Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

86

гр.Варна, 25.05.2016 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 27.04.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 162/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение № 1/03.02.2016 год по гр.д. № 262/2014 год на Окръжен съд Разград, с което е отхвърлено мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от П.П.П. на обща стойност 336 009,14 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което мотивираното искане бъде уважено и да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор от ответника, в който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. В отговора се съдържат доводи, излизащи извън обхвата на въззивната жалба, които не следва да се обсъждат, защото съгласно чл. 269 от ГПК съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивникът приема, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал първия вариант на съдебно-счетоводната експертиза, но е изразил несъгласие относно начина, по който съдът е определил съотношението между стойността на имуществото и средствата със законен произход, послужили за придобиването му. Акцентът е поставен единствено върху това, че съдът неправилно е отчел като приход сумата 107 707,50 лв, представляваща получен кредит за покупка на недвижим имот, както и сумата 137 460,95 лв от продажбата на този имот, но е изключил стойността на придобития имот в размер на 97 791,50 лв от имуществото на ответника, и по този начин е достигнал до неправилен извод за липса на незаконно придобито имущество.

При решаването на спора по същество въззивният съд следва да се произнесе именно по този въпрос, доколкото жалбата не съдържа други оплаквания.

В хода на първоинстанционното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, допълнена и коригирана с последното заключение, депозирано на 03.12.2015 год (л.353-363). Резултатите от изчисленията са представени в табличен вид на л.361 от делото, в три варианта.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал първия вариант от експертизата, с който е извършена корекция на осигурителни вноски и подоходен данък, коригирани са вноските за командировъчни за м.януари 2004 год, както и реално получени суми от кредит.

При формиране на приходната част от имуществото на ответника са взети предвид законните източници на средства, в т.ч. доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения, суми от дивиденти и ликвидационни дялове, приходи от продажба на недвижими имоти, усвоени суми от кредити. В обобщена графа са калкулирани всички доходи на ответника за проверявания период в размер на 367569 лв.

За да се определи нетния доход със законен произход е необходимо да се съобразят разходите, които лицето е извършило през периода.

В разходната част експертизата е посочила разходи за издръжка на домакинството по данни от НСИ, плащане на погасителни вноски по кредити, плащания за услуги над размера на статистическата издръжка и в графа „Общо обичайни и извънредни разходи” е формирана сума в размер на 232 250,16 лв. Нетният доход, изразен като съотношение между законно установените приходи и необходимите разходи, е в размер на 135064,84 лв.

На ред 5 от таблицата са отразени данните за 2007 год – годината на придобиване на недвижимия имот. Неговата стойност в размер на 97 791,50 лв е отразена като стойност на придобитото имущество и е участвала при определяне общата стойност на придобитото имущество в размер на 418 284,34 лв.

Действително, с този имот е увеличен патримониума на ответника, но релевантният въпрос е: законен ли е източникът на средствата, респ. разходът, направен за придобиванено му.

По делото е безспорно установено, че закупуването на имота е било финансирано чрез банков кредит в размер на 107 707,50 лв, който е законен източник на средства по смисъла на §1 т.4 от допълнителните разпоредби към Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Сумата от кредита е приход, който правилно е отчетен от експертизата. Плащането на покупната цена за имота в размер на 50 000 евро, равностойни на 97 791,50 лв е извършено по банков път, което е безспорно установено с писмени доказателства. През следващата 2008 год имотът е продаден, като с получената сума е погасен кредитът. Това се вижда на ред 6 от таблицата по вариант № 1 – в приходната част е нанесена сума в размер на 139 710,41 лв, а съответно като разход е отразено погасяване на банков кредит в размер на 122 345,26 лв.

Следователно – придобиването на процесния имот е станало със средства, имащи законен произход, а кредитът е изплатен с получената покупна цена от продажбата му. Имуществото на стойност 97 791,50 лв е законно придобито, поради което правилно първоинстанционният съд е намалил с тази сума общата стойност на имуществото с неизяснен произход. Полученото несъответствие е в размер на 185 428,68 лв, и не е значително по смисъла на §1 т.7 от допълнителните разпоредби към закона.

По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Въпреки този изход на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Съгласно изричния текст на чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на действително направените от него разноски. По делото липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на ответника – адв. Ив.А.. Във връзка с направено искане по чл. 40 от ЗОПДНПИ да бъде разрешено плащането на суми от запорираните сметки на ответника, е постановено определение № 112/26.01.2016 по ч.гр.д. № 191/2014 год на РОС, с което искането е отхвърлено. Определението е потвърдено от Апелативен съд Варна с определение по в.ч.гр.д. № 163/2016 год.

Между ответника и неговия процесуален представител е сключен договор за правна услуга № 08/2015 год, съгласно който е уговорено възнаграждение в размер на 5% върху защитения материален интерес, което се дължи от доверителя независимо от размера на присъдените разноски. Съгласно изрична клауза в договора доверителят е информиран, че при отхвърляне на мотивираното искане разноски се присъждат само ако са представени доказателства в съда за реалното им плащане до последното заседание в съответната инстанция.

В случая независимо от причините, поради които уговореното възнаграждение не е заплатено, то не може да бъде присъдено както поради изричния текст на чл. 78 ал.3 от ГПК, така и поради клаузите в договора за правна помощ, с които ответникът е бил запознат и се е съгласил с тях.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/03.02.2016 год по гр.д. № 262/2014 год на Окръжен съд Разград

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)                         

               2)