Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

103

 

23.06. 2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 158 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Т.Р.Д. и Г.Т. Р. против решение 325/09.10.2014 г., постановено по гр.д. № 358/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявения от Ю.В.А. срещу въззивниците – ответници в първоинстанционното производство, иск по чл. 135 от ЗЗД и е обявен за недействителен по отношение на Ю.А., като увреждащ го в качеството му на кредитор на Г.Т.Р., договора, сключен с нотариален акт № 82, т. VI, рег.№ 3702 н.д. 442/2013 г. на нотариус с рег.№ 330 и район на действие ДРС, с който Г. Т. Р. дарила на Т.Р.Д. ***, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор  72624.624.4716.1.27, а именно апартамент № 7 със застроена площ 93,27 кв.м., ведно с прилежащата му изба №5 с площ 12,96 кв.м., таванско помещение №6 с площ 11,16 кв.м. и 11,285% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ се в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор 72624.624.4716 и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, платените от него в първоинстанционното производство държавна такса от 448,20 лв. и 15 лв. разноски.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и са молили за отмяната му. Навели са следните оплаквания: - окръжният съд погрешно приел, че дарението засягало възможността на ищеца да удовлетвори вземането си от 67 400 лв., при положение че към този момент изискуема била само сумата от 5000 евро; - не били съобразени направените разходи за ремонта на жилището и това, че вземането от 5 000 евро било много под пазарната му стойност; - неправилен бил и извода, че увреждащото действие било извършено след възникване на вземането, а не при хипотезата на чл. 135, ал.3 от ЗЗД;

Въззиваемият Юлиан В.А. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за потвърждаване на обжалваното решение.

С определение № 218 от 31.03.2015 г., съдът се е произнесъл по оплакванията за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и по доказателственото искане на страната, а с определение № 264/20.04.2015 г., във връзка със заявеното искане по чл. 95, ал.1 от ГПК, е предоставил правна помощ на въззивницата Г. Тодоровова Р., изразяваща се в процесуално представителство по делото и с последващо определение е назначил адвокат А.П..

Съдът взе предвид, че въззивната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата Г.Р., представлявана от адв. П., е поддържала въззивната жалба и е молила за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Въззивникът Т.Д. не се е явил в съдебно заседание.

Въззиваемият Ю.А., чрез адв. И.С., е поддържал отговора на жалбата, като е молил за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, съдът прецени следното:

Производството пред Добричкия окръжен съд е било образувано по искова молба на Ю.В.А., с която срещу Г.Т.Р. и Т.Р.Д. е бил предявен иск по чл.135 ал.1 изр.първо от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца, на договора, сключен с нотариален акт №82 т.VІ рег.№3702 н.д.№442/2013г. на нотариус с рег.№330 и район на действие ДРС, с който първата ответница – негов длъжник е дарила на втория ответник недвижим имот в гр.Добрич, ул.”Захари Стоянов”№10 вх.Б ет.4, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.624.4716.1.27, а именно апартамент №7 със застроена площ 93.27кв.м., ведно с прилежащите му изба №5 с площ 12.96кв.м., таванско помещение №6 с площ 11.16кв.м. и 11.285% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, находящ се в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор 72624.624.4716, поради това, че извършеното безвъзмезно разпореждане го уврежда в качеството му на кредитор на първата ответница – длъжник по договор за заем и спогодба от 16.02.2012 г. за вземане в размер на 67 400 лв.

Ответниците са оспорвали иска по съображения, че дарението не увреждало ищеца като кредитор, защото изискуемото му към момента на дарението вземане било в размер на 5 000 евро, което е значително по-малко от стойността на дарения имот, а и вземането било предмет на принудително изпълнение, както и по съображения, че дарението касаело уреждане на семейни имуществени отношения между двамата за сторени разходи за ремонт и подобряване на дарения имот.

От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ищецът е предоставил на „Евроклас Мега” ООД-гр.Добрич с управител ответницата Г.Т.Р., парични заеми в общ размер от 67 400 лева със срок за връщане - до 31.03.2012 г.  по сключени договори от 19.06.2011г., 20.06.2011г., 17.06.2011г. и 24.06.2011г. и  приходни касови ордери към тях от същите дати.  С договор от 16.02.2012 г., срокът за връщане на заетите средства бил продължен до 30.07.2012 г., като Г.Р. и трето за настоящото производство лице, със съгласието на двете страни по заемното правоотношение, встъпили в дълга на заемополучателя към ищеца за връщането на сумата от 67 400 лв. Не се е твърдяло от ответниците заетата сума да е била върната и такива доказателства не са събрани по делото. На 13.11.2012 г., в заповедно производство, е бил издаден изпълнителен лист за част от сумата от 5 000 лв. в полза на Ю.В.А. срещу солидарните длъжници, един от които и настоящата ответница Г.Р. и е било образувано изпълнително производство за принудителното й събиране. На 17.05.2013 г., след получаване на поканата за доброволно изпълнение от 13.05.2013 г., Г.Р. дарила на сина си - втори ответник по делото процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Правото на кредитора да се обяви за недействителен спрямо него увреждащия го акт на длъжника възниква при наличието на фактическия състав с установените от закона елементи. На първо място е необходимо наличието на вземане. Само лице, което е кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД.

По делото е установено, че ищецът е придобил качеството на кредитор на ответницата Г.Р. за сумата от 67 400 лева, по силата на встъпването й като солидарен длъжник на 16.02.2012 г. по договорите  заем от  2011 г. Следователно вземането, което предвид липсата на плащания е в размер на сумата от 67 400 лв., е възникнало преди извършването на действието дарение на недвижимия имот от 17.05.2013 г., чието обявяване за относително недействително се иска и съответно приложимата хипотеза е тази на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл неоснователно е възражението на ответниците, че вземането на кредитора е възникнало след прехвърлянето на имота и следва да се приложи чл. 135, ал.3 от ЗЗД, както и оплакванията за неправилността на първоинстанционното решение, обосновани с неприложената материалноправна норма.

Неоснователно е също така и оплакването, че вземането е в размер на сумата от 5000 лв., защото само за нея бил издаден в полза на кредитора изпълнителен лист. Както бе установено по делото, вземането на кредитора от длъжника е в размер на 67400 лв., като без значение за това му качество е обстоятелството, че той е предприел действия за принудителното събиране само на част от дълга. С оглед на това, несъстоятелни са и доводите в жалбата за несъразмерността на дълга и стойността на имота, предмет на дарението. Оплакванията в жалбата, свързани с извършените  подобрения в дарения имот и отношенията на страните по уреждане на тези имуществени въпроси, изобщо нямат отношение към спора и затова са несъстоятелни.

С разпореждането с недвижимия имот, длъжникът е лишил кредитора от възможността му да насочи изпълнението за събиране на паричното задължение срещу това имущество, което е увреждащо по смисъла на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Следователно, налице е и този елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Дали имотът е несеквестируем и дали поради това прехвърлянето му би увредило кредитора, в каквато насока е навел доводи в пледоарията си по същество на делото процесуалният представител на ответницата, е без значение за производството по иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД, защото възражението за несеквестируемостта би имало значение едва в бъдещо принудително изпълнение.

Длъжникът Г.Р. е знаела, че уврежда кредитора като прехвърля безвъзмездно имота си, защото сама е подписала договора, с който е поела задължението за плащане на паричната сума от 67 400 лв. и към момента на дарението е знаела, че е длъжник и тази сума не е платена, като с дарението лишава кредитора от възможността евентуално да я събере при насочване на изпълнение върху имота.

Доколкото в случая сделката е безвъзмездна, знание у лицето, с което длъжникът е договарял не се изисква. Затова и направените в тази връзка възражения пред окръжния съд, свързани с липсата на знание у дарения, са без значение.

В случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, поради което и искът подлежи на уважаване, както е приел и първоинстанционния съд. Решението на окръжния съд е правилно, не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.

Ищецът, който има право на разноски по чл. 78 от ГПК с оглед изхода от въззивното производство, не  е заявил искане за присъждането им и не е представил доказателства такива да е сторил, поради което разноски не му се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение 325/09.10.2014 г., постановено по гр.д. № 358/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

 Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: