Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

80/22.05.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.04.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 152/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Н.В.Н. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Ц.М. срещу решение № 38/17.02.2017 год по гр.д. № 159/2016 год на Окръжен съд Шумен, с което 1) е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 15.12.1992 год с нот.акт № 80, т.XI, нот.д. № 2933/1992 год на нотариуса при Районен съд Шумен, по силата на който Н.Ц.Т. с ЕГН ********** и А.З.Т. с ЕГН ********** продават на дъщеря си Г.А. Н. с ЕГН ********** собствения си недвижим имот, представляващ: третият жилищен етаж от четиритажна жилищна сграда, построена в бившия парцел X-502 от кв. 25 по плана на гр.Шумен, намиращ се на ул.“К.Пейчинович“ № 14, югозападното избено помещение, югоизточното таванско помещение, обособено в отделна таванска клетка и ¼ ид.ч. от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, с описани в нотариалния акт граници и съседи, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.662.211.2.3 по кадастралната карта на гр.Шумен за сумата 6900 лв, на осн. чл. 26 ал.2, предл.5 от ЗЗД, 2) е обявен за действителен сключеният договор за дарение между Н.Ц.Т. с ЕГН ********** и А.З.Т. с ЕГН ********** като дарители и Г.А. Ненкова с ЕГН ********** като дарена, на имота, подробно описан по-горе, 3) е признато за установено по отношение на  Н.В.Н. с ЕГН **********, че Г.А.З. (Ненкова) с ЕГН ********** е изключителен собственик на имота, 4) присъдени са разноски в полза на Г.А.З. (Н.) с ЕГН ********** в размер на 5255,58 лв, 5) отменено е протоколно определение от 24.11.2016 год само в частта, с която е открито производство по оспорване автентичността на представена от ищеца разписка с текст:“ На 20.12.1990 год Галя даде 1200 лв на Бойка за жилището. Остават още 2000 лв“, намираща се на л.127 от делото, и 6) признато е за недоказано на осн. чл. 194 ал.2 във вр. с чл. 193 ал.2 от ГПК направеното от ответника  Н.В.Н. с ЕГН ********** оспорване на обратно писмо от 15.12.1992 год (на л.121 от делото), разписки от 30.01.1990 за 21000 лв, от 30.01.1990 год за10500 лв, от 04.02.1990 год за 4000 лв, от 04.02.1990 год за 5000 лв, от 08.12.1990 за 1800 лв и от 11.12.1990 год за 1200 лв (л.124-л.126) в частта относно авторството на подписите, положени под документите.

По съображения за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизвдствените правила, изразяващи се в едностранчиво, в нарушение на чл. 12 от ГПК, обсъждане на събраните по делото доказателства, въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени с присъждане на разноските за двете инстанции.

Постъпили са отговори от Г.А.З. чрез процесуалния й представител адв. Д.Р. и от Н.Ц.Т. и А.З.Т. чрез процесуалния им представител адв. В.В., в които са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Страните претендират разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Предмет на разглеждане са предявените искове за прогласяване нищожността на привидния договор за покупко-продажба (чл. 26 ал.2 от ЗЗД), разкриване на симулацията чрез обявяване за действителен на прикрития договор за дарение между ищцата и ответниците – нейни родители (чл.17 ал.1 от ЗЗД), както и за установяване по отношение на първия ответник, че ищцата е изключителен собственик на процесния имот.

Симулацията е уредена от закона като особен вид недействителност, при която липсата на воля за обвързване с правните последици на явната сделка е съзнавана от двете договарящи страни. За разлика от абсолютната симулация, при т.нар. относителна симулация са налице две сделки с различен и самостоятелен правен режим - привидна и прикрита. Действителната воля на страните тук е постигането на правен резултат, различен от манифестирания чрез явната сделка.  

Страната, която твърди, че сделката е привидна, носи тежестта да докаже симулацията, а именно – съществуването на прикрито съглашение, както и да установи неговото съдържание. Поради ограниченията на чл. 164 от ГПК това доказване трябва да стане с писмени доказателства, в частност – чрез обратно писмо.

Обратното писмо представлява нарочно съставен диспозитивен документ, съдържащ писмените изявления на страните относно симулативността на явната сделка, както и действителната им воля чрез отразяване на всички елементи от съдържанието на прикрития договор. Само тогава по отношение на последния ще намери приложение разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ЗЗД. Важно е да се изтъкне и обстоятелството, че обратното писмо служи като доказателство за симулацията само в отношенията между страните по сделката, но не и спрямо трети, неучаствали в нея лица, какъвто в случая е ответникът – бивш съпруг на ищцата.  За него обратното писмо има значението на „начало на писмено доказателство“ за оборване тезата за наличие на симулация. В този случай свидетелските показания са допустими. По този въпрос е постановено решение № 247 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2014 г., III г. о., ГК, което представлява задължителна практика по чл. 290 от ГПК. В това решение са възприети като правилни становищата, изразени в решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на ВКС, състав на ГК, I о., както и в решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, III г. о. В цитираните касационни решения при тълкуването на чл. 17, ал.1 от ЗЗД в хипотезата, при която страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единия съпруг е прието, че  неподписалия обратното писмо съпруг срещу когото е насочена сделката (прикрития договор) не е обвързан от него. В съдебния акт по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, III г. о. е изложено по-нататък, че той не е лишен от възможността да използва всички доказателствени средства при доказването, респективно оспорването от негова страна на симулацията. Прието е още, че без значение е кога е съставен обратния документ - преди, след или заедно с явния договор.

В коментирания казус обратното писмо, съставено между страните по сделката в деня на сключването й (въпреки липсата на достоверна дата), съдържа категорично изразеното дарствено намерение на прехвърлителите по отношение на процесния имот, подробно описан в самия документ. Изрично е подчертан и безвъзмездния характер на действителното, прикрито съглашение. Автентичността на документа е безспорно установена от заключението на съдебно-графологичната експертиза, поради което и оспорването на ответника е недоказано. Не е оборено и съдържанието на обратното писмо, разкриващо дарението като прикрита сделка. За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

Липсата на насрещна престация, или употребяваният в практиката израз „безпаричност“ на сделката не винаги означава безвъзмездност. За да се определи прикритата сделка като дарение не е достатъчно тя да е „безпарична“, а трябва да се изследва намерението на страните (animus donandi). В този смисъл трябва да се държи сметка за строго личните, етични и други моменти, които могат да имат определяща роля при определяне характера на сделката като дарствен акт. (Кр.Цончев „Симулацията в гражданското право“)

Както е известно, за дарението е присъщо особеното намерение на дарителя да прояви щедрост, да облагодетелства надарения. Най-често такова намерение се среща при сделки между близки роднини, обусловено от естествените чувства на привързаност между тях, както е и в настоящия случай. Ищцата е единствена дъщеря на своите родители, а процесният имот е придобит от тях чрез договор за покупко-продажба, сключен с нейната леля - сестра на майка й. От представените разписки, чиято автентичност е доказана в процеса, се установява, че някои от сумите по този договор са платени от ищцата, която по този начин е изпълнила част от задължението на родителите си. Тези плащания не пораждат вещни права, а са източник само на облигационни отношения между ищцата и купувачите по договора. Сделката, чрез която родителите на ищцата са придобили собствеността върху процесния имот не е предмет на делото, поради което и възраженията на въззивника във връзка с неговата действителност са ирелевантни.

От показанията на свидетелката Д.В., която е без родствени връзки със страните, се установява, че родителите на ищцата са живели в с.Мадара и са закупили процесния апартамент в Шумен „за Галя“. Не са имали намерение да живеят в този апартамент и действителното им желание е било да го дарят на дъщеря си. Не са получили пари от нея по сделката между тях, и това е възприето от свидетелката като нормално в отношенията между родители и дъщеря. За оформянето на договора като покупко-продажба били посъветвани от адвоката, изготвил нотариалния акт. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля П. П. Съпругата му е сестра на майката на ищцата, но между двете сестри е имало парични отношения за уреждане, поради което първоначално е бил сключен договор за покупко-продажба между тях. Освен това решението им да продадат имота на близки роднини е било продиктувано от обстоятелството, че плащането на цената ще стане на части, а те като продавачи ще останат в имота докато си закупят друго жилище в София. За сделката е настояла и бабата на ищцата, която е искала имотът някой ден да остане за внучката й. Такова е било и желанието на родителите на ищцата, което те са манифестирали чрез последващата (прикрита) сделка между тях. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелката Д. В. (без родство със страните и незаинтересована от изхода на спора), която е възпроизвела личните си впечатления, когато ищцата е почерпила колегите си за рождения си ден (17 декември) и подарения от родителите й по този повод имот (12 декември).

Дарственото намерение косвено се извлича и от факта, че съпругът не е страна по явната сделка (въпреки че ответникът е настоявал за това) и се подкрепя от съставеното обратно писмо. Очевидно прехвърлителите са искали да облагодетелстват само дъщеря си, а не семейството.

В показанията си като свидетел бащата на ответника -  В.Д. е заявил, че през 1990 год е дал на сина си сума в размер на 3000 лв за покупка на жилище (това е годината, през която родителите на ищцата са закупили процесния апартамент). В същия смисъл са и показанията на свидетеля Х.Н. – брат на ответника. Оспорената сделка е сключена две години по-късно -през 1992 год., поради което дадената от бащата на ответника сума не може да се отнесе към нея.

Освен това през 1990 год. ищцата и първия ответник са закупили и друго (ведомствено) жилище, ето защо не се установява със сигурност за кой от двата имота са платени парите, получени от бащата на ответника. Този имот съпрузите продали през 2000 год, видно от представения от ответника нотариален акт, което не дава основание да се приеме, че с парите от продажбата му те са закупили процесния апартамент.

От анализа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав намира, че не е опровергано съдържанието на обратното писмо, което установява действителната воля на договарящите страни и разкрива симулативността на договора за покупко-продажба, като прикриващ договор за дарение. Този договор е действителен на осн. чл. 17 ал.1 от ЗЗД, защото е спазена предвидената от закона нотариална форма, а съгласието за сключването му се извлича от съставения обратен документ. Предявените искове са основателни и доказани.

Правилно е и произнасянето на съда по реда на чл. 194 ал.3 от ГПК относно оспорването на обратното писмо. Правилно съдът е отменил и определението си за откриване на производство по оспорване на разписката на л. 127 от делото, тъй като тя е неподписана и поради това не се ползва с формална доказателствена сила. В този смисъл опровергаването й е безпредметно и ненужно.

Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложат разноските, които е направила в размер на 3446 лв, определен съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Възражението за прекомерност не е основателно.

Искането на Н.Ц.Т. за присъждане на разноски е неоснователно. Тя е ответник по делото, а искът е уважен, поради което и на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК няма право на разноски.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/17.02.2017 год по гр.д. № 159/2016 год на Окръжен съд Шумен.

ОСЪЖДА Н.В.Н. от гр.Шумен с ЕГН ********** да заплати на Г.А.З. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 3446 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Ц.Т. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)