ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

33

 

Гр.Варна, 20.01.2017  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 20.01.2017 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                            Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова, в.ч.гр.д. № 16 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на М.Я.Х. – Й. против определение № 2697/07.11.2016 г., поправено с определение № 3123 от 27.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1285/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която съдът е отменил определението си по чл. 83, ал.2 ГПК с № 2039/18.08.2016 г. за освобождаване на жалбоподателката – ищец по същото дело от внасяне на такси и разноски по производството и е оставил без уважение искането й.

Жалбоподателката е настоявала за отмяна на обжалваното определение, като е навела съображения за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Ответникът С.К.Д. е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и по съображения за правилността на обжалваното определение е настоявала за неговото потвърждаване.

Съдът, предвид събраните доказателства, наведените в жалбата оплаквания и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото. В случая, с обжалваното определение се отказва освобождаването на ищеца от внасяне на държавни такси и разноски по производството, поради което като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателката е ищец по гр.д. № 1285/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, образувано по предявените от нея срещу ЧСИ С.К. –Д. искове за заплащане на обезщетения за причинени й имуществени вреди в размер на 211 лв. (от които разходи за санаториално лечение в размер на 129 лв. и направени удръжки от трудовото й възнаграждение в размер на сумите от 46 лв. и 36 лв.) и за неимуществени вреди в размер на 99 791 лв. – „влошаване на здравословното й състояние, вследствие на стреса, довел до неврологично заболяване“, „обостряне на ревматологично заболяване“ и „общо неразположение на цялото й семейство“, причинени й вследствие процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частния съдебен изпълнител, изразяващо се в действия по  запориране на трудовото й възнаграждение и удръжки от него в размер на 46 лв. и 36 лв.

По молба на ищцата и след като е преценил, че са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК т.е., че няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по производството (изчислени от ВОС на сумата от 4 000 лв.), с определение № 6701 от 05.08.2016 г. съдът е освободил М.Х. –Й. от внасянето им. След произнасянето на съда, ответникът е подал молба, с която е настоявал, че ищцата има възможност да заплати таксите по производството, като в тази връзка е представил и доказателства.

С обжалваното определение от 07.11.2016 г., поправено с определение от 27.12.2016 г., след като е съобразил и обсъдил депозираните от ответника нови доказателства и е събрал служебно информация за имущественото състояние на ищцата и съпруга й, съдът е направил извода, че ищцата има възможност да заплати таксите по производството и на осн. чл. 253 ГПК, след като е отменил предходното си определение, с което е освободил същата от заплащането им, е оставил без уважение молбата й по чл. 83, ал.2 ГПК.

Окръжният съд е процедирал правилно и определението му следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Ищцата е в млада и трудоспособна възраст /на 42 г./, работи по трудово правоотношение и за месеците, близки до периода на подаване на исковата молба (04.07.2016 г.) - май, юни, юли и август 2016 г. тя е реализирала брутно трудово възнаграждение съответно 681,63 лв., 546,26 лв., 1096,57 лв., 868,30 лв., а след приспадане на удръжките за здравно и социално осигуряване и такива за данък (в максимален размер от 220,65 лв. за месец юли), размерът на нетното й възнаграждение е в рамките на сумите от 549,98 лв. за месец май – до 872,92 лв. за месец юли. Сумите по фишовете за заплати (приложени към въззивната жалба), посочени за получаване в брой, са в по-ниски размери (съответно за същите месеци от 273,57 лв., 207,66 лв., 415,17 лв. и 298,87 лв.),  защото ищцата е плащала членски внос ВСК от 100 лв. месечно, членски внос  АДС Транспорт, удържани са й суми за задължения по изпълнителни дела и е приспадана сума за получени ваучери за храна. Според декларираните от нея данни, съпругът й Е. П. Й. получава заплата от 207 лв., а по приложеното с жалбата удостоверение изх.№ 55 от 14.11.2016 г. – брутно трудово възнаграждение от 263,12 лв. Няма данни, като е отречено и в приложената декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК, семейството да получава други доходи. Въпреки, че е съдружник в „Шах“ ООД и участва в ДЗЗД „Валя-Васи“ (според справката от Службата по вписванията), няма доказателства за получавани доходи от тази дейност, а дружественият й дял в търговското дружество е запориран. Ищцата страда от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и има ставно заболяване „синдром на Райтер –Лерой“. Оосвидетелствана е от ТЕЛК за общи болести с 28 % т.н.р. с ограничение за тежък физически труд, студ и влага, но по делото няма данни за наложителни разходи за поддържащо ежемесечно лечение. Жената е декларирала, че има задължение за издръжка към непълнолетни деца.

Въпреки, че М.Х. –Й. не е декларирала, от служебно събраните от съда (справка за декларирани данни по чл. 54 от ЗМДТ и справка от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, сектор „Пътна полиция“) се установява, че тя притежава три моторни превозни средства – лек автомобил „Опел Вектра“, лек автомобил „Опел Кадет“ и товарен автомобил „Мерцедес С 430“, които не са запорирани и са потенциален източник на доход. Жената притежава в съсобственост, включително и със съпруга си, апартамент № 46, находящ се в гр. Варна, ул. „Секвоя“ № 11, вх. Е, ет. 1, идентификатор № 10135.3513.257.3.4,  целия с площ от 154.15 кв.м., в който семейството живее, а освен това е и възбранен, поради което не може да послужи като източник на средства. Освен идеална част от възбраненото жилище в гр.Варна, съпругът на ищцата притежава в гр.Варна и поземлен имот със стопански постройки, находящ се на ул. „Ангеларий“ № 5, който също е възбранен и не може да послужи като източник на доход. Поземленият имот, представляващ ид.част от парцел 132, масив 023, с площ от 7 625 кв.м., находящ се в с. Оброчище, община Балчик, местността „Ачмите не е възбранен и доколкото по делото няма данни да съществуват пречки да бъде осребрен или от него да се реализира друг доход, съставлява източник на средства.

Държавната такса по делото е съответно 50 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди от 211 лв. и 3 991,64 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от ищцата в размер на  99 791 лв. Т.е. по първия иск държавната такса е в минимален размер, а по втория иск – таксата е в процентно отношение (4%) от цената на иска, определена от претендираната от ищцата сума за обезщетение за неимуществени вреди.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, които иначе биха били възпрепятствани да защитят правата си в съда, а настоящият казус не е такъв. Молителката е човек в млада и трудоспособна възраст, работи и реализира посочения по-горе доход, както и притежава собственост върху три автомобила, които също са потенциален източник на средства. Съпругът й също е в млада и трудоспособна възраст, реализира средства, макар и в минимален размер, но притежава собственост върху недвижим имот в с. Оброчище, от който семейството също може да реализира средства. Освен това, следва да бъде отбелязано, че размерът на държавната такса по иска за имуществени вреди е в минимален размер от 50 лв. и може да бъде заплатена от ищцата без затруднение, а тази по иска за неимуществени вреди е в зависимост от претендираната сума като обезщетение. В последния случай, законодателят е предоставил възможност за ищеца да предяви иска си като частичен, което предполага и размер на държавната такса, съобразена с възможностите му за плащане. При обратно разбиране и с оглед характера на иска за обезщетение за неимуществени вреди, ищците по тези искове биха предявявали претенции в необосновано големи размери и в този случай биха били освобождавани от заплащането на таксите по делото, чийто процентен размер, съпоставен единствено с възможността за плащането им към момента, би бил непосилен за тях.

Изложеното по-горе сочи, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 от ГПК за уважаване молбата на основание липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите за разглеждане на исковете държавна такса и разноски, поради което и правилно окръжният съд, след отмяна на предходното си определение за освобождаване на молителката от заплащането им, е отхвърлил молбата й по чл. 83, ал.2 ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2697/07.11.2016 г., поправено с определение № 3123 от 27.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1285/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която съдът е отменил определението си по чл. 83, ал.2 ГПК с № 2039/18.08.2016 г. за освобождаване на М.Я.Х. – Й. – ищец по същото дело от внасяне на такси и разноски по производството и е оставил без уважение молбата й по чл.83, ал.2 ГПК.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: