О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

204

 

гр. Варна, 03.04.2014 година

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - гражданско отделение, в закрито заседание, на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: И. ЛЕЩЕВ

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

сложи на разглеждане докладваното от съдия Ив. Лещев в.ч.гр.д. № 162 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна въззивна жалба на Н.В.Д. от гр. Добрич, в качеството му на трето за изпълнителния процес лице, срещу определение № 124/05.03.2014 г., постановено по в. гр. дело № 147/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него жалба срещу незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител – опис на движими вещи, собственост на жалбоподателя. В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се моли за неговата отмяна и връщането му за произнасяне по същество.

Депозиран е писмен отговор от взискателя „Добрич-строй” ООД гр. Добрич, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството е било образувано пред Добричкия окръжен съд по жалба на Н.В.Д. срещу действията на ЧСИ № 439 Слави Сербезов, изразяващи се в опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника по изпълнителното дело – И.М.Д.. Твърди, че описаните вещи са негова собственост, поради което моли за отмяна на незаконосъобразните действие на съдебния изпълнител.

Видно от приложения по делото Протокол за опис на движимо имущество от 03.02.2014 г. на ЧСИ № 439 по изп. дело № 396/2013 г., длъжникът И.Д. е направила възражения, че мебелите са закупени от бащата на детето й – жалбоподателят.

Към жалбата си до Добричкия окръжен съд жалбоподателят е приложил Приемо-предавателен протокол от 15.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите от 15.08.2013 г. на нотариус Драгостин Байчев, рег. № 535 от НК, с район на действие РС-Добрич, с който той предава на длъжника И.Д., за неопределено време, посочените в протокола мебели и електротехника. Описаните в двата протокола вещи (този от 03.02.2014 г. и от 15.08.2013 г.) съвпадат.

При така установеното, съдът извежда следните правни изводи:

За да извърши атакувания опис, съдебният изпълнител е приел презумпцията на чл. 69 от ЗС, а именно, че предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В случая обаче, представеният с жалбата Приемо-предавателен протокол от 15.08.2013 г., като съставен много преди датата на описа 03.02.2014 г., оборва тази презумпция, с оглед на достоверната си дата, която е датата на нотариалната заверка – 15.08.2013 г., а не фактическата дата на съставяне на самия документ, съгласно чл. 181, ал. 1, пр. 4 от ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая се касае до държател на вещите по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, т. к. И.Д. упражнява фактическа власт върху вещите, които не държи като свои.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Владението, което има предвид разпоредбата не следва да се тълкува тясно, като фактическо държане на вещта, а с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В подкрепа на това тълкуване е и второто изречение на чл. 435, ал. 4 от ГПК, от което е видно, че в производството се изследва чия е собствеността на спорната вещ, като са възможни два варианта: в случай, че вещта е собствена на длъжника при налагане на запора /описа/, жалбата не се уважава, респ. възможно е вещта /въпреки че фактически се държи от длъжника/ да се окаже чужда, в който случай жалбата се уважава. Всичко това следва да се извърши в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, като се разгледа спора по същество, а не по друг ред – чрез иска по чл. 440 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, жалбата се явява допустима, съдът следва да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на окръжния съд за произнасяне по същество.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 124 от 05.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в. гр. дело № 147/2014 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на акт по съществото на спора.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               

       

         2.