ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

205

 

Гр.Варна,18.03.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 18.03.2016 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 159 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 159/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на „Търговска база” ЕООД, представлявано от управителя Д. П., подадена чрез адв. Д.Т., против определение № 150 от 14.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 54/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действия на частния съдебен изпълнител Станимира Костова –Данова, рег.№ 718 по изп.дело № 177/2015 г., изразяващи се в опис и оценка на недвижими имоти – терен от 7 770 кв.м. на ул.”Академик Курчатов” №1 в Западна промишлена зона, склад №1, склад №2 и склад №3 и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради незаконосъобразност и необоснованост, като е молил за отмяната му и връщане на делото на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество. Окръжният съд тълкувал стеснително закона и неправилно приел, че жалбоподателят е извън кръга на лицата, които имат правен интерес да оспорят започналото принудително изпълнение. Налице била хипотезата на чл. 435, ал.4 от ГПК, защото изпълнението било насочено срещу собствения на дружеството имот, в който то било във владение и към деня на вписване на възбраната. Жалбоподателят не фигурирал нито в изпълнителния лист, нито в поканата за доброволно изпълнение било посочено основанието, въз основа на което изпълнението се насочвало срещу него. Изложил е и подробни съображения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител (за недопустимост на изпълнителното производство, поради заличаване на дружеството –длъжник, след проведено производство по несъстоятелност и включване на задълженията в списъка на приетите вземания; нередовност на поканата за доброволно изпълнение, включително и невярно отразяване на датите на изпълнителните листове и насочването на изпълнението срещу лице, което не е длъжник по делото; изпълнение на погасени по давност задължения; недействителност на евентуално учредена върху имота ипотека), които обаче нямат отношение към предмета на настоящото производство - законосъобразността на обжалваното прекратително определение на окръжния съд, а касаят съществото на спора по законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.

Взискателят – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол  гр.София не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, поради което тя подлежи на разглеждане.

Доколкото върху имота на настоящия жалбоподател  са били вписани две  законни ипотеки (от 28.02.2007 г. и от 06.04.2009 г. видно от справката на Агенцията по вписванията и от приложените по изпълнителното дело молби за вписване на законните ипотеки) като обезпечение на вземанията на взискателя Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу длъжника по изпълнителното дело „Търговска база – Варна 97” АД, произтичащи от неизпълнени задължения по договор от 28.10.1998 г. за приватизационна продажба на 70% от капитала на „Търговска база –Варна” ЕООД (понастоящем „Търговска база” ООД), за изпълнението на които е образувано изпълнителното производство, настоящият жалбоподател „Търговска база” ООД има качеството на ипотекарен длъжник. С постановлението на съдебния изпълнител от 28.07.2015 г., на осн.чл. 429, ал.3 от ГПК, той е конституиран като длъжник по изпълнителното дело. Именно в качеството му на ипотекарен длъжник му е пратена покана за доброволно изпълнение (връчена на 23.09.2015 г.) за задължение по изпълнителното дело в размер на сумата от 11 112,06 лв., от която 10 119,46 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) и 992,60 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към  13.08.2015 г. В поканата е посочено също, че длъжникът „Търговска база –Варна 97” АД е осъден с изпълнителен лист от 29.04.2015 г., издаден по гр.д. № 601/2007 г. на Великотърновски районен съд. Насрочени са опис и оценка на имота, като  от преписа на приложеното изпълнителното дело не се установява да са извършени други действия от съдебния изпълнител.

В жалбата си пред окръжния съд, „Търговска база” ЕООД е навел оплаквания срещу насоченото изпълнение срещу имота му с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, насрочването на опис и оценка на имота. Изложил е съображения: - за недопустимост на изпълнителното производство, предвид заличаването на длъжника „Търговска база – Варна 97” АД, след проведено производство по несъстоятелност и евентуално за невъзможност на изпълнението и срещу ипотекарен длъжник; - за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител: поради нередовности на поканата за доброволно изпълнение; поради насочване на изпълнението върху чужд имот, необезпечаващ задълженията; поради погасяване на задълженията по давност; поради недействителност на ипотеката.

В качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, настоящият жалбоподател може да обжалва, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването им от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, а според ал.3 - постановлението за възлагане, което може да се обжалва само от лице, внесло задатък, както и от длъжника, респ. съпруга недлъжник по силата на чл. 503, ал.3 ГПК, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Длъжникът може да обжалва и разпределението съгласно чл. 462 ГПК.

При горепосочените от жалбоподателя пред окръжния съд твърдения за незаконосъобразност на насочването на изпълнението срещу имота му (допустимо съгл. чл. 435, ал. 2 ГПК обжалване само при твърдения за несеквестируемост) и липсата на такива, попадащи в предметния обхват на разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК, жалбата е била недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от окръжния съд. Именно, поради качеството му на ипотекарен длъжник, е неприложима и разпоредбата на чл. 453, ал. 4 от ГПК, в каквато насока са наведените от „Търговска база” ЕООД в жалбата пред настоящата инстанция оплаквания. Поради недопустимостта на жалбата срещу действието на съдебния изпълнител, не могат да бъдат разглеждани оплакванията, касаещи по същество действията на съдебния изпълнител, включително и тези за недопустимостта на изпълнителното производство.

В този смисъл, като е оставил без разглеждане жалбата на „Търговска база” ЕООД срещу действията на съдебния изпълнител (макар и погрешно посочени като опис и оценка на имота, чиято обжалваемост също не е предвидена от чл. 453 от ГПК), окръжния съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и следва да бъде потвърден.

Поради изложените съображения,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № определение № 150 от 14.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 54/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                  

                                                         (с особено мнение на с.П.Петрова)

                                                                         

                                                          

                                                                         2.

                                                         

 

Особено мнение на с.Петя Петрова:

 

Не съм съгласна с извода на мнозинството на състава, като намирам, че частната жалба на „Търговска база” ЕООД, представлявано от управителя Димитър Попниколов, подадена чрез адв. Д.Т., против определение № 150 от 14.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 54/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действия на частния съдебен изпълнител Станимира Костова –Данова, рег.№ 718 по изп.дело № 177/2015 г., е основателна по следните съображения:

В случая, страните по изпълнителното дело са взискателят Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и длъжникът  „Търговска база – Варна 97” АД. Жалбоподателят „Търговска база” ЕООД няма качеството на длъжник и е трето лице за изпълнителното производство, поради което и преценката за допустимостта на жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител следва да се извърши с оглед правото му да обжалва действията по чл. 435, ал.4 от ГПК.

Съгласно чл. 435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

С твърденията, че не е длъжник по изпълнителното дело, че е собственик на имота срещу който се насочва изпълнението от повече от десет години и владее същия, включително и към момента на наложената възбрана, той е обосновал и предпоставките за допустимостта на жалбата по чл. 453, ал.4 от ГПК. Този извод не се променя и в случай на хипотезата по чл. 429, ал. 3 от ГПК, която гласи, че изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, на която разпоредба съдебният изпълнител се е позовал, за да конституира жалбоподателя като длъжник по делото. Това е така, тъй като в случая твърденията на „Търговска база” ЕООД са, че с вписаните законни ипотеки не са обезпечават всички задължения на длъжника „Търговска база – Варна 97” АД към взискателя по изпълнителното дело, а от справката на Агенцията по вписванията и от молбите за вписване на двете законни ипотеки не се установява по категоричен начин относимостта на ипотеката към конкретното задължение, посочено в поканата за доброволно изпълнение в размер на сумата от 11 112,06 лв., от която 10 119,46 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) и 992,60 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към  13.08.2015 г., въз основа на изпълнителен лист от 29.04.2015 г., издаден по гр.д. № 601/2007 г. на Великотърновски районен съд.

Затова, в качеството на трето лице за изпълнителното производство, жалбата на „Търговска база” ЕООД против насоченото изпълнение върху собствения му имот е била допустима и е подлежала на разглеждане по същество от окръжния съд.

 

Съдия П.Петрова: