвестен извършител. Спрямо ищеца са издадени две постановления за привличането му като обвиняем: от 21.01.2009г. за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. Чл.194, ал.1 от НК и от 24.04.2009г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.-чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр.чл.194, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 НК. С постановление от 21.01.2009г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” до 72 часа, считано от 16 часа на 21.01.2009г. С определение от 23.01.2009г. по НЧД №160/2009г. по описа на ДРС същата мярка е взета от съда. С прокурорско постановление от 12.06.2009г. е постановено привеждане на ищеца от следствения арест гр.Добрич в Затвора гр.Варна за изпълнение на взетата мярка за неотклонение. На 12.06.2009г. е изготвен обвинителен акт срещу ищеца, който на 15.06.2009г. е внесен в съда, като е образувано НОХД №1310/2009г. на ДРС, производството по което е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура Добрич.  На 27.10.2009г. Д.Л.П. е привлечен като обвиняем с обвинителен акт на ДРП за същото престъпление, за което е повдигнато обвинение с първия обвинителен акт, а именно: за това, че на 02.03.01.2009г. в гр.Добрич, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 727,92лв.- на 02.01.2009г. чрез използване на техническо средство и след предварителен сговор с Т.Т.– сума от 180 лв., лична карта, свидетелство за управление на МПС, дебитна карта, позлатен джобен часовник на стойност 220лв. от владението на Драгомир Димов от гр.Добрич; на 02.01.2009г., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на техническо средство и след предварителен сговор с Т.Т. – сумата от 500 евро, 730лв., дамски златни накити с тегло 30 гр., дебитна карта от владението на Й. Б.; на 03.01.2009г., чрез използване на техническо средство – дебитна карта, сумата от 50лв., без съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1,т.2 вр. Чл.195, ал.1, т.3,4 и т.5, вр. Чл.194, ал.1, вр. Чл.26 НК. Обвинителния акт е внесен в съда на 28.10.2009г.  и е образувано НОХД № 2331/2009г. по описа на ДРС. С определение на съда от 15.01.2010г. НОХД № 2331/2009г., взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” е заменена с „домашен арест”. С определени от 15.03.2010г., мярката е изменена на „парична гаранция „ – 2000лв. Паричната гаранция е внесена на 04.04.2010г. С определение от 01.11.2011г. на ищеца е определена мярка – „подписка”.

По делото са проведени седем съдебни заседания, като производството е приключило с оправдателна присъда № 10/01.11.2011г. Прокуратурата е подала протест срещу присъдата, която е потвърдена с решение №50/11.04.2012г. по ВНОХД № 50/2012г. на ДОС.

Видно от материалите по наказателното дело и ДП №9/2009г. ищецът е упълномощил адвокат, който да го представлява и защитава пред съда в производствата. В представения договор за правна защита и съдействие не е посочен договорен размер на адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

     От материалите по досъдебното производство – декларация от Д.Л./л.203 от ДП/, писмо от прокурор при ОП Добрич от 12.03.2009г., се установява, че в периода 16.02.2009г. – 10.03.2009г. ищецът е отказвал приемане на храна като протест срещу това, че не му е предоставена възможност да се запознае с материалите по досъдебното производство.

     От приетото заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд СПхЕ се установява, че досъдебното и наказателното производство се е възприело от ищеца като травмиращо, в резултата на което са настъпили разстройства и промяна в социалното  и емоционалното функциониране, по-силно изразени непосредствено след последното дело и неговото решение и с намален емоционален заряд към момента на изследване. Л. не е провел специфично лечение за отреагирване на дистреса и в резултат не  е отреагирал рационално случилото се. Според вещото лице при ищеца се диагностицират клиничните симптоми за дълготрайно емоционално състояние – стрес и понижено настроение, Дистреса е нерационално отработен и капсулиран.  В обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице посочва, че не са налице данни , а и предвид отдалечеността във времето не може да се направи предположение и извод, че състоянието на ищеца е повлияно от предишни наказателни производства водени срещу него.

     От показанията на разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели се установява, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, той се променил емоционално и физически.  Свид. А., който го посещавал по време на задържането му заявява в показанията си, че ищеца бил отслабнал, затворил се в себе си. След като научил за влошеното здравословно състояние на майка си „съвсем се сринал”, обвинявал се, че не може да й помогне. При едно от общо трите си посещение свид.А. разбрал, че ищецът е обявил гладна стачка. След освобождаването му от затвора ищецът „не бил добре4, целият треперел, не говорел, бил неадекватен, като предвид наложената му мярка за неотклонение „домашен арест”, не можел да полага адекватни грижи за майка си, което била във влошено здравословно състояние. Много пъти казал на свидетеля, че е невинен и се притеснявал, че не може да докаже невинността си . Свидетелят заявява, че това състояние на подтиснатост продължило и след промяна на мярката за неотклонение. Ищецът започнал работа, но според свидетеля вече не бил човека, който бил преди задържането му. Седял си в къщи, не излизал и не приказвал с никого. Много от приятелите му се отдръпнали. Сид. Тодоров изтърпявал мярка „задържане под стража” по същото време, което и ищеца е бил задържан и били заедно в една килия. Двамата се познавали от деца, като според свидетеля, след задържането му ищецът се променил, затворил се в себе си, станал друг човек. С часове стоял в килията със спуснат параван около леглото, измъчвал се, че не може да се грижи за майка си, че никой не му вярва, че не е извършил престъпление. Според свидетеля задържането се отразило на реномето на ищеца, защото много хора не искали да контактуват с него.

     Правни съображения и изводи.

     На първо място следва да се посочи, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим. 

     Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

     От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищеца е проведено за период от 19.01.2009г. до 11.04.12г., когато с окончателен съдебен акт е потвърдена произнесената от първоинстанционния съд присъда, включително и периода мярката за неотклонение „задържане под стража” – общо 3 години и 3 месеца. Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали още в досъдебното производство и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващия по делото прокурор. От датата на предявяване на първото обвинение, ищецът е придобил качеството на обвиняем по досъдебното производство. Предявяването на обвинението е станало под контрола на Прокуратурата, като същата е поддържала това обвинение в съдебната фаза пред първата инстанция и е подала протест срещу постановената оправдателна присъда. Повдигнатото обвинение против ищеца по чл. 196, ал.1, вр. чл. 195 ал. 1, т.3 и 4, предл. 2 и т.5, във вр. Чл.194, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК, по което същият е бил оправдан, се предвижда наказание е лишавано до 15 години.

     Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че въпреки, предходното осъждане на ищеца и обстоятелството, че е изтърпял в предходен период наказание „лишаване от свобода”, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинението, взетата най-тежка мярка за неотклонение за период от една година обуславят по-голям интензитет на неблагоприятното въздействие върху психиката му. Дори подвеждането под наказателна отговорност да не е изолиран случай и ситуацията, в която е бил поставен да не е била напълно чужда на ищеца, предвид предходен досег с  правозащитни органи, не са налице данни за трайно придобита от него емоционална нагласа, изключваща напълно негативно въздействие в резултата на воденото срещу него наказателно производство, лишаваща го от възможност да изпитва негативни емоции. От друга страна, от ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка единствено с процесното наказателно производство. Именно поради повдигнатото в това производство обвинение в извършването на тежко престъпление, за което е бил оправдан, както и периода на наказателното преследване и изтърпяване на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, ищецът е претърпял твърдяните неимуществени вреди. Образуването на наказателно производство срещу него, продължителния период на мярката за неотклонение и съпътстващите я ограничения на основни безспорно в значителна степен са ограничили основни негови права и са се отразили негативно на психичното му състояние. Еднопосочни по съдържание са свидетелските показания за състоянието на ищеца след образуване на наказателното дело срещу него и по време на задържането му, че е започнал да се изолира и да не общува, че изпитвал тревога от евентуалното му осъждане за престъпление, което не  е извършил. Тези показания кореспондират и с изводите на в.л. в приетото по делото заключение на СПЕ.

     С оглед установената продължителността на наказателното производство, ищеца е бил подложен на репресията на висящо наказателно производство с обвинение за извършено престъпление, за което се предвижда налагане на тежко наказание и по което в крайна сметка е оправдан. Вследствие на това ищецът е преживял стрес, тревожност, вътрешно напрежение,  безпокойство. Това се е отразило на поведението, контактите и цялостното психическо състояние на ищеца. И тези негативни вреди не биха настъпили ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на Прокуратурата – че не се касае за извършено престъпление.

     С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди от процесното наказателно производство, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на 12 000лв., който е достатъчен за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе. Този размер на обезщетението е съобразен и с икономическите условия в страната за процесния период.  

     Обжалваното решение в тази част следва да се потвърди.

     По отношение на имуществените вреди.

     Всички разноски, действително направени в рамките на наказателното производство, които са във връзка с обвинението на прокуратурата, по което ищецът е оправдан, подлежат на обезщетяване. В случая по делото са представени доказателства, че по наказателното производство ищецът е бил защитаван от адвокат, но липсват доказателства за размер на договорено адвокатско възнаграждение и реалното заплащане на такова, поради което и искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 2000лв. е неоснователен.

     Предвид изхода от спора на въззивника Д.П., не следва да се присъждат разноски във въззивното производство.

     Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

     ПОТВЪРЖДАВА решение №323/28.10.2015г. , постановено по гр.д. № 822/2014г. по описа на ДОС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: