Р Е Ш Е Н И Е № 58

гр. Варна, 10.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 159 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:       

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. С.Г.Я. *** в качеството ѝ на назначен по реда на ЗПП процесуален представител на ищеца В.Н.Н. ***, против решение № 1818/02.11.18г., постановено по гр.д. № 544/18г. по описа на ОС-Варна, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждането на  Държавата, представлявана министъра на финансите, да му заплати сумата от 700 000 /седемстотин хиляди/ лева, като обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, причинени на ищеца от Прокуратурата на Република България поради неправомерния отказ на последната да образува досъдебно производство по жалбите на ищеца за извършени от Г.П.Т., В.П.С., А.Ж.Т. и Т. Д. престъпления, който отказ е осъществен с Постановление на РП-Варна от 27.04.2015г. по преписка 818/2015г., потвърдено с Постановление на ОП-Варна от 22.07.2015г. по преписка 2089/2015г., потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура-Варна от 13.08.2015г. по преписка 963/2015г., потвърдено с Постановление на ВКП от 18.03.2017г., съответно прекратяване на преписките по жалбите; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата е посочено, че съдът е допуснал нарушение на „материалния закон“, довело до неправилност на обжалваното решение. В тази връзка се сочи на нарушение на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като съдът не е успял да разясни на ищеца по начин, по който той да го разбере, какво точно ищецът следва да доказва по предявения от него иск, както и какви доказателствени средства да използва. Изложено е, че воденето на дело с настоящия предмет представлява трудност и поради това съдът е следвало да укаже на ищеца, че има възможност да получи правна помощ. Отделно от това във въззивната жалба се поддържа, че е налице и друго нарушение на „материалния закон“, тъй като съдът не е назначил служебно и не е изслушал експертиза относно доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, на осн. чл. 195, ал. 1 от ГПК. Освен това не е била направена задълбочена преценка на доказателствата по делото. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Формулирано е и доказателствено искане – да бъде назначена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, по която вещите лица да отговорят на въпросите: какво е моментното състояние на въззивника, бил ли е обект на несправедливо отношение, в какво точно се изразява то, как го е възприел въззивника, причинило ли е това страдания и как това се е отразило на психичното му здраве и налице ли са последици от това върху състоянието му към настоящия момент. 

         Насрещната страна Държавата, представлявана от министъра на финансите чрез надлежно упълномощен от последния процесуален представител – юр.к. И.Г., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения за валидност, допустимост, правилност и обоснованост на обжалваното решение. Оспорва се наличието на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват допускането от въззивната инстанция събирането на нови доказателства, поради което и отправеното доказателствено искане от въззивника се счита за неоснователно. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ.

В с.з. въззивната жалба с релевираните в същата оплаквания се поддържа чрез процесуалния представител на въззивника. Въззиваемата страна не излага допълнително становище и нейн представител не се явява в с.з. пред въззивната инстанция.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, от надлежно назначен от съда процесуален представител по реда на ЗПП, същата е редовна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

            Предявеният на 01.03.18г. пред първоинстанционния съд иск /първоначално исковата молба е подадена пред Адм.С-Варна, след което делото е изпратено по подсъдност на ВОС/, уточнен с допълнителни молби от 02.04.18г. и от 27.04.18г., е с правно основание чл. 49 от ЗЗД – за осъждането на Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 700 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, причинени му от Прокуратурата на Република България чрез издадените постановления съответно от РП-Варна на 27.04.2015г. по преписка 818/2015г. с отказ да се образува досъдебно производство по жалбите на ищеца за извършени от Г.П.Т., В.П.С., А.Ж.Т. и Т.Д. престъпления; от ОП-Варна от 22.07.2015г. по преписка 2089/2015г., с което е било потвърдено постановлението на ВРП; от  Апелативна прокуратура-Варна от 13.08.2015г. по преписка 963/2015г., с което е било потвърдено постановлението на ВОП и от ВКП от 18.03.2017г, с което пък е било потвърдено потвърдено постановлението на ВАпП. В молбата си от 02.04.18г. ищецът е посочил, че с отказа да се образува наказателно преследване на посочените лица, извършили престъпления против него и против държавата, е било нарушено човешкото му право за справедливост. В молбата си от 27.04.18г. ищецът е посочил, че подадените до органите на Прокуратурата жалби са били против престъпниците Г.П.Т., който е извършил на 19.01.2005г. нападение над самия ищец в качеството му на държавен служител, против В.П.С. и А.Ж.Т., които уговорени от Г.П.Т. да лъжесвидетелстват против ищеца, за да прикрият престъпните действия на Г. Т., и против Т.Д., който се заканил на ищеца с разстрел. Отказа на органите на прокуратурата да се образува наказателно производство против посочените лица, се счита от ищеца за неправомерен. От този отказ ищецът твърди, че е претърпял посочените неимуществени вреди, тъй като е бил лишен от възможността да получи справедливост за престъпниците и с това му е било попречено да докаже и своята невинност.

