Р Е Ш Е Н И Е

79

гр.Варна, 22.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

 

при участието на прокурор Пламен Костадинов и секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№154/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против решение №159/03.02.2015г., постановено по гр.д.№1569/11г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлено на осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ предявеното от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу С.В.К. искане за отнемане в полза на държавата на притежавано от последния имущество на значителна стойност от 148 372лв., придобито в периода 01.01.1990г.-09.08.2011г. от престъпна дейност, осъществена на 05.11.2009г. и установена с влязла в сила присъда по НОХД №1065/10г. по описа на ВОС, за което не е установен законен източник, а именно: недвижим имот, представляващ апартамент №4, изграден на етап груб строеж, находящ се в гр.Варна, ул.”Кап. І ранг Георги Купов”№52, на трети етаж, с площ от 130, 38 кв.м., с включени ид.части от общите части на сградата, състоящ се от входно антре, две спални, кухня-дневна-трапезария, баня-тоалет, тоалет, килер и три тераси, при граници: стълбище, апартамент №5, асансьорна клетка, ведно с 8, 185935 ид.ч. от правото на строеж, както и 46 кв.м. ид.ч. от дворното място, в която е построена сградата, цялото с площ от 1 103 кв.м., представляващо УПИ V-226, кв.9 по плана на кв.”Галата” в гр. Варна, при граници: улица, УПИ ІV-225, 226а, придобит на основание договор за покупко-продажба, сключен на 20.11.2007г. с продавача „Карая”ЕООД, обективиран в н.а.№101, том VІІ, рег.№14817, дело №1301/07г., както и на осн. чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е осъдена да заплати на С.В.К. сумата от 10 240лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявеното искане по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./.Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият С.В.К. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените пред въззивна инстанция разноски.

Представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за основателност на подадената жалба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по мотивирано искане от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ против С. В.К..В искането, подадено в изпълнение на взетото решение №354/10.08.2011г. от КУИППД,  се излага, че ответникът е признат за виновен с влязла в сила на 11.07.2011г. в долупосочената част присъда, постановена по НОХД №1065/10г. по описа на ВОС, за това, че на 05.11.2009г. в гр.Варна извършил сделка с имущество - цедирал /прехвърлил/ на „Матико”ООД, гр. Варна вземането си на 100 000лв. от Ц.Г.Д., възникнало на 16. 09.2009г., за което предполагал, че е придобито в негова полза от Я. М. Х. и К.К.А. чрез тежко умишлено престъпление - изнудване по чл. 213а от ГПК, представляващо престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.1, пр.2 от НК.В проверявания период 01.01.1990г.-09.08.2011г. ответникът придобил имущество на значителна стойност, а именно недвижимо имущество, придобито по възмезден начин и негова собственост към настоящия момент, подробно индивидуализирано в искането, за придобиването на което не са установени законни доходи, придобил недвижимо имущество по възмезден начин и отчуждено чрез продажба, за придобиването на което не са установени законни доходи, придобил недвижимо имущество по безвъзмезден начин вследствие реализирани строителни работи и отчуждено чрез продажба, за придобиването на което не са установени законни доходи, придобил недвижимо имущество чрез замяна и отчуждено чрез продажба, придобил МПС, за придобиването на които не са установени законни доходи. Икономическият анализ показал, че през проверявания период ответникът е извършил разходи в много по-голям размер - 12 318, 34 МРЗ от реализираните приходи - 4 448, 46 МРЗ.Предвид горното и на отнемане подлежи придобитото в проверявания период имущество/подробно индивидуализирано в искането/, за което липсват данни за законни източници, общо на стойност 1 582 279лв.

От първоинстанционния съд по искане на ищеца е допуснато с протоколно определение от 01.11.2013г. изменение в размера на предявения иск от 1 582 279лв. на 1 641 786, 99лв.След извършения от ищеца частичен отказ от предявения иск пред първоинстанционния съд и прекратяване на производството в тази му част с влязло в сила протоколно определение от 22.01.2015г. предмет на производството е единствено искане за отнемане в полза на държа -вата на недвижим имот, представляващ апартамент №4, изграден на етап груб строеж, находящ се в гр.Варна, ул.”Кап. І ранг Георги Купов”№52, на трети етаж, с площ от 130, 38 кв.м., с включени ид.части от общите части на сградата, състоящ се от входно антре, две спални, кухня-дневна-трапезария, баня-тоалет, тоалет, килер и три тераси, при граници: стълбище, апартамент №5, асансьорна клетка, ведно с 8, 185935 ид.ч. от правото на строеж, както и 46 кв.м. ид.ч. от дворното място, в която е построена сградата, цялото с площ от 1 103 кв.м., представляващо УПИ V-226, кв.9 по плана на кв.”Галата” в гр. Варна, при граници: улица, УПИ ІV-225, 226а, придобит на основание договор за покупко-продажба, сключен на 20.11.2007г. с продавача „Карая” ЕООД, обективиран в н.а.№101, том VІІ, рег.№14817, дело №1301/07г. с пазарна стойност понастоящем 148 372лв.Твърди се, че имотът е закупен на 20.11. 2007г. чрез теглен банков кредит.Към датата на закупуване имотът е бил с пазарна стойност 219 139лв., като кредитът се изплаща в периода 20.11.2007г.-31.07.2011г., т.е. след извършване от ответника на престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда, попадащо в приложното поле на чл.3, ал.1, т.16 от ЗОПДИППД/отм./.Имуществото е на значителна стойност, като през този период ответникът не е разполагал със средства от законен източник, чрез които да изплаща банковия кредит - реализираните от него приходи са в много по-малък размер от реализираните разходи.Извършваната от ответника престъпна дейност е била годна да реализира икономическа облага в резултат от извършеното престъпление/пране на пари/.Предвид изложеното и може да се направи обосновано предположение, че за придобиването на имота са послужили средства от престъпната дейност, поради което и същият подлежи на отнемане в полза на държавата. 

Ответникът С.В.К. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че е получил икономическа облага от извършеното от него престъпление, за което е осъден с влязла в сила присъда, в размер на 1000лв. и същата сума му е конфискувана от държавата с постановената присъда.Излага, че след 16.09. 2009г./датата на основното престъпление-изнудване/ не е придобивал имущество, за да може да се направи предположение, че е трансформирал придобитото от престъплението в имущество.Твърди, че процесното имущество е закупено от него със законни средства, придобити отчасти от работата му през проверявания период в различни предприятия и отчасти от извършвани продажби на недвижими имоти, средствата от всяка от които е влагал в следващи покупки на недвижими имоти.    

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, вр. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.

Съгласно нормата на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ на отнемане подлежи имущество, което е придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.

Въззиваемият с влязла в сила в присъда е признат за виновен и осъден  за това, че на 05.11.2009г. в гр.Варна извършил сделка с имущество - цедирал /прехвърлил/ на „Матико 2000”ООД, гр. Варна вземането си на 100 000лв. от Ц.Г.Д., възникнало на 16.09.2009г., за което предполагал, че е придобито в негова полза от Я.М.Х. и К.К.А. чрез тежко умишлено престъпление - изнудване по чл. 213а от ГПК, представляващо престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.1, пр.2 от НК.Престъпленията по чл.253 от НК /изпиране на пари/ попадат в предметния обхват на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./.Видно от мотивите на постановените съдебни актове, с които С.К. е признат за виновен и осъден, е, че извършеното от него престъпление на 05.11.2009г. съставлява цедиране на вземане в размер на 100 000лв. на „Матико 2000”ООД /дружеството, на което към посочената дата С.В.К. е управител/, което вземане - разписка за дължими от Ц.Г.Д./управител на дружеството, с което „Матико 2000”ООД е в търговски отношения и което дружество е имало вземания към „Матико 2000”ООД и е отпочнало събирането им към този момент/ 100 000лв. на С.В.К. е била подписана от Ц.Г.Д. в резултат от извършеното от Я.М.Х. и К.К.А. на 16.09.2009г. чрез изнудване /заплахи с насилие и нанасяне на лека телесна повреда/, и което вземане е цедирано на дружество за сумата от 1000лв.Последната сума от своя страна е присъдена в полза на държавата на осн. чл.253, ал.6 от НК.

Процесното имуществото е придобито с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№101/20.07.2007г., съгласно който С.В.К. е закупил от „Карая”ЕООД апартамент №4, изграден на етап груб строеж, находящ се в гр.Варна, ул.”Кап. І ранг Георги Купов”№52, ет.3, с площ от 130, 38 кв.м., при съответни граници за сумата от 117 349 лв., равняващи се на 60 000 евро, от които 10 000 евро са заплатени на продавача в деня на подписване на договора, а за остатъка в размер на 50 000 евро, за която сума е поет ангажимент за кредит от „Райфайзенбанк България”ЕАД, ще бъде изплатена по банков път на осн. сключен договор за банков кредит от 20.11. 2007г. с посочената банка.На 20.11.2007г. с н.а. №102/07г. е учредена от С. К. договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България”ЕАД върху горепосочения недвижим имот като обезпечение на сключения договор за кредит за сумата от 50 931, 51 евро с краен срок за издължаване 25.10.2026г. и съгласно който договор кредитът ще се издължава  чрез месечни анюитетни вноски.

