Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 61/08.05.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 153/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Л.Х.А. *** срещу решение № 3/8.01.2018 г. по гр.д.№ 545/16 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск против К.Д.С. за сумата от 146000 евро, представляваща заплатена цена по развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.11.2006 г. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание ответникът оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск от Л.Х.А. срещу К.Д.С. за присъждане на сумата от 146000 евро, заплатена на отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.11.2006 г. на недвижим имот, описан в исковата молба, с прлавно основание чл.55, ал.1 ,пр.3 от ЗЗД от ЗЗД.

Твърденията са, че по сключен предварителен договор за покупко-продажба на 12.11.2006 г., ищцата и съпругът й превели по банков път по сметка на бащата на ответника Д.К.С. общо сумата от 146000 евро със съзнанието, че той е лице, овластено да получи изпълнението по предварителния договор.

След отправена нотариална покана на 11.07.2016 г., рег.№1936, т.1, акт 72 на нотариус с рег.№314 на НК с отметка на протокола от 27.07.2016 г., че адресатът отказва контакт, с исковата молба ищцата заявява, че разваля предварителния договор от 12.11.2006 г. поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността и претендира присъждане на заплатената продажна цена, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане и разноските по делото.

Оспорвайки иска, ответникът твърди неизпълнение на задължението за плащане на цената и погасяване по давност на правото за разваляне.

Не се спори между страните, че на 12.11.2006 г. в писмена форма е сключен валиден предварителен договор, по силата на който К.Д.С. се задължава да продаде на Л.Х.А. собствения си недвижим имот в с.Брезник, подробно описан в исковата молба при уговорени условия за цена и срокове за плащане, но не и за начин на плащане. Спори се  относно получаването от ответника на цената по договора.

 Приложено е извлечение от търговския регистър на Франция, установяващо вписване на 21.06.2006 г. на Гражданско дружество за управление на недвижими имоти Балчик, със съдружници ищцата и съпруга й – френски гражданин.

 Назначената СИЕ установява извършването на банкови трансфери от сметката на вписани във Франция търговски дружества по сметки на бащата на ответника Д.К.С. в Банка „ДСК“ АД и в „Първа инвестиционна банка“ АД на суми в общ размер на 146000 евро, които според ищцата са платени за погасяване на задължението й по предварителния договор с К.С. в размер на 150000 евро. Липсват твърдения и доказателства за плащане на кредитора – ответник по настоящото дело на други суми, извън сумата от 30000 евро, платена при сключването на предварителния договор.

Твърденията на ищцата, че всички преведени по сметката на бащата на ответника по банков път суми са в изпълнение на задължението й по предварителния договор не се потвърждават от останалите доказателства по делото:

Сумата от общо преведените 146000 евро и платената при сключване на договора сума от 30000 евро надхвърля значително договорената  цена от 150000 евро.  Не е посочено основание извършените парични преводи от Франция по сметките на Д.С..

Събраните писмени и гласни доказателства – показанията на свид.Д. Г. и В. И. установяват наличието на приятелски и служебни отношения между ищцата и родителите на ответника: в периода 2008-2012 г. майката на ответника е упражнявала управителни футкции в регистрираното на 12.11.2007 г. „АТВ-Акцион Тоолс България” ЕООД, собственост на съпруга на ищцата, а между тях е имало приятелство, основано на доверие и взаимопомощ.

Не са представени доказателства за наличие на вътрешно договоряне между ответника – собственик и прехвърлител по предварителния договор и неговия баща, обосноваващи знание у ищцата, че истинският кредитор по договора е бащата, поради което е престирала на него.  

С оглед горното, правилен е извода на съда, че не е доказано твърдението за наличие на валидно извършено плащане на цената по предварителния договор от 12.11.2006 г. чрез плащане на трето лице - баща на продавача, при условията на чл.75, ал.2 от ЗЗД, довело до погасяване на задължението на ищцата. За да претендира връщане на даденото при отпаднало основание поради разваляне на предварителния договор заради виновно неизпълнение на задължение на ответника, за което той отговаря, ищцата следва да установи, че е възникнало правото и едностранно да го развали, т.е. да установи, че е изпълнила задължение, за което тя отговаря и, че е налице виновно неизпълнение на поетото от ответника задължение. Това не е сторено в процеса. 

Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД превижда, че  изпълнението следва да бъде извършщено на кредитора или на овластено лице. Доказателства за овластяване не са представени. Младата възраст и семейното положение на  ответника, който е пълнолетен и дееспособен кредитор или факта, че той живее в едно домакинство с родителите си, не са обстоятелства по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗЗД, сочещи основание ищцата да счита баща му за овластен да получи изпълнението. Изпълнението на некредитор би имало погасително действие след потвърждаване от кредитора или при възползването му от него. Съдът е обсъдил извършен превод от банкова сметка *** С. в полза на ответника през 2008 г. на сумата от 50500 лева и факта, че по тази сметка не са постъпвали суми от дружеството във Франция, а е формирана със средства от усвоен овърдрафт. Следователно, ответникът не се е възползвал от извършеното изпълнение на некредитор.

С оглед липсата на доказателства за изправност на ищцата като страна по предварителния договор, в нейна полза не е възникнало право да иска развалянето на договора. Извършеното частично плащане на сумата от 30000 евро при сключването е на валидно основание и не подлежи на връщане, а изводът за неоснователност на иска е правилен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия следва бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция в размер на 7220 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/8.01.2018 г. по гр.д.№ 545/16 г. на Окръжен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Л.Х.А., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.С., ЕГН ********** ***.Стамболийски”№39, разноските за настоящата инстанция в размер на 7220/седем хиляди двеста и двадесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                                      2.