Поради липсата на твърдения от страна на ищеца относно факти и обстоятелства, които да попадат в хипотезите на чл. 2 или в тази на чл.2б от ЗОДОВ, то няма пречка да се търси отговорност на Държавата по общия ред /чл. 49 от ЗЗД/ за действия на правозащитните ѝ органи в случаите, когато се твърди, че са претърпени вреди от техни действия, непопадащи в хипотезите на специалния закон - ЗОДОВ, но осъществяващи елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. И това следва от нормата на чл. 7 от Конституцията на Република България, че Държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица /в този смисъл виж и Определение № 112/11.03.19г., постановено по ч.гр.д. № 835/19г. на ВКС, ІV г.о./.

След като е бил разгледан иска на посоченото правно основание, обжалваното решение е допустимо.

            Ответната страна с отговора на исковата молба е оспорила предявения иск, изтъквайки, че в случая липсват елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, респ. на отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД. Посочено е, че в случая липсва противоправно извършено действие или бездействие от длъжностно лице или държавен орган, както и доказване наличието на претърпени от ищеца вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправни действия или бездействия на държавните органи.

            Относно установеното от фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства:

Видно от материалите, приложени в прокурорска преписка № 818/15г. на РП-Варна, които са приобщени към доказателствения материал по делото, че с Присъда № 153/11.01.2007г., постановена по НОХД 153/2006г. по описа на Варненски Военен Съд, ищецът В.Н.Н., като бивш старши-сержант от МВР е признат за виновен в това, че на 19.01.2005г. в с. Кичево се заканил на Г.П.Т. с престъпление против неговата личност – убийство, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на пробация. С решение № 31/27.03.2007г., постановено по НОХД № 28/2007г. по описа на Военно-Апелативен съд на РБ, присъдата е изменена, като вместо наказанието пробация на подсъдимия е наложено наказание 6 мес. лишваване от свобода, както и е постановено да изтърпи отделно отложеното наказание 3 години лишаване от свобода, наложено му със споразумение по НОХД 56/2011г. на Варненски военен съд. С решение № 598/26.06.2007г., постановено по н.дело № 296/2007г. по описа на ВКС, ІІ н.о., е оставено в сила въззивното решение. В мотивите към присъдата и в цитираните решения съдебните състави са отхвърлили поддържаната от подсъдимия Н. защитна теза, че  Г.П.Т. е проявил агресивно поведение, скъсал е униформата му и му е нанесъл удар с крак в слабините.

            Видно от отразеното в издадената на 24.03.15г. от РС-Варна справка за съдимост на ищеца, че наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 18.07.2010г., съгласно удостовереното в служебна бележка от Затвора-Ловеч.

С няколко жалби, подадени от ищеца В.Н.Н. на 15.01.15г. и на 16.01.15г., същият е сезирал съответно:

- Дирекция „Инспекторат“ при МВР /жалба вх. № 489702-86/15.01.15г./ и Държавна агенция „Национална сигурност“ /жалба вх. № Ж-42/15.01.15г./ - за извършени престъпления от ст. л-т К.В.К., к-н Т.А.Д. и гл. с-т А.Д. от РПУ „Аксаково“, във връзка с инцидента на 19.01.05г., състоящи се в склоняване на лица за лъжесвидетелстване, за прикриване на закана за убийство, за набеждаване в престъпление;

- РП-Варна /жалба вх. № 818/16.01.15г., допълнена с жалба от 28.01.15г./ - за извършени на 19.01.05г. престъпления от Г.П.Т. /нападение срещу ищеца в качеството му на длъжностно лице от МВР, лъжествидетелстване и набеждаване в престъпление/.

Жалбите, подадени до ДАНС и Инспектората на МВР са били изпратени на ОД на МВР-Варна за извършване на съответната проверка. Събраните материали от извършената от ОД на МВР проверка са изпратени на ВРП, където е образувана преписка № 5116/15г.

По подадената в РП-Варна жалба вх. № 818/15г. с постановление от 20.01.15г. на прокурор при ВРП е възложено на РУП-Аксаково извършването на проверка. С постановление от 18.03.15г. е възложено извършването на допълнителна проверка.

С постановление от 27.04.15г., постановено по преписка 5116/15г. на ВРП, прокурорът от РП-Варна е обединил материалите по тази преписка, присъединявайки я към преписка 818/15г. на ВРП.

След събиране на съответните документи и матерали /за осъдителната присъда против ищеца по НОХД № 153/06г. на ВВОС и съдебните актове по инстанционния ѝ контрол, за съдебното му минало, за предходно подадена жалба през 2014г., свързана с престъпление по чл. 290 от НК отново във връзка с инцидента от 19.01.05г./, снемане на допълнителни сведения от ищеца, както и от лицата Г.П.Т., И.С.Д., В.П.С., А.Ж.Т., с постановление на ВРП от 27.04.2015г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство по преписка № 818/2015г. по описа на ВРП. С постановление от 22.07.2015г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна е потвърдено постановление на РП-Варна от 27.04.2015г. по преписка № 818/2015г. за отказ да се образува досъдебно производство като правилно и законосъобразно. С постановление от 13.08.2015г. на прокурор при Апелативна прокуратура-Варна е потвърдено постановление от 22.07.2015г. на ОП- Варна по преписка вх. № 2089/2015г. и постановление от 27.04.2015г. на РП-Варна по преписка вх. № 818/2015г. С постановление от 18.03.2016г. по преписка вх. № 672/16г. на ВКП на прокурор във ВКП, е потвърдено постановление от 13.08.2015г. на АП-Варна. С писмо от 01.09.2017г. на зам. на Главния прокурор при ВКП ищецът е уведомен, че цитираните по-горе постановления на ВРП, ВОП и ВАпП са правилни, обосновани и законосъобразни и няма основание за тяхната отмяна или изменение. 

Съобразно нормите на гл. VІ от Конституцията на РБ, прокуратурата е част от независимата съдебна власт. Определената от основния закон функция на прокуратурата е да следи за спазване на законността, като в тази връзка са регламентирани и изключителните ѝ правомощия: ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване; привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела /чл. 127/. Структурата, организацията и взаимодействието в рамките на самата прокуратура са уредени с нормите от гл. VІ от ЗСВ. Съобразно нормата на чл 143, ал. 1 от ЗСВ всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. Съгласно регламентираните с НПК функции на прокурора в наказателното производство, същият притежава изключителната компетентност да прецени дали да се образува досъдебно производство, срещу кое лице и за какво престъпление, тъй като само на на този държавен орган са възложени правомощията да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер /и това е в унисон както с принципа за разделение на властите, така и с функциите, които са натоварени да извършват отделните органи в съдебната власт/.

            Извън общия случай и само по изключение – при наличието на някоя от изрично предвидените в нормата на чл. 124, ал. 5 от ГПК предпоставки, е допустимо гражданския съд по реда на исковото производство, да установи престъпно обстоятелство.

            При това положение следва да се приеме, че постановения от органите на прокуратурата отказ да се образува наказателно производство срещу посочените от ищеца лица за извършени от тях престъпления от общ характер, който не е бил отменен по съответния ред, е съобразен със закона и поради това не е противоправен като действие. Наличието на престъпни обстоятелства не може да бъде установено и от гражданския съд, за да бъде опроверган горния извод. При това положение не може да бъде ангажирана отговорността на Държавата за вреди от неправомеен отказ на  органите на прокуратурата да образуват наказателно производство по жалбите на ищеца, образувани в преписка 818/15г. на ВРП.

Отделно от това и поради неизпълнение на своевременно и изчерпателно дадените от първоинстанционния съд указания относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на претърпените вреди, ищецът не е ангажирал и доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания именно от отказа на органите на прокуратурата да образуват наказателно производство против посочените от ищеца лица.

Предявеният иск е неоснователен и поради идентичността на формирания от първоинстанционния съд извод, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

            Във връзка с отправеното от въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на същата следва да се присъди сумата от 100 лв.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1818/02.11.18г., постановено по гр.д. № 544/18г. на ОС-Варна.

            ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 100 /сто/ лв., на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: