Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

20/06.03.2019 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.02.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 15/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от М.И.Ж. от гр.Варна чрез процесуалния му представител адв. К.Д. *** срещу решение № 1711/19.10.2018 год. по гр.д. № 998/2018 год. на Окръжен съд - Варна, г.о., 6 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ, за разликата над 1500 лв. до 80 000 лв., претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от незконно обвнение по ДП № 137/2012 по описа на ОСС при ОП Варна, наблюдавано по прд.№ 12122/2012 год. по описа на ВРП, Присъда № 166/13.11.2015 год по НОХД № 761/2015 година РС Русе и Решение № 79/10.06.2016 год по ВНОХД № 111/2016 год. на ОС Русе, с които е оправдан, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 11.06.2016 год. до окончателното й изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен със законните последици, вкл. присъждане на разноски за двете инстанции.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззвната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан.

Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно длъжностно лице. Легитимирана да отговаря за вредите в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда, е прокуратурата. Отговорността й е обусловена от обстоятелството, че досъдебното производство от момента на повдигане на обвинението е водено под нейния непосредствен контрол.

Безспорно е, че с влязла в сила присъда ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение, поради което посочената предпоставка е налице и искът е установен по основание. Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, приложима е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а именно– то трябва да се определи от съда по справедливост, след съобразяване на всички относими по делото факти – продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, ограниченията на социалните контакти, съпроводени със семейни и социални проблеми, а така също служебното и обществено положение.

Релевантния момент, определящ началото на предприетата срещу ищеца наказателна репресия е моментът на привличането му като обвиняем. Това следва от самия закон – съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата в лицето на прокуратурата отговаря за вредите, настъпили в резултат от повдигане и поддържане на обвинение, ако лицето бъде оправдано. Следователно правопораждащият факт на отговорността е именно повдигането на обвинение. Всички предходни действия по досъдебното производство са били извършени по време, когато ищецът е имал процесуалното качество на свидетел, не на обвиняем. Затова прокуратурата не носи отговорност за тях. От данните по делото се установява, че от 12.08.2014 год, когато ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „Подписка“ до 10.06.2016 год, когато е влязла в сила оправдателната присъда по ВНОХД № 111/2016 год на Окръжен съд Русе са изминали една година и десет месеца. Този срок не е прекомерен, като се има предвид, че в него се включва освен досъдебното производство, но и съдебната фаза на две инстанции. Изложените във въззивната жалба доводи във връзка с нарушаване на правата по ЕСПЧ обуславят претенция по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, която е самостоятелна, но не е заявена в петитума на исковата молба. В контекста на казаното, времетраенето на наказателното производство срещу ищеца, което включва и проведеното съдебно производство на две инстанции, не излиза извън рамките на разумния срок.

Взетата срещу ищеца мярка за неотклонение е най-леката, предвидена в закона, а именно „подписка“. Наред с нея обаче, той е търпял и други негативни последици, свързани с отстраняването му от длъжност именно във връзка с повдигнатото срещу него обвинение. Макар и освобождаването от длъжност да е било постановено от друг орган, а именно от Министерството на правосъдието като работодател на ищеца, причинната връзка с действията на ответника е налице, защото заповедта за уволнение е издадена по повод сигнал от наблюдаващия прокурор.

Преценката относно вида и интензитета на претърпените вреди, а оттам – и за размера на дължимото обезщетение изисква да се обсъди и отражението на предприетите срещу ищеца действия върху неговия служебен авторитет и обществено положение. От незаконното обвинение е пострадала репутацията му не само сред колегите от съдебно-изпълнителната служба, а и сред по-широк кръг от магистрати, адвокати и частни съдебни изпълнители на територията на гр.Варна. В значителна степен е било засегнато чувството му за лично достойнство, а отстраняването от длъжност е допринесло за настъпилата изолация от обичайния колегиален и приятелски кръг. В рамките на наказателното производство ищецът е бил подложен на съдебно-медицински и съдебно-психиатрични експертизи, които той възприел като унизителни.

Първоинстанционният съд е отчел всички тези обстоятелства, но определеното от него обезщетение в размер на 1500 лв. е недостатъчно и не отговаря на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Настоящият състав намира, че за неимуществените вреди, причинени на ищеца от действията на прокуратурата, следва да се присъди обезщетение в общ размер на 3000 лв.

В осъдителната част в размер на 1500 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. В отхвърлителната му част в размер на разликата над 3000 лв. до претендираните 80 000 лв следва да бъде потвърдено, а в отхвърлителната част до размер на 1500 лв. следва да бъде отменено, и искът до този размер – уважен, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 11.06.2016 год. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 55,40 лв., от които 50,40 лв., направени за първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска. За настоящата инстанция не е претендирано адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1711/19.10.2018 год. по гр. д. № 998/2018 год. на Окръжен съд - Варна, г.о., 6 състав, в отхвърлителната му част за разликата над 3000 лв. до претендираните 80 000 лв., както и в частта за присъдените разноски в размер на 50,40 лв.

ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част до размер на 1500 лв. и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ да заплати на М.И.Ж. с ЕГН ********** сума в размер на още 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП № 137/2012 год. на ОСлО при ОП Варна, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 761/2015 год. на Районен съд - Русе, потвърдена с присъда по ВНОХД № 111/2016 год. на Окръжен съд Русе, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2016 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 55,40 лв – разноски по делото.

В осъдителната част за сумата 1500 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2016 год. до окончателното й изплащане, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)