Р Е Ш Е Н И Е

59

гр. Варна,   02.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 157 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 06/03.01.2018 год. по гр.д. 2954/2015 год. на ОС Варна, с което е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.Б., че Ю.Т.К. е собственик на следния  недвижим имот:  апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.115, вх.1, ет.2, с идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда и който поземлен имот е с идентификатор 10135.3512.87, на основание чл.108 ЗС; ОСЪДЕН е Б.К.Б. да предаде на Ю.Т.К., владението върху следния  недвижим имот:  апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 с идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда и който поземлен имот е с идентификатор 10135.3512.87, на основание чл.108 ЗС; ОСЪДЕН е Б.К.Б. да заплати на Ю.Т.К. сумата от 1 582, 63 лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищцата – за държавна такса, съдебни удостоверения, вписване на исковата молба и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.; ОСТАВЕНА Е БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б.К.Б., подадена от него по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК с искане за освобождаване от заплащане на дължимите разноски, за които е осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК в производството по гр.д. 2954 /2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, XI състав, като недопустима. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач М.Г.М..

Подадена е жалба от М.Г.М., трето лице-помагач, срещу решението в цялост. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Излагат се доводи за оспорване на качеството на ищцата като наследник на баща си и подробни съображения по оспорване правата й върху спорния имот. Твърди се произнасяне по непредявен иск по отношение на разпоредбата на чл. 41, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че ответникът и третото лице-помагач са добросъвестни лица, поради което и по отношение на тях е настъпил вещно-правен ефект от оспорените сделки с участник Р.К. Иска се отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС като неоснователен и недоказан. Твърди се и недопустимостта му.

Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна Ю.Т.К., в който доводите от жалбата се оспорват. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски, за които е представен списък.

Подадена е и втора жалба от Б.К.Б., срещу решението, в частта му, с която е уважен ревандикационен иск за собственост на Ю.Т.К. ЕГН **********,***, срещу Б.К.Б., ЕГН **********, от гр. Варна, за установяване на соббствеността и предаване на владението върху недвижим имот, апартамент №* в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 115, вх.1, ет.2,  с идентификатор 10135.3512.87.11.6, с площ от 60,90 кв.м. , състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение №6 и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, ведно с присъждане на разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се изложеното в първата жалба, на третото лице –помагач. Оспорват се с подробни доводи правата на ищцата върху процесния имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Ю.Т.К., в който се оспорват доводите на въззивника Б..

Постъпила е и ЧЖ от Б.К.Б. срещу същото решение в частта му, с което е оставена без разглеждане негова молба за освобождаване от заплащане на присъдените разноски.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявен от Ю.К. срещу Б.Б.  ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху собствения й на основание наследствено правоприемство недвижим имот, апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 с идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м.р. на гр. Варна- поземлен имот с идентификатор 10135.3512.87. Производството е  проведено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – М.Г.М..

Твърди се, че на 05.10.2010 г., след смъртта на наследодателя на ищцата Т.К.К., починал на 26.03.2010 год., при нотариус Орлин Стефанов, е подписан договор за дарение, обективиран в нот. акт № 54, т. 3, per. № 9170, д. № 422/2010 г., с който дарителят Т.К. чрез пълномощника си адв. Владимир Йорданов/ пълномощно per. №№ 852 и 853 от 17.03.2010 г. / дарява на брат си – Р.К., също чрез пълномощника му адв. В. Йорданов /пълномощно per. №№ 8962 и 8963 от 28.09.2010 г./, описания по-горе апартамент със запазени права на ползувателите. Ползувателят К.К. е починал, а ползувателката Й.Т. е направила отказ от правото на ползуване със заявление, вписано в книга Вписвания вх. per. № 20811/28.09.2012 г. На 28.09.2012 г. между Р.К. и М.М. е сключен договор за покупко-продажба / нот. акт № 122, т. II, per. № 10464, д. № 786/2012 г. на нотариус Св. Димова/ , съгласно който Р. К. продава на М.М. и съпругата му – Р. М./починала на 29.03.2014г. / процесния апартамент за сумата от 39000 лв. Наследник на Р. М./Акт за смърт № 213/30.03.2014г. са съпругът й – М.М. и дъщерите й – Г. и Д. М. Г. На 31.07.2014г. Д.М. прехвърля на баща си – М.М. притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от процесния имот/нот.дело № 405/2014г./. На 27.10.2014г. М.М. и Г.М. Г. продават апартамента на ответника Б. К. Б., като сделката е обективирана в НА №182, том LХII,дело № 13057/2014г. , вх.рег. № 23916 от 27.10.2014г. по описа на АП-СВ-Варна.

Ищцата твърди в ИМ, че цитираните договори са „сключени" след смъртта на Т.К., когато имотът вече не е бил собственост на праводателя й, а  нейна, тъй като вече е  била придобила правата върху него като единствена законна наследница на баща си, поради което ответникът владее имота без да е налице правно основание за това, като я лишава, като  действителен собственик от възможността да ползува имота си. Моли съда да осъди ответника да предаде владението на имота.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като неоснователен. Твърди се, че е придобил правото на собственост върху имота въз основа на правна сделка, която е сключена в предписаната от закона форма, т.е на годно правно основание да го направи собственик. Твърди се, че при придобиването е бил добросъвестен по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, като не е знаел, че праводателите му не са собственици. Твърди се, че предписаната от закона форма не е опорочена нито по отношение на него, нито по отношение на ответника. След обявяване, че съдът ще се произнесе с решение, Б. е направил искане за освобождаване от държавни такси, поради липса на финансови средства.

Третото лице – помагач М., е изразило становище, че искът е неоснователен и недоказан, а самият той е действал добросъвестно при продажбата на процесния апартамент.

От фактическа страна, по делото се установява, че Ю.К. е наследник на баща си Т.К., починал на 26.03.2010 год. /удостоверение за наследници изх. No 014966 / 15.04.2010г., издадено от Община Варна/.

От приетия по  делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1998г. / л. 6 от делото, образувано пред ВРС, идентично с л. 127 и л.128 от делото/, се установява, че К.К. и съпругата му Й. Т. са дарили на сина си Т.К. процесния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл.115, вх.1, ет.2 , състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №6, както и 0.7778% ид.ч. от общите части на сградата, като дарителите са си запазили право на ползване.

От приетия по  делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.10.2010г. / л. 7 от делото, образувано пред ВРС/, се установява, че сделката е сключена между Т.К., действащ чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов и брат му Р.К., действащ отново чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов,  същия недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост, като изрично е упоменато, че  в полза на К.Т. К. и съпругата му Й.Т. има учредено право на ползване върху имота.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.09.2012г. / л. 9-11 от от делото, образувано пред ВРС/, се установява, че Р.К. е прехвърлил чрез покупко-продажба на М. Г. М. процесния апартамент, като изрично е посочено в акта, че владението се предава в деня на подписване на сделката.  От приложеното на л. 12 от от делото, образувано пред ВРС удостоверение за вписвания,  отбелязвания и заличавания за имот, издадено от Службата по вписванията, от приетата на л. 42 от делото декларация за отказ от право на ползване, както и от описаните в посочения нотариален акт от 28.09.2012 г. документи се установява, че към датата на сделката К.Т. К. е починал, а Й.Н. Т. е направила отказ от правото си на ползване.

Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.2014г. / л. 89-90 от делото, образувано пред ВРС/, че М. Г. М. и Г.М. Г. са прехвърлили чрез покупко-продажба на Б. К. Б. процесния апартамент.

         От приложеното на л. 33 от делото, образувано пред ВРС,  удостоверение, издадено от Община Варна /идентично на л. 27 от делото/  се установява, че М. Г. М. е бил в брак, сключен на 28.12.1980 г. с Р.З.М., починала на 29.03.2014г. / препис –извлечение от акт за смърт на л. 47 от делото/  към датата, на която е закупил процесния недвижим имот. Видно от приложеното на л. 43 от делото, образувано пред ВРС удостоверение за наследници /идентично с л. 28 от делото/, наследници на починалата Р.З. М. са М. Г. М. – съпруг, и двете й дъщери Г.М.Г. и Д.М.Г. С приложеното на л. 44 и л. 45 от делото пълномощно, Г.М.Г. е упълномощила М. Г. М. за извършване на разпоредителната сделка по нотариалния акт от 27.10.2014 г., находящ се на л.89-90 от делото, образувано пред ВРС.

         Видно от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства – л. 216-243 от делото, срещу Р.К.К. са водени досъдебно и съдебно производство, което е приключило със сключено споразумение, с което Р.К. се признава за виновен в това, че: на 05.10.2010г. в гр. Варна, посредством В.Й., съзнателно се ползвал пред нот. О. Симеонов, рег. No 196 на НК с район на действие РС – Варна, от неистински в частта на нотариалната заверка официален документ – пълномощно от  името на Т.К. К. в полза на Р.К.К. от 17.03.2010г., на което бил придаден вид, че е нотариално заверено от нот. Даниела Върлева с рег. No 480 на НК с район на действие РС – Варна, като деянието е извършено с цел имотна облага - придобиване на ап.*, находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл.115, вх.1, ет.2, целият от 60,90 кв.м., предмет на същото е нотариално удостоверяване на подпис и за самото му съставяне от Р.К. не може да се търси отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, както  и че на 05.10.2010 г. в гр. Варна, посредством В.Й., съзнателно се ползвал пред нот. О. Симеонов, рег. No 196 на НК с район на действие РС – Варна, от неистински частен документ – пълномощно от  името на Т.К. в полза на Р.К. от 17.03.2010 г., на което бил придаден вид, че подписът в него е положен от Т.К., за да докаже че съществува за Р. К. право да представлява Т.К. при прехвърляне, включително и на себе си,  ап.*, находящ се в гр. Варна, жк. Младост, бл.115, вх.1, ет.2 , целият от 60,90 кв.м., собственост на Т.К. към 17.03.2010г., собственост на Ю.Т.К. към 05.10.2010г. и за самото му съставяне от Р.К. не може да се търси отговорност – престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.

За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, г-жа К. следваше да докаже активната си материално-правна легитимация на собственик на спорния имот на заявената в исковата молба правно основание, както и осъществяваното владение от страна на ответника върху имота.

Правото си на собственост г-жа К. основава на наследственото правоприемство от своя баща Т.К. и на притежаваното от него приживе право на собственост върху спорния имот по дарение. Активната материално-правна легитимация на г-жа К. се установява безапелационно от представените по делото писмени доказателства.

Заявеното във въззивните жалби възражение, че К. не била приела наследството на баща си в срок и създавала с това несигурност в гражданския оборот, е несъстоятелно. На първо място, някои от фактическите твърдения не са своевременно въведени в процеса, поради което не следва да се обсъждат. Следва да се обсъди правния довод, както е заявен пред ОС. На второ място, то е неоснователно. Приемането на наследството е едностранен акт и произвежда действие от откриването му. То може да се извърши както изрично, така и мълчаливо и за него няма определен от закона срок. Със завеждане на настоящото производство г-жа К. не е оставила съмнение в нито едно лице дали е приела наследството на баща си. От друга страна, отказът от наследство може да се извърши само изрично и такъв не е извършен. Ако страните по оспорените разпоредителни сделки са имали съмнения относно приемането на наследството и настина са били добросъвестни, то те са можели да поискат от г-жа К. изрично да заяви приема ли наследството. Но те не са го направили и подобно възражение в настоящия процес е по-скоро арогантно, особено твърдението, че нормалното функциониране на гражданския оборот следва да се постави над правото на наследяване и абсолютното право на собственост. Всъщност, е точно обратното. Също толкова арогантно е да се прави довод от това, че в наказателното производство г-жа К. не е предявила иск за имуществени вреди, което сочело на липса на такива, както и че наследственото правоприемство било само по себе си „несъществуваща презумпция“ за правото на собственост на Ю.К.. Никой от тези доводи не променя факта, че Р.К. чрез престъпление е направил опит да лиши племеницата си от правата й върху процесния имот след смъртта на брат си и действайки от негово име. Това са правните факти, а не кой от роднините какво знаел и т.н. – цялата защитна теза е изградена на ирелевантни фактически твърдения.

Не е било спорно, че г-н Б. владее процесния имот. В негова тежест е било и доказването на заявеното от него правно основание за това – придобиване на собствеността от третото лице-помагач и дъщеря му.

 Извършената разпоредителна сделка на 05.10.2010 г., т.е. повече от пет месеца след смъртта на Т.К., с която последният, действащ чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов  е дарил на брат си Р.К., действащ отново чрез пълномощник адв. Владимир Йорданов,  процесния недвижим имот е недействителна, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД. Тя е извършена от името на неправоспособен правен субект – починало лице. Обсъждането от страна на ОС на разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЗД, съобразно която със смъртта на упълномощителя са прекратени всички права на пълномощника, което в конкретния случай е 26.03.2010 г., не представлява разглеждане на непредявен иск, но това не е водещия порок на сделката. Същественото е, че сделката противоречи на закона – по нея страна е несъществуващ правен субект и това е обсъдено от ОС. Тази сделка не е могла да прехвърли валидно право на собственост на Р.К., съответно последващите сделки, макар и действителни, са лишени от вещно-прехвърлително действие, тъй като са представлявали разпореждане с права, каквито прехвърлителите не са притежавали. За този извод е без значение твърдяната във въззивните жалби добросъвествестност на въззивниците.

Ответникът и въззивник в процеса не е установил, че фактическата власт се упражнява от него на годно правно основание.

Искът по чл. 108 ЗС е основателен и доказан. 

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Съобразно направеното искане и представените доказателства /л.л. 27 и 28/, в полза на Ю.К. следва да се присъдят направените разноски във въззивната инстанция за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Не е налице хипотезата, в която Б. с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Напротив, поведението му по поддържане и защита на създаденото противоправно положение е дало основание за продължаване на производството по чл. 108 ЗС. Ето защо, г-н Б. дължи на г-жа К. разноски за двете инстанции, а е освободен от заплащане на държавна такса и деловодни разноски.

По подадената ЧЖ от Б.Б. срещу решението в частта му, с която е оставено без разглеждане искане за освобождаване от такси и разноски по делото: Видно е от материалите по делото, че след подаване на въззивната си жалба гн Б. е подал молба по чл. 83, ал.2 ГПК и е бил освободен от заплащане на такси и разноски с определение 461/15.02.2018 год. на ВОС, неправилно зашито ведно с преписката към него във въззивното дело на л.51. Съдът е обсъдил и искането му да бъде освободен от заплащане на разноски спрямо ищеца, тъй като не е станал повод за завеждане на делото. При това положение производството по предходното му искане е лишено от правен интерес и макар и по други съображения, решението в атакуваната с ЧЖ част следва да се потвърди.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 06/03.01.2018 год. по гр.д. 2954/2015 год. на ОС Варна изцяло, включително в частта му, имаща характер на определение и атакувана с ЧЖ от Б.Б..

ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********, да заплати на Ю.Т.К. разноските за въззивната инстанция в размер на 1000 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :