РЕШЕНИЕ

 

67

 

Гр.Варна, 11.05.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесет и девети април 2015 г., в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

 

Секретар: В.Т.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 162 по описа на Апелативен съд –Варна за 2015 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 130 от 28.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3389/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд в съответните му части, както следва:

- По въззивна жалба на С.И.С., против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН, предявения от С.И.  С. срещу Г.Й.Г., иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие осъществен от ответника от обективна и субективна страна  състав на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК за това, че на 18.09.2010 г. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци” му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в горна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период над 3 месеца, като деянието  е извършено умишлено, за което ответникът  е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 05.07.2013 г. присъда по НОХД № 4950/2012 г. на ВРС, IV състав, за горницата НАД СУМАТА от 5 000  лв. до 50 000 лв.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част досежно обезщетението за неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като е настоявал за отмяната му в тази част и уважаване на иска до пълния му претендиран размер от 50 000 лв., евентуално за увеличаване размера на присъденото обезщетение. Изложил е съображения за неправилно прилагане от съда на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и занижаване на присъденото обезщетение, както и за необоснованост на извода му за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия.

Въззиваемият Г.Й.Г. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоявал за отхвърлянето й.

- По въззивна жалба на Г.Й.Г. против  решението на окръжния съд в ЧАСТТА, С КОЯТО е осъден да заплати на С.И.С. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие осъществен от ответника от обективна и субективна страна  състав на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК за това, че на 18.09.2010 г. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци” му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в горна трета, обусловило  трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период над 3 месеца, като деянието  е извършено умишлено, за което ответникът е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 05.07.2013 г. присъда по НОХД № 4950/2012 г. на ВРС, IV състав, както и сумата от 6 829,01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на реализирани разходи за лекарствени средства, болнично лечение и пътни разходи, обусловени от увреждане здравето му вследствие описаното деяние и за възстановяването му, като е молил за отмяната му в посочените части и присъждане на по-нисък размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Молил е за заплащане  и на сторените по делото разноски.

Изложил е съображения за необоснованост на решението и завишаване размера на присъдените обезщетения за вреди, поради неправилна преценка на показанията на свидетелите, неотчитане на близката им родствена връзка с ищеца и евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Обезщетенията не били съобразени и с ниските материални възможности на ответника, който нямал средства да ги заплати. Обезщетението за имуществените вреди не следвало да включва разходите на ищеца за по-скъпа раменна става, защото тя била поставена по негово желание, нямало доказателства, че би била по-ефективна от по-евтината, поради което той сам следвало да поеме разликата в цената от 1000 лв.

С.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за отхвърлянето й.

Искания по доказателствата страните не са заявили.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване решението на първата инстанция в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими, поради което следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.

Пред настоящата инстанция ищецът С.С., лично и чрез адв. А.А., е поддържал въззивната си жалба и писмения отговор по жалбата на насрещната страна. Представил е списък на разноските и е претендирал за присъждането им.

Ответникът Г.Г., лично и чрез адв. К.А., също е поддържал пред настоящата инстанция жалбата си и отговора по жалбата на насрещната страна, представил е списък на разноските с искане за присъждането им.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед наведените във въззивните жалби оплаквания, намира следното:

Пред Варненския окръжен съд са били предявени от С.И.С. против Г.Й.Г. осъдителни искове по чл. 45 от ЗЗД:- за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, физически болки и страдания понесени от ищеца, вследствие нанесена му от ответника на 18.09.2010г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци” средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в горна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десен горен крайник, с което е осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което ответникът е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 05.07.2013г. присъда по НОХД № 4950/2012г. на ВРС, ІV-ти състав; - за сумата от 6 862.32 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени  разходи за лекарства, болнично лечение и пътни разноски, обусловени от деянието и за възстановяване здравето на пострадалия, описани по вид и стойност на стр. 3 от исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка от горните главници считано от 18.11.2010г.

Ответникът е оспорвал исковете по съображения, че не са настъпили твърдените вреди, липсвала връзка между деянието и вредите и претенцията била в завишен размер с оглед принципа за справедливост на обезщетението.  Навел е възражение за съпричиняване на вредите от самия увреден, който с агресивното си и арогантно поведение предизвикал конфликта и взел участие във физическата разправа, като освен това причинил и телесно увреждане на ответника.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна средното:

На 18.09.2010г., след възникнал конфликт, ответникът нанесъл побой над ищеца, при който му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в горна трета, обусловило трайно затруднение в движението  на десен горен крайник, за период над 3 месеца. Срещу ответника е било образувано наказателно производство по НОХД № 4950/2012г. по описа на ВРС, ІV-ти състав и с влязла в сила на 05.07.2013г. присъда, той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК,  с влязлата в сила присъда на наказателния съд, по задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, са доказани: извършването на деянието – причинената от ответника средна телесна повреда на ищеца, противоправността на деянието, осъществяващо състав на престъпление и вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него. Затова възраженията на ответника, че ищецът сам е предизвикал инцидента и неправомерните му действия са довели както до неговото, така и до увреждане на насрещната страна, са неоснователни и не могат да бъдат споделени. В подкрепа на този извод е и приобщената по делото присъда № 132 от 14.10.2014 г. по н.о.х.д. № 216/2014 г. на Варненския районен съд, с която ищецът в качеството му на подсъдим е бил признат за невинен в това, че на 18.09.2010 г. е причинил сродна телесна повреда на ответника  Г.Г..

От приетата по делото медицинска документация и съдебно - медицинската експертиза на вещото лице д-р Д. Д. се установява, че вследствие на побоя ищецът е получил контузия в областта на дясната мишница, счупване на дясната раменна кост в горна трета и счупване на 5, 7 десни ребра и незабавно е бил приет за лечение в болница, където е престоял от 18.09.2010 г. до 30.09.2010 г. На 21.09.2010 г. му е била направена операция за поставяне на метална плака с фиксиращ винт. Във връзка с възникването на усложнения – инфекция и възпалителна реакция, дължаща се на вътрешното фиксиращо устройство, отново е бил приет в болница от 11.10.2010 г. до 27.10.2010 г. и му е направена оперативна ревизия. През февруари 2011 г. му е установена хипотрофия на далтоидния мускул и ограничени и болезнени движения в ставата, както и незарастване на фрактурата, което е наложило нова операция за извършване на пластика на дясната раменна става. При преглед на 24.02.2011 г. е установен хематом, наложил ново оперативно лечение - дренаж на хематома. На 03.12.2011 г. по повод контрактура на дясната раменна става е било проведено оперативно лечение - отстраняване на срастванията и повторно прихващане на сухожилията на два от мускулите, движещи раменната става. Според вещото лице, счупването на дясната раменна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период значително надхвърлящ една година. Към настоящия момент е налице хипотрофия на десния далтоиден мускул, както и ограничение в сгъването, разгъването, отвеждането и ротацията в областта на дясната раменна става, без да е засегната хватателната функция на ръката. Ограниченията в движенията на раменната става, както и болките при претоварване на ръката, според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, ще останат завинаги. Значителните оперативни интервенции и наложилото се обездвижване на крайника е довело до намаляване на обема на мускула, до хипотрофията му и намаляване на функцията му.

Претърпените от ищеца физически болки и емоционални страдания са установени по делото с показанията на свидетелите Страхил И. /син на ищеца/ и Илка Гичева /бивша съпруга на ищеца/. При посещението в спешния център ищецът бил подут, със синини, отоци и охлузвания по крайниците и лицето, окото му било притворено, дясната му ръка - превързана и прикрепена към протеза, пръстите му били сини и без чувствителност, бил превит на две, трудно дишал и почти не можел да говори от болка. Бившата му съпруга го придружила при престоя в болницата, защото той не можел сам да се обслужва, а през нощта не спял от болки. Именно поради невъзможността да се обслужва сам, след изписването му от болницата, се наложило свидетелката да продължи да се грижи за него /той не можел да си вдига дясната ръка, да се изкъпе сам, учил се да се обслужва с лявата ръка и имал хронични болки/. Вследствие на усложнението, ръката му се подула „като възглавница”, била пълна с гной, вдигал температура и бил безпомощен, което  наложило нова операция и неприятни и болезнени изживявания. Такива продължил да изживява и по време на наложилите се последващи медицински интервенции, като периодът от две години бил много тежък за него. Понастоящем, според свидетелката, ищецът продължавал да търпи хронични болки и нямал пълния обем двигателна активност. И двамата свидетели на ищцовата страна, са негови близки, но именно като такива те са имали най-преки и непосредствени впечатления за изнесените факти относно понесените болки и негативни преживявания от телесните увреждания. Съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността им, защото изнесеното от тях се подкрепя и напълно кореспондира със събраната по делото медицинска документация и заключението на вещото лице, установяващи множеството болезнени оперативни интервенции, болнични престои, трайно затруднение в движението и продължаващи физически болки при натоварване и напълно са в съответствие с житейската логика за изключително болезненото протичане на оздравителния процес при подобно счупване на крайник. Затова и оплакванията на ответника за неправилното им кредитиране от съда, заради родствената връзка на ищеца с първия свидетел и съвместното му съжителство с втората, не могат да бъдат споделени.

Не може да бъде споделено и оплакването на ответника, че ищецът не е предприел адекватно лечение във връзка с раздвижването на ръката, защото по делото не са установени конкретни предписания на лекар, които той не е изпълнил, а напротив – установено е, че е търсил адекватно лекарска помощ и е предприемал съответните действия, необходими за лечението. Освен това, вещото лице е посочило, че именно множеството оперативни интервенции са довели до трайното обездвижване на ръката и хипотрофията на мускула.

Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус е безспорно установено противоправното /доказано престъпление, което винаги е противоправно/ поведение на ответника, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат - вреда, изразяваща се в ненесените телесни увреждания и свързаните с тях негативни изживявания. Вината също е доказана от наказателния съд, макар и същата да се презумира по настоящото производство.

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца.

Съдът намира, с оглед характера на увреждането и обстоятелствата при които то е извършено /умишлено нанесен му побой/ и доказаните по делото  физически болки, страдания и неудобства, търпени както в момента на самото увреждане, така и в периодите на продължителните болнични престои и медицински интервенции, включително и множеството болезнени операции за поставяне на импланти, провеждане на дренаж на хематом, отстраняване на сраствания, проведени в периода от 21.09.2010 г. до 03.12.2011 г. и съпътстващите  този период затруднения от битово естество и невъзможността за самостоятелно обслужване, както и продължаващите и понастоящем  хронични болки и липса на максимална двигателна активност в крайника и неблагоприятната прогноза - невъзможността от пълно излекуване, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв.

Възражението по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия е неоснователно, защото по делото не са налице доказателства, че с поведението си той е допринесъл за телесната повреда. Изнесените от свидетелите на ответната страна обстоятелства във връзка със спречкването на страните не е опора на извод в тази насока, защото дори и поведението на ищеца да е било предизвикателно или арогантно и словесно той да е предизвикал реакцията на ответника, установените телесни увреждания са следствие единствено на предприетата от ответника физическа разправа и побой. Освен това, именно с оправдателната присъда на ищеца, е установено, че той не е нанесъл ударите върху ответника и телесното увреждане на същия в областта на коляното и с това се опровергават показанията на свидетелите в обратния смисъл и поддържаната от ответника теза, че ищецът пръв го е ударил. В този смисъл неправилно окръжния съд е приложил разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД и оплакванията на ищеца в тази връзка са основателни.

На обезщетяване подлежат и всички имуществени вреди, които в случая са сторените разходи на ищеца във връзка и по повод на лечението му, установени с приетите по делото доказателства до размер на сумата от 6 829,01 лв. Във въззивната си жалба, ответникът е навел оплаквания единствено по отношение на цената за раменната става, като е сочил, че ищецът е следвало да закупи по – евтина такава. Този довод съдът не кредитира, защото преценката за вида и стойността на този продукт не е била на ищеца. Както е изнесла свидетелката И. Г., сумата за импланта е била посочена от лекарите в болницата, където по спешност е постъпил ищеца след инцидента и е следвало да се плати много скоро, за да се извърши наложителната операция. Освен това вещото лице по медицинската експертиза също е посочило, че преценката за вида на импланта се прави от лекуващия лекар, който е специалиста, определящ най - подходящите консумативи и материали за лечението във всеки конкретен случай.

Липсата на парични средства за заплащането на обезщетението не освобождава деликвента от отговорността за репарирането на вредите и е  обстоятелство ирелевантно към отговорността му, поради което и съдът не споделя наведените в тази връзка оплаквания във въззивната му жалба.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 15 000 лв. и затова решението на първата инстанция следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за горницата над 5 000 лв. до 20 000 лв. В останалата обжалвана част, като постановяващо идентичен с този на настоящата инстанция резултат, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

С оглед така постановения изход от делото, за първоинстанционното производство страните си дължат разноски както следва: ищецът дължи на ответника, съразмерна на отхвърлената част от исковете, част от възнаграждението на вещото лице и от адвокатския хонорар – общо сумата от 1 165,83 лв., а ответникът дължи на ищеца съразмерна на уважената част от иска, част от разноските за адвокатско възнаграждение или сумата от 777,15 лв. След направената компенсация, доколкото страните не са направили оплакване за компенсирането на разноските от първата инстанция, ищецът дължи на ответника разликата от 388,68 лв. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на осъждането на ищеца за разноските за горницата над сумата от 388,68 лв. до 1 323,06 лв. С оглед резултата от делото, ответникът следва да заплати допълнително и държавна такса за първоинстанционното производство върху  уважената част от исковете в размер на 600 лв.

За въззивното производство и с оглед постановения резултат, страните си дължат разноски за адвокатско възнаграждение, като С.И.С. дължи на Г.Й.Г. сумата от 708 лв., а Г.Й.Г. дължи на С.И.С. сумата от 527 лв. Г.Й.Г. дължи и държавна такса  за въззивното производство в размер на 300 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 130 от 28.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3389/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН, предявения от С.И.С. срещу Г.Й.Г., иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие осъществен от ответника от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК за това, че на 18.09.2010 г. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци” му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в горна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период над 3 месеца, като деянието  е извършено умишлено, за което ответникът  е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 05.07.2013 г. присъда по НОХД № 4950/2012 г. на ВРС, IV състав, за горницата НАД СУМАТА от 5 000  лв. до 20 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Г.Й.Г. с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, м. „Пчелина” № 85 да заплати на С.И.  С. с ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие осъществен от ответника от обективна и субективна страна  състав на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК за това, че на 18.09.2010 г. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци” му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в горна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период над 3 месеца, като деянието  е извършено умишлено, за което ответникът  е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 05.07.2013 г. присъда по НОХД № 4950/2012 г. на ВРС, IV състав, ведно със законните лихви от 18.09.2010 г. до окончателното и изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 130 от 28.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3389/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която  Г.Й.Г. е осъден да заплати на С.И.  С. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие осъществен от ответника от обективна и субективна страна  състав на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК за това, че на 18.09.2010 г. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци” му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в горна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период над 3 месеца, като деянието  е извършено умишлено, за което ответникът  е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 05.07.2013 г. присъда по НОХД № 4950/2012 г. на ВРС, IV състав, ведно със законните лихви от 18.09.2010 г. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА, с която Г.Й.Г. е осъден да заплати на С.И.  С. сумата от 6 829,01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на реализирани разходи за лекарствени средства, болнично лечение и пътни разходи, обусловени от увреждане здравето му вследствие описаното деяние и за възстановяването му, ведно със законните лихви от 18.09.2010 г. до окончателното и изплащане, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С.И.  С. срещу Г.Й.Г. по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата НАД СУМАТА от 20 000 лв. до претендираните 50 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането 18.09.2010 г. до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 130 от 28.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3389/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която  С.И.С. с ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на Г.Й.Г. с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, м. „Пчелина” № 85 разноски по компенсация за първата инстанция, за горницата над 388,68 лв. до 1 323,06 лв.

ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Й.Г. с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, м. „Пчелина” № 85 сумата от 527лв., представляващи съразмерна с резултата от делото част от сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА Г.Й.Г. с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, м. „Пчелина” № 85 да заплати на С.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 708 лв., представляващи съразмерна на резултата от делото, част от сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА Г.Й.Г. с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, м. „Пчелина” № 85 да заплати в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, по съответната сметка на съда, дължимата държавна такса за уважените искове, допълнително за първоинстанционното производство сумата от 600 лв. и за въззивното производство сумата от 300 лв.

В частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 6 829,01 лв. до 6 862,32 лв. решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: