ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

230

 

Гр. Варна, _03_.04.2015 год.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в ЗАКРИТО съдебно заседание на _03_.04. през две хиляди и петнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;   

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

 

 като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 152 по описа за 2015-та година на ВОС:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

        

Настоящото производство е образувано по частна жалба на Ч.А.Ч.,***, срещу определение № 65/25.02.2015 год. по в.гр.д. 43/2015 год. на ОС Търговище, с което е прекратено производството по жалба на г-н Ч. в качеството му на длъжник срещу действията на ЧСИ №873 по изп.д. 20128730400272, изразяващи се в постановление за налагане на запор върху трудово възнаграждение.

В жалбата се излага, че определението на ОС е незаконосъобразно, следва да се отмени и делото да се гледа по същество с произнасяне на решение. Излага се в жалбата, че не е налице уведомяване на длъжника с призовка за доброволно изпълнение, а това следва да може да се обжалва пред съда и прави всички действия незаконосъобразни.

Насрещната страна Райфайзенбанк България, ЕАД, гр. София, не е изразира становище по жалбата. Не е изразено становище и солидарния съдлъжник Н.Н..

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид сленото:

Пред ОС производството е образувано по жалба срещу действията на ЧСИ по цитираното изп.д., изразяващи се в запор на трудово възнаграждение на длъжника. Изложени са доводи, че.

Насрещната страна – взискател Райфайзенбанк ЕАД, гр. София, е оспорила допустимостта и основателността на жалбата.

ЧСИ е изложил писмени мотиви, че липсват нарушения в действията му по изпълнителното дело.

За да бъде легитимиран да обжалва действията на ЧСИ, длъжникът следва да се позовава на някоя от лимитативно изброените хипотези на чл. 435, ал.2 ГПК: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняване от имот поради това, че не е бил надлежно уведомен за изпълнението, или на хипотезата по ал.3, касаеща постановлението за възлагане след публичната продан на недвижим имот по чл. 496 ГПК. Последното изречение на ал.2 на чл. 435 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва и постановлението за раноски.

В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ ДЛЪЖНИКЪТ, обжалвайки налагането на запор върху трудовото му възнаграждение при твърдения, че не е уведомен за изпълнението с ПДИ, не се позовава на никоя от хипотезите на чл. 435, ал.2 и ал.3 ГПК, следователно не може да се възползва от конкретния способ за защита срещу това действие на ЧСИ. Освен това, запорът е и обезпечителна мярка, за която на длъжника не се дължи уведмяване.

Подадената пред ОС жалба е недопустима и производството по нея подлежи на прекратяване.

Предвид съвдападането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 65/25.02.2015 год. по в.гр.д. 43/2015 год. на ОС Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: