О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

204/17.03.2016

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17 03.2016г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова ч.гр.д.№160/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от И.Т.Т., представляван, чрез процесуалния представител адв.А.А., срещу определение №3431/01.10.2015г., постановено по в.гр.д.№2575/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от И.Т.Т. жалба срещу отказ да бъде прекратено изпълнително производство по изп.дело №9091 по описа за 2015г. на ДСИ при ВРС като недопустима и е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата страна Е.К.И. е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№ 2575/15г. по описа на ВОС е образувано по жалба вх.№11007/09.07.2015г., подадена от И.Т.Т.  срещу отказ на ДСИ да се прекрати производството по изп.д. №9091 по описа за 2015г. на ДСИ при ВРС. Жалбоподателят е длъжник по цитираното изпълнително дело, образувано по молба на Е.К.И., за заплащане на сума съставляваща разноски в гражданско съдопроизводство. С молба длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, който ДСИ е оставил без уважение.

Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на ВОС за недопустимост на подадената въззивна жалба. В разпоредбата на чл.435, ал.2 и 3 ГПК са предвидени хипотезите, в които длъжникът разполага с право на жалба. В настоящия случай се обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, поради погасяване на правото на принудително изпълнение поради плащане на задължението и погасяване на същото по давност. Длъжникът не разполага с правото да обжалва този отказ, тъй като в закона не е уредено такова негово потестативно право. Отказът за прекратяване на изпълнителното дело не е от категорията на актовете, за които е предвиден съдебен контрол. 

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба против посоченото действие на ДСИ е недопустима, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекратяване. Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на ВОС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3431/01.10.2015г., постановено по в.гр.д.№2575/15г. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане подадената от И.Т.Т. жалба срещу отказ да бъде прекратено изпълнително производство по изп.дело №9091 по описа за 2015г. на ДСИ при ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: