Р Е Ш Е Н И Е № 75

гр. Варна, 18.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 156 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г.И.Р. от гр. Варна, подадена чрез адв. Ж. Я. *** срещу решение № 48/13.01.15г. по гр.д. № 1092/14г. на ВОС, с което е отхвърлен искът й против П.И.Л. *** за предаване владението върху подробно описан недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ул. „Пенчо Славейков”, № 8, ет. 5, по твърдението, че е придобила собствеността чрез правна сделка, обективирана в НА № 11, т. І, рег. № 588, дело № 8/12.03.14г., на осн. чл. 108 от ЗС и ищцата е осъдена да заплати на ответника направените пред първата инстанция разноски в размер на 7000лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Претендира се решението да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди, че ВОС изобщо не се е произнесъл по възражението на ищцата за нищожност на придобивното основание на ответника, представляващо Постановление за възлагане на имота по изпълнително дело № 20137120400329 на ЧСИ Ил. С., гр. Варна, поради липса на изпълняемо право. Уточнено е с допълнителна молба, че се отправя искане настоящата инстанция да обсъди инцидентно, но преюдициално в мотивите си, това твърдение като възражение. Поддържа се още, че в периода преди вписването на продажбата на имота в полза на ищцата /12.03.14г./, по партидата на имота не е имало каквито и да е други вписани тежести, а вписването на Постановлението за възлагане на имота в полза на ответника е станало повече от месец след горното вписване на сделката на ищцата. Оспорва се съдържанието на приетото пред ВОС като доказателство удостоверение № 6120/13.05.14г., издадено от СВ-Варна да е плод на техническа грешка /тъй като не отразява вписаната на 06.03.13г. възбрана на имота/, поради което и към момента на вписване на сделката на ищцата, върху имота не са били вписани никакви тежести. Прави се извод, че отразяването на вписаната на 06.03.13г. възбрана най-вероятно е станало по друга имотна партида. Поддържа се още, че Т. Г. е била привиден кредитор на длъжника по изпълнителното дело и същата на 13.12.13г. е отправила искане за прекратяване на изпълнителното дело поради пълното й удовлетворяване. Тази молба неправилно не е била уважена от ЧСИ и при липсата на изпълняемо право е продължено изпълнението чрез възлагане на имота на ответника. Поставя се съмнение за привидност на кредитора, тъй като евентуалната цел е била ответникът и други две посочени дружества да придобият на нищожна цена доста апетитни имоти. Поддържа се, че материалноправната незаконност на изпълнителния процес преодолява формалната му - процесуална законност. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуалния представител, който в рамките на определения му срок е депозирал и писмени бележки по съществото на спора, придружени от копие на решение на ДОС. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника П.И.Л. *** чрез адв. Д. Й. ***, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че поради надлежно вписаната на 06.03.13г. възбрана по партидата на имота в СВ-Варна, то и продажбата на имота в полза на ищцата е непротивопоставима на купувача по публичната продан, тъй като е непротивопоставима и на взискателя по изпълнителното дело /чл. 496, ал. 2 от ГПК/. Оспорва се тезата на въззивника, че към момента на издаване на Постановлението за възлагане на имота не е съществувало изпълняемо право. ЧСИ не е бил длъжен да прекрати изпълнителното дело след депозиране на молбата от взискателката Герова на 13.12.13г., тъй като проданта е приключила още на 12.12.13г., а още повече, че от 13.08.13г. е налице присъединен и друг взискател. Претендират се разноските по делото и в дадения от съда срок са депозирани писмени бележки по съществото на спора.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на Г.И.Р. против П.И.Л. с предявен ревандикационен иск /съобразно допълнителната молба от 26.05.14г./ за предаване владението върху апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ул. „Пенчо Славейков”, № 8, ет. 5, твърдейки, че придобила собствеността чрез правна сделка, обективирана в НА № 11, т. І, рег. № 588, дело № 8/12.03.14г., и ответникът владее имота без правно основание, на осн. чл. 108 от ЗС. Твърдяло се е, че посочения нотариален акт за покупката на имота от ищцата е бил вписан на 12.03.14г. в СВ-Варна. Междувременно същият имот е бил изнесен на публична продан от ЧСИ Ил. Станчева по изпълнително дело № 20137120400329 за периода от 12.11.13г. до 12.12.13г. На 13.12.13г. взискателят Т. Г. е поискала от ЧСИ да се прекрати изпълнителното дело, която молба не е била уважена от ЧСИ. След приключване на проданта имотът е бил възложен на ответника с Постановление за възлагане от 21.12.13г., което е влязло в сила на 20.03.14г. Същото е било вписано в СВ-Варна на 16.04.14г. На 19.05.14г. е бил проведен въвод във владение на имота и ответникът е бил въведен в същия. Преди изповядване на сделката на ищцата е било постановено определение по гр.д. № 20829/11г. на ВРС, ХХV с-в, влязло в сила на 08.03.14г., с което е заличена възбраната върху процесния апартамент. Изразено е становище, че поради десезиране на ЧСИ с молбата на взискателя от 13.12.13г., то и последващите действия в изпълнителното дело са нищожни, вкл. и Постановлението за възлагане на имота.

            В отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че искът е недопустим, тъй като ищцата нямала надлежна материална легитимация, а евентуално – неоснователен – отново поради липсата на такава легитимация. Счита се, че ЧСИ е нямал основание да прекратява изпълнителното дело след депозиране на молбата от взискателя Г., тъй като публичната продан е била приключила. Считано от датата на издаване на Постановлението за възлагане /21.12.13г./ е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на продажбата и е без значение по-късното му обжалване, което е било неуспешно. Твърди се, че вписаната на 06.03.13г. възбрана не е била заличена и поради това и продажбата на ищцата е непротивопоставима на ответника.

            От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представеното с исковата молба копие на НА № 11, т. І, рег. № 588, дело № 8/12.03.14г. на нотариус Ст. Костадинова, рег. № 446 на НК, с район на действие – РС-Варна, че „СИС.П” ООД, гр. София е продало на Г.И.Р. процесния апартамент, който е с идентификатор № 10135.1026.266.5.9 по КККР на гр. Варна, находящ се на ул. „Пенчо Славейков”, № 8, ет. 5 и представляващ ап. 9 в сграда 5, със степен на завършеност „груб строеж”, с площ то 69.21 кв.м., ведно с изба № 9 с площ от 3.32 кв.м., при описани граници на апартамента и избеното помещение, ведно с ½ ид.ч. от вход и стълбище между 5 и 6 етаж, с площ от 1.10 кв.м., както и 8.81 % ид.ч. от общите части на сграда № 5 и от правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 50 000лв., изплатена на вноски след подписване на предварителен договор от 27.06.08г. и 17.09.09г. Данъчната оценка на имота е била 90319лв. Този нотариален акт е бил вписан в СВ-Варна на същата дата – 12.03.14г.

От материалите по приложеното към първоинстанционното дело изпълнително дело № 20137120400329 на ЧСИ Ил. С., гр. Варна се установява, че същото е образувано по молба на Т. Г. Г. против „СИС.П” ООД, гр. София въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.12.12г. по гр.д. № 4489/09.11.12г. на ВРС, ХХV с-в, за заплащане на сумата от 11 110 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва от 29.11.11г. върху тази сума до окончателното й изплащане, както и сумата от 5098.51лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.09г. до 29.11.11г. върху главницата, както и сумата от 4073.32лв. разноски. От направената от ЧСИ справка по партидата на дружеството-длъжник за вписванията в СВ-Варна е било установено налагането на възбрана върху правото на строеж за ап. № 9 на две нива мезонет, първо ниво на ет. 5 с площ от 74.65 кв.м. и второ ниво на ет. 6 с площ от 70.67 кв.м., магазин № 1, ведно със складово помещение, вписана на 07.06.12г. въз основа на обезпечителна заповед по ч.т.д. № 1261/12г. на ВОС с кредитор Т. Г. Г.. Копие от тази обезпечителна заповед е на л. 25 от делото. Преди това е било вписано налагането на възбрана върху правото на строеж за същия ап. № 9 – мезонет, вписана на 17.05.11г. въз основа на обезпечителна заповед с кредитор И. Н. К. /л. 10-13 от изпълнителното дело, а самата обезпечителна заповед е на л. 176-177, издадена по ч.т.д. № 1004/11г. на ВОС/. На 05.03.13г. ЧСИ е разпоредил налагането на възбрана на всички паркоместа с №№ 1-9, ап. 1 и 9 и магазин 1, находящи се в сградата на ул. „Пенчо Славейков”, № 8 и № 8а в гр. Варна. Възбраната върху недвижимите имоти, посочени от ЧСИ, вкл. и върху правото на собственост върху ап. № 9 е била вписана в СВ-Варна с вх. рег. № 4344/06.03.13г. /л. 23 от изп.д./. Насроченият за 02.04.13г. опис е извършен на посочената дата – л. 34. Към тази дата е била определен степента на завършеност на този ап. 9 - без акт 16, но с акт 14 за сградата, по БДС и е дадена оценка в размер на 136 000лв. за апартамента като мезонет/л. 34 и 47-53 от изп.д./. Оценката на ап. № 9 на ет. 5 със застроена площ от 69.21 кв.м./долната част от мезонета/ е в размер на 74 200 лв. /л. 57-63/ и ателие № 9а на ет. 6 със застроена площ от 39.90 кв.м. /горната част от мезонета/ е в размер на 39 400лв. /л. 67-73/. В обявлението за насрочената първа публична продан за периода от 08.06.13г. до 08.07.13г. /л. 96-98/ е посочено, че ап. № 9 се продава като мезонет и отделно като два самостоятелни обекта /ап. № 9 на 5-ти етаж и ателие 9А на 6-ти етаж/, за което са подадени документи в СГКК-Варна /обяснителната записка за това разделяне и съответните скици са на л. 110-113/.

С молба от 03.07.13г. дружеството-длъжник е посочило, че спора с Т. Г. не е приключил /образувано е било в.т.д. № 1063/13г. на ВОС/ и поради това се иска до приключването му да бъде спряно изпълнителното дело. Освен това е посочено, че е извършен опис на имоти, за които има предварителни договори с трети лица и по този начин ще бъдат нанесени допълнителни щети на дружеството. ЧСИ е отказал спирането на изпълнението поради липсата на хипотеза от нормата на чл. 432 от ГПК. На 09.07.13г. са съставени протоколи за обявяване на купувачи на паркоместа № 1-9, на магазин № 1 и ателие № 1А, а публичната продан за ап. № 9 и ателие № 9А е обявена за нестанала /л. 154-163 и л. 190 от изп.д./. С молба от 20.08.13г. взискателката Г. е поискала насрочването на втора публична продан за ап. 9 и ателие № 9А, която е насрочена от ЧСИ с разпореждане от 21.10.13г. за периода от 12.11.13г. до 12.12.13г., с посочени цени за двата имота. Междувременно в СГКК-Варна е отразена промяната в КК, касаеща обособяването на ап. № 9А на ет. 6 с идентификатор № 10135.1026.266.5.12 и на ап. № 9 на ет. 5, с идентификатор № 10135.1026.266.5.9, извършено със заповед № КД-14-03-1806 от 11.07.13г. на Началника на службата /л. 221 и 223/.

Поради това, че длъжникът е препятствал провеждането на насрочената публична продан за посочените два обособени обекта № 9 и № 9А, с помощта на ключар и в присъствието на кандидатите за купувачи, ЧСИ е отворил вратите на имотите - протокол от 05.12.13г. /л. 268 от изп.д./. Препятствието, създадено от длъжника за нов оглед на 11.12.13г. обаче не е било преодоляно – така от съдържанието на протокол от посочената дата на л. 293 от делото.

С молба, депозирана на 13.12.13г. взискателката Т. Г. е отправила искане до ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради постигнато извънсъдебно споразумение с дружеството-длъжник /молбата е на л. 297, а копие от самото споразумение е на л. 313/. Искането е оставено без уважение от ЧСИ с разпореждане от 16.12.13г., тъй като длъжникът не е платил дължимите ДТ, а освен това е налице присъединен взискател, който не е удовлетворен. С протокол от 13.12.13г. за купувач на ап. № 9 е обявена Г. И. Д., която не се е явила. На 21.12.13г. е съставен нов протокол, с който на осн. чл. 493 от ГПК е разпоредено внесеният от Г. Добрева депозит да послужи за удовлетворение на взискателите, а на наддавача, предложил следващата най-висока цена П.И.Л., е дадена възможност да внесе предложената цена, приспадайки внесения задатък. С постановление от същата дата 21.12.13г. ЧСИ е възложил върху П.И.Л. процесния ап. № 9, тъй като купувачът е внесъл предложената от него цена на същата дата 21.12.13г. /л. 345 и 346 от делото/. Това постановление е било обжалвано от длъжника, но същото е влязло в сила с влизането в сила на определение № 294/28.01.14г. по в.гр.д. № 157/14г. на ВОС – считано от 20.03.14г. /л. 478 от изп.д./. Това Постановление за възлагане е било вписано в СВ-Варна на 16.04.14г. /л. 506-508 от изп.д./. В съставения на 19.05.14г. протокол е оформено доброволното предаване на владението върху процесния имот от Г.И.Р. на П.И.Л. /л. 534 от изп.д./.

Междувременно с молба от Т. Г., депозирана на 20.12.13г. е отправено искане до съда да отмени възбраната, вписана на 07.06.12г. в СВ-Варна въз основа на определение по ч.т.д. № 1261/12г. за ап. № 9 на две нива /мезонет/. С определение № 2775/24.02.14г. по гр.д. № 20829/11г. на ВРС, ХХV с-в е отменено обезпечението в полза на Т. Г. чрез налагането на възбрана върху посочените имоти, вкл. и за ап. № 9 /мезонет/. Определението е влязло в сила на 08.03.14г. /л. 17-18 от делото на ВОС/.

Едва на 26.06.2014г. е заличена по искане на ЧСИ Ил. Станчева възбраната върху процесния имот – л. 561 от изп.д. На 17.07.14г. ЧСИ е изготвил Разпределение на постъпилите вследствие на изпълнителните действия суми, като на взискателя Т. Герова не е разпределена никаква сума поради постигнатото споразумение с длъжника и изявлението й за пълно удовлетворяване, на И. Н. К. е разпределена сумата от 117 909.99лв., тъй като същата е присъединен взискател към настоящото дело като обезпечен кредитор чрез налагане на възбрана върху процесния имот /първоначален взискател против същия длъжник по изп.д. № 20137120400921 на ЧСИ Ил. С., с вземане за сумата от 119 247.77лв. и получена от дружеството-длъжник ПДИ на 22.08.13г., с което същото е уведомено, че делото е присъединено към настоящото изпълнително дело/, на Д. М. С. – 40 857.43лв., която също е присъединен взискател на основание обезпечителна заповед по гр.д. № 3942/11г. на ВРС. Разпределението е влязло в сила на 13.03.2015г. с постановяването на решение № 33/13.03.15г. по в.гр.д. № 93/15г. на ВАпС /л. 610-615/.

От заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че е налице идентичност /еднаквост, съвпадение/ на имотите, описани в настоящата искова молба, в НА № 11, т. І, рег. № 588, дело № 8/12.03.14г. на нотариус Ст. К., рег. № 446 на НК, с район на действие – РС-Варна /акт № 116/2014г. на СВ-Варна/, имотът, описан в Постановлението за възлагане от 21.12.13г., вписано на 16.04.14г. в СВ-Варна, както и схемата на самостоятелния обект по действащата КК с идентификатор № 10135.1026.266.5.9. При направена от вещото лице на 27.11.14г. справка в СГКК-Варна е установено, че за собственици на този самостоятелен обект с посочения идентификатор, са записани имената на ответника въз основа на Постановлението за възлагане, вписано на 16.04.14г. и на ищцата въз основа на НА от 12.03.14г.

Видно от представеното с исковата молба удостоверение изх. № 6120/13.05.14г. на СВ-Варна, че за имот, представляващ ап. 9 с площ от 69.21 кв.м. с идентификатор 10135.1026.266.5.9 и файлова партида № 196458, находящ се в гр. Варна, ул. „Пенчо Славейков”, № 8, ет. 5, в сграда № 5, собственост по представени документи на Г.И.Р., са налице следните вписвания за периода от 12.05.04г. до 12.05.14г.: Книга прехвърляния вх. рег. № 7735/16.04.14г., т. 19, 58/2014г. и преди това покупко-продажбата по нот. дело № 2193/12.03.14г. /л. 10 от делото на ВОС/.

Видно от представената от ответника копие на писмена Справка, издадена от СВ-Варна за периода от 28.05.1914г. до 28.05.2014г. относно вписванията по партидата на „СИС.П” ООД, че на 06.03.2013г. е вписано налагането на възбраната върху имоти на дружеството, вкл. и процесния ап. № 9 /тогава още мезонет/ - л. 64-66

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е, че продажбата на недвижима вещ чрез публична продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост върху същата, тъй като правата, които купувачът придобива са обусловени от тяхната принадлежност към патримониума на длъжника – по арг. от чл. 496, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Момента на придобиването на тези права е уточнен с допълнението на тази норма, извършено в ДВ, бр. 49/29.06.11г. – считано от влизане в сила на постановлението за възлагане. Разрешаването на конкуренцията на права по отношение на продадения имот е дадено с нормата на чл. 496, ал. 2, изр. 2 от ГПК – правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

Първоначалния взискател и присъединилите си по тяхна инициатива /чл. 456 от ГПК/ или присъединени по право /чл. 458 и чл. 459 от ГПК/ взискатели имат същите права в изпълнителното производство, които има първоначалния взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател – чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК. В настоящия случай качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело, образувано по молбата на Т. Г. към дружеството-длъжник, има и физическото лице И. К., тъй като в нейна полза е наложена възбрана върху правото на строеж за процесния ап. № 9 – мезонет, вписана на 17.05.11г. въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. № 1004/11г. на ВОС, която възбрана към момента на насочване на изпълнението върху този имот не е била отменена, нито заличена. Наред с това в рамките на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20137120400329 на ЧСИ Ил. С., гр. Варна е вписана възбрана върху процесния ап. № 9 /мезонет/ в СВ-Варна с вх. рег. № 4344/06.03.13г.

Съобразно нормата на чл. 452, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху имот, извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот след вписването на възбраната, са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Както се установи и по-горе, разпореждането на длъжника „СИС.П” ООД с процесния имот, извършено на 12.03.14г. чрез продажбата му на ищцата Г.Р., е станало при наличието на вписаната на 06.03.13г. възбрана по изпълнителното дело, поради което и не може да бъде противопоставена на никой от взискателите по изпълнителното дело, а поради това и на купувача по публичната продан – ответника П.Л., независимо от обстоятелството, че Постановлението за възлагане е вписано на 16.04.14г., т.е. след вписването на нотариалния акт за продажбата на ищцата. Това налага извода, че правата, които ответното дружество е притежавало върху процесния апартамент № 9 /първоначално като мезонет, а след това и върху обособените два самостоятелни обекта, единият от които е процесния ап. № 9 с посочения идентификатор/, са преминали в патримониума на купувача П.Л.. В тази насока е без никакво значение относно въпроса за принадлежността на правата върху имота, отразеното в съдържанието на молба удостоверение изх. № 6120/13.05.14г. на СВ-Варна, тъй като в същото отсъстват всички налагани върху този имот възбрани. И изобщо, евентуален пропуск в съдържанието на удостоверение относно действително вписани обстоятелства /а, че въпросните възбрани върху имота и в полза на И. К. и в полза на Т. Г. са били вписани е безспорно установено от цитираните материали по изпълнителното дело/ в имотния регистър, не могат да рефлектират върху правните последици, произходящи от вписаните обстоятелства.

Относно въпроса, свързан с правните последици от молбата на взискателката Т. Г. с искането за прекратяване на изпълнителното дело, депозирана на 13.12.13г. поради постигнато с длъжника извънсъдебно споразумение.

Принципно правилни са съжденията на въззивницата, изведени от правната теория и касаещи изискването за съществуване на изпълняемо право като предпоставка за извършването на валидни изпълнителни действия. Същите обаче не държат сметка за конкретните обстоятелства по настоящото дело – че обявената по искане на взискателката Г. публична продан е била с времетраене от 1 месец /съгласно чл. 488, ал. 1 от ГПК/, който е изтекъл на 12.12.13г. в 17.00ч. На 13.12.13г. в 9.30ч. са били отворени наддавателните предложения и е бил съставен протокола за обявяване на купувач /л. 318 от изп.д./, а по данни на самия ЧСИ /така в обясненията му до ВОС изх. № 2010/22.01.14г. по повод жалбата на длъжника против Постановлението за възлагане на имота на ответника – л. 474 на гърба от изпълнителното дело/, молбата за прекратяване на изпълнителното дело на Г. е била депозирана в следобедните часове. При наличието на дължими по изпълнението суми за такси към ЧСИ за вече извършени изпълнителни действия по молбата на Г. /подробно описани в сметката на л. 562 от изпълнителното дело и включени в разпределението в б. „б” в размер на 510лв. – л. 563-564/ и отделно – при наличието на вземания на кредитор с обезпечен иск /в лицето на И. Н. К., чийто иск е бил и уважен и е било образувано изп.д. № 20137120400921 отново на ЧСИ Ил. С./, то законосъобразно ЧСИ е извършил и следващото се от него процесуално действие, постановявайки протокол от 13.12.13г. за обявяване на купувач на ап. № 9, последвано от действията по чл. 493, ал. 2 от ГПК и постановяване на Постановлението за възлагане на имота в полза на ответника Л..

Следва да се подчертае, че в посочената фаза на провеждане на изпълнителния способ, при наличието на дължими разноски по изпълнението и присъединен кредитор с възбрана върху имота, предмет на изпълнението, ЧСИ е бил задължен да извърши всички процесуални действия, включени в този изпълнителен способ. Аргумент за това е уредената в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане от длъжника, извършено преди образуване на делото. Следователно, плащането след образуване на изпълнителното дело не е такова основание, тъй като стремежа на законодателя е да се осигури събирането на направените в изпълнителното производство разноски. Нецелесъобразността на така уредената хипотеза за прекратяване на изпълнителното производство е критикувана в доктрината, тъй като води до необходимостта взискателят и длъжникът да се уговарят извън процеса /така проф. В. П. в „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, София, 2012г., стр. 988/, както е станало и в настоящия случай. Започването на публичната продан препятства възможността същата да бъде осуетена чрез писменото искане на взискателя за прекратяване на делото, когато са налице задължения за заплащане на такси и разноски в изпълнителното производство, а още повече, когато са налице и присъединени кредитори /за последните е уредено правото да получат припадащата им се част от получената при продажбата сума, запазена по сметката на СИ, след представяне на изпълнителен лист/. Настоящият състав на съда споделя изразеното в доктрината становище /виж цит. съчинение – стр. 990-992/, че при наличието на някоя от хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК, прекратяването на изпълнителния процес не настъпва по силата на закона /автоматично/, а само при наличието на изричен акт на СИ. Ако СИ не прекрати делото, неговият акт е недопустим, но същият подлежи на отмяна по реда на обжалването му /което в случая е останало безуспешно/. При това положение не може да се приеме, че Постановлението за възлагане в полза на ответника е нищожен акт на ЧСИ, още повече, че същият е издаден в рамките на висящото изпълнително производство и при наличието на съответните предпоставки за това.

Предявеният ревандикационен иск е неоснователен, тъй като ответникът осъществява фактическа власт върху имота въз основа на правно основание, което изключва правата на ищцата. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди сумата от 2429лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Възражението на въззивника за прекомерност на този хонорар спрямо фактическата и правна сложност на делото е неоснователно, тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при материален интерес от 90319лв. /данъчната оценка на имота, удостоверена в нотариалния акт на ищцата/е в размер на 3239.57лв., а заплатения от страната хонорар е в по-нисък размер.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 48/13.01.15г. по гр.д. № 1092/14г. на ОС-Варна.

ОСЪЖДА Г.И.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на П.И.Л.,***, сумата от 2429 /две хиляди четиристотин двадесет и девет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: