Р Е Ш Е Н И Е

69

гр. Варна,  30.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 158 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Община Варна срещу решение № 89/19.01.2018 год. по гр.д. 810/2017 год. на ОС Варна, с което са ОТХВЪРЛЕНИ обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявени от Община Варна, БУЛСТАТ: 000093442, административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, представлявана от Кмета на Община Варна И. Н.П., срещу   1/ В.Т. Я. и  2/ М.М.Т.,***, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижими имоти, намиращи се в гр. Варна, община Варна, област Варна, кв. Галата, а именно: ПИ 10135.5502.628 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1000 кв.м. в местност „Черноморец“, при граници ПИ с идентификатори:  10135.5502.1,        10135.5502.632, 10135.5502.629, 10135.5502.4; ПИ 10135.5502.629 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1000 кв.м. в местност „Черноморец“, при граници ПИ с идентификатори: 10135.5502.632,       10135.5502.4, 10135.5502.628; ПИ 10135.5502.632 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 6000 кв.м. при граници ПИ с идентификатори: 10135.5502.1, 10135.5502.21, 10135.5502.2, 10135.5502.4, 10135.5502.629, 10135.5502.628., на основание чл. 124 ал.1 от ГПК. ; ОСТАВЕНО Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ акцесорното искане с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен Нотариален Акт № 20, том I, per. № 1002, дело № 78 от 1б.03.2016г., вписан на 16.03.2016г.  в СВ - Варна, вх. per. № 5299, Акт № 121, том XIII, дело № 2754/2016г.

 В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за оспорване на правата на ответниците върху спорните имоти. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.

Срещу тази жалба са подадени писмени отговори от насрещните страни В.Т. Я. и М.М.Т., в които се оспорват доводите в жалбата . Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявени от Община Варна срещу  В.Т. Я. и М.М.Т., да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижими имоти, намиращи се в гр. Варна, община Варна, област Варна, кв. Галата, а именно:

         -ПИ 10135.5502.628 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1000 кв.м. в местност „*****“, при граници ПИ с идентификатори:  10135.5502.1,        10135.5502.632, 10135.5502.629, 10135.5502.4;

-ПИ 10135.5502.629 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1000 кв.м. в местност „*****“, при граници ПИ с идентификатори: 10135.5502.632,       10135.5502.4, 10135.5502.628;

 -ПИ 10135.5502.632 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 6000 кв.м. при граници ПИ с идентификатори: 10135.5502.1, 10135.5502.21, 10135.5502.2, 10135.5502.4, 10135.5502.629, 10135.5502.628; както и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен Констативен Нотариален Акт № 20, том I, per. № 1002, дело № 78 от 1б.03.2016г., вписан на 16.03.2016г.  в СВ - Варна, вх. per. № 5299, Акт № 121, том XIII, дело № 2754/2016г.

Направени са и искания от двете страни с правно основание чл. 17 ал.2  от ГПК съдът да упражни косвен съдебен контрол, както следва:

-от ищеца по отношение на:  Решение No 598 / 30.07.2015г. на ОСЗ – Варна, Протокол за въвод във владение No 1628/ 16.02.2016г., както и на три броя скици-проект, издадени от СГКК - гр. Варна и с №№ 15-49368-03.02.2016г./за проектен имот с идентификатор 10135.5502.629/; 15-49350-03.02.2016г./за проектен имот с идентификатор 10135.5502.628 и 15-49392-03.02.2016г./за проектен имот с идентификотор 10135.5502.632, както и издадените скици № № 15-101720-02.03.201бг., 15-101736-02.03.2016г. и 15-101738-02.03.2016г., представени в производството по реда на чл. 587 от ГПК по издаване на КНА № 20, том I, peг. № 1002, дело № 78 от 16.III.2016г.

-от ответниците по отношение на: Заповед № 146/13.11.1989 год. на председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен Застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „Канал-море-езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр.Варна и Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна, обективирано в протокол № 6/06.06.1988 год. от извънредно заседание на ИК на ОбНС-Варна.

 

ИЩЕЦЪТ твърди, че Община Варна е собственик по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, респективно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА на поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, както следва: ПИ 10135.5502.628 с площ 1000 кв.м.; ПИ 10135.5502.629 с площ 1000 кв.м. и ПИ 10135.5502.632 с площ 6000 кв.м. по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, при граници и съседи за всеки един от имотите, както следва: - на   ПИ   10135.5502.628:   10135.5502.1,   10135.5502.632,   10135.5502.629, 10135.5502.4; - на ПИ 10135.5502.629: 10135.5502.632, 10135.5502.4, 10135.5502.628; - на    ПИ    10135.5502.632:    10135.5502.1,    10135.5502.21,    10135.5502.2, 10135.5502.4, 10135.5502.629, 10135.5502.628. Гореописаните имоти попадат в границите на одобрения със Заповед № 146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по „ТСУС" ЗАСТРОИТЕЛЕН, РЕГУЛАЦИОНЕН И ПАРКОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СПОРТЕН КОМПЛЕКС „Канал - море - езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр. Варна. Същите тези имоти представляват част от УПИ II-„озеленяване”, кв.1, съгласно гореупоменатия регулационен план.

Съгласно ОУП на Община Варна, приет през 2012г. по силата на нарочна заповед на министъра на РРБ, имоти 1035.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово попадат в устройствена зона Са. Съгласно Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на ОУП, устройствена зона Са е зона за спорт и атракции, като именно това е основното й предначначание, съответно основната й функция. Съгласно чл. 21, т. 4 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Варна, зелената система обхваща и устройствената зона за спорт и атракции/Са/.

Със заповед № 146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по „ТСУС" на основание чл. 75 от Правилника за приложението на ЗТСУ е одобрен частичния застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „Канал -море - езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр. Варна.

Съгласно чл. 75, ал. 1 , т. 2, б. „а" от ППЗТСУ/отм./, председателят на изпълнителния комитет, при който е създаден съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, одобрява при наличност на одобрени цялостни подробни планове - частични изменения на застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикално планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове.

Допълнително се уточнява по отношение на правото си на собственост следното:

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Същата правна уредба, но допълнена е включена и в § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредани за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройстветни планове, преминават в собственост на общината. Община Варна е придобила правото на собственост ex lege.

Към момента на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, съобразно предназначението си имотите, предмет на настоящата искова претенция, попадащи в границите на одобрения със Заповед № 146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по „ТСУС" ЗАСТРОИТЕЛЕН, РЕГУЛАЦИОНЕН И ПАРКОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СПОРТЕН КОМПЛЕКС „Канал - море - азеро" по плана на 27-ми подрайон на гр. Варна и представляващи част от ¥ПИ II-„озеленяване"", кв.1, съгласно гореупоменатия регулационен план, са били отредени като зелени площи/за озеленяване/. В този смисъл и след приемането на ЗОС/ДВ, бр. 44/9бг./ и влизането му в сила, тези имоти са отговаряли на критериите предвидени в чл. 2 от ЗОС, възпроизвеждащи т. 3, т. 4 и т. 6 от ПЗР на ЗМСМА.

Разроредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 1 юли 2006 г., е императивната и именно община Варна ex lege е носител на вещното право на собственост върху спорния имот.

Също така, предвид факта, че съгласно действалите за процесната територия планове: КП от 1950г. на кв. Аспарухово, гр. Сталин; РП на кв. Аспарухово", одобрен със Заповед № 2851/13.05.1958г. на КСБП; КП от 1968г. на кв. Аспарухово, гр. Варна; КП от 1984г. на кв. Аспарухово, гр. Варна., няма отбелязани имоти и/или номера на имоти с ясно индивидуализирани граници, в обхвата на територията, в която понастоящем са ситуирани имотите по КККР на гр. Варна, предмет на настоящата искова претенция, т.е. липсва разграничаване на имотите, и като няма данни това да са били имоти частна собственост или пък да са били включени в капитала, уставния фонд или да се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, то безспорно са налице всички предпоставки за преобразуването им от държавна в общинска собственост. По един или друг начин всички образувани имоти по протежението на Канал-море-езеро са били обвързани със специфичен характер, като са имали предназначение да обслужват обществени нужди. Такива са и имотите, предвидени за озеленяване. Твърди се, че е налице законова забрана за придобиване на имотите по давност, за която съдът следи служебно. Твърди се, че във   връзка   с   проучване      на   поземлени   имоти   с идентификатори 10135.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632 по ККРР на гр. Варна, административен район Аспарухово, Община Варна е узнала за съставения по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК в полза на ответниците КНА № 20, том I, per. № 1002, дело № 78 от 16.III.2016г., вписан на 16.III.2016г. в СВ - Варна, вх. per. № 5299, Акт № 121, том XIII, дело № 2754/2016г., от Веселин Петров, Нотариус с район на действие Районен съд Варна, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 205, по силата на който КНА посочените лица са признати за собственици на недвижими имоти, намиращи се във Варна, община Варна, област Варна, кв. Галата, описани по-горе. От ОСЗ - Варна е изискана преписката по издаване на Решение № 598/30.07.2015г. на ОСЗ - Варна, както и копие от Протокол за въвод във владение № 1628/16.02.2016г. Видно от съдържанието на документите приобщени към административната преписка по издаване на Решение № 598/30.07.2015г. на ОСЗ - Варна, както и видно от съдържанието на това решение, то е за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на Галата, ЕКАТТЕ 99021, община Варна, като съгласно мотивационната му част ОСЗ - Варна в посочения в решението състав, като е разгледала преписка за обезщетяване вх. № 5012А от 30.07.2015г. на наследниците на Ц. М.Я., на основание влязло в сила ршение на поземлена комисия по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 814 от 27.08.2001г., е взела решение, с което е определила на наследниците на Ц.М. Я. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 8.000 дка VI категория с решение № 314 от 27.08.2001г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, от които:За обезщетяване със земя и/или поименни компесаторни бонове: 8.000 дка, VI кат. х 378 лева/дка на стойност 3024 лева 8.000 дка обезщетение всичко на обща стойност 3024 лева, като е изрично указано, че обезщетяването със земя и/или поименни компесаторни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и чл. 196, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 106 и чл. 10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Община Варна е изискала от ОСЗ - Варна и копие на Решение № 814/27.08.2001г. постановено в полза на наследниците на Ц.М.Я., по заявление с вх. № 50126А/29.11.1991г. Видно от съдържанието на въпросното решение № 814 за възстановяване на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Галата, на 27.08.2001г. Поземлена комисия - гр. Варна в указан в акта състав, като е разгледала преписката по заявление вх. № 50126А от 25.11.1991г. и представените писмени доказателства за възстановяване право на собственост на наследниците на Ц.М.Я., на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи по чл. чл. 18г, 18д и № 6 от 04.01.1993г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ е решила да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.М.Я.в съществуващи/възстановими/реални граници на имот: нива от 8.000 дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на Галата в местността Манастира имот № 1431 от КП изработен 1960г., при граници/съседи/: От КП на м. „Манастира“/“Прибой"/от 1960г., М 1:1000 имот № 1431 е при граници: имоти №№ 1429, 1433 и скат.

Въз основа на това решение наследниците на Ц.М.Я. - настоящите ответници в производство по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК/отм./, проведено от нотариус Жана Кирчева, действащ в района на гр. Варна, peг. № 214 от регистъра на Нотариалната камара, са се снабдили с КНА № 70, томЗ, per. № 7190, дело № 463 от 01.11.2001г., вписан по надлежния ред в СВ - Варна, с който са признати за съсобственици при квоти: 1/2 ид.ч. за В. Я. и 1/2 ид.ч. за М. Я., двете наследници на М.Ц.Я., на недвижим имот, възстановен с решение на ПК - Варна при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, а именно нива с площ 8.000 по решението на ПК, а по ПКП на местността, обявен в ДВ, бр. 110/23.09.1998г./цифров модел/ - 7362 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. Варна, Галата, местността „Манастира", представляваща имот пл. № 1431 по КП на Галата, гр. Варна от 1960г., при граници: имот пл. № 1429, имот пл. № 1433 и скат, а по регулационния план на 30 „Прибой", одобрен със заповед № Р-47/20.04.1988г. на кмета на община Варна, заемащ площадки и части от площадки, отредени за „Девня инвест" ЕООД, „Елз" ЕАД, СК „Нанков" ООД, „Геосол" ЕООД, „Агрополихим" ЕАД, „Солвей соди" АД, „Норд" АД.

С решение на ВРС, XII състав, по гр.д. № 482/2002г. са отхвърлени предявените от В. и М. Я., чрез пълномощник искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване владението върху реални части от недвижим имот в строителните граници на гр. Варна, кв. „Галата", местността „Манастира", по КП от 1996г., както следва: срещу „Норд" АД, гр. Девня,; срещу „Солвей соди" АД, гр. Девня, Промишлена зона; срещу „Агрополихим" АД, гр. Девня; срещу „Провадсол" АД, гр. Провадия; срещу „Елиз" АД, гр. Варна; срещу „Строителна къща Чонков" ООД; срещу „Девня инвест" АД за притежаваните от тях части от имоти с посочени планоснимачни номера, които са индивидуализирани, съгласно КП на м. „Прибой" от 1995г., при твърдяно придобивно основание: реституция по реда на ЗСПЗЗ за частта с площ от 5 дка с решение № 411/10.05.1997г. и с решение на ВРС, XI състав по гр.д. № 1628/1998г. за останалата част с площ от 3 дка.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба, в частта, в която са отхвърлени първоначалните искове с правно основание чл. 108 от ЗС. По силата на решение № 244/04.03.2009г. на ВОС, Гражданско отделение, III състав, по в.гр.д. № 1812/2008г.е оставено в сила решението на ВРС в обжалваната му част. С определение № 1344/07.12.2009г. на ВКС на Република България, първо гражданско отделение, по гр.д. № 972/2009г. не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция ВОС.

Видно от установеното от фатическа и правна страна, респективно видно от мотивите, обективирани в така постановените съдебни актове, ищците в процеса по чл. 108 ЗС са наследници на на бившия собственик Ц.Я., който е притежавал зеленчукова градина от 8 дка в м. „Гюргюн чешма в землището на с. Галата. С протокол на ТПС комисия № 2/26.02.1959 г. този имот е включен в блок на ДЗС и в замяна на собственика е дадена друга зеленчукова градина от 8 дка в м. „Манастира". Последният имот също е включен в ТКЗС, а по-късно възстановен от поземлената комисия на наследниците на Яблански, като по делото не е било спорно, че във възстановения имот е разположена почивна база на ответниците в процеса по чл. 108 ЗС, състояща се от бунгала и други съоръжения. От съда е възприето, че замяната е нищожна поради нарушение на процедурата по ЗТПС. Дори и да не е нищожна, тя не е произвела правно действие и с оглед разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ/последващо разпореждане или застрояване/е следвало да се възстанови имотът, който наследодателят на ищците е притежавал преди замяната - този в м. „Гюрген чешма". На трето място съдът е приел, че в случай че първите две основания не се възприемат, е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като върху имота е осъществено мероприятие, което не позволява възстановяването та собствеността. По тези съображения е прието, че ищците в процеса по чл. 108 ЗС не са собственици на имота към момента на завеждане на иска, съответно решаване на спора и искът им е отхвърлен. С оглед влезлите в сила съдебни решения, както и предвид наличието на предпоставките по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, от страна на ответниците е отправено до ОСЗ искане за заплащане на обезщетение по този специален закон. Производството пред ОСЗ - Варна е приключило с постановяването на Протокол № 1628 от 16.02.2016 г. за въвод във владение на имоти в землището на Галата, с който С.В.М. - началник в присъствието на пълномощник на наследниците на Ц.Я., на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за заявление с вх. № 50126А и заверена скица, е ВЪВЕЛА ВЪВ ВЛАДЕНИЕ пълномощника Т. по отношение на  имотите, описани в решение № 598 от 30.07.2015 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, постановено от ОСЗ и заверените скици на имоти с №№ 10135.5502.632, 10135.5502.629 и 10135.5502.628. Вписано е, че към момента на въвода реколтата е прибрана/изплатено е обезщетение по чл. 33, ал. 2 от ППЗСПЗЗ/ Свързаните с подобренията отношения се уреждат, съгласно § 4в от ЗСПЗЗ. Прави се възражение относно незаконосъобразността на проведената в полза на ответниците - наследници на Ц.Я. от ОСЗ - Варна административна процедура по въвеждането им във владение на процесните имоти. Прави се искане за упражняване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК на административната преписка на ОСЗ - Варна, приложена към исковата молба, който да обхване въпросите за нищожност и унищожаемост на постановените актове. Твърди се, че невалидността на административните актове е обусловена от особено съществено нарушение на императивни правни норми, за приложението на което съдът следи служебно. Твърди се допуснато съществено нарушение на матералния закон от ОСЗ -Варна. Излагат се следните доводи и аргументи в подкрепа твърденията за нищожност на постановения Протокол за въвод във владение по правилата на ППЗСПЗЗ, съответно в подкрепа искането за провеждане от съда на косвен съдебен контрол по правилата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, а именно: За да бъде проведена административната процедура по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, трябва да са налице материалните предпостави за това. В конкретния случай, са налице влезли в сила съдебни решения, въз основа на които от страна на ответниците - наследници на Ц.Я. е отправено искане до компетентния административен орган за издаване на решение за определяне право на обезщетение по реда на гореупоменатата законова разпоредба от специалния ЗСПЗЗ. ОСЗ чрез постановеното Решение № 598/30.07.2015г. е определила на наследниците на Ц.Я. на правото на обезщетение за признато по силата на Решение № 814/27.08.2001г., но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи - въпросните 8.000 дка, която е оценила на стойност 3024 лева, и именно тази стойност представлява обезщетението им по указания законов ред. В мотивационната част на решението като правни основания са вписани нормите на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, „Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 106, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд. Този ред е спазен от административния орган." Съгласно чл. 35, ал. 1 от 1РЗСПЗЗ, „Обезщетяването на собствениците на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове/ПКБ/." Ал. 3 на цитираната правна норма повелява, че „Поименните компенсационни бонове са поименни и безналични. Редът за тяхното издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон. Те могат да се ползват само за закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд, за участие на притежателите им в приватизацията, както и за ползване и придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6." Специалният закон уреждащ конкретната материя е Законът за сделките с кимпесаторни инструменти, Обн., ДВ, бр. 47 от 10.05.2002 г., изм., бр. 61 от 11.08.2015 г.  Отделно в Решение № 598/30.07.2015 г. на ОСЗ - Варна алтернативно е посочено обезщетяването за бъде със земя или компесаторни бонове, като когато това е със земя, същата следва да е земеделска земя от държавния или общинския поземлени фондове - така както указват специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Ако бъде установено, че Решение № 598/30.07.2015г. на ОСЗ - Варна е влязло в сила, получило е стабилитет като индивидуален административен акт, съответно спазена е процедурата по ЗСКИ, то тогава се поставя въпроса след като правоимащите по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ - настоящите ответници са обезщетени чрез въпросните компенсационни бонови на стойност 3024 лева, как са въведени и във владение с Протокол № 1628 от 1б.02.2016г. на ОСЗ, подписан от длъжностно лице при ОСЗ - НАЧАЛНИК, на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение по чл. 18ж, ал., от ППЗСПЗЗ и заверени скици на имотите с №№ 10135.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632, на имотите, описани в решение № 598 от 30.07.2015 г. Имотът - нива от 8.000 дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на Галата в местността Манастира имот № 1431 от КП изработен 1960г., съгласно Решение № 814/27.08.2001г. постановено в полза на наследниците на Ц.Я., по заявление с вх. № 50126А/29.11.1991г., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, не е идентичен на процесните имоти. Докато първият имот съставлява земеделска земя, то трите имота, със съответните идентификатори по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, не са земеделска земя по аргумент на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и за тях са неприложими разпоредбите на специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съгласно тази законова разпоредба, „Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и; 1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селишни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон."

Нещо повече, процесните имоти не се намират/респективно не са ситуирани, индивидуализирани/ в землището ва кв. Галата, както и вписаната както в КНА, издаден в полза на ответниците, така и в трите скици, издадени от СГКК местност „Манастира" не е с местонахождние, идентично на това на процесните имоти, а с коренно различно такова. Обезщетяването със земя, в случай, че бъде установено,  че не е довършена процедурата по обезщетяване с компесационни бонове или това административно производство е фиктивно, привидно, следва да бъде осъществено със земеделска земя чрез план за обезщетяване по реда, повелен от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Тези законови разпоредби имат императивен характер.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото пред ОС от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил отговор на исковата молба, в който изразяват становище, с което твърдят, че исковете са недопустими и евентуално ги оспорват като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени, като излагат следните доводи: Липсва правен интерес за Община Варна да води исковете, поради което и производството по делото следвало да бъде прекратено. Оспорват се твърденията на ищеца, че Община Варна е собственик на процесните имоти на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, респективно на основание § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Община Варна не е собственик на процесните имоти, поради което за същата не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост досежно тези имоти. Оспорва се твърдението на ищеца, че към датата на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, респ. към датата на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС процесните имоти са попадали в територия с отреждане „за озеленяване", съгласно валидно и законосъобразно одобрен подробен градоустройствен план. Сочи се, че Заповед № 146/13.11.1989 год. на председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен Застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „Канал-море-езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр.Варна, е невалиден административен акт, тъй като е издадена от некомпетентен орган. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че посочената заповед е валиден административен акт, твърдят, че същата е незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с императивни нормативни разпоредби, и при несъответствие между текстовата и графичната част на заповедта, както и при липса на ясно и пълно изложение на фактическите и правни основания за издаването на заповедта в съответствие с действащата към датата на издаването на заповедта редакция на ЗАП (отм.).

Съгласно мотивите на посочената заповед, същата е издадена на основание чл.75 от ППЗТСУ. Редакцията на посочената разпоредба, обаче, към датата на издаване на заповедта не регламентира правомощия на председателите на комисии по ТСУС към съответните общински народни съвети да издават заповеди за одобряване, респ. изменение на подробни градоустройствени планове. Органът, който е бил компетентен да издаде такава заповед, съгласно действащата към 13.11.1989 год. редакция на чл.75, ал.1 от ППЗТСУСотм.), е председателят на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет-Варна, в случая ОбНС-Варна, а не председателят на комисията по ТСУС към ОбНС-Варна.

В този смисъл посочената Заповед № 146/13.11.1989 год. на Председателя на комисията по ТСУТ към е издадена от некомпетентен орган. Този извод не се променя от обстоятелството, че с Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна, обективирано в протокол № 6/06.06.1988 год. от извънредно заседание на ИК на ОбНС-Варна, функциите на председателя на ИК по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове са предоставени на Председателя на Комисията по териториално и селищно устройство и по стротилството (ТСУС), тъй като и това решение е нищожно, респ. незаконосъобразно поради противоречието му с действащи към него момент императивни законови разпоредби.

Съгласно действащата към 06.06.1988 год. редакция на чл.184, ал.1 от ЗТСУ(отм.): „Изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети със съгласие на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство могат да решават функции на председателя на изпълнителния комитет по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник-председател щатен член на изпълнителния комитет и на главния архитект (инженер) при народния съвет." Посочената разпоредба изчерпателно посочва органите, на които председателят на ИК на ОбНС може да делегира правомощията си относно одобряването и изменението на подробни градоустройствени планове, както и условията при които може да стане това. Председателят на Комисията по ТСУС към ОбНС не е един от предвидените в чл.184, ал.1 от ЗТСУ(отм.) органи, на които може да се предоставят посочените функции с решение на ИК на ОНС. Отделно от това, в случая не е дадено също и съгласие от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство за делегирането на функции от председателя на ИК на ОбНС-Варна на председателя на Комисията по ТСУС към ОбНС-Варна. При всички положения Заповед № 146/13.11.1989 год. на председателя на Комисията по ТСУТ е невалиден, респ. незаконосъобразен административен акт, поради което същата не произвела съответните правни последици, респ. същите не следва да се зачитат от съда, поради което и предвижданията на ЗРП, одобрен с тази заповед не следва да бъдат съобразявани.

Липсва и съответствие между текстовата и графичната част на заповедта, доколкото със същата се одобрява план за „спортен комплект Канал-море-езеро", а в графичната част само едни поземлен имот е отреден за спортен комплекс, което е допълнителен аргумент против законосъобразността на посочената заповед. Предвид невалидността, респ. незаконосъобразността на горепосочената заповед № 146/13.11.1989 год. на Председателя на Комисията по ТСУС, към датата на влизане в сила на разпоредбата на §7, т.4 от ПРЗ на ЗМСМА - 17.09.1991 год., процесиите имоти не са попадали в територия с предназначение „за озеленяване". Като към същия момент и фактически не са представлявали зелени площи за обществено ползване.

Оспорва се твърдението на ищеца, че към дата на влизане в сила на ЗОС/ДВ, бр.44/96г./ процесните имоти са отговаряли на критериите, предвидени в чл.2 от ЗОС, както и че към датата на влизане в сила на разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС (обн. в ДВ., бр.96 от 05.11.1999 г.) са отговаряли на условията, предвидени в хипотезата на тази норма. Невярно е твърдението, че разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е в сила от 01.07.2006 год., както и че Община Варна ех lege е носител на вещното право на собственост върху процесиите имоти по силата на тази разпоредба.

В случай, че съдът не приеме възраженията срещу допустимостта на исковете, считат предявените искове за неоснователни.  Твърдят, че са собственици на процесните имоти по силата на реституционно производство, завършило с получаване на обезщетение с земя по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, като наследници на М.Я., който от своя страна е наследил Ц.Я. С решение № 814/27.08.2001 год. на ПК-Варна на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Ц.М. Я. е възстановен имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници, представляващ нива от 8.00 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на Галата в местността „Манастира" /„Прибой“/, при граници: имоти №№ 1429, 1433 и скат. Предвид обстоятелството, че възстановеният имот е бил във владение на трети лица - „Норд"АД-гр.Девня, „Солвей соди"АД-гр.Девня, „Агрополихим"-гр.Девня, „Геосол" ЕООД-гр.Провадия, „Елиз"АД-гр.Варна, „Девня Инвест"ЕООД-гр.Девня и „Строителна къща Чонков" ООД-гр.Варна, ответниците в качеството си на наследници на Ц.Я. са предявили иск по чл.108 от ЗС срещу лицата, в чието владение е бил имотът, възстановен с посоченото решение на ПК-Варна. Искът е отхвърлен с решение на ВРС, ХП-ти състав по гр.д.№ 482/2002 год., потвърдено с Решение № 244/04.03.2009 год. на ВОС, III с-в, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 1344/07.12.2009 год. на ВКС, I гр.о., постановено по гр.д.№ 972/2009 год. В мотивите на посочените съдебни актове, е прието, че с решение № 814/27.08.2001 год. на ПК-Варна, издадено на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, е възстановен неправилно имот, за който е налице специалната хипотеза на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно имот, който е застроен, съобразно мероприятие по благоустройствените планове. Прието е също, че Решение № 814/27.08.2001 год. на ПК-Варна не е произвело своето правопораждащо действие.

С оглед на постановените съдебни решения и отреченото им право на собственост върху имота, за който съдът е приел, че не подлежи на възстановяване поради обстоятелството, че попада в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, ответниците, в качеството им на наследници на Ц.Я., са подали заявление до ОСЗ-Варна за обезщетяването им по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, като са представили постановените от съда решения, в които е прието, че издаденото им през 2001 год. решение на ПК-Варна не е породило правно действие, тъй като по отношения на притежавания от насделодателя им имот е налице хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ и същият не може да бъде възстановен, а следва да бъде определено обезщетение за същия по реда на ЗСПЗЗ. По подаденето искане е постановено Решение № 598 от 30.07.2015 год. на ОСЗ-гр.Варна, с което на наследниците на Ц.Я. е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 8 дка, VI категория, като е определено обезщетяването да стане въз основа на постъпили писмени искания от собствениците и възможностите на държавния и общински поземлени фондове. Предвид наличието на възможност за обезщетяване със земя, съгласно чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ, и след служебно изготвени от СГКК-Варна три броя скици-проект за имоти, с които може да бъде изпълнено обезщетяването по Решение № 598 от 30.07.2015 год. на ОСЗ-гр.Варна, наследниците на Ц.Я., чрез една от тях – М.Т., са въведени във владение в имотите, предоставени в обезщетение, съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ, именно в имоти с идентификатори 10135.5502.632, 10135.5502.629 и 10135.5502.628 по КК. Въз основа на приключилото реституционно производство, след представяне на писмени документи и на основание чл.587, ал.1 от ГПК в полза на наследниците на настоящите ответници – В. Я. и М.Т., е съставен констативен нотариален акт за собственост № 20/16.03.2016 год., том I, рег.№ 1002, дело № 78/2016 год. на нотариус с per. № 205 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията-Варна под вх.№ 5299816.03.2016 год., акт№ 121, том XIII, дело№ 27548/ 2016 год. По силата на горепосочените фактически обстоятелства ответниците са придобили собствеността върху процесните имоти с идентификатори 10135.5502.632, 10135.5502.629 и 10135.5502.628 по КК с обща площ от 8 000 кв.м. Ответниците са придобили собствеността върху процесните имоти като обезщетение в реституционно производство по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, съгласно Решение № 598 от 30.07.2015 год. на ОСЗ-гр.Варна и Протокол № 1628/16.02.2016 год. за въвод във владение на имоти в землището на Галата, издаден от ОСЗ-гр.Варна. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответниците са получили в обезщетение компенсационни бонове, съгласно Решение № 598 от 30.07.2015 год. на ОСЗ-гр.Варна. С посоченото решение на наследниците на Ц.Я. се признава правото на обезщетение или със земя от общинския и/или държавен поземлен фонд, или с компенсационни бонове. В съответствие с предоставеното им с посоченото решение на ОСЗ-Варна право да изберат формата на обезщетение, ответниците са заявили искане за обезщетяване със земя, поради което не са получили компенсационни бонове за обезщетение.

Исковете са допустими.

Ищецът и въззивник в процеса Община Варна е обосновал правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск с правото си на собственост върху спорните имоти, като посоченото придобивно основание е правоприемство от Държавата, ex lege. Следователно, за да може да оспори правото на собственост на ответниците в процеса Община Варна следва да докаже твърдяното си право на собственост.

Исковете биха били недопустими, ако ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника /т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, както в настоящата хипотеза, че е собственик на спорния имот, негово право е да определи сам и обема и интензивността на търсената защита, включително да предяви отрицателен установителен иск. В последната хипотеза, доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, се явява въпрос не на процесуалноправна, а на материалноправна легитимация, което обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот /така цитираните от ОС Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о.,  както и Решение №15/19.02.2016 по дело №4705/2015 на ВКС, ГК, II г.о./.

В случая се твърди, че правото на собственост на Общината изключва възможността ответниците в процеса да са придобили в реституционна процедура собствеността върху спорните имоти. Оспорва се законността на реституционната процедура и възможността изобщо ответниците да бъдат обезщетени именно с процесните общински имоти. Не е било спорно между страните, че имотите преди предоставянето им в обезщетение на ответниците са били държавни – това би оборило автоматично и правата на самите ответници, чието обезщетяване в хода на реституционната процедура също е деривативен придобивен способ.

С оглед на гореизложеното и предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от извадка от Протокол № 1 от 09 март 1988г. от първата учредителна сесия на Общински народен съвет - гр. Варна, че по точка четвърта от дневния ред: Избор на комисии по Постановление N° 57 на Министерски съвет от 11.ХI.1987 г., е взето решение 6-4, съгласно което е избрана Комисия по териториалното и селищното устройство и по строителството с Председател инж. Георги Ташков / л.17- 22/.

От Протокол № 6 от извънредно заседание на ОбНС - Варна, проведено на 6 юни 1988г., се установява, съобразно решение 84-6, че са предоставени функциите на Председателя на ИК по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други технически въпроси, по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците на Председателя на Комисията по териториално и селищно устройство и по строителството. / л.23-25/.

На л. 34, идентично л.36 от делото на ОС, е приета Заповед No 146 / 13.11.1989г., издадена от председателя на комисията по ТСУ, с която е одобрен частичния застроителен, регулационен план на спортен комплект „Канал – море – езеро“ по плана на 27-ми подр. на гр. Варна. На л. 35, л.37 и л. 45  са приети застроителния и регулационен план „ Канал –море-езеро“ по плана на 27ми подр. на гр. Варна, а на л.38 и л. 39 извадка от ОУП на община Варна, ведно с Приложение No 1- показатели за устройство и застрояване.

С молба от 12.03.1990г. Г.П.Т., народен съветник в 117 избирателен район на гр. Варна, адресирана до ОбНС - Варна, желае да бъде освободен от длъжността Председател на комисията по „ТСУС" и член на ИК на ОбНС - Варна. /л. 26 и л.27 от делото на ОС/.  Видно от Протокол № 11 , на единадесетата сесия на ОбНС - Варна, проведена на 14.03.1990г., е разгледана молбата на Г. П. Ташков, която е удовлетворена.

Представени по делото са и Кадастрален план от 1950г, на кв.Аспарухово, гр. Сталин, ведно с разписен лист към него, като върху кадастралния план е нанесен регулационен план на кв. Аспарухово, одобрен със Заповед No 2851 / 13.05.1958г. на КСБП; Кадастрален план от 1968г. и от 1984г. на кв. Аспарухово / л. 41 – 44/.  На л. 159 - 163 от делото са приети препис –извлечение от СПНУЗТ на гр. Варна, одобрени със заповед No РД – 02-14-1734 от 21.09.1999г. на Министъра на РРБ, както и извадка от ОГП на гр. Варна от 1982 г.

Видно от приложеното на л. 56 и л. 57 от делото Решение No 814 / 27.08.2001г. на Поземлена Комисия, гр. Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.М.Я. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: Нива от 8.00дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на Галата в местността (квартал) Манастира имот Nо 1431 от кадастрален план, изработен 1960г. при граници: имоти No No 1429, 1433 и скат.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот No 20,  том I, рег. No 1002, дело 78 от 2016г. на нотариус Веселин Петров, В. Я. и М.Т. са признати на основание чл. 587 ал.1 от ГПК, за собственици на недвижим имоти, намиращи се в гр. Варна, кв. Галата, а именно: ПИ с идентификатор 10135.5502.628, ПИ с идентификатор 10135.5502.629, ПИ с идентификатор 10135.5502.632. Към нотариалния акт са приложени скици на посочените недвижими имоти, които са идентични с приетите на л. 174 до л. 176 от делото скици.  На л. 179 – 187 са приети и документите, намиращи се в нотариалното дело на нот. Веселин Петров, въз основа на които е издаден и констативния нотариален акт. В преписката се съдържат и документите Решение No 598 / 30.07.2015г. на ОСЗ, гр. Варна и протокол за въвод във владение с No 1628 / 16.02.2016г.

На л. 61 до л. 80 от делото на ОС са приложени заверени копия от документи от административна преписка вх. No 50126a на наследниците на Ц.М.Я., по която е постановено Решение No 598 / 30.07.2015г. и протокол за въвод във владение с No 1628 / 16.02.2016г. С Решение No 598 / 30.07.2015г. на ОСЗ, гр. Варна е определено на наследниците на Ц.М.Я. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 8 дка. VI кат. X 378 лв. /дка – обезщетение всичко на обща стойност 3024 лв. и е посочено, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците. С протокол за въвод във владение с No 1628 / 16.02.2016г. на ОСЗ –гр. Варна, М.Т. е въведена във владение на имотите, описани в решение No 598 / 30.07.2015г. - ПИ с идентификатор 10135.5502.628, ПИ с идентификатор 10135.5502.629, ПИ с идентификатор 10135.5502.632.

По делото е приложена цялата административна преписка, образувана по заявление с вх. No 50126A на наследниците на Ц.М.Я., въз основа на която е постановено   Решение No 598 / 30.07.2015г. / л. 188 – 314 от делото на ОС/.

Видно от приложеното на л. 123 от делото удостоверение за наследници изх. No 9327/08.05.2008г., издадено от район Одесос, община Варна, Ц.М.Я. е оставил следните наследници: В.К. М. – съпруга /починала/ и М.Ц. Я.- син /починал/, който от своя страна има законни наследници: съпруга В..Т. Я. – съпруга и М. М. Т. – дъщеря /л. 124 – удостоверение за наследници, изх. No 90 / 11.01.2016г., издадено от Столична Община, район Красна поляна/.

Видно от приетото на л. 171 от делото на ОС писмо, изх. No РД-05-1034 / 01.09.17г., издадено от ОСЗ – Варна, в архивите не се установява В. Т. Я. и М. М. Т. да са били обезщетявани с ПКБ по решение No 598 /30.07.2015г.

От приетите на л. 319 – 332 от същото дело съдебни актове: Решение от 06.06.2005 г., постановено по гр.д. № 482/2002 г. по описа на РС – Варна; Решение № 18/05.01.2007 г., постановено по в.гр.дело № 1215/2005 г. по описа на ОС – Варна; Решение № 377/21.07.2008 г., постановено по гр.д. № 2062/2007 г. по описа на ВКС; Решение № 244/04.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1215/2005 г. по описа на ОС – Варна; Определение № 1344/07.12.2009 г., постановено по гр.д. № 975/2009 г. по описа на ВКС се установява, че с влязло в сила решение са отхвърлени исковете, предявени от М. и В. Я. срещу търговски дружества за предаване на владението върху реални части на посочените недвижими имоти, находящи се в строителни граници на гр. Варна, кв. Галата, м. Манастира, основани на твърдения за придобиване на собствеността чрез реституция с решение No 411 / 10.05.1997г.  на ПК – Варна и с решение от 31.07.1998г. по описа за 1998г. С посоченото решение на ВРС е отхвърлен и иска, предявен от „Строителна къща Чонков“ ООД, заместено от две физически лица срещу  М. М. Я. и В. Т. Я., за приемане за установено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в строителни граници на гр. Варна, кв. Галата, м. Прибой имот пл. No 5 по КП от  1996 г., ведно с построените в него 6 броя бунгала, основан на твърдения за придобиване чрез приватизационна сделка, сключена на 24.06.1994 г. и допълнително споразумение, сключено на 30.11.1994 г., евентуално по давност чрез владение в периода от 1994 г. до 2002 г.

 От заключението по СТЕ се установява, че за процесната територия са изработвани следните кадастрални и устройствени планове: 1/ Кадастрален план на кв. Аспарухово, гр. Варна от 1950 г. с одобрен регулационен план със Заповед №2851/13.05.1958г. на КСБП /копие на лист 41 от делото/, като видно от представеното копие процесиите имоти не са отразени в плана от 1950 г. В разписните листи за имот 1335 е записано - празно място; 2/ Кадастрален план на кв. Аспарухово, гр. Варна от 1968г. /лист 43 от делото/, без данни за одобряване. Видно от представеното копие процесиите имоти не са отразени в плана от 1968 г. и в процесната територия няма имот с планоснимачен номер; 3/ Кадастрален план на кв. Аспарухово, гр. Варна от 1984г. /лист 44 от делото/, без данни за одобряване. Видно от представеното копие процесиите имоти не са отразени в плана от 1984г. и в процесната територия няма имот с планоснимачен номер; 4/ Общ градоустройствен план /ОГП/ на гр. Варна, одобрен с решение №ТСУ-7/31.12.1982г. на КТСУ при МС /лист 162 от делото/. Процесната територия е отредена за спортен парк; 5/ Застроителен и регулационен план „Канал-море-езеро" по плана на 27-ми подрайон, гр. Варна (кв. Аспарухово"), одобрен със Заповед №146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по ТСУ /лист 45 от делото/. Процесиите имоти попадат в парцел II- озеленяване; 6/ Кадастрална карта на район „Аспарухово", гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК.  След съставявнето на КНА 20/2016г. имотите са отразени в действащата кадастрална карта. 7/ Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Варна , одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ /лист 38 от делото/. Процесната територия попада в устройствена зона „Са" - „зона за спорт и атракции" (зелен цвят върху копието на лист 38 от делото на ОС). От заключението се установява още, че видно от всички планове предхождащи кадастралната карта, процесната територия е представлявала празни /свободни места /комбинирана скица №2 между действащата кадастрална карта и ЗРП от 1989г./. Вещото лице сочи, че е налице идентичност между имотите, визирани в КНА 20/2016г. с УПИ II - „озеленяване", кв.1 по плана на ЗРП „Канал-море-езеро" по плана на 27-ми подрайон, гр. Варна (кв. Аспарухово"), одобрен със Заповед №146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по ТСУ. Имотите по КНА 20/2016г. с идентификатори 10135.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632 с обща площ от 8.000 дка. попадат изцяло в УПИ II - „озеленяване", кв.1. Съобразно действащия общ устройствен план процесните имоти попадат в урбанизирана територия с отреждане за „зона за спорт и атракции".

Според вещото лице, местност „Черноморец" съществува в землището на кв. Галата, общ. Варна. Същата е сравнително нова местност, приета като общо наименование на територията около хижа „Черноморец", кв. Галата /стари наименования на местността - „Сакамата", „Ерменовата дупка"/. Местността е разположена южно от м. „Ракитника" / стари наименования на местността - „Фъндъклък", „Бялата пръст", „Мимишона"/ и зона „Прибой" /старо наименование „Манастира", „Манол чешма"/ в землището на кв. Галата. Процесиите имоти с идентификатори 10135.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632 се намират северозападно от кв. Аспарухово, общ. Варна на около 5 км разстояние от общоприетото наименование на местност „Черноморец".

От извършен оглед на място вещото лице установява, че процесните имоти с идентификатори 10135.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632 не са оградени и застроени.  Не се установява някакво конкретно ползване. Видимо имотите са неподдържани, не се обработват. Налице са иглолистни дървета, за които се предполага, че са част от озеленяването в района.

Доколкото ответниците и въззиваеми в процеса са се снабдили с констатитвен нотариален акт, ищецът и въззивник носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право / в този смисъл и ТР No 11 / 2012г., ВКС, ОСГК/.

Община Варна основава правата си на разпоредбата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/05.11.1999 г./ във вр.с пар. 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА/ обн. ДВ, бр.49 от 1995г./, съобразно която се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на ЗОС подробни градоустройствени планове, а в конкретния процесен случай недвижимите имоти представлявали зелена площ за обществено ползване.

По делото не са ангажирани доказателства, които да установят, че как спорните имоти са били придобити от Държавата – това, както се каза по-горе, е и без значение за процеса, чийто изход зависи само от конкуренцията между правата на страните.

По принцип е допустимо Общината да оспорва реституционна процедура, въпреки че тя е проведена от ОСЗ – общински орган.

По делото, за да се установи материалноправната легитимация на Общината за водене на процесния иск, следва да се установят предпоставките по посочените в исковата молба разпоредби - пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/05.11.1999 г./ във вр.с пар. 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА/ обн. ДВ, бр.49 от 1995г./, за преминаване на правото на собственост от Държавата в патримониума на Община Варна. Представени са писмени доказателства и е ангажирано и заключението на вещо лице, от които се установява, че с ОГП, одобрен с решение No ТСУ – 7 / 31.12.1982 г. на КТСУ при МС процесната територия е отредена за спортен парк, както и че съобразно застроителния и регулационен план „Канал – море – езеро“ по плана на 27-ми подрайон на гр. Варна, одобрен със Заповед No 146 / 13.11.1989 г. на Председателя на комисията по ТСУ процесните имоти попадат в парцел II – озеленяване. По отношение на Заповед № 146/13.11.1989 год. на председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен Застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „Канал-море-езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр.Варна и Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна, обективирано в протокол № 6/06.06.1988 год. от извънредно заседание на ИК на ОбНС-Варна е направено възражение по чл. 17 ал.2 от ГПК, че са незаконосъобразни.  Разпоредбата на чл. 75 ал.1 от ППЗТСУ /посл. изм. бр. 53 от 10.07.1987 г. / - в нейната действаща редакция към датата на издаване на Заповед № 146/13.11.1989 год. на председателя на Комисията по ТСУТ, предвижда Председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, съответно председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, при който е създаден съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура,  като компетентен да одобрява частични изменения на застроителни и регулационни планове. В конкретния процесен случай заповедта за одобрение е издадена от председателя на комисията по ТСТУ – инж. Ташков,  а не от компетентния в случая председател на общинския народен съвет.  Съобразно разпоредбата на чл. 184 ал. 1 от ЗТСУ /посл. изм. -бр. 45 от 1984 г./-  - в нейната действаща редакция към датата на приемане на Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна, обективирано в протокол № 6/06.06.1988 год. от извънредно заседание на ИК на ОбНС-Варна, изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети,  със съгласие на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство,  могат да решават функции на председателя на изпълнителния комитет по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник-председател на изпълнителния комитет и на главния архитект (инженер) при народния съвет, като сред посочените лице не е председателят на Комисията по териториално и селищно устройство и по строителството, което прави Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна, обективирано в протокол № 6/06.06.1988 год. от извънредно заседание на ИК на ОбНС-Варна незаконосъобразно, като прието в противоречие със закона. Следователно, не се доказва твърдението на Община варна, че към датата на влизане в сила на ЗОС процесните имоти са били отредени, според ОГП за озеленяване. Следва да се приеме, че имотите са имали не са имали статут на зелени площи, но фактически са представлявали такива, съобразно събраните по делото доказателства.

Остава въпросът налице ли са били пречки с тези имоти да бъдат обезщетени Я. и Т. в проведената в тяхна полза реституционна процедура.

Оспорването на Решение No 598 / 30.07.2015г.  на ОСЗ – Варна от страна на Община Варна не е успешно проведено. Не са доказани пречки имотите, с които двете въззиваеми са обезщетени, да са имали статут, който да изключва предоставянето им в обезщетение. Не е доказано реституционната процедура да страда от твърдяните в исковата молба недостатъци.

Безспорно се доказва, че на наследниците на Цв. Я. е признато правото на реституция на земеделски имот, а впоследствие и право на обезщетение със земя или компенсаторни бонове. ОСЗ чрез постановеното Решение № 598/30.07.2015 г. е определила на наследниците на Ц.Я. на правото на обезщетение за признато по силата на Решение № 814/27.08.2001 г., но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи - въпросните 8.000 дка, която е оценила на стойност 3024 лева.

Не е доказано такива бонове да са били получени от въззиваемите. При положение, че се дават имоти като обезщетение, естествено е, че те няма да са идентични с отнетия имот преди обобществяването.Най-същественото възражение на Община Варна е всъщност, че дадените като обезщетение земи не са земеделски и имат статут, изключващ връщането им в реституционна процедура. Това възражение също не се доказа, тъй като по делото е установено, че тези имоти са били пустеещи и по отношение на тях не са проведени мероприятия, изключващи реституирането им. Не се доказа с валиден административен акт те да са отредени за обществени мероприятия, включени в строителните граници на населено място, извадени от държавния или общински поземлен фонд.

Съгласно чл. 19а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й към момента на постановяване на решението на ОСЗ: „Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 106, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението.“ В случая вида на земите, с които може да се извърши обезщетяването е уреден в чл. 10б, ал.2 ЗСПЗЗ. По делото не е доказано процесните имоти да са извън посочените в чл. 10б, ал.2 ЗСПЗЗ.

Следователно, въззивният съд достига до същите изводи като първоинстанционния, а именно – исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Не са налице твърдяните отменителни основания, поради което и обжалваният акт следва да се потвърди.   

Разноски не следва да се присъждат, доколкото не е доказано такива да са направени за въззивното производство.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/19.01.2018 год. по гр.д. 810/2017 год. на ОС Варна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :