О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

248

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение-втори състав, в закрито съдебно заседание на 14.04.2015г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова ч.гр.д.№159/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.Образувано по повдигнат спор за подсъдност пред Варненски апелативен съд с определение №1024/25.03.2015г., постановено по ч.гр.д.№291/15г. по описа на ВОС, гр.о., относно определяне на компетентния съд, който следва да се произнесе по молбата на В.М.Д. за обезсилване на издадения по ч.гр.д.№4329/14г. по описа на ВРС, ХХ състав изпълнителен лист.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По подадено от „Енерго-про Продажби”АД, гр.Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена по ч.гр.д.№4329/14г. по описа на ВРС, ХХ състав заповед №2296/03.04.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено В.М. Димит -ров да заплати на „Енерго-про Продажби”АД посочените в заповедта суми. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.С разпо -реждане от 01.08.2014г. ВРС, след като е приел, че заповедта е надлежно връчена, против същата не е подадено възражение и съответно е влязла в сила, е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист.Такъв е издаден на 04.08.2014г. и получен от заявителя на 06.09.2014г.Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№20147120401552 по описа на ЧСИ И.Станчева с рег.№ 712 и район на действие ВОС, по което е наложен запор върху трудовото въз -награждение на длъжника.На 02.12.2014г. В.Д. е подал възра -жение по реда на чл.423 от ГПК.С определение №462/09.02.2015г., постановено по ч.гр.д.№291/15г. по описа на ВОС, гр.о., възражението е прието и делото върнато на ВРС за даване указания на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК.С разпореждане от 12.02.2015г., постановено по ч.гр.д.№4329/14г. по описа на ВРС, ХХ състав, са дадени указания на заявителя „Енерго-Про Продаби”АД по чл.415, ал.1 от ГПК, като за разпореждането на съда същият е уведомен на 17. 02.2015г.

С молба от 09.03.2015г., подадена до ВРС по ч.гр.д.№4329/14г., В.М.Д. е поискал издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен предвид липсата на влязло в законна сила изпълнително основание.Посочил е, че по горецитираното изп.дело е наложен запор върху трудовото му възнаграж- дение и което изп.дело не може да бъде прекратено, без да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист.Може да бъде единствено спряно на осн. чл.423, ал.3 от ГПК, което спирането обаче не заличава последиците от наложения запор.

От фактическите основания, посочени в молбата за обезсилване на издадения изпълнителен лист, е видно, че страната не е имала предвид хипотезите на чл. 423, ал.3, изр.4 от ГПК, вр. чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК.В самото възражение по чл.423 от ГПК също не са посочвани подобни обстоятелства, а само такива относно ненадлежно връчване на заповедта при неправилно приложение на чл. 47, ал.5 от ГПК.Липсват твърдения, че длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република България или че няма обичайно местопребиваване на същата територия, напротив твърденията на страната са, че има постоянен адрес в Република България и живее на същия, който и е адресът, посочен в заяв -лението и този, на който са изпращани съобщенията.В тази връзка и искането на страната в молбата от 09.03.2015г. не е било за обезсилване на издадения изпъл -нителен лист на осн. чл.423, ал.3, изр.4 от ГПК от въззивния съд, разгледал и приел възражението по чл.423 от ГПК.От друга страна в тази молба и не са наведени фактически основания, които да попадат в приложното поле на чл.415, ал.2 от ГПК, за да се приеме, че се иска на това основание обезсилване на изда -дената заповед от заповедния съд, напротив в молбата е посочено, че заявителят има възможност да предяви иска си в предвиденият в чл.415, ал.1 от ГПК срок. Предвид липсата на фактически твърдения, попадащи в хипотезата на чл.423, ал.3, изр.4 от ГПК, които да обосновават искането и съдът приема, че въззив - ният съд, който е съдът, разгледал възражението по чл.423 от ГПК, не е компе -тентен да се произнесе по молбата на страната от 09.03.2015г.По същество иска- нето на В.Д. е до заповедния съд, който счита, че следва да обезсили издадения изпълнителен лист, за да може да бъде прекратено изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.Дали в настоящата хипотеза са налице предвидените в закона предпоставки за обезсилване на издадения изпълнителен лист от заповедния съд следва да се произнесе последният.  

  По изложените съображения съдът приема, че компетентен да се произнесе по молбата на В.М.Д. от 09.03.2015г., подадена чрез процесуалния му представител адв.С.Христов, е ВРС, на който делото следва да бъде изпратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молба от 09.03.2015г., подадена от В.М.Д. чрез процесуалния му представител адв.С. Христов по ч.гр.д.№4329/14г. по описа на ВРС, ХХ състав, за обезсилване на издадения по делото изпълнителен лист, е Варненски районен съд, на който делото да бъде изпратено.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: