ОПРЕДЕЛЕНИЕ №201

гр. Варна,     11.04.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 161/18г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.И.Б. *** против определение № 71/13.03.18г. по гр.д. № 29/18г. на ОС-Силистра, в частта му, с която на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по делото. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се, че неоснователно е било прието от първоинстанционния съдия, че ищецът не е отговорил на дадените му указания, тъй като същият според своите възможности се е постарал да ги изпълни. Освен това съдът е можел да предостави и поисканата от ищеца правна помощ, за което е представил и съответните документи. Счита се, че от приложеното към исковата молба писмо изх. № 94КК-0156/19.04.10г. от БНБ, подписано от ответниците по иска, може да се установи вината им за съставянето на официален документ с неистинско съдържание, от което са настъпили вредите, чието обезщетение са претендира по делото. 

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещните страни.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 29/18г. на ОС-Силистра е образувано по исковата молба на К.И.Б. против Н. С. и Б. В. /индивидуализирани само с по две имена и заемана длъжност/ за заплащане на: сумата от 3 340 лв. /така в петитума на исковата молба, а в обстоятелствената ѝ част – 3 340 000 лв./ като обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с лихва от 28.04.14г. до датата на цялостното изплащане на сумата; и сумата от 5 000 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Изложението на фактите и обстоятелствата, на които се основават исковите претенции против ответниците са неясно изложени, но от същите може де се извлекат следните твърдения, относими към предявения петитум: против К.И.Б. е било образувано изп.д. № 2492/01г. на СИС при СРС въз основа на издаден в полза на „ПИБ” АД изпълнителен лист за непогасен остатък по банков кредит. По искане на взискателя по това изпълнително дело, на длъжника е била наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС /отм./ - забрана за пътуване в чужбина, която е продължила от 23.10.01г. до 26.10.06г. /периода е от мотивите на приложеното към исковата молба решение № 317/16.01.18г. по гр.д. № 2800/17г. на ВКС, ІV г.о./. Това е обосновало предявяването на иск от К.Б. против посочената банка за обезщетение на неимуществените вреди от така наложената принудителна административна мярка в размер на 3 340 000 лв., по която искова молба е било образувано гр.д. № 8930/10г. на СГС. Искът е бил отхвърлен и това решение е било потвърдено с решение № 156/13.06.14г. по в.гр.д. № 142/14г. на ВтАпС.

К.Б. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВтАпС по посоченото дело, по което е било образувано гр.д. № 2800/17г. на ВКС, ІV г.о. Молителят е представил пред ВКС документи, за които е твърдял, че са новооткрити и че не е могъл своевременно да се снабди с тях – справка за кредитополучател на БНБ № 114092/07.10.14г., от която се установява, че ЕТ „К. Фрукт – К.Б.” няма просрочия и погасени кредити и няма продадено вземане дължимо от него. Въпреки това обаче ВКС /с изложени от ищеца Б. по недопустим начин внушения и твърдения за извършени престъпления от съдиите от този съд и по посоченото дело/ е оставил без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение.

В исковата молба е релевирано твърдение, че в подписаното от двамата ответници писмо изх. № 94КК-0156/19.04.10г. на БНБ, същите са укрили от ищеца факта, че при БНБ съществува Централен кредитен регистър, откъдето същият е могъл да установи кредитния си статус като ФЛ и като ЕТ, както и че поради това същите са излъгали, че БНБ не може да установи неистинността на платежното нареждане, издадено от „ПИБ” АД, с което се е лъгало, че цената по договор за цесия в размер на 50 000 лв. е платена.Това, наред с писмо изх. № 94КК-0144/13.08.07г. на БНБ, от което ставало ясно, че по искане на „ПИБ” АД БНБ е заплашила ищеца с налагане на глоба, означавало, че отнесено 5 години назад - към 2002г., ищецът не е имал никакви задължения към никого, вкл. и към посочената банка, поради което и не е имало основание да се иска налагането на посочената принудителна административна мярка по посоченото изпълнително дело.   

Първоинстанционният съд с разпореждане № 37/31.01.18г. е оставил исковата молба без движение и е дал указание на ищеца да изложи обстоятелства, на които основава иска си – с какви действия или бездействия, кога и как ответниците са му причинили вредите и в какво се изразяват те, както и да посочи банкова сметка ***те суми.

С молба вх. № 984/13.03.18г. ищецът е изложил отново твърдения за същите обстоятелства, конкретизирайки, че ответниците са излъгали в подписаното от тях писмо изх. № 94КК-0156/19.04.10г. на БНБ, че не може да се установи неистинността на платежното нареждане, издадено от „ПИБ” АД, с което банката е сочила, че цената по договор за цесия в размер на 50 000 лв. е платена. Това изявление на ответниците е било невярно, тъй като такова плащане, ако е имало, е следвало да се впише в Централния кредитен регистър, а ответниците не са указали на ищеца за наличието на такъв регистър, както и за възможността чрез него да се установи чистото му кредитно досие, а оттам и виновното поведение на длъжностните лица при „ПИБ” АД по налагане на принудителната административна мярка, от която ищецът е претърпял вреди /посочени и в исковата молба и в уточняващата молба/. В последната са били отправени искания за предоставяне на правна помощ, както и за освобождаване на ищеца от внасянето на такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства.

С обжалваното определение съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба – същата е с несвързано, нелогично и негодно за продължаване на делото съдържание относно вредоносно поведение на ответниците /конкретизирано по характер и място на извършването/, което да е причинило вреди на ищеца /конкретизирани по вид и характер/. Освен това съдът е уважил молбата на ищеца на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, но не се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че действително исковата молба е била и е останала нередовна и след депозиране на уточняващата молба. Но това не се дължи само на ищеца, а и на непълните указания на съда – относно непосочване на ответниците с пълните им имена, относно противоречието в размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди. Действително ищецът е изложил неясно и непълно своите твърдения относно характера и мястото на извършване на вредоносните деяния на всеки от ответниците, от които да са настъпили вреди, а за последните – не е посочено в какво се изразяват и кога са претърпени.

Същевременно обаче ищецът е отправил в уточняващата си молба искане за предоставяне на правна помощ, по което съдът не се е произнесъл. Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаканосъобразност на постановеното определение – в този см. виж Решение № 257 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б.. Това е така, защото молбата за правна помощ чрез процесуално представителство иницира охранително производство за съдействие по упражняване на процесуалните права на страната. По такава молба съдът дължи произнасяне (чл. 2 ГПК), а то се осъществява в рамките на на основното производство. Молбата за правна помощ е основание за прекъсване и спиране на сроковете за изправяне на нередовности в действията на страната, направила искането (по аналогия чл. 98, ал. 2 ГПК). Ако към нейното подаване съдът не е процедирал при условията на чл. 101, ал. 1 ГПК или при условията на друга правна норма, която провежда общото негово задължение да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, той е длъжен първо да се произнесе с влязъл в сила акт по тази молба – така в Определение № 424 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3721/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. М..

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът се произнесе по искането за правна помощ, с произтичащите от това последици.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение № 71/13.03.18г. по гр.д. № 29/18г. на ОС-Силистра, в частта му, с която на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната подадената от К.И.Б. *** искова молба и е прекратено производството по делото, И ВРЪЩА делото на ОС-Силистра  за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба и заявеното искане за предоставяне на правна помощ.

Определението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: