О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

30/19.01.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.01.2017г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№15/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

            Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Н.Д.Й. чрез процесуалния й представител адв.А. А. против определение №790/22.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№560/16г. по описа на ДОС, гр.о., с което е оставено без разглеждане възражение вх.№15029/ 12.09.2016г. по чл.423, ал.1 от ГПК, подадено от Н.Д.Й. против заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №428/13.11.2012г., издадена по ч.гр.д.№ 3906/12г. по описа на ДРС и искането за спиране на същата, прекратено е произ -водството по делото и Н.Д.Й. е осъдена да заплати на „Енер - го-Про Продажби”АД съдебно-деловодни разноски в размер на 300лв., представя- щи юрисконсултско възнаграждение.В жалбата се твърди, че определението е неп - равилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неос -нователност.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по ч.гр.д.№560/16г. по описа на ДОС, гр.о. е образувано по пода - дено от Н.Д.Й. на 12.09.2016г. възражение по чл.423 от ГПК против заповед №428/13.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3906/12г. по описа на ДРС, 21 състав, с която е раз -поредено длъжникът Н.Д.Й. да заплати на кредитора „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна: 1/ сумата от 2 977, 74лв., представляваща главница за неизплатена електрическа енергия по фактури за периода м.11.2009г.-м.01.2012г. за обект с абонатен №0100325293 и клиентски №1200025031, находящ се в гр.Доб- рич, ул.”Малина”№1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12. 11.2012г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 233, 59лв., представляваща мораторна лихва за периода м.11.2009г.-м. 01.2012г.; 3/ сумата от 364, 23лв., предс- тавляваща съдебно-деловодни разноски.  

Във възражението се излага, че при извършена справка на 09.09.2016г. по ч.гр.д. №3906/12г. по описа на ДРС страната узнала за така издадената заповед.Същата не й е била връчвана, предвид което и не е могла да подаде възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК.Твърди, че заповедта е била връчена на адрес гр.Добрич, ул. ”Малина”№1А, докато страната живее на адрес гр.Добрич, ул.”Малина”№1.В при -зовката е посочено, че е получена от Ивелин Михайлов Анчев, нейн син.Нейният син не е получавал призовка, като вероятно трето лице се е представило за него и е получило призовката, а в последствие това трето лице не й я е предало.Твърди, че не е изразходвала твърдяното количество електроенергия, предвид което оспор- ва издадените фактури.Не познава българските закони, но въпреки това започнала да плаща на ЧСИ, за да не идва в къщата й и да нея безпокои.Моли да бъде прието възражението й, като се спре изпълнението на издадената заповед.

В депозирания отговор по възражението от „Енерго-Про Продажби”АД се излагат твърдения за неговата недопустимост, като подадено след изтичане на предвиде -ния в закона преклузивен срок, евентуално неоснователност.  

Длъжникът по заповед за изпълнение, който е бил лишен от възможността да я оспори по причините, посочени в чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК, може да подаде възра- жение в едномесечен срок от узнаването й.Предвиденият срок е преклузивен.В настоящия случай жалбоподателката твърди хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК-ненадлежно връчване на заповедта като поддържа, че за същата е узнала на 09.09. 2016г. при извършена справка по ч.гр.д.№3906/12г. по описа на ДРС.

По издадения на 10.12.2012г. изпълнителен лист въз основа на цитираната запо -вед е било образувано изп.д.№20137370400933 по описа на ЧСИ Л.Тасева, рег.№ 737 и район на действие ДОС.Видно от представените от ЧСИ заверени преписи от материалите по посоченото изп.дело е, че ПДИ до длъжника, в която подробно е описана цитираната заповед за изпълнение и е възпроизведено съдържанието й, ведно с копие от изпълнителния лист, са били връчени лично на Н.Д.Й. на 12.05.2013г.Официалното удостоверяване на връчването не е било оспорвано, съответно опровергавано в производството.Според изготвен протокол по чл.434, вр. чл.42, ал.3 от ГПК от технически секретар при ЧСИ Л.Т. на 10.11. 2014г. е бил проведен телефонен разговор с длъжника по изп.дело Н.Д. по повод поетия от нея ангажимент да внася суми за погасяване на задължението си спрямо взискателя „Енерго-Про Продажби”АД, която обяснила, че е била болна и е поела ангажимент да посети кантората на ЧСИ.

Предвид така удостовереното съдът приема, че за заповедта жалбоподателката е узнала на 12.05.2013г. с връчване на ПДИ, като в последствие, вкл. и съгласно соб -ствените й твърдения е извършвала погасяване на дълга по изп.дело.Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателката в частната жалба, инициирала производството пред ВАпС, че същата е считала, че ЧСИ има единствено качество- то на инкасатор за дължимите суми за ток и вода/има изп.дело и за вземане на „ВиК”ЕООД/ и т.к. не знаела къде се заплащат токът и водата, останала с впечатле- нието, че се заплащат на частните съдебни изпълнители, като най-малкото същите са житейски алогични спрямо възрастта и социалния й опит.Така й тези, че същата е неграмотна и не може да чете и пише, вкл. с оглед полаганите от нея подписи по документи, съдържащи се в изп.дело, а и в пълномощното, с което е упълномощила процесуалния си представител за настоящото производство.

Предвид узнаването за издадената заповед през 2013г. подаденото против съ -щата възражение по чл.423 от ГПК от длъжника на 12.09.2016г. се явява депозира - но след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.С оглед горното и образуваното по него производство подлежи на прекратяване.Постановеното в този смисъл обжалвано определение от ДОС като правилно следва да бъде потвърдено

В частната жалба е инкорпорирано и искане по реда на чл.248 от ГПК за измене -ние на определението в частта му относно разноските с твърдения, че присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. е прекомерно, а и не следва да се присъжда, т.к. представляващият дружеството юрисконсулт не се е явил в прове- деното пред ДОС о.с.з.Компетентен да се произнесе първоначално по молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е съдът, присъдил разноските, на когото същата следва да бъде изпратена.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №790/22.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№560/16г. по описа на ДОС, гр.о.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ИЗПРАЩА на ДОС за произнасяне депозирана от Н.Д.Й. чрез процесуалния й представител адв.А.А. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изме -нение на определение №790/22.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№560/16г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му относно разноските, инкорпорирана в частна жалба вх.№ 7310/29.11.2016г., приложена по в.ч.гр.д.№15/17г. по описа на ВАпС, гр.о.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: