Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

34/10.03.2014 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.02.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ПEНКА ХРИСТОВА

   ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 155/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от П.Д.Е. *** срещу решение № 52/10.01.2013 по гр.д. № 439/2012 на ВОС, с което е отхвърлен предявения иск срещу Т.В.А. и Н.П.А. за разваляне на договор за замяна, сключен под формата на нот.акт № 43, том XV дело № 4077/1996 год., с който ответниците са прехвърлили на ищцата недвижим имот – лозе-овощна градина в землището на гр.Варна, парцел пл.№ XII – 1974 с площ от 500 кв.м. в кв. 127 по проектоплана на вилна зона Траката в замяна на лек автомобил „БМВ” модел 318, с д.к.№ В 9796 АА, на осн. чл. 189 ал.1 изр.1 във вр. с чл. 87 ал.3 от ЗЗД. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен с присъждане на разноските по делото.

С допълнително решение №1500/08.07.2013 год. Окръжен съд - Варна се е произнесъл по обусловения иск за връщане на сумата 25000 лв., представляваща равностойността на лекия автомобил по договора за замяна. Жалбата срещу това решение е върната с разпореждане № 9359/16.09.2013 год., което е влязло в сила.

Предмет на въззивното обжалаваане е решението по главния иск с правно осн. чл. 189 ал.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства е установено следното:

С нот.акт № 43, том XV дело № 4077/1996 год., между страните е сключен договор за замяна, по силата на който ответниците прехвърлили на ищцата недвижим имот – лозе-овощна градина в землището на гр.Варна, парцел пл.№ XII – 1974 с площ от 500 кв.м. в кв. 127 по проектоплана на вилна зона Траката в замяна на лек автомобил „БМВ” модел 318, с д.к.№ В 9796 АА.

С решение № 840/15.08.2011 год. по гр.д. № 1355/2009 год. на ВКС на РБ е отменено въззивното решение по гр.д. № 1734/2008 год. на ВОС и е осъдена П.Д.Е. да предаде на Костадинка Димитрова Димитрова владението върху процесния имот на осн. чл. 108 от ЗС.

С факта на съдебното отстранение, настъпило по силата на цитираното решение, се поражда правото на ищцата да иска разваляне на договора за замяна и връщане на даденото по него. По силата на чл. 189  ал.1 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице. Отговорността му се изключва само в хипотезата на чл. 191 ал.2 от ЗЗД – когато не е бил привлечен в процеса относно собствеността и предаване владението върху вещта, и ако докаже, че е имало достатъчно основания за отхвърлянето на иска.

Безспорно е, че ответниците не са участвали в производството по гр.д. № 2835/2006 год. на ВРС, с окончателното решение по което ищцата е била съдебно отстранена от имота. Ревандикационната претенция по това дело е могла да бъде отблъсната с възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответницата (ищца в настоящото производство). По силата на договора за замяна, сключен в изискуемата от закона форма, тя е придобила имота, без да знае, че праводателите й не са собственици, следователно има качеството на добросъвестен владелец. Придобивната давност е започнала да тече в нейна полза от 21.11.1997 год. – от влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ. Следователно, към момента на завеждане на ревандикационния иск срещу нея тя е могла да се позове на добросъвестно владение, продължило повече от 5 години, но такова възражение не е било направено. Именно този е бил решаващият мотив на ВКС на РБ за постановяване на осъдителното решение срещу П.Д.Е. за предаване владението върху процесния имот.

Ето защо правоизключващото възражение на ответниците за зле воден процес по смисъла на чл. 191 ал.2 от ЗЗД е основателно. В този случай те не носят отговорност за съдебното отстранение.

Поради съвпадение на мотивите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено. По делото липсват доказателства за разноски, направени от ответната страна, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/10.01.2013 по гр.д. № 439/2012 на ВОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)