Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 23/27.02.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю. К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 15/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 1514/18.10.2017 г. по гр.д.№ 2518/16 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която са уважени исковете, предявени от П.Д.П. по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Оплакванията са за неправилност на решението поради нарушаване на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковите претенции; евентуално се претендира намаляване на присъденото обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди. В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца чрез процесуалното му поведение в рамките на образуваното досъдебно производство. 

          В подаден писмен отговор пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. С оглед липсата на обжалване на решението в отхвърлителните му части, в тези си части, то е влязло в сила. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от П.Д.П. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ  и чл.86 от ЗЗД: за сумата от 110000 лева - неимуществени вреди в резултат от обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е прекратено и за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на законната лихва: върху сумата от 10000 лева, внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция“ за периода 23.06.2010 г. - 12.12.2014 г., в размер на 4589,29 лева и върху сумата от 18000 лева, иззетата при обиск, за периода 31.03.2010 г. - 14.04.2014 г., в размер на 7475,17 лева. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Оспорвайки изцяло исковете, ответникът твърди недоказаност на вредите и причинно-следствената връзка с повдигнатото обвинение и действията на прокуратурата. При условията на евентуалност оспорва претенциите по размер с твърдения, че воденото наказателно производство е приключило в разумни срокове. Пред настоящата инстанция за пръв път се навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат в резултат от процесуалното поведение на ищеца в рамките на предварителното производство.  

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че към момента на  образуване на ДП № 128/2010 г. – 31.03.2010 г. П.Д.П. е заемал длъжността Прокурист на „Градски транспорт“ ЕАД-Варна. С протокол от същата дата, съставен при претърсване и изземване във вила в местн.“Ракитника“ и в кабинета на ищеца са иззети описаните в него движими вещи и парични суми.

Като доказателства са представени публикации във вестници и електронни издания, отразяващи проведената в гр.Варна акция „Медузите“ по отношение на Б.Г., П.П., Й.К. и Д.С.

С определение от 03.04.2010 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, изменена с определение от 22.06.2010 г. в „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, внесена по сметка на ОД на МВР-Варна на 23.06.2010 г. С определение  от 17.04.2014 г. по НОХД № 1730/2014 г. на ВРС мярката за неотклонение е отменена и на 12.12.2014 г. гаранцията е върната на молителя.

С определение  от 03.04.2014 г.  по ЧНД № 1495/2014 г. на ВРС е постановено връщане на иззетите 180 броя банкноти с номинал от 100 лева  и два броя преносими компютри на П.Д.П., които са му предадени на 14.04.2014 г.

С определение от 09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1185/2013 г. на ОС-Варна е потвърдено постановление на ОП-Варна от 18.06.2013 г. за прекратяване на ДП № 15/2011 г. на ОСлО ОП-Варна срещу ищеца за повдигнати обвинения по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, по чл.282, ал.2 от НК и по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. В останалата част ДП № 15/2011 г. е изпратено на РП-Варна по повдигнато обвинение по чл.220, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК и е прекратено с постановление от 07.05.2014г. на ВРП, влязло в сила на 23.05.2014 г.

С удостоверение от 21.04.2017г. от Областна служба „Изпълнение на наказанията“ се установява, че ищецът е бил задържан в Арест-Варна от 01.04.2010 г. до 03.04.2010 г. за 72 часа. Удостоверение от 19.04.2017г. на ОД на МВР - Варна установява налагане на административна мярка по чл.68, ал.1 от НПК за периода 01.04.2010 г. - 30.11.2015 г., отменена с постановление от 25.11.2015 г. на ВРП.

Не се спори между страните относно факта на възлагане на данъчна ревизия на ищеца за данъци по чл.35 от ЗОДФЛ и чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2010 г.

С медицински направления от 03.04.2010 г., 07.04.2010 г. и 18.06.2010 г.се установяват извършени лекарски консултации на ищеца във връзка с краткотрайна загуба на съзнание, главозамайване, бодежи в гърдите, главоболие и световъртеж.

Назначената комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което П.П. е страдал от хипертонична болест, а по време на ареста му са регистрирани хипертонични кризи. Констатирани са психотравмени преживявания, нарушваващи на моменти изказа, свързани с изблици на възбуда и емоционално напрежение. Налице са  емоционални блокажи и травматични спомени, симптоми на генерализирана тревожност с вегетативна симптоматика, последвани от предписано медикаментозно лечение. Понастоящем преживяното от ищеца се е превърнало в психотравма и е причина за прояви на признаци на емоционална лабилност; в с.з. вещото лице Крумова сочи, че той свързва смъртта на съпругата си през 2014 г. с преживяното и счита, че е допринесъл за нея.

Свидетелката П. – дъщеря на ищеца установява факти, свързани с ареста му, последващото му здравословно състояние и начина, по който предварителното производство се е отразила на семейството - при ареста е била бременна в 6-я месец, а майка й починала в края на 2014 година.  

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че са налице основанията по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди в резултат от повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което наказателното производство е било прекратено.

Извършен е задълбочен анализ на всички доказателства по делото, въз основа на който е прието, че от момента на първото процесуално-следствено действие – претърсване и изземване на 31.03.2010 г., до края на наказателното производство през 2014 г. и до настоящия момент П.П. търпи емоционално-негативни преживявания, стрес и е обект на  отрицателното обществено и медиино отразване на събитията във връзка с акция „Медузите“. До началото на досъдебното производство той е заемал управленска длъжност, ползвал се е с авторитет и уважение в професилналната и в семейната среда. Повдигането на обвинение и показната акция по задържането му, отразявана от всички медии, извършването на процесуално следствените действия в дома и на работното му място пред много хора се е отразило на усещането му за лично достойство и чест. Въпреки негативното отразяване на събитието, не са представени доказателства за промяна на отношението на неговите близки и роднини, нещо повече – ищецът е успял да продължи трудовата си дейност  след прекратяването на предварителното производство.

Правилен е извода на съда, че на обезщетяване подлежат вредите от неправомерно повдигнатото обвинение, свързани с нарушване на психологическия статус на ищеца, довел до диагностицирането му с генерализирана тревожност. За тях е налице пряка причинно-следствена връзка между констатираните симптоми – нервност, тревожност, безсъние страх и провежданите от прокуратурата процесуално-следствени действия.

След освобождаването му от заеманата до този момент длъжност – Прокурист в „Градски транспорт“ ЕАД, ищецът е загубил трудовите си доходи за осигуряване издръжката на семейството. Това - съчетано с предпенсионната му възраст, инициираната по повод наказателното производство данъчна ревизия и изземването от дома на спестявания в размер на 18000 лева, връщането му от границата по повод задгранично пътуване, е създало усещане за несигурност, унижение и психично напрежение.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е съобразен с трайно установената съдебна практика и с принципа за справедливост на чл.52 от ЗЗД.

Срещу П.П. са били повдигнати четири обвинения, производствата по които са поетапно прекратени в досъдебната фаза, което е спомогнало той да избегне допълнителни негативни преживявания. Спрямо него са били вземани мерки за неотклонение, съобразени с индивидуалното му положение – задържането под стража е продължило в законоустановения срок от 72 часа, домашният арест - 2 месеца и половина, през които му е давано разрешение за напускане на дома с цел провеждане на медицински прегледи. По негова молба е било променено мястото за  изпълнение на мярката „домашен арест“, поради което съдът е направил правилен извод, че мерките за неотклонение не са причинили на ищеца вреди по-големи от обичайните, създавани от този тип ограничаване на придвижването.

Ищецът е изпитал срам и неудобство от опетняване на доброто му име в обществото, като привличането му към наказателна отговорност е станало достояние на широката общественост в резултат от даването на публични пресконференции от страна на прокуратурата.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно размера от 30000 лева на общото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство. Изложените във въззивната жалба доводи за неоснователност на претенцията или за намаляването на присъдените суми не кореспондират с доказателствата по делото. Направеното едва пред настоящата инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца чрез показанията му, давани  в досъдебното производство не могат да бъдат предмет на въззивната проверка на решението – такива твърдения не са въведени с отговора на исковата молба и в производството пред първоинстанционния съд.

Правилно – въз основа на доказателствата по делото и практиката на ВКС на РБ, съдът е определил размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата от 10 000 лева, внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция” и върху сумата от 18 000 лева, иззета при обиск на 31.03.2010г. от сейф на ищеца.

Решението – в обжалваните му части следва да бъде потвърдено, като въззивникът следва да заплати на въззиваемия, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2460.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                                            Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1514/18.10.2017 г. по гр.д.№ 2518/16 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните му части. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 2460,00 /две хиляди четиристотин и шестдесет/ лева – разноски по делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.