РЕШЕНИЕ

 

179

 

гр.Варна, 13.11.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и трети октомври, двехиляди и тринадесета година в закрито заседание в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: И. ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕТЯ П.

секретар Ю.К.,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 153/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение на ВКС на РБ – ІV г.о. от 27.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012 г. е отменено решението на Апелативен съд-Варна от 11.11.2011 г. по в.гр.д.№ 392/11 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Въззивното производство е образувано по реда на чл.196 от ГПК /отм./ по въззивна жалба, подадена от Б.И.Б. срещу решението на Окръжен съд-Варна от 29.04.2011 г. по гр.д.№ 910/2009 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу И.Д.И. за заплащане на сумата от 19260 лв. по развален договор за изработка от 2005 г. с предмет тунинговане на лек автомобил, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявения иск.

Насрещната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Б.И.Б. срещу И.Д.И. за заплащане на сумата от 19260 лева по развален договор за изработка с предмет тунинговане на лек автомобил м.”BMW”, с правно основание чл.79, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД. Твърденията са за съществени недостатъци на изпълнението, които са направили МПС негодно за използване според предназначението му, с оглед на което ищецът едностранно е развалил договора на 8.01.2007 г. Обстоятелството, че първоинстанционнит съд е квалифицирал иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД – с оглед идентичните предпоставки за уважаването на исковете по двата текста, не води до недопустимост на атакуваното решение.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че ищецът е получил автомобила в изправно състояние през м.юни 2006 г. и не е направил никакви възражения; това е направил едва след използването му в продължение на няколко месеца.

Не се спори между страните по отношение на факта на сключен между тях договор за изработка, включващ ремонт на всички описани в приложените разписка и бележка части през м.декември 2005 г., по силата на който ищецът – в качеството му на възложител е възложил на ответника, в качеството му на изпълнител ремонта и тунинговането – повишаване на мощността на двигателя от 360 к.с. на 1000 к.с. на лек автомобил, марка „BMW” с ДК № В 78-82 КК. Не се спори, че общо заплатената сума от ищеца на ответника е в размер на исковата сума от 19260 лева, като автомобилът е бил предаден за ремонт в гаража на ответника с пътна помощ, а описаните в исковата молба части са вложени в ремонта.

Спорните факти по делото са предаден и приет ли е бил автомобила от възложителя Б. след ремонта, кога е станало това и в какво състояние е бил при предаването.

За установяване на състоянието на автомобила първоинстанционният съд е приел заключения на автотехнически експертизи. В.л.Е. е представил заключение, съобразно което с цел увеличаване на мощността на двигателя е следвало да бъдат подменени буталната група, газоразпределителния механизъм, да бъде повишено нагнетяването на въздух, да бъде намалена горивната камера, да бъде увеличено количеството на впръскването чрез подмяна на дюзите; олекотяване и балансиране на маховика, подмяна на болтовете, с които е закрепен коляновия вал.

Становището на вещите лица, вкл. и на изслушаното пред настоящата инстанция в.л. Е.И. е, че такъв вид сервизно-монтажна дейност следва да бъде извършена от специализиран екип, разполагащ с необходимото оборудване, инструментариум, след извършване на изследователска дейност, разработки, съставяне на технологични карти и последващи тестове.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че преди да възложи работата на ответника, ищецът е контактувал с други сервизи - „Проспиийт мотоспорт” и амтомонтьори - св.С.Т., които са му отказали извършването на исканото тунинговане. Следователно, ищецът е бил наясно с  ресурсите на ответника, за да извърши  този ремонт и въпреки това му го е възложил. Техническите възможности за това са били видни от посещението в работилницата, която безспорно не е от типа „специализиран сервиз”. От значение за правилното решаване на спора е и факта, че ищецът е възложил предходен ремонт на същия автомобил  на друг автосервиз – „Автоцар” ООД – Панагюрище през м.август 2003 г., от където – по негови признанията, е бил прибран през м.юли 2005 г., след което е бил връщан неколкократно в автосервиза.

Назначените автотехнически експертизи са дали констатациите си за състоянието на автомобила към момента на огледа, в разглобено състояние, без той да е в движение. Експертизите установяват, че ремонтът е засегнал буталата мотовилките, коляновия и разпределителния вал, цилиндровата глава и турбокомпресорите. В заключенията не се съдържат безспорни данни за това кой е извършвал промените в тези елементи и кога е станало това. Следователно, не са налице доказателства относно техническото състояние на автомобила към момента на предаването му от ответника на  ищеца.

Свид.Н.З. – управител на „Проспийт Мотоспорт” – София установява, че при извършен преглед на стенд за измерване на изходна мощност на 20.11.2006 г., е била установена 31 конски сили по-ниска мощност в сравнение с автомобил, който би бил чисто нов. В тази насока са и приложените писмени доказателства – разпечатки от апарата „Динапак”, които установяват състоянието на автомобила към края на 2006 г. – няколко месеца  след предаването му от ответника.

По отношение на състоянието на автомобила към момента на предаването – м.август 2006 г., са събрани противоречиви доказателства: показанията на свид.З. и свид.Т. установяват, че  при предаването той не е палел и не се движел на собствен ход; свид.А.П. и свид.Г.К. установяват противоположни факти – че предаването е извършено от ответника на ищеца, колата се е движела и е била откарана от ищеца на собствен ход. По отношение на този факт не съществуват други доказателства. Писмените доказателства – разпечатки от апарата „Динапак” са с дата 20.11.2006 г. – няколко месеца след предаването на вещта. Следователно, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване релевантния за основателността на иска по чл.79, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД иск факт, а именно – състоянието на вещта към момента на предаването и дали то е отговаряло на договореното между страните. 

Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той следва да прегледа работата и да направи всички възражения  за неправилно изпълнение, освен ако не се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият по обикновения начин за приемане или се проявят по-късно. За такива недостатъци е длъжен за уведоми изпълнителя веднага след откриването им – чл.264 от ЗЗД. Чл. 265  от ЗЗД предвижда, че ако при извършване на работата изпълнителят се  е отклонил от поръчката или работата има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане от страна на изпълнителя на разходите, необходими за поправката или намаляване на съответното възнаграждение; в краен случай – разваляне на договора. В конкретния случай не е налице нито една от разгледаните хипотези.

Ответникът е изпълнил задължението си да извърши уговорената работа, която съдът приема, че е приета без  възражения. Ищецът твърди, че е развалил договора между страните, доказателства за което не са представени.

Като взе предвид изложеното, както и обстоятелството, че липсват доказателства ищецът да е направил някакво възражение при приемането на работата, съобразно разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено по изложените мотиви.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 4915 лева – разноски по водене на делото  пред АС-Варна и ВКС, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 29.04.2011 г. по гр.д.№ 910/09 г.

ОСЪЖДА Б.И. ***, ах.63, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И. сумата от 4915 лева – разноски по водене на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                             2.