От заключението на СТЕ от 25.03.2013г., изслушано пред първоинстанционния съд и кредитирана от настоящия като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на недвижимия имот към 20.11.2007г. възлиза на 219 139лв., а към датата на подаване на исковата молба на 180 326лв., т.е. придобито е имущество на значителна стойност по см. на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./.От заключението на СИЕ от 22.10.2013г., изслушано пред първоинстанционния съд се установява, че по предоставения кредит в размер на 50 931, 51 евро /99 613, 38лв./ от „Райфайзенбанк България”ЕАД въззиваемият е изпълнявал реално задълженията си в периода от 2007г. до подаване на исковата молба, като е заплащал изискуемите месечни вноски.За същия период/с пренесена разлика от предходния период/, съгласно цитираната експертиза, извършените от ответника разходи за придобиване на недвижими имоти/изчислени по пазарни стойности към момента на придобиване/, строителство на обекти, заплащане на вноски по сключени договори за кредит с „Банка ДСК”ЕАД, „Райфайзенбанк България”ЕАД, „Първа инвестиционна банка”АД и „Банка Пиреос”АД, и разходи живот надхвърлят приходите му от заплати, получавани кредити и продажби на недвижими имоти/изчислени по пазарни стойности към момента на разпореждане/, вкл. и по варианта на заключението, при който стойностите са изчислявани съобразно посочените в н.а. цени и декларираното от въззиваемия в подаваните от него ГДД - по този вариант разликата е отрицателна за последните три години от периода.Не се установиха в производството в достатъчен размер доходи със законен източник, чрез които въззиваемият да е могъл да покрие извършените от него разходи в установените от изслушаните заключения размери, вкл. и да погасява изтегления от него банков кредит за закупуване на процесното имущество.Макар и последното да е придобито преди извършване на престъпление от въззиваемия, би подлежало на отнемане, ако кредитът е погасяван със средства, придобити от престъпната му дейност/при съобразяване дали е погасен целият кредит или съответна част от него през проверявания период, т.к. е възможно остатъкът от кредита да се изплаща в бъдеще с доходи от законен източник/.

Съгласно разясненията, дадени от ТР №7/2014г. на ОСГК на ВКС, необходимо е да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиване на имуществото, като е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиване на имуществото, за да подлежи то на отнемане.Обосноваването като логическа операция изисква наличие на причинна връзка между осъществената в определен период от време престъпна дейност и придобиване на имущество на значителна стойност.При анализа на вида и характеристиките на осъщественото от въззивника престъпление - цедиране на 05.11.2009г. на сумата от 100 000лв. на дружеството „Матико 2000”ООД срещу сумата от 1000лв., за която сума от 100 000лв. е била издадена разписка от длъжника чрез осъществена принуда на 16.09.2009г. от трети лица, за която принуда въззиваемият е предполагал, съдът приема, че не може да се предположи обосновано, че генерираната именно от престъпната дейност, за която въззиваемият е осъден, имуществена облага е могла да послужи за изплащане на кредита, с който е придобито през 2007г. процесното имущество.Не е било спорно между страните и не се установява в производството сумата по разписката в размер от 100 000лв. да е била реализирана от представляваното от въззиваемия до 2010г. дружество.Не е спорно и, че сумата от 1000лв. е отнета в полза на държавата.Не се установява извършването на подобна престъпна дейност в предходни или следващи периоди, за да може също да се предположи, че чрез нея въззиваемият е придобивал средства, влагани при изпълнение на задълженията му по сключения договор за кредит или по определен способ получаваната от престъпната дейност облага е била трансформирана и впоследствие влагана при погасяване на банковия кредит.

Предвид неустановяване в производството на една от кумулативно изискуемите от закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на процесното имуществото, собственост на въззиваемия, съдът приема, че подаденото от въззивната страна искане подлежи на отхвърляне като неоснователно.Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 5000лв., представляващи адв. възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №159/03.02.2015г., постановено по гр.д.№ 1569/11г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, адрес гр.София, ул.”Г.С. Раковски”№112, да заплати на С.В.К. с ЕГН ********** *** сумата от 5000лв., представляваща съдебно -деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         2.