Р Е Ш Е Н И Е

60

гр. Варна,  03.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 152 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Н.Б.М., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу решение № 05/11.01.2018 год. по гр.д. 41/2017 год. на ОС Добрич, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу З.К.М., ЕГН **********, за заплащане на сумата 20 000 евро или 39116,60 лв., на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД, съставляваща получена от цедент по договор за цесия сума и при начална липса на основание цена на прехвърлена вземане в размер на 63000 евро по предварителен договор от 10.11.2008 год., което не съществува и сумата от 5509,05 лв. , обезщетение за забава на главницата за периода 09.09.2015 год. до 26.01.2017 год. включително.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за несъобразяване с мотивите на влезли в сила решения, където е прието, че исковите суми са платени при начална липса на основание и се дължи връщането им. Иска се уважаване на претенциите изцяло. Претендира се уважаване на исковете и присъждане на разноски за две инстанции.

Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна З.К.М., в който доводите на въззивницата се оспорват. Твърди се недопустимост на жалбата, евентуално неоснователност. Иска се прекратяване на въззивното производство, евентуално потвърждаване на решението.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС е предявен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, за връщане на дадена при начална липса на основание сума. В исковата молба се твърди, че с договор за цесия от дата 28.03.2013 год., ответникът К. е прехвърлил на ищцата М. срещу  цена от 20 000 евро, вземането си за платените вноски по сключен с К.Г.П. предварителен договор от 10.11.2008 год.  за продажба и строителство на недвижим имот, възлизащо на  сумата от 63 000 евро, както и вземането си за неустойка в размер на 20 000 евро по същия договор, ведно с  обезщетенията за забава върху посочените суми. Цената е била заплатена по банков път в деня на сключване на договора за цесия. Съгласно представените  при сключване на договора за цесия от З.К. документи, обектите, предмет на предварителния договор, е следвало да бъдат изградени и сградата въведена в експлоатация до 31.12.2011 год., т.е. към  момента на сключване на договора за цесия, длъжникът на К. - бъдещият продавач К.П., вече бил изпаднал в забава по отношение  основното си задължение по предварителния договор. Съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предходният кредитор е уведомил длъжника за извършената цесия с нотариална покана от 29.03.2013 год., т.е. цесията е породила действието си вкл. и като покана за връщане на получената  сума. С влязло в сила на дата 30.06.2015 год. по гр.д.№ 2025/2013 год. на Варненския окръжен съд-ХІ състав, при участието на третото лице помагач на ищеца :З.К.М., са били отхвърлени предявените от Н.Б.М. срещу К. Г.П. искове за заплащане на суми, както следва  :1./по чл.55 ал.1 изр.ІІІ-то от ЗЗД- 63 000 евро (123 217.29 лв.), като получена на отпаднало основание ; 2./ по чл.92 от ЗЗД, във връзка с чл.14 от предварителния договор - 20 000 евро (39 116.60 лв.),представляваща неустойка от прекратен предварителен договор от 10.11.2008 год. по вина на продавача. Отхвърлянето на претенциите се основава на това, че предварителният договор не е подписан от К.Г.П., т.е. не е налице облигационна обвързаност между страните по него: продавачът П. и купувачът М.. Твърди се, че след като вземането на кредитора - цедент не е съществувало, заплатената от цесионера цена за прехвърлянето му била без основание. По тази причина  и с покана, връчена на ответника на дата 08.09.2015 год., ищецът е развалил договора за цесия и е поканил ответника да му върне сумата от 20 000 евро. Предявил е срещу З. К.  и иск  по чл. 55 ал.1 пр.ІІІ-то ЗЗД относно сумата от 20 000 евро с твърдения,че е дължима на отпаднало основание. С решение № 341/21.12.2016 год. по гр.д.№ 425/2016 год., Добричкият окръжен съд направил извод, че е налице начална липса на основание, а не отпаднало основание, поради което и искът като неоснователен е бил отхвърлен. С оглед на горното  се претендира по настоящото дело да бъде установено в отношенията между страните, че договорът за цесия е сключен при изначална липса на основание, поради което  получената от ответника сума се явявала неоснователно платена.  Заявено е искане,З.М. да бъде осъден да заплати на Н.Б.М. :1./на основание чл. 55 ал.1 изр.І-во от ЗЗД- сумата от 20 000 евро (39 116.60 лв.), съставляваща заплатена цена по сключена договор за цесия от 28.03.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното плащане и 2./на основание чл.86 от ЗЗД - сумата от 5 509.05 лв., представляваща  обезщетение за забава в плащането на главното задължение, възлизащо на сумата от 39 116.60 лв., изчислено в размер на законната лихва и за периода от 09.09.2015 год. до 26.01.2017 год. вкл. 

В срок пред ОС З. К. М. е депозирал отговор, с който е заявил становище за неоснователност на исковата претенция. Договорът за цесия не можело да се счита за развален. Централен елемент и предмет  на договора за цесия било вземане, основано на направените вноски  в размер от 63 000 евро, за което била заплатена цената от 20 000 евро, а не предварителния договор, развален от цедента поради неизпълнението му. Предварителният договор бил признат за недействителен като документ, но вноските по същия били получени от К.П. въз основа на автентични разписки. Правните последици от развален/прекратен/недействителен договор били идентични. С оглед изхода по предходен спор  и  понастоящем ищцата разполагала с вземане по чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД срещу К. П., респективно претенцията й срещу ответника в която и да е от хипотезите на неоснователно обогатяване не можело да бъде уважена.

От фактическа страна по делото се установява, че на 10.11.2008 год. между К.П.,в качеството на продавач и З.М., в качеството му на купувач, е бил сключен предварителен договор за продажба и строителство на недвижими имоти, по силата на който продавачът се е задължил да построи, да продаде и предаде с удостоверение за въвеждане в експлоатация, а купувачът - да закупи недвижими имоти в гр.София - 2 бр. офиси, ведно с прилежащите им избени и архивно помещения и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място и от общите части на сградата. На дати 10.11.2008 год. и 12.01.2009 год. продавачът е получил от купувача суми от по 48 000 евро и 15 000 евро.

На 28.03.2013 год. между З.М., като цедент, и Н. Б. М. като цесионер е бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземането си към 28.03.2013 год., придобито на основание извършени вноски по предварителния договор от дата 10.11.2008 год./чл.1 ал.1/. Общият размер на прехвърленото вземане възлиза на сумата от 63 000 евро/чл.1 ал.2/. Вземанията са произтичали от предварителен договор за продажба и строителство от 10.11.2008 год. между длъжника К.П. и цедента/чл.1 ал.3/. Цесионерът се е съгласил да придобие вземането на цедента към 28.03.2013 год. в размер на 63 000 евро - представляващи платени вноски по предварителен договор за продажба и строителство от 10.11.2008 год., вкл. с неустойката, съгласно условията на сключения договор, както и законната лихва за забава, срещу цена от 20 000 евро/чл.3 ал.1/, която следва да се плати в деня на сключване на договора по съответната банкова сметка/***.3 ал.2/. При виновно неизпълнение на задълженията, изправната страна има право да развали договора по общия ред /чл.7/.

Не е спорно между страните,че с нотариална покана от 29.03.2013 год., изпратена чрез нотариус Ивелина Обретенова с рег.№ 1270/2013 год. т.І  46 , З.М. е уведомил К.П., че по реда на чл. 87 от ЗЗД и поради неизпълнение на задълженията му, разваля сключения между тях предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, а по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и за извършената цесия.

         С решение № 1072/02.06.2015 год. по гр.д.№ 2025/2013 год. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от Н.М. срещу К.П.осъдителни искове по чл.55 ал.1 изр.3-то от ЗЗД , чл.92 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД за сумите  от: 63 000 евро,равняващи се на 123 217.29 лв.,представляваща   получена сума  на отпаднало основание; и за 20 000 евро,равняващи се на 39 116.60 лв.,представляваща неустойка по прекратен по вина на продавача предварителен договор от 10.11.2008 год. за продажба и строителство на недвижим имот; още за 37 983.59 лв.,представляваща обезщетение за забава върху сумата от 48 000 евро, съответстващи на 93 879.84 лв., предоставена на 10.11.2008 год., изчислена за периода от 11.11.2008 год. до 24.06.2013 год.; за сумата 11 063.61 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 15 000 евро,равняващи се на 29 337.45 лв..,предоставена на 12.01.2009 год., изчислена за периода от 13.01.2009 год. до 24.06.2013 год. Решението е постановено при участие в производството на третото лице помагач  на ищцата- З.М., конституирано като такова с определение № 2932/30.09.2013 год. и е влязло в сила на дата 30.06.2015 год. Съдът е приел,че   твърденията за наличие на сключен предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот, впоследствие развален поради виновно неизпълнение и претенцията за реституция на даденото сочат на иск, който следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, а именно осъдителен за връщане от ответника на полученото на отпаднало правно основание. В мотивите си съдът е приел за установено от фактическа страна, че договорът за цесия от 28.03.2013 год. е валиден и е породил действие по отношение на ответника П. по правилото на чл.99 ал.1 от ЗЗД и ал.4 от ЗЗД; предварителен договор от 10.11.2008 год. за продажба и строителство на недвижим имот не бил подписан от ответника П., но същият бил получил  на дати 10.11.2008 год. и 12.01.2009 год. от купувача З.М. суми от по 48 000 евро и 15 000 евро,т.е. общо 63 000 евро, съобразно  документираното в подписаните от ответника разписки от посочените дати. С оглед на така установената фактическа обстановка са направени изводи, че поради липсата на облигационна връзка за извършване на действия по продажба и строителство на недвижим имот, претенцията за реституция на полученото, основана на твърдения за развалянето на договора от 10.11.2008 год. не може да бъде уважена на основанието по  чл.55 ал.1 изр.3-то от ЗЗД, а единствено на основанието по чл.55 ал.1 изр.1-во от ЗЗД, каквото  изменение  по реда на чл. 214 от ГПК по делото не е предприето.

         С нотариална покана  рег.№3148/2015 т.1 № 178 от 24.08.2015 год.,връчена от нотариус с рег.№ 109 на НК по реда на чл.50,във връзка с 47 от ГПК чрез залепване на уведомление, Н.М. е уведомила З.М., че предоставения й от него предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е неистински и не е подписан от К.П. По тази причина, предявеният от нея иск по гр.д.№ 2025/2013 год.  по описа на Варненския окръжен съд е  бил отхвърлен. Направено е волеизявление за разваляне на сключения между тях на дата 28.03.2013 год. договор за цесия и е поискано връщане на заплатената продажна цена в размер от 20 000 евро.

Поради неплащане на сумата, Н.М. е подала  нова искова молба, по която е било образувано гр.д.№ 425/2016 год. на Добричкия окръжен съд. С решение № 341/21.12.2016 год.  (влязло в сила на дата 31.01.2017 год.) е бил отхвърлен предявения от Н.М. срещу З.М. иск по чл.55 ал.1 пр.ІІІ-то от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 20 000 евро (39 116.60 лв.), съставляваща заплатена цена по сключена цесия на 28.03.2013 год. Сумата е била претендирана  на отпаднало основание, при твърдения, че договорът за цесия е бил развален от М., поради изхода  по съдебен спор с длъжника-отхвърляне на претенцията й. В мотивите си, съдът е приел, че  по гр.д.№ 2025/2013 год. на Окръжен съд гр.Варна е установено, че предварителния договор от 10.11.2008 год. не е подписан от К.П., поради което и между него и З.К. не е създадена облигационна връзка, т.е. не съществуват и вземания по такъв договор. С цесията вземането е преминавало върху цесионера, такова, каквото цедентът го е притежавал. Ако вземане не е съществувало, то не е могло да бъде предмет на договора за цесия, респективно и не съществува отговорност. Съдът в мотивите си е приел, че се касае до  начална липса на основание, а не до отпаднало основание, поради което  искът е приет за неоснователен и е отхвърлен.

