Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

19

20.02.2018 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

       Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на тридесет и първи явуари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                    Мария Маринова

Секретар: В. Т.

Прокурор: Анна Помакова

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 16 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 16/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор при окръжна прокуратура Варна, против решение 1738/ 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1371/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.А.Я. сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени й неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 227 по опис на ВОС за 2014 г., влязла в законна сила на 27.04.2017 г. по обвинение в извършване на  престъпления по на чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане в законна сила на оправдателната присъда 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му изцяло и отхвърляне на иска, евентуално за намаляване размера на обезщетението. Сочила е, че окръжният съд неправилно допуснал до разпит двама свидетели на ищцата без уточняване на обстоятелствата за които те ще свидетелстват, а показанията им, дадени за установяване на едни и същи факти, взел предвид при определяне размера на обезщетението. Окръжният съд направил и погрешни фактически констатации за продължителността на срока на наложената мярка за неотклонение, а в противоречие със събраните доказателства и при липса на такива приел за доказани неимуществени вреди от отказа ищцата да бъде назначена на работа, от разрив в семейните й отношения, от засягане на честта и достойнството й, като присъдил и обезщетение за неимуществени вреди, които не стоят в причинна връзка с действията на прокуратурата - от  разгласяване на наказателното производство от трети лица, от действията на органите в институцията, в която е работила и от отстраняването й от работа. Размерът на обезщетението бил завишен и определен и в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвид невисокия интензитет на негативните преживявания на ищцата, разумния срок на наказателното производство с оглед сложността на наказателното дело и липсата на повлияване върху здравословното й състояние. 

Въззиваемата Д.А.Я., чрез адв. Н.Т., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по изложени съображения за правилността на решението на окръжния съд е молила за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокуратурата, чрез прокурор Анна Помакова е поддържала въззивната жалба, а въззиваемата -лично и чрез адв. Т. – отговора на жалбата, като е претендирала за присъждане на разноските и в срок е представила писмени бележки.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност и служебно във връзка с приложението на императивните материалноправни норми, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Д. А. Я. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени й неимуществени вреди, в резултат от неоснователното повдигане и поддържане на обвинения за престъпления по чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК - особено тежък случай на престъпление по служба по досъдебно производство № 406/2009 г. по описа на ОД МВР Варна и внасяне в съд и поддържане на второто обвинение по НОХД 425/2013 г. и НОХД 227/2014 г. по описа на ВОС, последното поддържано на три инстанции от ответника и по което ищцата е призната за невиновна с влязла в законна сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата считано от влизне в законна сила на оправдателната присъда 23.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата е навела твърдения, че от 04.08.2011 г. до 27.04.2017 г. срещу нея е водено наказателно производство за тежки престъпления, извършени в кръга на професионалната й сфера (работела като „главен инспектор по приходите“  в отдел „Контрол“, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" към ТД на НАП Варна) по чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, първото от които е отпаднало в досъдебната фаза, а второто - поддържано в съдебно производство по две наказателни дела - НОХД425/2013 г. и НОХД 227/2014 г. по описа на ВОС, продължило на три съдебни инстанции и приключило с оправдателна присъда. Изпитвала негативни преживявания с много голям интензитет - стрес, безпокойство, несигурност, тревожност през цялата продължителност на делото, включително и от предявяването на граждански иск за огромна сума; не можела да се храни, да спи, да мисли, имала мъчителни преживявания и панически атаки; отстранена била от длъжност и загубила работата си, която харесвала и се чувствала полезна и която й осигурявала средства за живот; засегнати били честта и достойнството й, репутацията на човек и специалист, с което се гордеела; прекъсната била  кариерата й и възможността за професионално израстване, отпаднал статута й, спаднало самочувствието й, загубила професионалните си навици и умения, изпитвала съмнения и несигурност в знанията си; уронен бил престижът й и доброто име сред колеги, приятели и познати; заради опасността да не бъдат „злепоставени“, колегите й се отдръпнали от нея и била поставена в изолация; лишена била от възможността да работи професията си и била ограничена в търсенето на друга работа, а на новата си работа като обучаващ се счетоводител, не се чувствала на място, била начинаеща и несигурна; пряко били засегнати честта и достойнството й от негативните публикации в пресата и интернет пространството, включително и от огласяването на делото във ВКС като такова с обществен интерес и наблюдаването му от ЕК като дело, свързано с корупционно престъпление; разбито било семейството й - съпругът й не издържал на негативната промяна в личния им живот и я напуснал; изживяла допълнително чувство на обида и предателство, заради изоставянето й и публичното дистанциране на институцията, в която работи и отказа за съдействие при защитата й.

Прокуратурата е оспорила иска по размер, като е молила за отхвърлянето му.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Ищцата е бивш дългогодишен служител в структурите на данъчната администрация, като първоначално е работила като данъчен инспектор в Териториална данъчна дирекция Варна, а от 01.01.2006 г. в ТД на НАП. Към август 2011 г., след спечелен конкурс е изпълнявала длъжността главен инспектор по приходите в отдел „Контрол“, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към ТД на НАП Варна.  На 04.08.2011 г. тя е привлечена като обвиняем по досъдебно производство № 406/2009 г. на ОД на МВР Варна за две престъпления - по чл. 256, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това че на 15.02.2017 г. в гр.Варна, в качеството на служител на ТД на НАП Варна, чрез използване на документи с невярно съдържание – СД по ЗДДС с № 0300-0877730 от 09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007 г., дала възможност на Я. Н. Я. в качеството му на представляващ „Еврокомерс 01“ ЕООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 186 712,04 лева, като издала заедно с друг данъчен служител Акт за прихващане и възстановяване на ДДС  № 2655 от 15.02.2007 г., с който на дружеството е бил възстановен ДДС в посочения размер и за престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това, че на 15.02.2007 г. в гр.Варна, в съучастие с друг данъчен служител като съизвършител, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – „Старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, не изпълнила служебните си задължения по извършена проверка на дружеството „Еврокомерс 01“ ЕООД, във връзка с издаден АПВ /акт за прихващане и възстановяване на ДДС /  2655 от 15.02.2007 г., като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай. В същия ден й е взета марка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв.

Заради образуваното наказателно производство, със заповед № 296/25.08.2011 г. на осн. чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител, тя е временно отстранена от длъжност, считано от връчването на заповедта 26.08.2011 г. до произнасянето на компетентните органи.

В хода на досъдебното производство е отпаднало първото обвинение по чл. 256, ал.2, вр. ал.1 от НК и с ново постановление от 07.03.2012 г. Д.Я. е привлечена като обвиняем само за престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Отново е взета същата мярка за неотклонение – парична гаранция от 1000 лв. Разследването е предявено на 10.10.2012 г.

Обвинителният акт срещу ищцата и срещу още осем лица, от които и други данъчни служители, е внесен в съда на 02.04.2013 г. и по него е образувано НДОХ № 425/2013 г. по описа на ВОС, като делото е насрочено в открито съдебно заседание на 24-26.2013 г. Призована е и държавата с оглед правото да предяви граждански иск за щетите. По делото е депозирана молба от министъра на финансите с претенция за солидарно осъждане на подсъдимите, включително и ищцата, за сумата от 1 758 95,86 лева. С определение от 24.06.2013 г., окръжният съд е прекратил производството и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Поради изтичане на максималния срок, с постановление от 18.10.2013 г. прокуратурата е отменила взетата мярка за неотклонение парична гаранция, действала в периода от 04.08.2011 г. до 18.10.2013 г.

На 31.10.2013 г. ищцата отново е била привлечена като обвиняем за престъплението по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като същото е било прецизирано с посочване на конкретните нарушения на служебни задължения по ДОПК, ЗДДС и  длъжностната характеристика. На 24.02.2014 г. е внесен в съда и обвинителния акт, по който е образувано НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС. По делото е предявен и граждански иск на държавата за солидарното осъждане на подсъдимите за сумата от 1 758 956,86 лева, като в проведеното на 19.05.2014 г. открито съдебно заседание той не е бил приет за съвместно разглеждане от съда. Пред окръжния съд са проведени 16 открити съдебни заседания, в които ищцата се е явявала лично и са извършвани различни процесуални действия. В хода на наказателното производство Д.Я. е била отстранена от длъжност (на 26.08.2011 г.), не е получавала трудово възнаграждение и не е имала право да работи, доколкото служебното й правоотношение не е било прекратено. Затова, по нейна молба и на основание взаимно съгласие, служебното й правоотношение е прекратено считано от 26.10.2015 г. След тази дата, тя е започнала работа и към момента работи като счетоводител в МУ -Варна. Производството пред окръжния съд е приключило с оправдателна присъда за ищцата на 17.03.2016 г. По протест на прокуратурата, делото е пренесено пред въззивната инстанция, където е образувано НОХД № 354/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, приключило с потвърждаващо оправдателната присъда решение № 263/07.12.2016 г. По протест на прокуратурата, пред ВКС е образувано КНОХД № 198/2017 г., което е приключило с решение № 102/27.04.2017 г. за оставяне на оправдателната присъда на ищцата в сила. Т.е. наказателното дело срещу Д.Я. е продължило от повдигане на обвинението на 04.08.2011 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 27.04.2017 г. (около пет години и девет месеца).

В хода на наказателното дело, в информационни сайтове в интернет пространството са публикувани статии от 19.10.2015 г. със заглавие „Бизнесменът Б. М. бе убит, но измамните му схеми още се търкалят в съда“, където е посочено, че данъчни служители, включително и ищцата (с посочените й три имена), са прикривали източването на ДДС и са причинили щета от 1 758 956,86 лв. и статия от 29.01.2016 г. със заглавие „Дедесарите на разстреляния М. навлизат в земеделието за европари“, където е посочено, че приключва мегапроцес за ДДС измами срещу Я. Я. от Варна и уволнени данъчни служители, както и че Я. Я. е ощетил бюджета с помощта на данъчните служители, измежду които е и ищцата с посочените й три имена. Делото във ВКС е наблюдавано като такова с обществен интерес, като в публикувания списък на насрочените дела фигурират имената на ищцата като подсъдима.

Негативните преживявания на Д.Я. от водения срещу нея в продължение близо пет години и девет месеца наказателен процес, са доказани по делото с показанията на разпитаните по делото две свидетелки М. И. Н. и Н. С. Р., също данъчни служителки, бивши нейни  колежки, изнесли данни за добити преки и непосредствени впечатления от контактите им през релевантния за делото период. Свидетелката Н., която познава ищцата от 1996 г. и е работила в една стая с нея до отстраняването й през август 2011 г., сочи че последната длъжност Д.Я. е заела след конкурс. През август 2011 г. свидетелката присъствала на събрание в дирекцията, където ръководството на НАП публично се дистанцирало от привлечените като обвиняеми данъчни служители, държало се с тях осъдително и им отказало помощ, като в същия ден били връчени и заповедите за отстраняването им от длъжност. Когато получила заповедта си Д.Я. била като попарена, в ступор, в шок, парализирана от безсилие, страх и почуда как при съвестно изпълнение на задълженията си се е оказала в ситуация на участник в престъпна група. Ситуацията била тягостна. Жената изпитвала тревога и стрес как ще каже на родителите си и ще обясни на децата си, че не е престъпник. Подкрепата на колегите й постепенно се топяла, защото всеки от тях се страхувал за работното си място, за репутацията си, разграничавал се от нея, за да не се компрометира. Д.Я. изпитвала огромен стрес и от невъзможността да се снабди с нужните й за организиране на защитата книжа от архива, предвид отстраняването й от длъжност и отнемане на достъпа й до работното място, както и от изолацията от колегите й. Тя изпаднала в пълна безизходица, без доходи, без осигуровки, без възможност за кариерно развитие, била недоброжелателно приета от колегите си, изключително смачкана и потисната, чувствала се унизена и набедена, като постепенно започнала и сама да се отдръпва и затваря. Останала „във въздуха“ без препитание и без възможности, включително и без такива за поддържане на професионалните си знания, умения и квалификация. Била напълно лишена от шансове за нова работа в професионалната й сфера, поради привличането й под отговорност именно за престъпление в тази сфера. Допълнително психическо натоварване дошло и от публикациите в информационни издания и сайтове, които колегите й следяли и обсъждали, а хората приемали за верни, защото не познавали фактите, а се доверявали на прочетеното и чутото в публичното пространство.

Свидетелката Н. С. Р. познава ищцата от службата им, като до 2011 г. двете са работили в Дирекция „Средни осигурители и данъкоплатци“. Свидетелката е била обвиняема и подсъдима в същото наказателно производство, като след оправдаването й през 2017 г. отново е възстановена на работа. Свидетелката е посочила, че преди отстраняването на ищцата от длъжност и началото на наказателното производство срещу нея, тя била много общителен и контактен човек, а след това  се затворила в себе си, изолирала се, общувала много ограничено предимно с близките си. Общата участ и обвинението ги сближили в годините на наказателното производство и свидетелката е пряк очевидец на негативната промяна и преживявания на ищцата. Знае, че Д.Я. престанала да се храни, отслабнала с 20 килограма, не спяла по цяла нощ и мислела как се е стигнало до това, дори  не намерила сили да каже на родителите си, че е обвиняема, изпитвала чувство за вина. Явявала се на всяко от съдебните заседания по делата, общо около 20, като след всяко от тях се сривала  психически, имала нервни кризи и лутания. Обвинението се отразило негативно и на семейните й отношения, защото тя била обсебена от това дело, непрекъснато говорела и мислила за него, то станало живота й, поради което съпругът й не издържал на промяната и я напуснал през 2015 г. Д.Я. преживяла тежко и публикациите в интернет, в средствата за масова информация с внушения за доказаност на вината й, сринала се емоционално и психически. Тежко преживяла и двукратното  предявяване на гражданския иск от държавата за огромна сума и изпитвала огорчение и обида, защото „работила за държавата от сърце и душа“. Преди приключване на делото, нуждата от средства за съществуване принудили Д.Я. да подаде молбата си за напускане и така служебното й правоотношение било прекратено преди оправдаването й. Затова и не била възстановена на работа. Показанията на двете свидетелки са дадени от незаинтересувани лица с преки и непосредствени впечатления за релевантните за делото факти,  взаимноподкрепящи са и допълващи се и кореспондират с останалите  доказателства по делото, поради което се кредитират изцяло от съда. С изслушването на двете свидетелки, поискани и допуснати в полза на ищцовата страна, окръжният съд не е допуснал соченото от въззивника процесуално нарушение, поради което и оплакванията му в тази насока са неоснователни.

Вреди – обида и огорчение, вследствие на неоказано съдействие за защита, публичното укоряването и изоставянето й от институцията, в която е работила, не са преки и непосредствени от незаконното обвинение, като същите не подлежат на обезщетяване. Преки, обаче са вредите от разрива в семейството й, като тези вреди са и доказани от показанията на свидетелката Р.. Същите са житейски обосновани с оглед промяната в емоционалното състояние на ищцата, обсебването й от хода на делото, притесненията  и стреса й, чувството на непълноценност, продължителния период на обвинението и несигурността от изхода на делото и безперспективността за емоционално пълноценен живот. Вреди от публикациите в пресата също са доказани като тези публикации са следствие на воденото срещу ищцата незаконно обвинение  като без значение е, че прокуратурата не е техен автор.

Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищцата наказателно производство, по което същата е била оправдана. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищцата  вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В случая, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:

Повдигнатите на ищцата две незаконни обвинения са за тежки умишлени престъпления. Първото, по чл. чл. 256, ал.2, вр. ал.1 от НК, макар и поддържано само в досъдебното производство и за период от около 7 месеца (от 04.08.2011 г. до 07.03.2012 г.) е с голяма тежест, заради предвиденото наказание лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК за заемане на определена длъжност и упражняване на професия. Второто обвинение, това по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 НК, е за престъпление по служба, представляващо особен тежък случай, за което също е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК, като то е подържано в много продължителен период от около пет години и девет месеца, пред три съдебни инстанции и обосновава много голям интензитет на моралните вреди. Освен това, много по-голям интензитет на вредите обосновава и обстоятелството, че незаконното обвинение на ищцата е за умишлени престъпления в област, която е професионалната й реализация, а именно работата й като главен инспектор по приходите в отдел „Контрол“, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към ТД на НАП Варна и е във връзка с  нарушения на задълженията й при извършване на проверка на данъчнозадължено лице и възстановяване на ДДС. Преди повдигане на обвинението ищцата, която е неосъждан човек, с високи морални качества, се е ползвала с доверие и авторитет в обществото и сред колегите си, с високо образование и доказани професионални качества тя е била с изградена кариера в системата на данъчната администрация и е заемала длъжност след спечелен конкурс. Към датата на повдигане на обвиненията тя е била на 45 години, в зряла, активна възраст, общителна и контактна, удовлетворена от успешната си професионална реализация, с установено добро социално положение, с реални възможности за надграждане и развитие, със здраво семейство. След повдигане на незаконното обвинение, животът й изцяло се променил, като тя преживяла и продължила да изживява в хода на цялото наказателно производство шок, стрес, страх, безсилие, тревожност, престанала да се храни, драстично отслабнала, не спяла нощем, изпитвала срам да каже на родителите си и да обясни на децата си, била изолирана от колегите си, усещала негативното им отношение, загубила авторитет, затворила се в себе си, социалният й живот бил силно ограничен. Преки вреди от незаконното обвинение са и всички тревоги, стрес и притеснения, преживявани при трикратното й привличане като обвиняем с измененията на обвинението, при прекратяване на първото съдебно производство и връщане на прокурора (по нохд № 425/2013 г. ВОС) и при провеждане на множество съдебни заседания ( общо 16) по второто дело (нохд № 227/2014 г. по описа на ВОС) и стреса от личното участие по тях, както и негативните преживявания от неизвестността при поддържането на незаконното обвинение след оправдателната присъда на окръжния съд (№ 38/17.03.2016 г.) пред още две инстанции (нохд №354/2016 г. на ВнАС и кнохд № 198/2017 г. на ВКС), продължило до 27.04.2017 г. Наред с търсената наказателна отговорност ищцата е преживяла и стрес от вероятността да отговоря имуществено и то в огромен размер за деянието, в което е била обвинена. Наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ е най-леката и е действала за двегодишен срок, поради което и не е ограничила в значителна степен правата на ищцата, освен в имущественото й състояние за този период. С незаконното обвинение първо в две, а след това  -в едно престъпление, но такива тясно свързани с професионалната област на ищцата са накърнени в много голяма степен нематериални ценности като честта, достойнството, авторитета и името й на уважавана  личност, професионалист и специалист в данъчното законодателство. Вредите, които ищцата търпи от обвинението са с много по-голям интензитет, защото очакванията и изискванията на обществото към данъчните служители за почтеност и спазване на законите са много по-завишени. Още повече, имайки предвид обществената чувствителност към проблемите свързани с корупцията и борбата срещу нея и поставянето на обвинението срещу ищцата (и другите данъчни служители) във фокуса на обществения интерес и публичното му отразяване и наблюдаване в производството пред ВКС като дело с голям обществен интерес. В тази насока, преки вреди от незаконното обвинение (за второто престъпление) са и негативните преживявания от публикациите в информационните издания от 2015 г. и 2016 г. с насоченост на текстовете към съпричастност на ищцата в качеството й на данъчен служител към крупни схеми за източване на ДДС и подпомагане на популярни личности с лоша  слава. В този смисъл и по-значителни от обичайните са негативните преживявания на ищцата от поставянето й в изолация и отдръпването на колегите й, за да не се злепоставят те и да не бъдат замесени с обвинените в престъпната схема данъчни служители. При определяне на обезщетението за вредите в насока на по-висок размер следва да бъде отчетено също така, че с незаконното обвинение е било  прекъснато и професионалното развитие на ищцата в данъчната администрация, където тя е вложила голям период от живота си с многогодишен труд и усилия за професионално израстване и създаване на авторитет, като в периода от освобождаването й от длъжност на 26.08.2011 г. до прекратяването на служебното й правоотношение по взаимно съгласие на 26.10.2015 г., тя е останала и изобщо без средства от заплата и без право на труд и без всякакви  перспективи за неопределено време. Това прекъсване на професионалната й реализация е безвъзвратно, доколкото е била принудена от липсата на средства и продължителността на производството да напусне службата си и да започне нова работа, представляваща различна професия, където е начинаеща на петдесетгодишна възраст. Незаконното обвинение е попречило на личност с изградени трудови навици и висока квалификация с възможност за кариерно развитие, ползващо се с авторитет, да загуби всички професионални и социални придобивки, които имат нематериален характер, а продължителният срок на досъдебното производство, както и неоснователното поддържане на обвинението е довело до необратимост на този негатив, като обвинението е рефлектирано по много тежък начин върху личното й и професионално достойнство. Също в насока на по-голям размер на обезщетението на вредите, следва да бъде взето предвид отражението на незаконното обвинение върху личния живот на ищцата, разрива в семейството й и отдръпването на партньора й.

Имайки предвид всичко изложено по-горе за характера, вида, интензитета на негативните последици от незаконното обвинение върху личността на ищцата и с оглед конкретните социално -икономически условия и стандарта на живот в страната, съдът намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди търпяни от ищцата, сумата от 32 000 лв.  Предявеният иск е изцяло основателен, като обезщетението се дължи ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присада 27.04.2017 г. до окончателното му изплащане.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на окръжния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 10 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцата и сторените от нея разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 31.01.2018 г., уговорено и платено в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата от 1 490 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 1738/ 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1371/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 да заплати на Д.А.Я. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 490 лв., представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: