Р Е Ш Е Н И Е № 105

гр. Варна, 06.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В. Тодорова и представителя на Апелативна прокуратура-Варна – прокурор Анна Помакова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 150 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано след като с решение № 259/28.03.17г. по гр.д. № 230/16г. на ВКС, ІV г.о. е било отменено решение № 132/03.08.15г., постановено по в.гр.д. № 252/15г. на ВАпС в отхвърлителната му част и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Поради това и предмет на настоящото производство не е въззивната жалба на В.М.Д. срещу първоинстанционното решение в частите му, с които претенциите на КОНПИ /по-нататък Комисията/ за отнемане на конкретно посочени имущества са били уважени /в тази част решението на ДОС е влязло в сила, тъй като решението на ВАпС, в частта, с която тази въззивна жалба по същество е била отхвърлена, не е било обжалвано пред ВКС/.

            С оглед на изложеното по-горе, предмет на настоящото въззивно производство се явява въззивната жалба на КОНПИ срещу решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частите му, с които са били отхвърлени предявените от Комисията искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описаните два недвижими имота, получени в замяна, съответно от В.В.М. и от В.В.М., както и за отнемане от В.М.Д. и Д.А.Д. на получените при продажбата на л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с посочен рег. № сума от 16 800лв. и при продажбата на л.а. „Нисан Патрол” с посочен рег. № сума от 14 200 лв., както и за отнемане от В.М.Д. посочените суми от по 5 000лв. като равностойности на дружествени дялове от капитала на три търговски дружества – „Валмек Ауто” ЕООД, „Тех-Ауто” ЕООД и „Аутфокс” ЕООД; както и за отнемане от В.М.Д. и на сумата от 6.65 лв. като левова равностойност на 3.40 евро - наличността по банковата му сметка в „Алианц Банк България” АД, ФЦ Варна, открита на 02.02.07г.

            В изпълнение на дадените с отменителното решение на ВКС указания, настоящият съд с определение № 222/10.04.17г. е оставил без движение въззивното производство и това по исковата молба, предоставяйки на ищеца /въззивника Комисията/ възможност да уточни дали основава искането си за отнемане в полза на Държавата на подробно описаните имущества от посочените ответници, и на друга престъпна дейност, извършвана от ответника В.М.Д., в рамките на проверявания по делото период от 30.09.1993г. до 30.06.2013г. /освен тези, за които същият е бил осъден с влязлата в сила на 05.07.05г. присъда по НОХД № 456/05г. на ВОС/. С уточняваща молба вх. № 2472/27.04.17г. КОНПИ чрез процесуален представител е посочила, че освен с престъпната дейност, за която В.М.Д. е бил осъден с влязлата в сила на 05.07.05г. присъда по НОХД № 456/05г. на ВОС, имуществото, което се претендира за отнемане има връзка и с друга престъпна дейност, осъществявана от това лице, за която има представени копия от свидетелството му за съдимост и общо 11 броя бюлетини за съдимост /представени и приети в с.з. на 29.10.14г./. Уточнено е, че част от престъпленията, за които ответникът В. М. Д. е бил осъден /тези описани в бюлетини № №1,2,3,5,6 и 7/ не попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, а останалите, описани в бюлетини № № 8, 9, 10 и 11 – попадат в този обхват /всички са подробно описани като деяния, период на извършване и правна квалификация на престъплението/. В тази връзка се поддържа, че ответникът Д. е извършил много на брой престъпления, осъществени в продължителен период от време, която престъпна дейност предполага кумулиране на парични средства /генериране на облага/, които при липсата на достатъчни по размер законни източници на средства могат логически да обосноват връзка между придобитото имущество с тази престъпна дейност. Поради това и се поддържа твърдението, наведено от представителя на КОНПИ в първото по делото с.з. пред първоинстанционния съд, че искането за отнемане в полза на Държавата на процесното имущество се основава на осъществяваната от В.М.Д. цялостна престъпна дейност в рамките на проверявания период, а не само на престъпната дейност, установена с влязлата в сила на 05.07.05г. присъда по НОХД № 456/05г. на ВОС.

            Въззивникът КОНПИ чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба, ведно с направеното уточнение на исковата молба. Изразява становище, че поддържа и твърдението, че недвижимия имот, претендиран за отнемане от ответника В. В. М., все още се намира в неговия патримониум, независимо от наличието на доказателства по делото, сочещи на извършена продажба с Постановление за възлагане от 30.10.09г. на публичен изпълнител при АДВ-Варна.

            Депозиран е бил отговор на въззивната жалба на КОНПИ от ответниците В. М. Д., Д. Анг. Д. и В. В. М., и тримата представлявани от назначения им от първоинстанционния съд особен представител адв. Ив. С. ***, с който жалбата е била оспорена като неоснователна. Изцяло са споделени съображенията на съда, че получения от В.М. недвижим имот в замяна на предходно придобит от него, не може да бъде отнеман в полза на Държавата, а евентуално може да се отнеме равностойността на заменения имот, каквото искане Комисията не е предявила. Освен това е допълнено, че по делото не са били изследвани доходите на майка му Тинка Златкова, за да се приеме, че и тя не е разполагала с достатъчно средства за придобиването на заменения имот. Не е била обоснована и допълнително връзката на така придобитото имущество с престъпната дейност на баща му. Отнемането на имота би противоречало и на правото на защита на собствеността по Протокол 1, чл. 1 от ЕКЗПЧОС. Споделени са изцяло изводите на ДОС, че с оглед изминалия дълъг период от време от момента на извършване на престъплението от ответника В. Д. през 2000г. и до придобиването на посочените МПС по време на брака му с Д.Д., както и на дружествените дялове в посочените три търговски дружества и на паричната сума по посочената банкова сметка, ***жду престъпната дейност и така придобитите имущества. Претендира се първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде потвърдено.

            Във връзка с направеното уточнение на обстоятелствената част на исковата молба от КОНПИ, процесуалния представител на посочените трима въззиваеми заявява, че допълнително посочените престъпления, на които се основава искането на ищеца за отнемане на имущества от ответниците, касаят периода от м. 06.2001г. до м. 09.2001г. и с това по същество не се променя фактическата обстановка по делото и правните изводи, обосноваващи неоснователност на претенциите. Останалите престъпления пък не попадат в предметния обхват на ЗОПДИППД /отм./. Освен това се поддържа, че претендирания за отнемане имот от ответника В. В. М. не се намира в неговия патримониум, тъй като е продаден с Постановление за възлагане  от 30.10.09г. на публичен изпълнител при АДВ-Варна.

            Въззиваемата В.В.М. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Представителят на контролиращата страна изразява становище за основателност на въззивната жалба на КОНПИ, поради което се иска от съда решението в обжалваните му части да бъде отменено и предявените претенции да бъдат уважени. Евентуално се пледира, че ако не се установи имотът, претендиран за отнемане от В.М. да е в неговия патримониум – то да се отнеме неговата равностойност.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство се развива по реда ЗОПДИППД /отм./ по арг. от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизането в сила на последния закон /КУИППД сега КОНПИ е била уведомена и е образувала проверката преди влизането в сила на действащия ЗОПДНПИ/.

Предвид наличието на предпоставката по чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИИПД/отм./ и като подадено от надлежно активно легитимирана страна в лицето на КОНПИ (при наличието на предварително приети от Комисията Решение № 355/05.11.2013г. по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, въз основа на получено в ТД Варна на КУИППД уведомление от ОС-Варна изх. № 537/18.01.2008г. /т. І, л. 77-80/ и с оглед извърршени ответника В.М.Д. престъпления, за които е налице влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № 456/05г., и Решение № 376/03.12.2013г. /том І, л. 36-66 от делото на ДОС/ по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ за внасяне на мотивирано искане до ОС-Добрич за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците на обща стойност 208 448.51 лв., то следва да се приеме, че мотивираното искане е допустимо.

Предпоставките на приложимия нормативен акт, за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания период /който може да е 25 години от датата на придобиване на имуществото – чл. 11/ проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност /съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона „значителна стойност“ е стойност над 60 000 лв. /400 МРЗ/, определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи/; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице; имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпция, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи /чл. 4, ал. 1/.

Проверявания период е от 01.10.1993г. до 30.06.2013г. и е в рамките на този по чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./.

В настоящия случай с оглед влизането в сила на решението на ДОС по първоинстанционното дело в частите, с които са уважени претенциите на Комисията за отнемане на имущества от ответника В.М.Д. на осн. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, следва да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо относно това, че придобитото от този ответник имущество за проверявания период от 01.10.1993г. до 30.06.2013г. е на значителна стойност по смисъла на дефинитивната правна норма на § 1, т. 2 от ДР на закона, определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи /най-малкото, защото от ответника В. М. Д. с влязлата в сила част на първоинстанционното решение е отнето имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност от 143 520 лв./. Освен това е налице и другата предпоставка на закона - че по отношение на този ответник е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1 от закона.

Последното обстоятелство се установява и от представеното заверено копие от бюлетина за съдимост на ответника В. М. Д. /т. І, л. 103-105, бюлетин № 4/, в който е отразено, че с присъда № 64/ 26.06.2005г. по НОХД № 456/ 2005г. по описа на ОС-гр. Варна, влязла в сила на 05.07.05г., същият е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: че на 14.04.2000г., съответно на 15.05.2000г., на 12.06.2000г., на 12.07.2000г., на 14.08.2000г., на 14.09.2000г. и на 16.10.2000г. в гр. Варна, като собственик и представляващ ЕТ „В. - В.Д.“ със седалище и адрес на управление гр. Варна, избегнал плащането на данъчни задължения за м. март, съответно за месец април, май, юни, юли, август и септември 2000г., като подавал справки-декларации по чл. 72, ал. 1 и чл. 100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени доставки от конкретно посочени фирми, като укритите данъци са в големи размери (за престъпленията, извършени на 14.04.2000г., 12.06.2000г., 16.10.2000г. и квалифицирани по чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК), съответно в особено големи размери (за престъпленията, извършени на 15.05.2000г., 12.07.2000г., 14.08.2000г. и 14.09.2000г. и квалифицирани по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК). Общия размер за седемте извършени престъпления възлиза на 87 922. 28лв. Със същата присъда В.М.Д. е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1, вр. ал.1, пр. 1 и 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че на 13.10.2000г. в гр. Варна отново в качеството си на собственик и представляващ посочения ЕТ, чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи, направил опит да получи без правно основание сумата от 18 702.78лв. от държавния бюджет, с намерение да я присвои, като деянието е в големи размери и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Наказания опит към престъпление, който е останал недовършен, не е резултирал пряко или косвено в имуществото на осъдения ответник и е неотносим към предмета на настоящото дело.

Въз основа на направеното пред настоящата инстанция уточняване на исковата молба, че се поддържа твърдението, релевирано своевременно в първото по делото с.з. пред първоинстанционния съд, че претенциите на Комисията са основани и на цялостната престъпна дейност на този ответник, от която се поддържа, че са придобити пряко или косвено имуществата, които се иска да бъдат отнети в полза на Държавата, то относими към предмета на спора са доказателствата, свързани с тази престъпна дейност, а именно:

Видно от бюлетин № 1 /т. І, л. 99/, че ответникът В.Д. е сключил споразумение № 24/01.06.00г. по НОХД № 23/97г. на РС-Каварна, с което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 346, ал. 2, б. „а” от НК на 14.08.1993г. /противозаконно отнемане на МПС/ и в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на 15.08.1993г. /кражба на движими вещи на обща стойност 44 880 стари лв./.

Съобразно бюлетин № 2 /т. І, л. 100/ ответникът е осъден чрез сключено споразумение № 4/01.02.01г. по НОХД № 358/00г. на РС-Каварна за извършено престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 за кражба на алуминиеви тръби, осъществена на 06.10.1994г.

Според бюлетин № 3 /т. І, л. 101/, ответникът В. Д. е сключил споразумение, одобрено на 27.12.04г. по НОХД № 2950/04г. на ВРС, ХХІІ с-в, с което е признат за виновен в извършването на продължавано престъпление за периода от 15.01.04г. до м. 03.04г. по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК – съзнателно се е ползвал от неистински официални документи.

В бюлетин № 5 е отразено сключеното от ответника споразумение от 15.11.05г. по НОХД № 4745/05г. по описа на ВРС, ХІІІ с-в, с което същият е признат за виновен за това, че на 07.09.1999г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Димитър Славов Д., като съизвършител, съставил неистински официални документи – данъчна фактура от 07.09.1999г. с посочен издател ЕТ „Синдбад – Борислав Ноев“ и квитанция към приходен касов ордер от същата дата, с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В бюлетин № 6 /т. І, л. 111/ е вписана присъда № 393/19.07.06г. по НОХД № 1537/06г. на ВРС, VІ с-в, с която ответникът В. Д. е признат за виновен в извършването през периода от 15.01.02г. до 15.03.02г. в гр. Варна на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК – чрез използване на документ с невярно съдържание и неистински документ, получил без правно основание 20 бр. СИМ карти и въз основа на тях използвал мобилни услуги на стойност 5 460.12 лв.

В бюлетин № 7 /т. І, л. 116/ е вписано решение № 455/10.03.09г. по НАХД № 213/09г. на ВРС, І с-в, с което ответникът В. Д. е признат за виновен в извършването продължавано престъпление за периода от м. март 2002г. до 15.10.02г. по чл. 227б, ал. 2 от НК като търговец и собственик на ЕТ „В.-В.Д.”***, за това, че в 15-дневен срок от спиране на плащанията по изискуеми данъчни задължения по ДРА № 842/01г., в сила от 15.03.02г., не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.

В бюлетин № 8 /т. І, л. 117/ е вписано, че с присъда № 65/19.05.2009г. по НОХД № 516/2009г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, В.М. е бил признат за виновен в това, че през периода 01.10.2000г. – 15.10.2001г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като собственик и представляващ ЕТ „В. – В.Д.“***, укрил данъчни задължения в особено големи размери – 294 903.66лв., като потвърдил неистина в подадените от него пред данъчно поделение „Одесос“ при ТДД гр. Варна месечни справки-декларации, изискуеми по ЗДДС за месечните данъчни периоди от м. 10.2000г. до м. 09.2001г., като неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в общ размер на 294 903. 66лв., по фактури, по които не са били осъществени сделки с конкретно посочени доставчици – престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В бюлетин № 9 /т. І, л. 128/ е вписано, че В.М.Д. е бил осъден също така с присъда № 3/12.01.2010г. по НОХД № 1570/2009г. по описа на ОС гр. Варна, с която е бил признат за виновен в това, че през периода 01.09.2000г. - 31.05.2001г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ на ДЗЗД „Колю Фичето“ гр. Варна, с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС, в особено големи размери, общо в размер на 217 454. 56 лв., водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – фактури, престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. с чл. 256 /отм./, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Освен това е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 /отм./ от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 14.11.00г. – 17.06.2001г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на посоченото ДЗЗД, избягнал плащането на данъчни задължения – ДДС, в особено големи размери – в размер на 211 249.92 лв., като потвърдил неистина в справки-декларации /подробно описани по № и дата на подаване/ пред ТДД-Варна, които се изискват по силата на чл. 100, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС – относно несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с посочени търговци. Със същата присъда ответникът е бил признат за виновен в това, че през периода 16.10.2000г. - 14.05.2001г., при условията на продължавано престъпление, с цел да избегне плащането на дължими данъчни задължения - ДДС в размер на 6 204.64лв. за м. 09.2000г. и ДДС в размер на 2 976.26лв. за м. 04.2001г., подал в ТДД гр. Варна, поделение „Младост“ месечни справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с посочени търговци – престъпление по чл. 313 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

            В бюлетин за съдимост № 10 /т. І, л. 129/ е отразено, че ответникът В.М.Д. е бил признат с присъда № 121/15.11.2010г. по НОХД № 989/2010г. на ОС гр. Варна за виновен в това, че през периода 14.01.2001г. до 15.09.2001г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ на ДЗЗД „Инвест“ гр. Варна, с цел да избегне плащането на дължими данъци в особено големи размери – ДДС в размер на 341 278.46лв., подал в ТДД гр. Варна, район „Одесос“, месечни справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки – престъпление по чл. 257 ал. 1 /отм./, вр. чл. 255 ал. 1 /отм./, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

            И в бюлетин за съдимост № 11 /т. І, л. 129 - гръб/ е отразена присъда № 6/18.02.2011г. по НОХД № 867/2010г. по описа на ОС гр. Шумен, с която В. Д. е бил признат за виновен в това, че на 15.09.2003г. и на 14.10.2003г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, като управител и представител на „Инжстрой“ ДЗЗД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 88 196лв., като потвърдил неистина в подадени справки-декларации, които се изискват по силата на чл. 100 от ЗДДС, като с деянието са били укрити данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл. 257 /отм./ ал. 1, вр. чл. 255 /стара редакция/ ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

            Макар и част от престъпленията, за които ответникът В. М. Д. е бил осъден /тези описани в бюлетини № №1,2,3,5,6 и 7/да не попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, то те определят облика на ответника като човек с трайни криминални навици, насочени към нарушаване на правото на собственост на гражданите и юридическите лица /кражби и ПЗО/, към нарушаване на установените правила за дейността на държавните органи и публичната дейност на органи и организации /документните престъпления/ и нарушения правата на кредиторите /бездействие при неплатежоспособност/, част от които са извършени при наличието на специалната цел за облагодетелстване.

            Останалите престъпления, за които ответникът В. Д. е бил осъден /описаните в бюлетини № № 8, 9, 10 и 11/, както и престъплението, послужило за образуване на делото пред ДОС, попадат обхвата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и същите са насочени против финансовата, данъчната и осигурителната система на страната – ответникът е укривал данъчни задължения в особено големи размери /в общ размер на 87 922. 28лв. за периода от 14.04.2000г. до 14.09.2000г.; неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в общ размер на 294 903. 66лв. (за периода м. 10.2000г. – м. 09.2001г.), водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери общо в размер на 217 454. 56 лв. (за периода 01.09.2000г. - 31.05.2001г.), избягвал плащането на данъчни задължения, в особено големи размери - в размер на 211 249.92 лв. (за периода 14.11.00г. – 17.06.2001г.),. 6 204.64лв. за м. 09.2000г. и в размер на 2 976.26лв. за м. 04.2001г.; с цел да избегне плащането на дължими данъци в особено големи размери – ДДС в размер на 341 278.46лв., подавал месечни справки – декларации по чл. 100 от ЗДДС за периода 14.01.2001г. до 15.09.2001г., в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки; избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 88 196лв. като на 15.09.2003г. и на 14.10.2003г. потвърдил неистина в подадени справки-декларации.

В обобщение горното сочи, че само за периода от 14.04.00г. до 17.06.2001г. ответникът е укрил данъци и избегнал плащането на такива в размер на общо 603 256.76лв., а със сумата от 88 196лв., която също е избегнал да заплати като данъци във връзка с подадените неверни декларации на 15.09.03г. и на 14.10.03г., общата сума на укритите и неплатените данъци от цялостната престъпна дейност, извършена за периода от 14.04.00г. до 14.10.03г., възлиза на 691 452.76 лв.

По делото е установено още, че ответникът В.Д. е баща на ответницата В.В.М., родена на ***г. от майка Тинка Еленкова Златкова и на ответника В.В.М., роден на ***г. също от майка Тинка Еленкова Златкова. Ответникът има сключен един граждански брак - с ответницата Д.А.Д. на 25.03.2009г. /т. V, л. 1254-1259/. Освен това от брака си с Д.Д. ответникът има и друг син – Иван В.Д., роден на ***г. /т. І, л. 68 и л. 70/.

От представените от ищеца доказателства относно историята на регистрираните постоянни и настоящи адреси на ответниците се установяват и периодите, в които за същите следва да се приеме, че са живели в едно домакинство – В.Д. и дъщеря му В.М. - от момента на нейното раждане и до ***г.; В.Д. и синовете му В. и Иван – от момента на раждането на всеки от тях до крайния момент на проверявания период; В.Д. и съпругата му Д. – от момента на сключването на граждански брак и до крайния момент на проверявания период – т. V, л. 1195-1198. Поради това и при липсата на проведено насрещно доказване от ответниците /въпреки релевираните в тази насока възражения в отговора на исковата молба/, следва да се приеме, че разходите на ответника В.Д. за издръжка на домакинството му, е съобразно данните на НСИ за проверявания период и съобразно членовете на това домакинство.

Поради оспорването от страна на Комисията на цените към момента на придобиването на имотите и движимите вещи /така в самото мотивирано искане и в поддържаните в рамките на целия процес становища от представителите на Комисията/, следва да се приемат за стойности на придобитите от ответниците вещи, тези, които са определени от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването /тъй като Държавата в лицето на Комисията е трето за тези сделки лице – доказването, че това са действителните стойности на вещите, е в тежест на ответниците/. Изключение от горното е налице само, когато вещта е придобита от Държавата, община или съдебен/публичен изпълнител , тъй като в част от тези случаи Държавата е страна по сделките, а в другите случаи предвидените публични процедури за договаряне и продажба на такива вещи са гаранция за определяне на реалната стойност на вещта. Изключение ще е и когато записаната в частния документ придобивна стойност е над пазарната стойност, определена чрез експертните знания и в този случай следва да се вземе предвид стойността по договора. Продажната цена /когато ответникът е продавал/ пък е тази, която следва да се посочи като източник на средства, освен ако самият той не докаже, че цената е била симулативна /тъй като ответникът е участвал в тези сделки/. Същевременно обаче не следва да се приема за законен източник на средства получената от ответника продажна цена за вещи, които са били закупени при липсата на законни доходи и обоснована пряка или косвена връзка с престъпната дейност, поради което и така получените продажни цени не следва да се калкулират при съпоставянето на приходи и разходи за проверявания период.

Съобразно горното и изхождайки от посоченото в заключението на СИЕ /т. V, л. 1370-1393/, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и основано на обективно дадените и също кредитирани от съда заключения на съдебно-оценителните експертизи за недвижимите имоти /т. V, л. 1283-1303/ и за МПС /т. V, л. 1305-1309/, следва да се приеме, че разликата между приходи и разходи, изчислена по години за проверявания период е минус 3 843.32 МРЗ /при доходи в размер на 128.47 МРЗ и разходи в размер на 3971.80 МРЗ/ - таблица 16.

Но дори и да не се възпреме горното становище на съда и да се считат като доходи на ответника и продажните цени на вещите, закупени преди това при липсата на установени по делото законни източници на средства, то отново е налице отрицателна разлика между приходи и разходи – минус 2 747.47 МРЗ /при доходи в размер на 1224.32 МРЗ и разходи в размер на 3 971.80 МРЗ/ - таблица 17.

            Следва да се има предвид, че целта на ЗОПДИППД /отм./ е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. Поради това и относителната отдалеченост във времево отношение между придобиването на имущество и извършването на престъпления, които не само попадат в приложното поле на закона, но и са средство за придобиване на облаги, не следва да е решаващ и единствен аргумент против основателността на претенциите на Комисията.

Съобразно мотивите на ТР № 7/30.06.14г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС във всички случаи следва да се установи пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото от извършителя на престъплението и престъпната дейност или да може да се направи предположение за съществуването й. Косвена е връзката, когато придобиването на имуществото е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Но дори и при липсата на безспорна установеност на връзката, то ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото и връзката може основателно да се предположи /че именно от конкретното престъпление е последвала имуществената облага/ – предположението е достатъчно за целите на закона. В мотивите на този тълкувателен акт е дадено указание кога следва да се приеме, че предположението е основателно - когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Освен това е прието още, че в обхвата по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./ попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност.

С решение № 287/16.10.2015г. по гр.д. № 2832/2015г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. и представляващо задължителна съдебна практика, е дадено разрешение по въпроса, относно необходимостта да се установи използването на придобити от престъпна дейност средства при сключването на всяка сделка, с която осъденото лице придобива възмездно имущество. В решението е даден отрицателен отговор на този материалноправен въпрос – не съществува законово изискване да се установи, че при всяка конкретна възмездна придобивна сделка ответникът е престирал придобито от установената престъпна дейност. В тази връзка е допълнено, че придобиването може да е със средства, които са трансформирана облага на престъпление, при което косвена връзка между него и престъпната дейносте налице. Ако липсва законен източник на доход, тази връзка основателно се предполага без да е необходимо безспорно установяване, че за всяка конкретна сделка ответникът е престирал с реализирана от престъпната дейност облага.

По основателността на предявените от Комисията искове, които са били отхвърлени от ДОС.

            По искането на Комисията за отнемане наличността по банкова сметка *** В. М. Д..

            На 02.02.2007г. ответникът В. М. Д. е открил банкова сметка *** „Алианц Банк България” АД, Финансов център-Варна с IBAN ***, захранвайки я с 5 евро, които е закупил от самата банка с левова сума от 9.80лв. Към момента на подаване на мотивираното искане наличността по сметката след извършени от банката удръжки за поддръжката ѝ възлиза на 3.40 евро. /т. І, л. 350-369/. Видно от заключението на СИЕ /таблица № 6/, че през 2007г. ответникът В.Д. е имал доходи от законен източник, възлизащи общо на 1 907.66 лв. въз основа на сключени договори с ЕТ „Вега-Рапалов-Валентина Рапалова” /с договор, сключен на 01.02.2007г. и прекратен на 12.03.07г. с основна заплата от 180 лв./, със „СТРОЙРЕМОНТ” ЕООД /за периода от 07.03.07г. и без дата на прекратяване при основна заплата от 180 лв. и от 29.10.07г.  до 05.12.07г. при основна заплата от 390лв.; от 10.12.07г. до 06.05.09г. при основна заплата от 240лв./. Посочените периоди се установяват от записванията в издадените от ТД на НАП-Варна справки – т. ІІ, л. 608-619. От една страна сумата от 9.80лв., послужила за закупуване на сумата от 5 евро и захранване на банковата сметка не е висока, а от друг страна се установи, че за посочения период на 2007г. ответникът В. Д. е имал източници на доходи от трудови възнаграждения, които са били достатъчни за извършената търговска сделка – откриване на банкова сметка ***. Поради това и предявения против ответника иск за отнемане на сумата от 3.40 евро като наличност по посочената банкова сметка ***. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е неоснователен и решението на ДОС в тази част следва да се потвърди.

            По исканията на Комисията за отнемане от В. М. Д. на суми, представляващи равностойност на дружествени дялове от капитала на посочени търговски дружества.

            Видно от представеното решение № 1714/08.03.2004г. по ф. д. № 6888/1995г. по описа на ОС гр. Пловдив /т. І, л. 218/, че на основание подадени документи вкл. и договор по чл. 129 от ТЗ от 26.02.04г., са били вписани в търговския регистър по посоченото дело промени по партидата на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, а именно: прехвърлянето на 500 дяло по 10 лв. от едноличния собственик на капитала Валери Харутюн Мектупчиян в полза на В.М.Д.; освобождаването на Мектупчиян като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството; вписването на ответника В. Д. като нов едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Постановените промени са били отразени в регистъра – т. І, л. 216-217.

С решение № 1742/09.03.2004г. /т. І, л. 213/, постановено по ф.д. № 1805/1996г. по описа на ОС-Пловдив, е била вписана промяна по отношение на „ТЕХ-АУТО“ ООД гр. Пловдив, изразяваща се в освобождаване на управителя на дружеството Валери Харутюн Мектупчиян и вписване на ответника В.М.Д. като негов управител. От описаните в обстоятелствената част на решението документи, представени пред регистърния съд, става ясно, че съдружници в това дружество са били „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД и „АУТОШОК” ЕООД, гр. Пловдив. На 08.04.2004г е подписан учредителен акт /устав/ на ЕООД „ТЕХ-АУТО” ЕООД от едноличния собственик на капитала му „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, представлявано от управителя си и едноличен собственик В. М. Д. /т. І, л. 205-207/. С решение № 2756/20.04.2004г. /т. І, л. 214/ по същото фирмено дело са били вписани промени в търговския регистър по партидата на „ТЕХ-АУТО“ ООД гр. Пловдив, изразяващи се в: прехвърляне на 125 дяла по 10лв. всеки от капитала на дружеството от съдружника „АУТОШОК“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя си и едноличен собственик на капитала Искра Д. Мектупчиян, на съдружника „ВАЛМЕК АУТО“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от В.М.Д.; освобождаване на „АУТОШОК“ ЕООД гр. Пловдив като съдружник,; вписването на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД като едноличен собственик на капитала и промяна на правноорганизационната форма на дружеството – от ООД на ЕООД.

Видно от молба от 01.11.2010г. /т. І, л. 228/, че „ВАЛМЕК АУТО“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от ответника В. Д. е отправило до общото събрание на „АУТФОКС” ООД с ЕИК 148044954, гр. Варна, молба да бъде прието за съдружник, както и да му бъдат прехвърлени дружествените дялове от съдружниците на дружеството. С договор от 18.11.2010г., с нотариална заверка на подписите от 19.11.10г., съдружниците в „АУТФОКС“ ООД – Велко Параскевов Кузманов и Даниел Савов Савов, са продали  на „ВАЛМЕК АУТО“ ЕООД собствените си общо 50 дяла /49 за първия и 1 дял за втория съдружник/ от по 100лв. всеки /т. І, л. 229/. На същата дата 18.11.10г. В. М. Д. като управител и представляващ „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, гр. Пловдив, последното в качеството си на едноличен собственик на капитала на „АУТФОКС” ЕООД, е подписал учредителен акт /т. І, л. 227/, в който капитала е разпределен нв 100 дяла от по 50 лв.. Промените са били отразени в търговския регистър – т. І, л. 226.

По делото е прието като доказателство представеното заверено копие от договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 21.02.12г., с нотариална заверка на подписите от същата дата, с който В.М.Д. е продал на Кольо Стоилов Д. *** собствените си 100 дяла всеки от по 50 лв., на обща стойност от 5 000 лв., представляващи 100 % от капитала на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, заедно с всички активи и пасиви на дружеството, за сумата от 1000лв. Няма данни прехвърлянето на дружествените дялове да е било вписано в търговския регистър на осн. чл. 129, ал. 2 от ТЗ /виж удостоверение за актуално състояние на л. 216-217, т. І/.

            Настоящият състав на съда намира, че след като не е вписано в търговския регистър прехвърлянето на дружествените дялове, притежавани от В. М. Д. от капитала на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, гр. Пловдив, то същото е непротивопоставимо на КОНПИ, която се явява трето за това прехвърляне лице. Макар и страните по договора за продажба на дружествените дялове да са обвързани от този договор, то същият е непротивопоставим на Комисията и същата може да претендира отнемане в полза на държавата на равностойността на притежаваните от ответника В. Д. дялове в посоченото търговско дружество. Като се има предвид, че престъпната дейност, за която ответникът е бил осъден е извършвана за периода от 2000г. до 2003г. и от същата ответникът е могъл да кумулира огромни парични средства, съпоставено с липсата на законни източници на доходи за този период /видно от таблица № 16 на СИЕ, съдържаща анализ за доходи и разходи по години за целия проверяван период/, то следва да се приеме, че придобиването на всички дружествени дялове с номинална стойност от 5 000 лв. с договора от 26.02.2004г., вписан в регистъра на 08.03.2004г., е станало със средства от тази престъпна дейност, на която Комисията се позовава по настоящото дело. При това положение предявения против Д. иск на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на сумата от 5 000 лв. представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД с ЕИК 11572831, гр. Пловдив, се явява основателен и следва да се уважи.

            Съдът намира, че са основателни и претенциите за отнемане на сумите от по 5 000 лв. като равностойности на дружествените дялове, притежавани от „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД в другите две дружества „ТЕХ-АУТО” ЕООД и „АУТФОКС” ЕООД, имайки предвид, че първото е едноличен собственик на капитала на последните две дружества, а пък едноличен собственик на капитала на първото е ответника В.Д.. На първо място, не се установи нито ответника В. Д. към 20.04.2004г. и към 18.11.10г. /датите на придобиване на 100% от дружествените дялове на последните две търговски дружества/, нито „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД да са притежавали финансови средства за закупуването на дяловете. Това обосновава предположението, че при липсата на законни източници на доходи, придобиването на дяловете е ставало със средства от престъпната дейност на ответника В. Д.. Това предполага приложимостта на нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и уважаването на предявените претенции против ответника В. Д..

            Настоящият състав на съда намира, че не е приложима нормата на чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./, тъй като същата има предвид отнемането на придобито от престъпната дейност имущество, което е включено в имуществото на ЮЛ, контролирано от проверяваното лице /контролиране по см. на § 1, т. 4 от ДР на закона/. В случая не се претендира отнемане на самите дружествени дялове, които също са част от имуществото на търговеца /макар, че освен имуществен елемент дяловете съдържат в себе си и неимуществен – членствени права и задължения и поради това е правилно да се претендира тяхната равностойност/, а онази тяхна равностойност, равна на номинала на дяловете в капитала на дружествата, за които се установява, че нито в имуществото на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, нито в патримонума на неговия едноличен собственик на капитала му В. Д., е имало средства за тяхното придобиване, поради което и същите се приема от съда, че са придобити със средствата от престъпната му дейност. Хипотезата на правната норма на чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./ обхваща случаите на отнемане на имущество на самото контролирано от проверяваното лице юридическо лице – относно разликата в собствеността на дружествените дялове, търговското предприятие и имуществото на дружеството - виж Решение № 127/27.10.11г. по т.д. № 725/10г., І т.о. на ВКС, докладчик Л. Илиева.

            По искането на Комисията за отнемане на полученото от съпрузите Димитрови от продажбата на две МПС през 2011г.

            Видно от договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 19.03.11г., че Д.А.Д. е закупила, по време на брака си с ответника В. М. Д., от „ВОЛФ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД лек автомобил марка и модел МЕРЦЕДЕС С 320 ЦДИ, с ДК № В 3311КР и с посочени № на рама и двигател, за сумата от 2 000 лв., равна на застрахователната му стойност /т. ІІ, л. 460/. Съпрузите-ответници В. и Д. Димитрови са продали този автомобил на Галин Драгомиров Панайотов на 13.05.11г. за сумата от 1 000 лв., равна на застрахователната му стойност /т. ІІ, л. 466/. Съобразно САТЕ пазарната стойност на този автомобил към датата на закупуването му от Д.Д. на 19.03.11г. е била 23 000 лв., а към датата на продажбата му на 13.05.11г. – 22 300 лв.

            През същата година с договор за покупко-продажба на МПС от 11.05.11г. с нотарилна заверка на подписите от 19.05.11г. Д.Д., по време на брака си с ответника В.Д., е закупила л.а. марка „НИСАН ПАТРОЛ”, с рег. № В1946РР с посочени номера на рама и двигател за сумата от 1500лв. Този автомобил е продаден от съпрузите на 22.08.11г. на трето лице за сумата от 1000 лв., равна на застрахователната му стойност /т. ІІ, л. 462-463/. Съобразно САТЕ пазарната стойност на този автомобил към датата на закупуването му от Д.Д. на 19.05.11г. е била 6 950 лв., а към датата на продажбата му на 22.08.11г. – 6 700 лв.

            Проследявайки последователно по години данните за доходите и разходите на ответниците /таблица 16 на СИЕ/ се установява, че за периода от 1993г. до 2000 г. те не са имали никакви доходи със законен източник, но при разходи с натрупване от минус 1 898.96 МРЗ. Налице са доходи през 2001г. в размер на общо 9 467 лв., но при направени разходи през същата година в размер на 77 285.20лв. През периода от 2002г. до 2006г. ответниците отново не са имали никакви установени по делото доходи със законен източник, но са извършвали разходи, които с натрупването възлизат вече на минус 3 318.66 МРЗ. През 2007г. общия размер на доходите е 1 907.66лв. от трудови възнаграждения на ответника В.Д. и при разходи в размер на 16 276.23лв. През 2008г. доходите на Д. са в размер на 144 лв. и разходи в размер на 12 244.82лв.. През 2009г. доходите му са от трудови възнаграждения в размер на 1 158.33лв., но при разходи за семейството в размер на 12 418 лв. През 2010г. при липсата на доходи ответника и неговото семейство са извършили разходи в размер на 16 627.44 лв. През 2011г. доходите са в размер на 19.56 лв., а разходите – 42 895.33 лв. През 2012-2013г. отново липсват доходи, но разходите продължават да се извършват – освен за издръжка на домакинство, но и за задгранични пътувания и доплащане на наем за сграда в с. Слънчево. 

Горното сочи, че към 2011г. нито ответницата Д. Д., нито ответника В. Д. са разполагали със средства от законни източници, за да могат да извършат закупуването на лек автомобил марка и модел МЕРЦЕДЕС С 320 ЦДИ, с ДК № В 3311КР при неговата пазарна цена от 23 000 лв. Следва логически да се предположи, че платената от тях пазарна цена е свързана с придобиваните /спестяваните за сметка на фиска/ парични средства през периода от 2000г. до 2003г. на извършваната от ответника Д. престъпна дейност, която му осигурила възможността да избегне плащането и да укрие данъци в размер  на общо 691 452.76 лв.

По делото няма доказателства за разкриването на симулация в уговорената и платена цена по сключения на 13.05.11г. договор за продажбата на това МПС /продадено за 1 000лв./. При това положение пък не следва да се приема, че именно с получената от тази продажба цена е закупен втория автомобил на по-ранна дата - 11.05.11г. /с нотариална заверка на подписите от 19.05.11г./. По вече изложените съображения по-горе – поради липсата на доходи със законен източник и при кумулирането на средства от престъпната дейност в размер над половин милион лева за кратък период от време – 2000г- 2003г. от ответника Д., следва да се приеме, че и тази вещ е придобита със средства от тази престъпна дейност.

При това положение предявените против ответниците Д. и В. Димитрови искове с правно основание чл. 4, ал. 2 и чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата на получените от продажбата на посочените МПС /придобити в условията на СИО/, пазарни цени, следва да се уважат, но в следните размери: в рамките на предявения размер от 16 800лв. /при липсата на увеличение на иска до размера на установената от САТЕ пазарна оценка от 22 300 лв./ за л.а. марка и модел МЕРЦЕДЕС С 320 ЦДИ, с ДК № В 3311КР и за сумата от 6 700лв. /пазарната оценка от САТЕ към датата на продажбата/ за л.а. марка „НИСАН ПАТРОЛ”, с рег. № В1946РР. Решението на ДОС, в частта, с която е отхвърлен иска за отнемане в полза на Държавата на разликата над уважения размер от 6 700 лв. до претендирания за отнемане размер от 14 200 лв. като равностойност на полученото за л.а. марка „НИСАН ПАТРОЛ”, с рег. № В1946РР, следва да се потвърди.

По искането на Комисията за отнемане на недвижим имот от В. В. М..

Съдът намира за основателен предявения против ответницата В.В.М. иск с правно основание чл. 9 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на Държавата на получения от нея имот по договор за замяна, оформен с НА № 41, т. І, рег. № 816, дело № 41 от 06.03.2006г. на нотариус В. Дякова, рег. № 115 на НК, с район на действие – ВОС /т. І, л. 266-267/. Това е така, защото видно от НА № 63, т. ІІІ, рег. № 4180, дело № 461/27.09.2001г. на нотариус Т. Милков, рег. № 237 на НК, действащ в гр. Варна /т. І, л. 264-265/, че ответницата като малолетна  и действаща чрез своя законен представител и баща В.М.Д., е закупила ап. № 52 в бл. 227, вх. 2, ет. 4 в ж.к. „Вл. Варненчик”, 2-ри м.р. по плана на гр. Варна за сумата от 13 817.10лв. Пазарната цена на този имот към 27.09.2001г. съобразно заключението на СИЕ /т. V, л. 1285 и 1297/ е била в размер на 24 300 лв. Както се посочи и по-горе съобразно таблица 16 на СИЕ, за периода от 1993г. до 2000г., нито ответникът В.Д., нито неговите две деца, са имали някакви доходи със законен източник, но пък са извършвали разходи, които с натрупване са достигнали до минус 1 898.96 МРЗ. Налице са доходи през 2001г. в размер на общо 9 467 лв., поради което и разход от 24 300 лв. не може да е обоснован с наличието на тези доходи, а следва да се приеме, че има за източник паричните средства, които ответникът чрез престъпната си дейност през същия този период е укрил и избегнал да заплати на държавата.

Наред с горното и съобразно приетото и в отменителното решение на ВКС по настоящото дело, съставляващо и задължителна практика по чл. 290 от ГПК, на отнемане в полза на Държавата подлежи и полученото в замяна на придобитото със средствата от престъпната дейност имущество. Поради това и независимо, че замяната е станала на по-късен етап – на 06.03.2006г., то на отнемане подлежи получения в замяна имот, тъй като е придобит чрез трансформация на придобитите от престъпленията, извършени от В. Д. средства. Първоинстанционното решение в тази му част следва да се отмени и предявения против тази ответница иск да се уважи.

По искането на Комисията за отнемане на недвижим имот от В. В. М..

Съобразно отправения в мотивираното искане на Комисията петитум по отношение на ответника В.В.М. /т. І, л. 30/, от него се претендира да бъде отнет недвижим имот, в гр. Шабла, обл. Добрич, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на ул. „Вардар”, № 9 със ЗП от 40.20 кв.м. и РЗП 82.74 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху ПИ № І в кв. 113 по плана на гр. Шабла и при граници: от две страни улици, имот № ІІ-1372, придобит чрез замяна с НА № 33, т. І, рег. № 350, дело № 33/10.02.05г. на нотариус В. Дякова, рег. № 115 на НК, с район на действие – РС-Варна. Заверено копие от този НА е в т. І л. 270-271, от който се установява, че В.В.М., действащ чрез своята майка и законна представителка Т. Е. З., е получил описания по-горе недвижим имот чрез договор за замяна, сключен с М. Р. Р. и съпругата му Ю. М. Р., на които пък е прехвърлил собствеността си върху ап. № 215 на ет. 4 от жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Струга”, № 23. Заменителите Р. са се легитимирали като собственици на имота въз основа на НА № 009, т. ХІV, рег. № 5839, н.д. № 1232/04г. на нотариус С. А. – гр. Каварна, рег. № 091 на НК. В самия НА за замяната на имота е посочено, че данъчната оценка на имота е била 1385.70 лв., а пазарната стойност на имота /определена чрез експертна оценка от 10.12.2004г./ е била 36 400 лв.

Видно от извършената справка по партидата на ответника В. В. М. относно вписванията в СВ-Каварна за периода от 01.01.1992г. до 25.04.17г. /л. 14-15 от настоящото дело/, че договора за замяна е вписан в СВ под № 774 на 14.02.2005г. от двойно-входящия регистър, а след това са отразени вписаните по искане на Комисията възбрана върху имота /на 14.11.13г./ и исковата молба по настоящото дело – на 12.06.14г. Липсват други вписвания по партидата на ответника.

Видно от представеното на л. 260, т. І от делото на ДОС заверено от ищеца копие на НА № 200, т. ІХ, рег. № 7981, дело № 1516/01.11.2006г. на нотариус Й. Павлов – гр. Каварна, рег. № 035 на НК, че ответникът В.М.Д. е закупил от своя баща Митко Цонев Д. /относно родствената връзка – сравни идентификационните данни на продавача с тези на вписания в Справките от НБД баща на ответника – т. І, л. 68/ и Д. Т. Д. имот, представляваща жилищна сграда в гр. Шабла, ул. „Свобода”, № 14, представляващ имот с идентификатор 83017.502.1537.1, построена в дворно място общинска собственост, целият с площ от 551 кв.м. и с идентификатор на ПИ № 83017.502.1537 по плана на гр. Шабла, при посочени съседи: ПИ с идентификатор 83017.502.1466 и 83017.502.2037. Продавачите са се легитимирали с издаден /най-вероятно от същия нотариус, имайки предвид № на акта, том и дело/ констативен нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давност № 171, т. VІІІ, дело № 1321/2006г.

Този имот е бил продаден на публична продан на 27.10.2009г. от АДВ-РД-Варна по изп.д. № 31392/2004г. за вземания на ТД на НАП-Варна против В. М. Д. в качеството му на солидарен длъжник на „ГОДЖИ-ТОДОР ЖЕЛЯЗКОВ” ЕООД и други търговци. Било е издадено Постановление за възлагане № 31392/2004/000204/30.10.2009г. в полза на купувача И. Е. М. /т. І, л. 261-262/, в който имотът отново е бил описн като жилищна сграда в гр. Шабла, ул. „Свобода”, № 14 и с идентификатор 83017.502.1537.1 по КК на гр. Шабла, одобрена със заповед № РД-18-15/29.03.06г. на ИД на АГКК. На 23.11.10г. е било вписано Постановление на ТД на НАП-Варна за отмяна на обезпечителната мярка „възбрана”, наложена с Постановление № 31392/2004/000068/06.12.06г. и вписана на 18.12.06г. като обезпечение върху горния имот по посоченото изпълнително дело /т. І, л. 277-278/.

Междувременно обаче с НА № 45, т. ІV, рег. № 3718, дело № 575/16.11.10г. на нотариус Й. П. – гр. Каварна, рег. № 035 на НК И. Е. М. е продал описания по-горе имот на непълнолетния тогава П. Г. Ц., като имотът е описан като двуетажна жилищна сграда с посочен адрес в гр. Шабла, ул. „Вардар”, № 9, с идентификатор 83017.502.1537.1, изградена в ПИ общинска собственост с идентификатор на ПИ № 83017.502.1537 по плана на гр. Шабла, при посочени съседи: ПИ с идентификатор 83017.502.1466 и 83017.502.2037.

Горните разпореждания с имота са отразени и в СВ-Каварна видно от представената пред настоящата инстанция разпечатка по партидата на имота, която му е дадена на 06.10.2006г. под № 3566 /л. 24-27/. В тази справка са отразени и следващи извършени прехвърляния на този имот – на 30.09.13г. е вписана продажбата на имота от П. Г. Ц. на Е. В. Я., а след вписване на възбраната като обезпечителна мярка по настоящото дело /на 14.11.13г./ и на исковата молба /на 12.06.14г./, последният приобретател на имота го е продал на П. М. Д.-Я..

            От заключението на вещото лице по СТЕ / т. V, л. 1284/ се установява, че имота, който е описан като придобит от ответника В.В.М. ***, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на ул. „Вардар”, № 9 със ЗП от 40.20 кв.м. и РЗП 82.74 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху ПИ № І в кв. 113 по плана на гр. Шабла, е идентичен на имота, придобит от В. М. Д. ***, представляващ имот с идентификатор 83017.502.1537.1, построена в дворно място общинска собственост, целият с площ от 551 кв.м. и с идентификатор на ПИ № 83017.502.1537 по плана на гр. Шабла, при посочени съседи. Различието в нотариалните актове произтича от това, че едните сделки са преди 29.03.06г., когато е влязла в сила КК на гр. Шабла. Неправилно е била вписана ул. „Свобода”, тъй като имота е в кв. „Свобода”, независимо, че в съседство има и улица „Свобода”. Двуетажната еднофамилна жилищна сграда със ЗП 40.20 кв.м. и РЗП от 82.74 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж, се намира на ул. „Вардар”, № 9, който е и вписания административен адрес в действащата КК на града и има идентификатор 83017.502.1537.1, построена в дворно място, цялото с площ от 551 кв.м. и с идентификатор на ПИ № 83017.502.1537 /виж приложение № 1 и № 2 към СТЕ на л. 1302-1303, т. V/.

            С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че В.В.М., който е придобил имота чрез действителен договор за замяна на 10.02.05г. /НА е вписан в СВ-Каварна на същата дата/ от трети лица, легитимиращи се като собственици въз основа на титул за собственост от 2004г., и същият не го е отчуждавал, той все още го притежава в своя патримониум. И в тази връзка е без значение, че бащата на ответника В.Д. и друго лице са се снабдили с КНА за собственост по давност върху имота през 2006г. и през същата 2006г. година са сключили договор за продажбата му с ответника В.Д., а след това са последвали множество разпоредителни сделки, включително и продажба на имота на публична продан.

Съдът намира за основателен предявения против ответника В.В.М. иск с правно основание чл. 9 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на Държавата на получения от него имот по договор за замяна, оформен с НА № 33, т. І, рег. № 350, дело № 33/10.02.05г. на нотариус В. Д., рег. № 115 на НК, с район на действие – ВОС /т. І, л. 270-271/. Това е така, защото видно от НА № 183, т. ІІІ, рег. № 5128, дело № 576/03.12.2001г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, действащ в гр. Варна /т. І, л. 268-269/, че ответникът като малолетен и действащ чрез своя законен представител и майка Т.Е. З., е закупил ап. № 215 на ет. 4 в жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Струга”, № 23 за сумата от 42 996.50лв. Пазарната цена на този имот към 03.12.2001г. съобразно заключението на СИЕ /т. V, л. 1285 и 1297/ е била в размер на 33 750 лв. Следва да се приеме, че действителната продажна цена на имота е била тази, която страните са вписали в нотариалния акт и тя ги обвързва. Както се посочи и по-горе съобразно таблица 16 на СИЕ, за периода от 1993г. до 2000г., нито ответникът В.Д., нито неговите две деца, са имали някакви доходи със законен източник, но пък са извършвали разходи, които с натрупване са достигнали до минус 1 898.96 МРЗ. Налице са доходи през 2001г. в размер на общо 9 467 лв., поради което и разход от 42 996.50 лв. /а дори и 33 750лв./ не може да е обоснован с наличието на тези доходи, а следва да се приеме, че има за източник паричните средства, които ответникът В. Д. чрез престъпната си дейност през същия този период е укрил и избегнал да заплати на държавата.

Наред с горното и съобразно приетото и в отменителното решение на ВКС по настоящото дело, съставляващо и задължителна практика по чл. 290 от ГПК, на отнемане в полза на Държавата подлежи и полученото в замяна на придобитото със средствата от престъпната дейност имущество. Поради това и независимо, че замяната е станала на по-късен етап – на 10.02.2005г., то на отнемане подлежи получения в замяна имот, тъй като е придобит чрез трансформация на придобитите от престъпленията, извършени от В. Д. средства. Първоинстанционното решение в тази му част следва да се отмени и предявения против този ответник иск да се уважи.

По разноските.

Въз основа на отправените от Комисията искания за присъждане на юрисконсултски възнаграждения пред настоящата инстанция и пред ВКС, ответниците следва да бъдат осъдени общо да заплатят на КОНПИ суми от по 424.28 лв., за всяка от посочените инстанции, представляваща съразмерна част на уважените претенции при дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ за въззивното обжалване съразмерно на уважената част от претенциите на Комисията, както следва: ответникът В.Д. – сумата от 300 лв. за уважените искове за отнемане равностойността на дружествените дялове; ответниците В. и Д. Д. – сумата от 470 лв. за уважените части от въззивната жалба по исковете за отнемане равностойността на продадените две МПС; ответника В. В. М. – сумата от 960 лв., представляваща дължимата ДТ за въззивното обжалване върху стойността на отнетия от нея имот и ответника В. В. М. – сумата от 746, представляваща дължимата ДТ за въззивното обжалване върху стойността на отнетия от него имот.

Освен това, отново на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати и дължимите ДТ за първата инстанция за всеки от уважените срещу тях искове - ответника В.Д. – сумата от 600 лв. за уважените искове за отнемане равностойността на дружествените дялове; ответниците В. и Д. Д. – сумата от 940 лв. за уважените искове за отнемане равностойността на продадените две МПС; ответника В. В. М. – сумата от 1920 лв., представляваща дължимата ДТ за уважения иск за отнемане на недвижимия имот съобразно пазарната му оценка от вещото лице по СТЕ и ответника В. В. М. – сумата от 1492 лв., представляваща дължимата ДТ за уважения иск за отнемане на недвижимия имот съобразно пазарната му оценка от вещото лице по СТЕ.

Тъй като въззивният съд е пропуснал да задължи ищеца КОНПИ да внесе предварително разноските за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответниците В. М. Д., Д.А.Д. и В. В. М. за настоящата инстанция, то същата следва да бъде осъдена да ги заплати по сметка на съда, след което съдът ще ги изплати на особения представител. За да определи размера на дължимото възнаграждение съдът съобрази, че с отменителното решение на ВКС по настоящото дело е отменено решението на въззивната инстанция по в.гр.д. № 252/16г. само в отхвърлителната му част. Не е отменено решението на ВАпС в останалите му части - с които е потвърдено решението на ДОС, с което са уважени исканията на Комисията за отнемане на имущества от ответниците; с които е осъдена КОНПИ да заплати на сметка на съда сумата от 2 576.63 лв. за възнаграждение на особения представител адв. С., за което е посочено, че е изчислено въз основа на интереса на В. М. Д. в неговата въззивна жалба /последния абзац от мотивите на решението на ВАпС/. При това положение, размера на възнаграждението на особения представител адв. С. за настоящото разглеждане на делото следва да се определи въз основа на материалния интерес, по който тя защитава тримата ответници срещу въззивната жалба на КОНПИ – 83 306.65лв. /сбор от сумите 37 300 лв. (имота на В.М.), 16 800 лв. и 14 200 лв. (претендираните стойности от продажбата на двете МПС); 3 х 5 000 лв. (стойността на дружествените дялове от трите търговски дружества) и 6.65 лв. – наличността по банковата сметка/. Минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС е 3029.20 лв., за който Комисията следва да бъде осъдена да заплати. 

При това положение и след внасяне на горната сума, на КОНПИ ще се дължи от тримата ответници заплащане на съразмерна на уважената част от въззивната ѝ жалба от така заплатеното възнаграждение за особен представител, а именно – сумата от 2 756.24 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, против В.М.Д., с ЕГН **********, иск за отнемане в полза на Държавата на сумата от 3.40 евро /три евро и четиридесет евроцента/, с левова равностойност от 6.65лв. /шест лева и шестдесет и пет стотинки/., налична по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Алианц банк България” АД, финансов център Варна, открита на 02.02.2007г. с титуляр В.М.Д., на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

            ОТМЕНЯ решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частите му, с които са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, против В.М.Д., с ЕГН **********, искове за отнемане в полза на Държавата на: сумата от от 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе”, № 63, ЕИК 115728731; сумата от от 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „ТЕХ-АУТО” ЕООД, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе”, № 30, ЕИК 115026589; сумата от от 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на 100 дружествени дяла от по 50 лв. всеки от капитала на „АУТФОКС” ЕООД, с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕИК 148044954, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от В.М.Д., с ЕГН ********** с последен регистриран постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе”, № 63, ЕИК 115728731; сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „ТЕХ-АУТО” ЕООД, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе”, № 30, ЕИК 115026589 и сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща левовата равностойност на 100 дружествени дяла от по 50 лв. всеки от капитала на „АУТФОКС” ЕООД, с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕИК 148044954, на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

            ОТМЕНЯ решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, против В.М.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН ********** иск за отнемане в полза на Държавата на парична сума в размер на 16 800лв., получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ В 33 11 КР, с рама № WDB2200261A261693 и двигател № 61396030071479, придобит с договор за покупко-продажба от 19.03.2011г. и отчужден с договор за покупко-продажба от 13.05.2011г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от В.М.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН ********** и двамата с последен регистриран постоянен и настоящ адрес ***, сумата в размер на 16 800лв., /шестнадесет хиляди и осемстотин лева/, получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ В 33 11 КР, с рама № WDB2200261A261693 и двигател № 61396030071479, придобит с договор за покупко-продажба от 19.03.2011г. и отчужден с договор за покупко-продажба от 13.05.2011г., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./.

ОТМЕНЯ решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, против В.М.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН ********** иск за отнемане в полза на Държавата на парична сума само в частта до размер от 6 700 лв., получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол”, с ДК№ В1946РР, с рама № JN1KDSY61U0301860 и двигател № RD28156109X, придобит с договор за покупко-продажба от 11.05.2011г. и отчужден с договор за покупко-продажба от 22.08.2011г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от В.М.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН ********** и двамата с последен регистриран постоянен и настоящ адрес ***, сумата в размер на 6 700 /шест хиляди и седемстотин/ лв., получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол”, с ДК№ В1946РР, с рама № JN1KDSY61U0301860 и двигател № RD28156109X, придобит с договор за покупко-продажба от 11.05.2011г. и отчужден с договор за покупко-продажба от 22.08.2011г., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, против В.М.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН ********** иск за отнемане в полза на Държавата на парична сума само за разликата над присъдения размер от 6 700 лв. до предявения размер от 14 200 лв., като получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол”, с ДК№ В1946РР, с рама № JN1KDSY61U0301860 и двигател № RD28156109X, придобит с договор за покупко-продажба от 11.05.2011г. и отчужден с договор за покупко-продажба от 22.08.2011г., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./.

ОТМЕНЯ решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частите му, с които е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, против В.В.М., с ЕГН **********, иск за отнемане в полза на Държавата на недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1100 кв. м., съставляващо ПИ № 1198 по плана на гр. Шабла, за който по регулационния план на града е отреден УПИ ХІІ-1198 в кв. 84 с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с 860 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене, и е била отменена на основание чл. 30, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./, наложената обезпечителна мярка „Възбрана“ върху описания по-горе имот, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от В.В.М., с ЕГН ********** ***, недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, обл. Добрич, представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1100 кв. м., съставляващо ПИ № 1198 по плана на гр. Шабла, за който по регулационния план на града е отреден УПИ ХІІ-1198 в кв. 84 с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с 860 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене, на осн. чл. 9, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./

ОТМЕНЯ решение № 37/11.02.15г., поправено с решение № 110/21.04.15г., постановени по гр.д. № 918/13г. на ДОС, в частите му, с които е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, против В.В.М., с ЕГН **********, иск за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, ул. „Вардар” № 9, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82.74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № І в кв. 113 по плана на гр. Шабла, и е била отменена на основание чл. 30, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./, наложената обезпечителна мярка „Възбрана“ върху описания по-горе имот, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от В.В.М., с ЕГН ********** с последен регистриран постоянен и настоящ адрес ***, недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, обл. Добрич, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на ул. „Вардар”, № 9 със ЗП от 40.20 кв.м. и РЗП 82.74 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху ПИ № І в кв. 113 по плана на гр. Шабла, идентичен на имот с идентификатор 83017.502.1537.1 по КК на гр. Шабла, построен в дворно място общинска собственост, целият с площ от 551 кв.м. и с идентификатор на ПИ № 83017.502.1537 по КК на гр. Шабла, на осн. чл. 9, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

            ОСЪЖДА В.М.Д., с ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********, В.В.М., с ЕГН ********** и тримата с последен регистриран постоянен и настоящ адрес *** и В.В.М., с ЕГН ********** ***, да заплатят на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3, ЕИК 131463734 сума от 424.28 /четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и осем ст./ лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и сумата от 424.28 /четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и осем ст./ лв. – юрисконсултско възнаграждение за ВКС, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            ОСЪЖДА В.М.Д., с ЕГН **********, с последен регистриран постоянен и настоящ адрес *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от 600 /шестотин/ лв. представляваща дължимата ДТ за първа инстанция и сумата от 300 /триста/ лв., представляваща ДТ за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА В.М.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********, и двамата с последен регистриран постоянен и настоящ адрес ***, да заплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от 940 /деветстотин и четиридесет/ лв. представляваща дължимата ДТ за първа инстанция и сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лв., представляваща ДТ за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА В.В.М., с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от 1920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лв. представляваща дължимата ДТ за първа инстанция и сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лв., представляваща ДТ за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА В.В.М., с ЕГН **********, с последен регистриран постоянен и настоящ адрес ***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от 1492 /хиляда четиристотин деветдесет и два/ лв. представляваща дължимата ДТ за първа инстанция и сумата от 746 /седемстотин четиридесет и шест/ лв., представляваща ДТ за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3, ЕИК 131463734 да заплати по депозитната сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 3029.20 /три хиляди двадесет и девет лева и двадесет ст./ лв., представляваща разноски за възнаграждението на особения представител на ответниците В.М.Д., с ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН ********** и В.В.М., с ЕГН **********, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА В.М.Д., с ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********, В.В.М., с ЕГН ********** и тримата с последен регистриран постоянен и настоящ адрес ***, да заплатят Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3, ЕИК 131463734 сума от 2 756.24 /две хиляди седемстотин петдесет и шест лв. и двадесет и четири ст./ лв., представляваща съразмерна част на горната сума от 3029.20 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, при условие, че Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с адрес: гр. София изпълни задължението си да внесе по депозитната сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 3029.20 лв. за изплащането ѝ на особения представител адв. Ив. С..  

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/, а до В.В.М. - лично, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: