Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

74

 

29.05. 2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 152 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано:

-  По въззивна жалба на ЕТ „Т.А.”, с представляващ предприятието Т.П.А. – К., подадена чрез адв. С. И. и адв. В.П. от САК, против решение № 2588/09.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2811/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения срещу община Варна иск за заплащане на необходими и полезни разноски за поддържане и подобряване на имота, находящ се в гр.Варна, ж.к.” Чайка”, до бл. 19, описан в акт за общинска собственост № 431 от 17.10.1997 г., в необходимото състояние за ползването му по предназначение в размер общо от 104 124,80 лв., като част от 182 300 лв. на осн. чл.61 от ЗЗД.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска с присъждане на сторените по делото разноски. Навел е следните оплаквания: - окръжният съд неправилно, без да вземе предвид доказателствата по делото за липсата на договорна връзка между страните, приел че ищецът не е управлявал чуждата работа в чужд интерес  и за чужда сметка, като неправилно тълкувал и разпоредбата на чл.61 от ЗЗД; - ищецът предприел неотложни и задължителни СМР в имот частна общинска собственост и така осъществил чуждо задължение по поддържането на имота в добро състояние, при липсата на активност на носителя му и действайки и в свой интерес, като в случая бил осъществен състава на чл. 61 от ЗЗД; - неправилен бил също така изводът на първостепенния съд, че щом ищецът е управлявал работата и в свой интерес, той нямал право на обезщетение, като в насока на правото му на обезщетение била налице и трайна съдебна практика. Искания по доказателствата въззивникът не е заявил.

Въззиваемият – Община Варна не е подал отговор на жалбата.

- По частна жалба на ЕТ „Т.А.”, с представляващ Т.П.А. – К., подадена чрез адв. С. И. и адв.В.П., против определение № 306/28.01.2014 г., постановено по гр.д. № 2811/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е допълнено решение № 2588/09.12.2013 г. в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Община Варна сумата от 2 532,50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят е сочил, че обжалваното определение е неправилно и е молил за отмяната му. Посочил е, че окръжният съд се произнесъл за допълване на решението в частта на разноските, при липсата на такова искане за допълване и при молба за изменение на решението в частта на разноските. Самото искане за изменение на решението в частта на разноските било недопустимо, защото общината не представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, което задължение тя имала дори в случай, че е направила само един разход в производството.

Община Варна е оспорила частната жалба и е настоявала за потвърждаване на обжалваното определение за разноските. С молбата си до окръжния съд, тя изрично посочила, че в диспозитива на решението липсвало произнасяне по разноските, което правилно окръжният съд квалифицирал като молба за допълване с присъждане на поисканото юрисконсултско възнаграждение. Именно защото изобщо липсвало произнасяне на съда по разноските на общината, нейното право да иска присъждането им не се преклудирало заради непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез адв. И., е поддържал жалбите.

Въззиваемият – община Варна е оспорвал жалбите.

И въззивната и частната жалби са подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалване на съответните актове на окръжния съд, като неизгодни за него. Жалбите са редовни и допустими.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Пред Варненския окръжен съд е бил предявен осъдителен иск от ЕТ „Т.А.”*** за заплащане на сумата от 104 124, 80 лв. – частичен иск от пълен размер 182 300 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца необходими и полезни разноски за поддържане и подобряване на собствения на ответника имот. Ищецът – едноличен търговец е изложил твърдения, че след прекратяването на 01.09.2008 г., на сключения с ответника десетгодишен договор, с който му е било предоставено право на ползване на имот частна общинска собственост, е продължил ползването му до 31.07.2012 г., очаквайки договорът да бъде подновен, като в този период със знанието на ответника и в негов интерес предприел уместни ремонтни работи, необходими за подържането на имота: подмяна на нефункционираща дървена дограма с ПВЦ  и алуминиева дограма, извършена през месец септември на 2008 г., юли и септември 2009 г.; извършване на хидро и топлоизолация през месец септември и октомври 2008 г. и април 2010 година; подмяна на подови настилки в сервизни помещения, кабинети и класни стаи с теракот и ламинат, извършена през месец юли 2009 г., месец април, май и септември 2010 г.; ремонт на неизправна ВИК инсталация чрез подмяна на ВИК елементи през месец май 2010 г.; ремонт на електроинсталация и подмяна на неизправни осветителни тела с нови през месец октомври 2009 г.; ремонт на котелно съоръжение и смяна на тръбен сноб през месец декември 2011 г. и м. февруари 2012 г.; ремонт и подмяна на тротоарна настилка в двора на процесния имот през месец август 2009 г. и декември 2011 г.; извършване на ежегодни текущи наложителни ремонти, изразяващи се в измазване, шпакловане и боядисване през месеците юли 2009 г., април 2010 г., декември 2011 г. Претендирал е сторените разходи за ремонтите.

От събраните по делото доказателства се установява, че между община Варна и ЕТ „Т.А.” е бил сключен договор РД 9200/21.10.1998 г., с който общината е учредила на ответника право на ползване върху имот частна общинска собственост /съгласно акт за общинска собственост 431/1997 г./, представляващ детска ясла, за експоатирането му като частно основно училище и детска градина „Малкия принц”. Срокът на договора е бил уговорен за десет години, считано от 01.09.1998 г. /изрично предвидено в чл. 4 от договора/ до 01.09.2008 г. Преди изтичането на срока на договора, на 25-28.07.2008 г., общински съвет –Варна е взел решение за учредяване възмездно право на ползване на ответницата върху имота за нов десетгодишен срок, което обаче не е било приведено в изпълнение. На 20.07.2009 г. общинският съвет е взел решение и е възложил на кмета на общината да проведе публично оповестен конкурс за учредяване на възмездно право на ползване върху същия имот. След отмяната от Върховния административен съд /с решение № 14102 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 7584/2011 г./ на заповедта на кмета  на община Варна с № 3184/13.10.2010 г., с която е било наредено изземването на имота от едноличния търговец, общинският съвет, на свое заседание от 01.02.2012 г., е възложил на кмета на община Варна издаването на нова заповед за изземване след 01.08.2012 г., съобразявайки се с молбата на ответника, отразена в констативния протокол от 20.01.2012 г., за освобождаване на имота, след приключване на учебната година. С приемо-предавателен протокол от 01.08.2012 г. имотът е бил предаден от търговеца - на община Варна.

Установено е по делото, че след прекратяване на договора на 01.09.2008 г., ответницата е продължила да ползва имота като частно училище и детска градина и до предаването му на общината, е извършила ремонтни работи в него.

За извършените в периода, след прекратяване на договора, ремонтни работи са свидетелствали П. К. /сочи, че през 2008 г. е извършил топлоизолация на балконите и настилката пред училището, през 2011 г. е била ремонтирана фасадата и направена хидроизолация на покрива, а през 2009 г. - частичен ремонт на фасадата, наложил се поради изпадане на мазилка/ и М. П. /която е изнесла, че в периода септември 2008 г. до 31.07.2012 г. в сградата са били извършени: замяна на дървена дограма с алуминиева, подмяна на подови настилки, ремонт на В и К инсталацията, ремонт на котелното, положен фаянс, изпълнени изолационни работи с гипсокартон, подмяна на тротоарни плочки, боядисване и подмяна на ел. табла/. Според свидетеля К. ремонтите са били наложителни, заради наличието на течове, а според свидетелката П., ремонтите са били неотложни, защото мазилките, стените и таваните падали, електрическата инсталация била амортизирана, а ремонтът на котелното бил препоръчан от техническия надзор и от пожарната. Всички ремонти били извършени със собствени средства, като част от тях и със собствен труд. В насока, че претендираните ремонтни работи, са били реално изпълнени от ответника, заключение е дало и вещото лице инж.К.Г., изслушано пред въззивната инстанция. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, защото то е било изготвено след  извършен оглед на имота, на база събраните по делото доказателства и необходимите за целта документи от счетоводството на ищеца и защото експертът е дал отговор на въпроса дали са извършени конкретно претендираните с исковата молба  видове ремонтни работи, поотделно по пера и периоди на извършване. Съдът не споделя аргументите на представителя на общината, с които той е оспорил  заключението, а именно, че вещото лице е работило на база документи, по които общината не била страна. Договорите и фактурите за извършените строителни и ремонтни работи са подписани между ищеца и доставчиците на стоката или услугата и логично общината не е страна по тях и доколкото тези документи не са били оспорени от ответника своевременно и са били приети от първостепенния съд като доказателства по делото, правилно са послужили за изготвяне на заключението от вещото лице. Със същото заключение, вещото лице е дало отговор и на въпроса за стойността на сторените от ищеца разходи за труд и материали за процесните ремонтни работи поотделно по пера и в конкретно претендираните периоди на извършване в два варианта – със и без разходите, извършени въз основа на договори за доставки, поръчки и СМР, сключени преди 01.09.2008 г. /датата на прекратяване на договора за предоставяне на право на ползване/. В два варианта е и заключението за увеличената стойност на имота, вследствие на извършените работи.  Заключението на вещото лице К.Г. е обективно, безпристрастно, обосновано и дадено от лице със специални знания в изследвана област и се кредитира напълно от съда. Изготвената в първата инстанция оценъчна експертиза не е дала отговор на посочените по –горе въпроси.

В случая, в процесния период от 01.09.2008 г. до 31.07.2012 г. ищецът е бил държател на имота и отношенията му със собственика за извършените ремонтни работи, доколкото договорът за отстъпване право на ползване е бил прекратен и при изложените твърдения в исковата молба за поемане извършването на чуждата работа – належащи ремонти в собствения на ответника имот, следва да се уредят в съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие, като в тази насока са дадените разяснения с ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС на НРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 60 от ЗЗД, който предприеме управлението  на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересувания може да я поеме. В чл.61, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да му върне необходимите и полезни разноски, а според ал.2, че ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването  му.

В настоящия казус са налице елементите от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие, като е установено по делото, че ищецът като държател на имота на ответника и при липсата на договорна връзка помежду им е предприел извършването на чуждата работа – належащи ремонти в собствения на общината имот, които не е бил длъжен да прави, като работата е била извършена в интерес на собственика на имота и за негова сметка, предприета е била уместно и е водена добре /предвид необходимостта на ремонтите и качественото им извършване, за което общината не е и възразила/. Доколкото, обаче през това време имотът е бил използван от ответника като частно училище и детска градина, извършените ремонтни работи са били направени и в негов интерес. Затова, отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл. 61, ал.2 от ЗЗД, като общината следва да заплати на ищеца необходимите и полезни разноски, но до размера на собственото му обогатяване.

Предвид това, че ищецът е претендирал разходите, извършени в периода след прекратяване на договора между страните, размерът на необходимите и полезни разноски следва да се изчисли във варианта на вещото лице без тези, сторени по договорори за доставки, поръчки и СМР, сключени преди 01.09.2008 г. Отношенията на страните по повод последните се уреждат от договора за отстъпено право на ползване от 21.10.1998 г. и в съответствие с чл. 6  и чл. 9, които предвиждат, че всички разходи за поддържане на обекта се извършват от името и за сметка на титуляра на правото на ползване, а направените подобрения върху обекта преминават безвъзмездно в собственост на общината, след прекратяване действието на договора.

Съгласно заключението на вещото лице К.Г. сторените от ищеца разходи за труд и материали се равнява на сумата от 65 265,87 лв., а увеличената пазарна стойност на имота в този вариант е 25 877 лв., като на ищеца съгласно чл. 61, ал.2 от ЗЗД се дължи по-малката от двете суми, т.е. сумата от 25 877 лв. До този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за горницата до претендираните 104 124,80 лв. – частичен иск, заявен от пълен размер от 182 300 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

В този смисъл, като постановяващо различен резултат, решението на първостепенния съд следва да бъде отменено до размер на 25 877 лв. и вместо това искът за тази сума – уважен, като в остатналата част – решението следва да бъде потвърдено.

По определението за разноските:

В съдебно заседание от 07.11.2013 г. пред първата инстанция, процесуалният представител на ответника – юрисконсулт С. е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С решението, с което искът срещу общината е бил отхвърлен, съдът е пропуснал да се произнесе по искането. Затова, молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от общината пред окръжния съд, правилно е била разгледана от съда като такава за допълване на решението в частта на разноските. В този случай, липсата на списък за разноските не е предпоставка за допустимостта й, в каквато насока е и даденото в т.8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, разрешение. Затова оплакванията на частния жалбоподател в тази насока са неоснователни. Окръжният съд е определил юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 2 532,50 лв. С оглед изхода от настоящия спор, обаче същото следва да се намали на сумата от 1 903,13 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед изхода от спора, община Варна следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „Т.А.”, сторените от ищеца разноски за производството пред първата инстанция в размер на сумата от 1 383,60 лв. /включваща съразмерна на уважената част от иска, сторени разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл.80 от ГПК/, а за въззивното производство - сумата от 583,80 лв. /включваща съразмерна част от сторени разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице по приложен списък по чл.80 от ГПК/. Ищецът също дължи разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска, които за въззивното производство се равняват на сумата от 1 903,13 лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

 ОТМЕНЯ решение № 2588/09.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2811/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявеният от „Т.А.”, ЕИК 103126215, със седалище и адрес на управление град Варна, ж.к.”Чайка”, бл. 22, вх.А, ет.5, ап.26, с представляващ предприятието Т.П.А. – К.,***, представлявана от кмета, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Осми приморски полк” 43, иск по чл. 61 от ЗЗД за заплащане на необходими и полезни разноски за поддържане и подобряване на имота, находящ се в гр.Варна, ж.к.” Чайка”, до бл. 19, описан в акт за общинска собственост № 431 от 17.10.1997 г., в необходимото състояние за ползването му по предназначение ДО РАЗМЕР на сумата от 25 877 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА община Варна, представлявана от  кмета, съдебен адрес: гр.Варна, бул. ”Осми приморски полк” 43, да заплати на ЕТ „Т.А.” ЕИК 103126215, със седалище и адрес на управление град Варна, ж.к.”Чайка”, бл. 22, вх.А, ет.5, ап.26, с представляващ прадприятието Т.П.А. – К., сумата от 25 877 лв., представляваща стойността на необходими и полезни разноски за поддържане и подобряване на имота на общината, находящ се в гр.Варна, ж.к.” Чайка”, до бл. 19, описан в акт за частна общинска собственост № 431 от 17.10.1997 г., до размера на обогатяването, на осн. чл. 61, ал.2 от ЗЗД, ведно със законните лихви върху сумата, начиная от 06.08.2012 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2588/09.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2811/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 61 от ЗЗД на „Т.А.”, ЕИК 103126215, със седалище и адрес на управление град Варна, ж.к.”Чайка”, бл. 22, вх.А, ет.5, ап.26, с представляващ предприятието Т.П.А. – К.,***, представлявана от кмета, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Осми приморски полк” 43, за заплащане стойността на необходими и полезни разноски за поддържане и подобряване на имота на общината, находящ се в гр.Варна, ж.к.” Чайка”, до бл. 19, описан в акт за частна общинска собственост № 431 от 17.10.1997 г., ЗА ГОРНИЦАТА НАД  25 877 лв. до 104 124,80 лв., предявен частичен иск от пълен размер от 183 300 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 306 от 28.01.2014 г. по гр.д. № 2811/2012 г. по описа на ВОС за допълване на решение № 2588/09.12.2013 г. по гр.д. № 2811/2012 г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която ЕТ „Т.А.”*** юрисконсултско възнаграждение до размер на сумата от 1 903,13 лв., като ОТМЕНЯ определението за допълване на решението В ЧАСТТА на осъждането за разноските за горницата над  1 903,13 лв. до 2 532,50 лв.

ОСЪЖДА ЕТ „Т.А.”, ЕИК 103126215, със седалище и адрес на управление град Варна, ж.к.”Чайка”, бл. 22, вх.А, ет.5, ап.26, с представляващ предприятието Т.П.А. – К. ***, представлявана от кмета, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Осми приморски полк” 43, сумата от 1 903,13 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА община Варна, представлявана от кмета, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Осми приморски полк” 43 да заплати на ЕТ „Т.А.”, ЕИК 103126215, със седалище и адрес на управление град Варна, ж.к.”Чайка”, бл. 22, вх.А, ет.5, ап.26, с представляващ предприятието Т.П.А. – К., сумата от 1 383,60 лв. за първоинстанционното производство, включваща съразмерна на уважената част от иска, сторени разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 583,80 лв., за производството пред настоящата инстанция, включваща съразмерна част от сторените разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: