Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 80

гр.Варна, 22.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на  29.04.2015 год. в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 150/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от „МА-БС инвест” ЕООД срещу решение № 1979/22.10.2014 год. по гр.д. № 1939/2014 год. на Окръжен съд Варна, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК, чл. 37 от Закона за адвокатурата и чл. 294 ал.1 от ТК установителен иск за съществуване на вземане в размер на 33 645,25 лв (представляващо сбор от 28 946,30 лв. – незаплатен размер на дължимата по обезпечително производство гаранция по т.д. № 1806/2012 на ВОС, 155,95 лв – незаплатен размер на дължимите разноски, платени от адвокатското дружество по договор за защита и съдействие от 05.07.2012 год. и 4543 лв, представляваща мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от 17.11.2012 до 02.06.2014 год), ведно със законната лихва  върху всяка от главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.06.2014 до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на Адвокатско дружество „З. и Статев” е издадена заповед № 4059/06.06.2014 год по ч.гр.д. № 7377/2014 год. на ВРС, г.к., 8 състав, за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК, включително и в осъдителната част за разноските. Въззивникът счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на съдебните разноски. Посочил е, че заповедта за изпълнение е издадена от некомпетентен съд, тъй като е за вземане над 25000 лв. В мотивите на съда не са обсъдени всички представени доказателства, поради което решението се явява необосновано. Не е обсъдено и направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските, като същите са присъдени в пълния им размер.

В отговора на въззивната жалба се излагат доводи за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

 Съгласно чл. 37 от Закона за адвокатурата за вземанията си, произтичащи от незаплатени възнаграждения или разноски по договора за правна помощ, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, независимо от техния размер. С оглед горното, Районен съд Варна е действал в рамките на правомощията си и издадената заповед за изпълнение не страда от порока, на който се е позовал въззивникът.

В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта, а заявителят е бил уведомен за постъпилото възражение на 24.06.2014 год. Искът за установяване съществуването на вземането е заведен в рамките на преклузивния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

Същият е основателен.

Вземането на ищеца произтича от договор за правна помощ и съдействие, сключен с ответното дружество на 05.07.2012 год. В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът подал от името на доверителя си искова молба, по която било образувано т.д. № 1806/2012 год на Окръжен съд Варна. По това дело било допуснато обезпечение на иска, за което съдът определил парична гаранция в размер на 28 946,30 лв. С платежно нареждане № 80805П-АЙ-9192 от 16.11.2012 год ищецът заплатил от свое име и за сметка на ответника посочената сума. Наред с това, от приложените платежни документи се установява, че той е направил разноски и за снабдяване с документи и пощенски разходи във връзка с воденото от името на ответника търговско дело, в общ размер 155,95 лв.

Ответникът не оспорва факта на сключване на договора за правна помощ, както и действията на ищеца, предприети във връзка с този договор. Възразил е единствено, че не е бил уведомен за извършените от негово име и за негова сметка разноски. Представил е споразумение от 11.05.2012 год между него и „Промови Прожектс България” ООД и „Промови проджектс”С.Л., Барселона, Испания, както и банкови извлечения. С тези доказателства ответникът е искал да докаже, че по силата на посоченото споразумение е превел на ответника суми, с които последният е разполагал и е могъл да използва за заплащане на гаранцията по обезпечителното производство. В жалбата си срещу постановеното решение, въззивникът излага оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил тези доказателства.

Настоящият състав намира, че този факт е ирелевантен за спора, тъй като сумите, изплатени от ответника на ищеца въз основа на приложените споразумения касаят отношения с трети, неучастващи в делото лица. Те не са били дадени във връзка със заведеното от името и за сметка на ответника исково производство, предмет на т.д. № 1806/2012 год на ВОС, по което именно ищецът е внесъл гаранцията по допуснатото от съда обезпечение.  

Ето защо искът за установяване съществуването на вземане в размер на 33645,25 лв, представляващ сбор от 28946,30 лв – заплатена от ищеца за сметка на ответника гаранция по обезпечително производство по т.д. № 1806/2012 год на ВОС и 155,95 лв – разноски, платени от ищеца по силата на договор за правна помощ и съдействие от 05.07.2012 год се явява основателен и доказан.

Ищецът е внесъл сумата, определена от съда като парична гаранция по обезпечителното производство, действайки в интерес на своя доверител по договора за правна защита и съдействие. В негов интерес са и останалите направени разноски, които ищецът има право да получи на осн. чл. 37 от Закона за адвокатурата. Но за да бъде поставен длъжникът в забава по отношение на вземането е била необходима покана, доколкото договорът не съдържа изрично уговорен срок – чл. 84 ал.2 от ГПК. По делото няма доказателства ответникът да е бил поканен преди датата на подаване на заявлението, поради което издадената заповед за изпълнение не установява наличието на изискуемо вземане в размер на 4543 лв – мораторни лихви за периода от 17.11.2012 год до 02.06.2014 год. В тази част установителният иск се явява неоснователен и недоказан, а постановеното решение по отношение на него следва да бъде отменено.

Основателно е и оплакването във въззивната жалба по отношение размера на присъдените разноски поради тяхната прекомерност. Защитата по делото не представлява особена фактическа и правна сложност, поради което минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен на осн. чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 е в размер на 1359 лв. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът дължи разноски за първата инстанция в размер на 1175,50 лв. Затова първоинстанционното решение в осъдителната част за разноските следва да бъде отменено за разликата над посочения размер до присъдените 3826 лв, поради прекомерност на същите, и по съразмерност с уважената част от иска.

Разноските, направени от въззиваемия пред настоящата инстанция са в размер на 1540 лв – възнаграждение за един адвокат, които не надвишават значително минималния размер и поради това не следва да се редуцират като прекомерни, а липсва и възражение по размера от страна на въззивника. Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1332 лв за настоящата инстанция.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. За двете инстанции ответното дружество е направило разноски в размер на 2672,91 лв, в това число адвокатско възнаграждение при първоинстанционното разглеждане в размер на 2000 лв, оспорен от ищеца поради прекомерност, и държавна такса по въззивната жалба 672,91 лв. Разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция не са направени. Възражението за прекомерност на разноските, направено в последното съдебно заседание пред първата инстанция, е основателно по съображенията, изложени по-горе, поради което същите следва да се редуцират до размер на 1359 лв съобразно с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед на това и съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ответника и настоящ въззиваем следва да се присъдят разноски в размер на 274,36 лв.

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1979/22.10.2014 год по гр.д. № 1939/2014 год на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК, чл. 37 от Закона за адвокатурата и чл. 294 ал.1 от ТК установителен иск от Адвокатско дружество „З. *** срещу „МА-БС Инвест” ЕООД гр.Варна, за съществуване на вземане в размер на 33 645,25 лв (представляващо сбор от сумата 28 946,30 лв – незаплатен размер на дължимата по обезпечително производство гаранция по т.д. № 1806/2012 на ВОС, и сумата 155,95 лв – незаплатен размер на дължимите разноски, платени от адвокатското дружество по договор за защита и съдействие от 05.07.2012 год.), ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.06.2014 до окончателното й изплащане, за което вземане в полза на Адвокатско дружество „З. и Статев” е издадена заповед № 4059/06.06.2014 год по ч.гр.д. № 7377/2014 год на ВРС, г.к., 8 състав, за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК, както и в осъдителната част за разноски до размер на 1175,50 лв, съразмерно с охвърлената част от иска.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която е признато за установено вземането на ищеца в размер на 4543 лв, представляващо мораторната лихва върху главницата от 33 645,25 лв, начислена за периода от 17.11.2012 до 02.06.2014 год, ведно със законната лихва  върху него, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.06.2014 до окончателното й изплащане, както и в осъдителната част за разноските за разликата над 1175,50 лв до присъдените 3826 лв, поради прекомерност на същите и съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Адвокатско дружество „З. *** срещу „МА-БС Инвест” ЕООД гр.Варна установителен иск на осн.чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК, чл. 37 от Закона за адвокатурата и чл. 294 ал.1 от ТК за съществуване на вземане в размер на 4543 лв, представляващо мораторната лихва върху главницата от 33 645,25 лв, начислена за периода от 17.11.2012 до 02.06.2014 год, по издадена заповед № 4059/06.06.2014 год по ч.гр.д. № 7377/2014 год на ВРС, г.к., 8 състав, за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „МА-БС Инвест” ЕООД гр.Варна ЕИК 148087539, представлявано от Д.И.С. със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Марциана” № 14  да заплати на Адвокатско дружество „З. *** БУЛСТАТ 148058416 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 277, ет.4, ст.21, представлявано от И.К.З., разноски в размер на 1332 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат за защита по в.гр.д. № 150/2015 год на Апелативен съд Варна, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Адвокатско дружество „З. *** БУЛСТАТ 148058416 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 277, ет.4, ст.21, представлявано от И.К.З. да заплати на „МА-БС Инвест” ЕООД гр.Варна ЕИК 148087539, представлявано от Д.И.С. със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Марциана” № 14 разноски за двете инстанции в размер на 274,36 лв, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:1)

 

 

2)