Р Е Ш Е Н И Е № 88

гр. Варна, 09.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 155 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на В.Г. ***, подадена чрез адв. Р. А. ***, против решение № 52/08.02.2017г. /във вписаната в решението година е налице грешка като е изписана 2016г. вместо 2017г./, постановено по гражданско дело № 156 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Търговище, с което е бил отхвърлен предявения от въззивницата против И.Р.И. /в решението е допусната грешка в презимето на ответника, което е записано като Русев, а същото е Р. съгласно извършената от настоящия съд служебна справка в НБД „Население”/ от гр. Търговище иск по чл. 69 от СК за установяване, че детето С. В. Г., родено на 26.10.13г. от майка В.Г.Д. е заченато и произхожда от биологичен баща И.Р.И., ведно с присъединения иск по чл. 143 от СК за заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 200 лв., считано от 25.08.15г., като неоснователни. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата и незаконосъобразното им събиране. Излага се, че не е било изпълнено точно определението на ТОС, който е указал на страните по делото да се явят на една и съща дата и в един и същи час в Националната генетична лаборатория в гр. София, тъй като ищцата се явила на посочената дата 14.11.16г. , а ответникът не се е явил на същата дата В заключението са упоменати две дати, на които са взети проби – на 14.11.16г. и на 21.11.16г., но не е било упоменато на коя от двете посочени дати от кого е взета проба. Поради неточното изпълнение на вмененото на ответника задължение за оказване на съдействие за изготвяне на СМЕ за установяване на родителски произход чрез ДНК анализ чрез явяване на друга вместо на първоначално определената от съда дата, първоинстанционният съд е следвало да приложи предварително указаните последици при такова поведение – поведението на неизпълнилия да се счита като доказателство по делото за твърдените от другата страна обстоятелства. Поради това и извършената експертиза се счита, че е изготвена в нарушение на дадените от съда указания. Това е опорочило и обжалваното решение, основано единствено и само на тази експертиза. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител на изложените в същата оплаквания.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна И.Р.И. чрез адв. И. И. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че неявяването на ответника на определената от съда предварително дата в Националната генетична лаборатория в гр. София, е поради претърпян инцидент и поради тази причина се е явил на другата определена от съда дата. За новата дата ищцата е била уведомена по телефона, но същата е решила да се яви на по-ранната дата по свое усмотрение. Поради това ответникът не е допуснал неизпълнение на указанията на съда, което да бъде обвързано с неблагоприятни за него процесуални последици. Основаното на надлежно събраните доказателства решение е законосъобразно и не страда от твърдяните от въззивницата пороци. Претендира се потвърждаване на решението. В с.з. становището по отговора се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС-Търговище има за предмет предявения в 3-годишния срок от раждането на детето иск по чл. 69 от СК, предявен от майката В.Г.Д. на роденото на 26.10.13г. дете С. В. Г., за установяване на произхода му от бащата в лицето на ответника И.Р.И., ведно с обективно кумулативно съединени искове по чл. 143 и чл. 149 от СК за заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 200 лв., считано от 25.08.15г. Изложени са твърдения за факти, от които да се установи, че именно ответникът е баща на роденото от ищцата дете – наличието на интимни контакти за периода около вероятната дата на зачеването единствено с ответника.

Ответникът И. е оспорил иска, макар и признавайки наличието на интимна връзка с ищцата. Не оспорва, че за един период от време от м. 12.2011г. двамата са живели на семейни начала в неговата къща в с. Съединение, общ. Търговище, но от получена информация, че ищцата е заминала при свой предишен приятел в гр. Варна, изразява съмнение той да е баща на детето.

Видно от удостоверението за раждане на детето С. В. Г., че същото е родено на ***г. в гр. Търговище от майка В.Г.Д., а бащата е неизвестен /л. 5/.

От заключението на СМЕ, използваща метода на изследване чрез кръвно-групов анализ на детето С., на майката В. и на И.Р.И., по 3 от утвърдените 23 еритроцитни кръвногрупови системи, включващи 210 антигена, вероятният процент ответникът да е биологичния баща, е висок. В с.з. вещото лице посочва че, вероятността ответникът да е биологичния баща е около 56% по едната система /АВО система/, по другата система /Резус/ – съвпадението е пълно, а по третата система Кел – и тримата са отрицателни. Крайния процент на вероятност е между 60%-70%.

От заключението на СМЕ за установяване на родителски произход чрез ДНК анализ, изготвено от генетик, сътрудник към Националната генетична лаборатория – София, се установява че на 14.11.16г. са взети биологичните проби (венозна кръв и букална лигавица) от ищцата и детето С., а на 21.11.16г. – и същите биологични проби от ответника И.Р.И.. Въз основа на проведеното изследване на 15 високополиморфни ДНК маркери чрез ДНК-анализ се установило, че в 10 от изследваните 15 ДНК-локуса в ДНК-профила на детето С. Г. присъстват „бащини” алели, които не се наблюдават в профила на ответника И. Р. И. и следователно не могат да бъдат унаследени от него. Въз основа на отсъствието на общи алели по конкретно изброените в заключението ДНК-маркери, И.Р.И. се изключва като биологичен баща на детето С. В. Г. при майка В.Г.Д..

Съдът кредитира изцяло това заключение, имайки предвид степента на неговата точност, изхождайки от обектите и методите на изследването. Без никакво значение за неговата обективност е обстоятелството, че биологичните проби са взети в различно време от майката, детето и бащата, тъй като това по никакъв начин не влияе на точността на проведеното изследване.

От показанията на разпитания като свидетел брат на ищцата – Ж. Д., които съдът преценява с оглед неговата заинтересованост, се установява, че сестра му и ответника са живели заедно около 3 месеца и когато тя се върнала в дома на свидетеля вече е била бременна. Около 6 месеца след завръщането си при свидетеля, ищцата е родила детето Снежана. Отрича сестра му да е имала връзки с други мъже.

От показанията на разпитаната като свидетел сестра на ищцата – Ст. Д., които съдът преценява с оглед нейната заинтересованост, се установява, че ищцата и ответника се запознали на общото си работно място и след това заживели заедно за около 3 месеца. Поради лошото отношение на ответника, сестра ѝ го е напуснала и се върнала в дома на брат им. По-късно ищцата е започнала да повръща и ѝ е ставало лошо. При медицински преглед се установило, че ищцата е бременна от около 3 месеца и няколко дни. Свидетелката не си спомня месеца, през който са ходили при лекаря, но е сигурна, че сестра ѝ не е ходила с други мъже.

От показанията на св. С. и св. Т.  – съседи на ответника в с. Съединение, се установява, че И. е довел В. в дома си срещу Коледа преди около 4 години /2012г. срещу 2013г., имайки предвид годината на разпита им/. Няколко месеца по-късно В. си заминала. Свидетелите не са чували от И. тя да е бременна, но той им е споделил, че тя е заминала на работа в гр. Варна.

По делото са представени и писмени доказателства, касаещи трудовата заетост и трудовите възнаграждения на всяка от страните по делото.

Съвкупния анализ на горните доказателства обуславя извода за неоснователност на предявения иск по чл. 69 от СК – макар и страните да са живели за около 3 месеца в дома на ответника и същите да са имали интимни отношения към вероятния момент на зачеването на детето С., то  категоричното заключение на СМЕ за установяване на родителски произход чрез ДНК анализ, изготвено от генетик, сътрудник към Националната генетична лаборатория – София, категорично изключва ответника да е биологичен баща на това дете.

Поради това и предявеният иск по чл. 69 от СК от майката на детето, предявен против този ответник е неоснователен и следва да се отхвърли, както и иска за присъждане на издръжка за минал и бъдещ период. Първоинстанционното решение, инкорпориращо същия резултат следва изцяло да се потвърди.

Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати направените за настоящата инстанция разноски съобразно представения списък и доказателства за извършването им – заплатен адвокатски хонорар от 500 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 52/08.02.2017г. /във вписаната в решението година е налице очевидна фактическа грешка, тъй като е изписана 2016г. вместо 2017г./, постановено по гражданско дело № 156 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Търговище,с което е бил отхвърлен предявения от В.Г.Д., ЕГН ********** *** против И.Р.И. /в решението е допусната грешка в презимето на ответника, което е записано като Р., а същото е Р./, ЕГН ********** *** иск по чл. 69 от СК за установяване, че детето С. В. Г., родено на 26.10.13г. от майка В.Г.Д., е заченато и произхожда от биологичен баща И.Р.И., ведно с присъединения иск по чл. 143 от СК за заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 200 лв., считано от 25.08.15г., като неоснователни; и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1186.20 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на И.Р.И., ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: