О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

203

 

гр.Варна,    17  .03.2016 г.

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 155 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на И. *** срещу определение № 9/4.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 3402/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 12627/29.10.2015г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 1946/2013г. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

Подадени са отговори на частната жалба от пълномощниците на Н.В.С. и на С.И.С. с изразено становище за правилност на постановеното определение. Страните претендират направените разноски в производството пред настоящата инстанция.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред Окръжен съд – Варна е образувано по частна жалба на И.Г.М. против определение № 12627/29.10.2015г. на Варненския районен съд по гр.д. № 1946/2013г., с което е отменено постановено по същото дело протоколно определение от 12.10.2015г. за допускане на изменение на предявения от него иск от осъдителен в отрицателен установителен.

Твърденията са, че допуснатото изменение на предявения ревандикационен иск в отрицателен установителен иск за собственост е допустимо и не са били налице основания за отмяна на определението за допускането му.

Макар в определението на районния съд да липсва изричен диспозитив за оставяне без уважение на направеното от ищеца /жалбоподател/ искане за изменение на иска, отмяната на първоначалното определение има същата последица – отказ за допускане на изменението. Въз основа на тези доказателства, правилно окръжният съд е направил преценката за допустимостта на частната жалба.

Определението на съда по чл.214 от ГПК - независимо дали се допуска изменение на иска или се оставя без уважение такова искане, не прегражда развитието на спора и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона. Проверката на законосъобразността на постановения акт на първоинстанционния съд по това искане е в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Самостоятелното обжалване на определението по чл.214, ал.1 от ГПК е лишено от правен интерес. Изключение е налице само при отказ за допускане на изменение чрез увеличение размера на предявения иск, ако той не е предявен като частичен.

Правилен е извода на съда, че определението на ВРС не подлежи на инстанционен контрол; подадената срещу него частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като въззивникът следва да заплати на всеки от ответниците по 500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, съобразно представените договори за правна защита и съдействие и списъци за разноски, на основание чл.78 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9/4.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 3402/15 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН ********** и на Н.В.С., ЕГН ********** сумите от по 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                           2.