РЕШЕНИЕ 133

гр. Варна, 26.08.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                            ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 156/15г., намира следното:

                Производството по настоящото дело e приключило с постановяването на решение № 75/18.05.15г., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 48/13.01.2015 г., постановено по гр. д. № 1092/2014 г., с което пък е бил отхвърлен иска на Г.И.Р. от гр. Варна против П.И.Л. *** за предаване владението върху подробно описан недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ул. „Пенчо Славейков”, № 8, ет. 5, по твърдението, че е придобила собствеността чрез правна сделка, обективирана в НА № 11, т. І, рег. № 588, дело № 8/12.03.14г., на осн. чл. 108 от ЗС; ищцата е осъдена да заплати на ответника направените пред първата и въззивната инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

             В срока за касационно обжалване /съгласно датата на пощенското клеймо/ въззивницата Р. чрез адв. Ж. Я. е депозирала молба за допълване на горното решение на осн. чл. 250, ал. 1 от ГПК, като е отправила искане съдът да се произнесе дали пропускът на първоинстанционния съд да се произнесе по иска на ищцата за прогласяване нищожност на Постановлението за възлагане на процесния недвижим имот в полза на ответника, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Горното се обосновава с отправеното до въззивната инстанция искане с молбата на въззивницата от 09.04.15г.

            В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на искането за допълване на решението.

             Настоящият състав на съда приема, че не е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 от ГПК по следните съображения:

                С определение № 220/01.04.15г. въззивният съд е оставил без движение производството по настоящото дело, давайки възможност на въззивницата да уточни дали следва да се счита, че направеното във въззивната й жалба искане за произнасяне от въззивния съд по възражение на ищцата за нищожност на придобивното основание на ответника /постановлението за възлагане/, по което ВОС не се е произнесъл, е всъщност искане за допълване на решението на ВОС /по реда на чл. 250 от ГПК/ или се иска от въззивния съд инцидентно, но преюдициално /в мотивите/, да обсъди само като възражение, твърдението за нищожност на посоченото постановление за възлагане.

             С молбата си от 09.04.15г. въззивницата е уточнила, че искането й за произнасяне на въззивния съд по отношение на твърдението й за нищожност на процесното Постановление за възлагане в полза на ответника, поради липса на изпълняемо право, да се тълкува като искане въззивният съд да обсъди инцидентно, но преюдициално в мотивите си това твърдение, като възражение. Освен това е поискано да се отчете, че непроизнасянето от първоинстанционния съд по това искане представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като посочения въпрос има преюдициален характер.

            Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. По искането за прогласяване нищожността на посоченото постановление за възлагане на имота /релевирано още с исковата молба – последен петитум/ първоинстанционният съд не се е произнесъл и ищцата не е поискала допълване на решението му в предвидения срок. Поради тази причина и това искане е останало извън предмета на спора по настоящото дело и е поддържано само като възражение по преюдициален въпрос /така изрично цитираната по-горе уточнителна молба на ищцата пред въззивната инстанция/. При това положение не е налице непълнота на решението.

Не е налице пък изобщо непълнота на решението при евентуален пропуск на въззивния съд да установи наличието на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като тогава се касае до неправилност на решението и реда за защита е чрез обжалване на решението.

Поради горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.И.Р. от гр. Варна чрез адв. Ж. Я. за допълване на решение № 75/18.05.15г. на осн. чл. 250, ал. 1 от ГПК, като съдът се произнесе дали пропускът на първоинстанционния съд да се произнесе по иска на ищцата за прогласяване нищожност на Постановлението за възлагане от 21.12.13г. на процесния недвижим имот по изп.д. № 20137120400329 на ЧСИ Ил. Станчева гр. Варна, в полза на ответника П.И.Л. ***, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Решението може да се обжалва в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС и при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: