Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

89/09.06.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 10.05.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 157/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Производствено-потребителна кооперация „Бразди“ с.Велино, Шуменска обл., представлявана от председателя Ж. Д.И. срещу решение № 34/15.02.2017 год. по гр.д. № 490/2016 год. на Окръжен съд - Шумен, с което е отхвърлен предявеният срещу Д.Е.Т. с ЕГН ********** ***, иск с правно осн. чл. 203 ал.2 от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 26 901,53 лв – обезщетение за причинени имуществени вреди, подробно описани във фактура № 10110015855 от 20.08.2015 год, издадена от „Универсал-НВГ“ ООД гр. Долна Оряховица, по собствения на кооперацията колесен трактор марка „Клаас Оксион 850“ с ДК № 04163, при предизвиканото от ответника ПТП на 30.06.2015 год в с.Велино, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2016 год до окончателното й изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Позовава се на влязлата в сила присъда, с която ответникът е бил признат за виновен за извършване на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, а вредите са причинени именно в резултат от това престъпление. Поради това счита, че е налице фактическият състав на пълната имуществена отговорност по КТ и предявеният иск е основателен и доказан. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

Отговор на жалбата не е постъпил. Не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Имуществената отговорност по Кодекса на труда се характеризира със следните белези:

На първо място, тя е отговорност на работника или служителя като страна по трудово правоотношение. На второ място – тя е отговорност за вреди, причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена по трудовия договор. И накрая, тя е обусловена от виновното неизпълнение на задължението на работника да опазва имуществото на работодателя, с което той е в досег при изпълнение на възложената му работа. Следователно, наличието на трудово правоотношение изключва приложението на общия режим на непозволено увреждане поради предвидения специален правен режим на КТ.

Общото правило, заложено в ал. 1 на чл. 206 предвижда работникът да носи ограничена имуществена отговорност за причинени вреди на работодателя си при или по повод изпълнение на трудовите си задължения. Едно от изключенията от това правило е регламентирано в чл. 203 ал.2 от КТ при наличие на някоя от визираните предпоставки, а именно: вредата да е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или от дейност, несвързана с изпълнение на трудовите задължения. Тези изключения поради специалния си характер не могат да се тълкуват разширително.

Принципът, върху който е изградена регламентацията на имуществената отговорност на работника е, че за вредите, причинени по непредпазливост отговорността е ограничена. Тълкувайки нормата на чл. 203 ал.3 от КТ и посоченото в нея изброяване следва изводът, че умисълът е предвиден като самостоятелно основание за пълна имуществена отговорност само тогава, когато деянието не представлява престъпление. Втората хипотеза, а именно – „в резултат от престъпление“ - предполага, че субективното отношение на дееца към увреждането трябва да бъде умишлено, защото в противен случай той би отговарял ограничено. Затова е необходимо причиняването на вредите да бъде обхванато от фактическия състав на престъплението.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност съобразно с твърденията си в исковата молба.

По делото е безспорно, че ответникът се е намирал в трудово-правни отношения с ищеца като тракторист-общ работник. По НОХД № 1656/2016 год на Районен съд Шумен, приключило със споразумение, имащо силата на присъда, той е признат за виновен за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК – за това, че е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта 2,48 промила.

На осн. чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно неговата противоправност и виновността на дееца.

Изпълнителното деяние по чл. 343 б, ал. 1 от НК обаче е формално, а не резултатно и се изразява в управление на МПС с концентрация над 1.2 промила алкохол в кръвта. Законодателят е инкриминирал шофирането в пияно състояние приемайки, че обществената опасност на деянието е достатъчно висока сама по себе си, за да обуслови наказателната отговорност на дееца. Причиняването на имуществени вреди не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен ответникът, поради което определението, с което е одобрено постигнатото споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, не може да обуслови ангажиране на пълната му имуществена отговорност.

Поради съвпадане на изводите с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/15.02.2017 год. по гр.д. № 490/2016 год. на Окръжен съд - Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)