Според разясненията в Постановление № 1/28.05.1979 год. по гр.д.№ 1/1979 год. на Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо, като още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт/договор/, както и когато предаването  е станало и без наличието на някакво правоотношение. Разликите с третия състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са, че при него основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила /унищожаване на договорите, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др./.

В случая ищецът, г-жа М., носи тежест да докаже предаването на исковата сума, което е било безспорно по делото. В тежест на г-н М. е да докаже основанието за предаването, ако твърди такова, както и че това основание е валидно и поражда съответната правна връзка.

Претенцията по настоящото дело е обоснована с тезата на ОС в мотивите на влязло в сила решение между страните, че ако с целия е прехвърлено несъществуващо вземане, то и самата цесия не съществува, съответно предадената сума по този договор за цесия е дадена при начална липса на основание.

Между страните не е спорно сключването на договор за цесия с цена 20000 евро, нито плащането на сумата. Не е спорно и че прехвърленото вземане е за суми, заплатени по несъществуващ предварителен договор.

Срещу заявеното от ответника по иска основание за направеното плащане, ищцата е заявила  възражение  за недействителност на договора за цесия по чл. 99 и сл. от ЗЗД. Ищцата и въззивник е посочила, че недействителността е поради липса на основание, но с оглед на фактическите основания, които е навела, изпълнявайки задължението си да даде служебно правна квалификация на иска, съдът намира, че се твърди договор, чийто предмет е невъзможен - чл. 26 ал.2 изр.1 пр.1 от ЗЗД. Не се твърди липса на кауза, а се твърди несъществуването на прехвърленото вземане, т.е. невъзможност на предмета на договора /договорът за прехвърляне на вземане (цесия) по чл. 99 ал. 1 ЗЗД\. За да се индивидуализира прехвърленото вземане, е достатъчно да са ясно посочени неговите индивидуализиращи белези – страни, размер, основание, което в случая е направено.

Спорният правен въпрос е обуславя ли съществуването на прехвърленото право и неговата принадлежност в патримониума на цедента действителността на договора за цесия.

Съобразно чл. 100, ал.1 ЗЗД, кредиторът отговаря за съществуването на вземането, ако прехвърлянето е възмездно. Следователно, прехвърлянето на несъществуващо вземане също поражда облигационна връзка между страните, т.е. налице е действителен договор. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД /определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о./. Това е и основанието, на която цесионерът би могъл успешно да се защити, при приложението на специалната правна норма на чл. 100, ал.1 ЗЗД.

В случая е безспорно установено в отношенията между страните, че прехвърленото вземане не е действително възникнало и не е съществувало в патримониума на г- К.  към датата на сключване на договора за цесия, съответно то не е и валидно прехвърлено. Не е било възможно твърдяното прехвърлително действие на договора за цесия, но между страните по договора има валидна облигационна връзка, от която произтича отговорността по чл. 100, ал.1 ЗЗД.

Всеки договор за цесия, с който се прехвърля парично вземане, определено по страни и размер, има възможен предмет, а ако цедентът не е титуляр на прехвърляното вземане, то договорът само не поражда транслативния ефект, към който е насочен. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговоря за съществуването на вземането, следователно дори и да не съществува вземането, цесията поражда облигационно правоотношение между страните и цедентът ще отговаря за неизпълнението на договорното си задължение.

Изложеното сочи, че договорът за цесия е действителен, не е налице начална липса на основание, съответно предявените искове са неоснователни по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ,във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а по отношение на претенцията за реституция на даденото,основана  на разваляне на облигационната връзка по чл.55 ал.1 пр.3,във връзка с чл. 87 от ЗЗД е налице влязло в сила съдебно решение .

Предвид липсата на твърдяните отменителни основания и съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, решението следва да се потвърди.

Направено е исконе за присъждане на разноски в отговора на въззивната жалба, но такива не са доказани, поради което и не се присъждат.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 05/11.01.2018 год. по гр.д. 41/2017 год. на ОС Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :