Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 77

 

гр.Варна,  22.05.2015 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на тринадесети май, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 160/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на И.С.Ц. от гр.Варна срещу решение № 198/9.02.2015 г. по гр.д.№ 884/14 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлен иска, предявен против И.С.С. и С. Г. Г. с правно основание чл.135 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на иска. В подадено писмено становище пълномощникът на страната поддържа въззивната жалба и моли съда - след отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, за присъждане на разноските по делото съобразно приложения списък.

В писмено становище пълномощникът на въззиваемата С.Г. оспорва въззивната жалба.

Въззиваемият И.С.С. не изразява становище.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от И.С.Ц. от гр.Варна срещу И.С.С. и С.Г.Г. с правно основание чл.135 от ЗЗД и цена на иска 25884.20 лева – за обявяване на относителна недействителност на правна сделка – покупко-продажба на недвижим имот с площ от 800 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда и навес с идентификатор 10135.3506.254, находящ се в гр.Варна, местн.”Пчелина”, район „Младост”, предмет на нотариален акт № 45, том ІІІ, рег.№ 3862, дело № 478/9.12.2013 г. на нотариус.В.Петров. Твърденията в исковата молба са, че ищцата притежава качеството на кредитор на първия ответник по договори за паричен заем, сключени на 13, 14 и 15.12.2012 г., като за дължимостта на сумите от общо 15000 евро са издадени три броя изпълнителни листи по реда на заповедното производство. С изповядване на сделката, предмет на описания нотариален акт, страните по нея са целили увреждането й – основание на претенцията по чл.135 от ЗЗД. Твърденията са, че ответницата С.Г. – приобритател по атакуваната сделка е знаела за увреждането: предвид факта, че имотът е закупен на значително занижена цена и обстоятелството, че след покупко-продажбата тя не живее в него и не е декларирала придобиването му.

Оспорвайки предявения иск, ответниците твърдят, че:

1. Ищцата няма качеството на кредитор по отношение на първия ответник поради привидност на трите договори за заем, прикриващи отношения във връзка с неизплатена част от цена на същия имот при придобиването му с нот.акт № 190/2012 г., сключен на 19.12.2012 г. – няколко дни след подписването но договорите за заем; че са образувани искови производства по реда на чл.422 от ГПК за установяване недължимост на задълженията по договорите от 13 и от 15.12.2012 г.;

2. Извършената разпоредителна сделка няма увреждащ ефект;

3. Втората ответница е действала добросъвестно при придобиването на имота.

Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: качеството си на кредитор, наличието на увреждащо действие и знанието на страните по атакуваната сделка за увреждането

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че между ищцата И.Ц., в качеството й на заемодател и първия ответник – И.С. са сключени три договора за заем на парични суми – всеки за по 5000 евро - на 13, 14 и 15.12.2012 година. За същите суми по реда на заповедното производство са издадени три броя изпълнителни листи.

В настоящото производство са наведени твърдения за нищожност на договорите за заем поради тяхната привидност и за наличието на образувани производства по реда на чл.422 от ГПК за недължимост на сумите по два от договорите. Доказателства за установяване на твърдяните факти, включително и за наличието на висящи спорове по чл.422 от ГПК не са представени, поради което настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за недоказаност на оспорваното качеството на ищцата на кредитор.

Приложеният като доказателство по делото нотариален акт № 45, том ІІІ, рег.№ 3862, дело № 478/9.12.2013 г. на нотариус.В.Петров установява, че на 9.12.2013 г. И.С.С. и С.Г.Г. са сключили договор за покупко-продажба на описания в акта недвижим имот с площ от 800 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда и навес с идентификатор 10135.3506.254, находящ се в гр.Варна, местн.”Пчелина”, район „Младост”, за сумата от 9900 лева, която безспорно е под описаната в акта данъчна оценка от 24906.30 лева. Назначената съдебно-техническа експертиза е представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което пазарната стойност на имота е в размер на 43370 лева.

Безспорен е факта, че сделката е изповядана няколко дни преди датата на падежа на договорите за заем – 31.12.2013 г. С оглед липсата на доказателства, че с получената при продажбата сума е била погасена част от задълженията по тях, както и предвид факта, че отчуждителната сделката безспорно намалява имуществото на длъжника, следва извод за нейното увреждащо действие.

Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция ищцата обосновава знанието на страните по сделката за увреждането с факта на извършване продажба на занижена цена, с това, че приобритателката не осъществява фактическа власт върху придобития имот и с неговото недеклариране.

Тези твърдения сами по себе си не установяват твърдения факт. Не са представени доказателства относно факта, че приобритателката по договора за покупко-продажба е знаела за съществуващите между ищцата и първия ответник отношения, свързани с договорите за заем. Осъществяването или не фактическа власт от приобритателя върху придобит имот е факт, ирелевантен за правния спор. Недекларирането на имот пред данъчните или общинските власти би могло да бъде свързано с административно-наказателна отговорност, но не може да мотивира извод относно знание на приобритателя за увреждащо действие.

С оглед на това, правилен е извода на първоинстанционния съд за недоказаност иска. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/9.02.2015 г. по гр.д.№ 884/2014 г. на Окръжен съд-Варна – ІХ състав.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.