Р Е Ш Е Н И Е

74

гр.Варна, 11.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№162/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз -зивна жалба от ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич, представлявана от председателя на УС Г.П.К., чрез процесуалния представител адв. Д.Д. против решение №28/07.02.2017г., постановено по гр.д.№118/16г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които ПК „Наркооп Възход” е осъдена да заплати на Община Добрич сумата от 26 784лв., представляваща обезщетение  за ползване без правно основание на общински терен, намиращ се в централна градска част в гр.Добрич, върху който е изградил едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1116 кв.м., за периода м.май 2013г. - до м.април 2014г., ведно със закон -ната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и направените съдебни разноски в размер на 1 145, 76лв. и  юрис- консултско възнаграждение в размер на 1 333лв.

В диспозитива на решението са допуснати очевидни фактически грешки като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, а именно не е посочена датата на завеждане на иска /08.03.2016г./, както и не е постановен диспо- зитив за частичното отхвърляне на предявения иск за разликата над присъдените 26 784лв. до предявения размер от 36 000лв./въпреки, че присъдените на всяка от страните разноски са съразмерно уважената, съответно приетата за неоснователна част от иска/, като последната част не е предмет на въззивно обжалване, като гре -шките следва да бъдат отстранени след връщане делото на първоинстанционния съд, когато същият следва да се произнесе и по молбата на ПК „Наркооп Възход” с вх.№1233/21.02.2017г., в която е отправено искане за допълване на решението чрез постановяване на отхвърлителен диспозитив за горепосочената част от иска.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на матери- алния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.В условие на евентуалност се поддържа, че искът е основателен само до размера от 7 499, 52лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Община Добрич поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ДОС в обжалваните му части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 07.04.2016г. ищецът Община Добрич излага, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№187/06г. по описа на ДРС, е уважен предявеният от него против ПК „Наркооп Възход”, гр. Добрич иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за предаване владението върху собствения му недвижим имот, находящ се в централна градска част на гр.Добрич, пл.„Свобода” с площ от 1 116 кв.м./включващ част-700кв.м. от парцел І, кв.48, част-244 кв.м. от парцел І, кв.15 и 172 кв.м. улична регулация по плана на ЦГЧ на гр.Добрич/, върху който ответникът е поставил собствената си едноетажна сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м.В периода м.05.2013г.-м.04.2014г. ответникът ПК „Наркооп Възход”, гр. Добрич ползва недвижимия имот, собственост на ищеца, като владее собствената си постройка, разположена върху него, без да има сключен договор за наем с Община Добрич за ползването на общинския терен, както и без да й заплаща обезщетение за ползването му.С горното ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 36 000лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения му недвижим имот с площ от 1116 кв.м. за периода м.05.2013г.-м.04.2014г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-08.03.2016г. до окончателното изплащане.  

Ответникът ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Излага, че е изг - радил през 1983г. законно въз основа на одобрен архитектурен план и надлежно издадено разрешение за строеж и със свои средства сграда с площ от 1 116 кв.м., чието строителство е прието с акт обр.16 от посочената година, която съществува понастоящем в същите размери.Строителните книжа са издадени и строителство е извършено от РПК „Ст.Георгиев”, чийто правоприемник е ПК „Наркооп Възход”.На осн.чл.2, ал.3 от ЗОС/отм./ и независимо, че не му е било отстъпено право на строеж върху държавния тогава имот/имотът е придобит от общината едва през 1996г. с влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС/, ответникът е собственик на постройката, предвид което на осн. чл.64 от ЗС има право да ползва терена, върху който е изградена, като не дължи на собственика на земята обезщетение за ползването й. Ищецът и не е предприел каквито и да било фактически и правни действия, за да получи присъденото му с влязло в сила решение владение, поради което и като не е положил дължима грижа искането му за присъждане на обезщетение е неоснователно.Предаването на владението от друга страна и се дължи под условието, посочено в решението на ВКС по спора за собственост между страните, а именно когато ответникът сам реши да демонтира и премести собствената си постройка. Част от терена е публична общинска собственост, предвид което и за ползването му не се дължи обезщетение.В условие на евентуалност възразява, че претендира- ното обезщетение е в завишен размер, като същият следва да се определи в пред -видения в издадената от ОбС-Добрич Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество размер за ползване на общински терен като паркинг, доколкото теренът е с подобно предназначение, в какъвто смисъл е поста -новено влязло в сила решение за ползването на имота в предходен период, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и формира задължителна съдебна практика.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.

С решение №65/04.07.2007г., постановено по гр.д.№187/06г. по описа на ДРС, влязло в сила в долупосочената част на 30.06.2009г., ПК „Наркооп Възход”, гр. Доб -рич е осъдена да предаде на Община Добрич владението върху собствения й недвижим имот, представляващ терен с площ от 1 116 кв.м., от които 700 кв.м. част от УПИ І, кв.48, 244 кв.м. част от УПИ І, кв.15 и 172 кв.м. улична регулация по плана на ЦГЧ на гр.Добрич, върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м., на осн. чл.108 от ЗС.Със същото решение е отхвърлен предявеният от Община Добрич против ПК „Наркооп Възход” иск с пр. осн. чл.108 от ЗС за предаване владението върху едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м.

Страните са обвързани от формираната между тях СПН по влязлото в сила съдебно решение по отношение правото на собственост на Община Добрич върху недвижимия имот с площ от 1 116 кв.м., включващ 700 кв.м. от УПИ І, кв.48, 244 кв.м. от УПИ І, кв.15 и 172 кв.м. улична регулация по плана на ЦГЧ на гр.Добрич, както и осъждането на ПК „Наркооп Възход” да й предаде владението върху този имот, т.к. го владее без основание.В тази връзка и в настоящото производство ПК „Наркооп Възход” не разполага с правото да възразява, че ползва общинския терен на годно правно основание, възникнало преди приключване на устните състезания пред въззивна инстанция в производството, по което е формирана СПН, каквито възражения по същество се навеждат с твърденията, че кооперацията е придобила собственост върху едноетажната сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м. по силата на закона - чл.2, ал.3 от ЗОС/отм.2004г./, т.к. я е построила със свои средства преди 13.07.1991г., предвид което и има право да я държи върху имота, собственост на Община Добрич, вкл. и предвид разпоредбата на чл.64 от ЗС като суперфициар има право да ползва земята.Тези твърдени права са отречени с влязлото в сила решение като е прието, че изграденият през 1983г. върху държавен тогава имот обект със средствата на кооперативната организация, чиито правоприемник е ПК „Наркооп Възход”, с оглед техническите му характеристики не попада в категорията обекти в обхвата на чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./, като не съставлява сграда или постройка, а съставлява временна постройка - сглобяема метална конструкция, без траен градоустройствен статут, която може да бъде демонтирана и преместена. Предвид горното и е прието, че чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./, предвиждащ, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г., вкл. и прилежащия терен, не на -мира приложение, предвид което и ПК „Наркооп Възход” владее станалия вече по силата на ЗМСМА общински имот, върху който е разположен обектът, без основание.Ревандикационният иск по отношение на временната постройка е отхвърлен, защото е прието, че същата като преместваем обект, който може да бъде демонти -ран и преместен на друго място без съществени увреждания, не е недвижима вещ, поради което и не би могло да бъде придобита от собственика на земята по силата на чл.92 от ЗС.Също защото не съставлява сграда е прието, че е неприложима разпоредбата на чл.64 от ЗС, т.к. същата касае правата на лице, собственик на сграда, изградена върху земя, собственост на друго лице.

Не е спорно между страните, че в процесния период м.05.2013г.-м.04.2014г. въз -зивната кооперация е използвала недвижимия имот, собственост на въззиваемата страна, чрез използване на своята разположената върху него временна постройка с площ от 1 116 кв.м. като влязлото в сила решение през 2009г. по уважения иск с пр.осн. чл.108 от ЗС не е било приведено в изпълнение в този период.Неоснователни са възраженията на въззивника, че т.к. въззиваемата страна, въпреки, че разполага с влязло в сила решение по уважен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е бездейст- вала, то и следва да бъде прието, че същата не е положила грижата на добрия стопанин по см. на чл.83, ал.2 от ЗЗД, поради което и не може да претендира обезщетение.Както е разяснено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №96/11.05.2016г. по гр.д.№5405/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о./постановено по предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за ползването на същия имот между същите страни за друг период/, формиращо задължителна съдебна практика по произна -сянето на ВКС по въпроса, до който е допуснато касационно обжалване, а той е „дали бездействието на собственика по влязло в сила съдебно решение по чл.108 от ЗС за получаване на владението на своя имот и защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД”, когато едно лице ползва чужд имот без основание собственикът има право, но няма задължение да го отстрани фактически от имота, поради което и бездействието на собственика, независимо по какви причини е породено, не освобождава лицето, което ползва имота от задължението да заплати за неоснователното си обогатяване.Нормата на чл.83, ал.2 от ЗЗД се отнася за обезщетението за вреди от неизпълнение на задължения, а не за неоснователно обогатяване.

Също в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължи -телна съдебна практика, а именно решение №398/06.08.2014г. по гр.д.№1933/13г. по описа на ВКС, ІV гр.о., е посочено, че общата хипотеза за неоснователно обогатяване е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание и с това препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственик на имота препятства собственика да ползва лично или да отдава под наем/на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага.Фактическият състав на предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД обхваща елементите: 1/ ищецът да е собственик на имота/вещта; 2/ ответникът да го използва фактически без наличието на правно основание за това; 3/ размер на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, т.к. не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.

В решение №293/30.09.2015г. по гр.д.№119/15г. по описа на ВКС, ІV гр.о., също постановено по предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за ползването на същия имот между същите страни за друг период, е посочено, че относно размера на обезщетението изключения спрямо субекти или вида собственост не могат да се обосновават, като в случая е без значение обстоятелството, че ищецът е община и имотът е общинска частна собственост.

Неоснователно е възражението на въззивника, че т.к. имотът е отчасти публична общинска собственост, същият не би могъл да бъде отдаван под наем.При наличието на условията на чл.6 от ЗОС имоти публична общинска собственост могат да се обявят за частна и обратно, от своя страна имоти публична общинска собственост също могат да бъдат отдавани под наем-чл.14, ал.7 от ЗОС, като в правомощията на съответната община е да реши как да бъде използван имотът, при спазване на предвидения в законодателството ред, вкл. като може да разреши и поставянето на преместваеми обекти за търговска дейност по реда, посочен в чл.56 от ЗУТ /имотът попада в УПИ с отреждане по план от 2006г. за обществено обслужване и паркинг, като по предходен план, действащ към датите на съставяне на АОС за имотите в части от които попада процесният, съответно с №1657 и №1658 от 23.11.2001г. е бил с отреждане за делови търговски център/.Ирелеватно е и дали частите от общинските УПИ, заемани от обекта на въззивника с обща площ от 1 116 кв.м., могат или не да бъдат отделени в самостоятелен УПИ,  притежаващ минимално изискуемите площ и лице, т.к. горното не е условие за отдава -нето на дадена вещ под наем.

Също в горецитираното решение от 30.09.2015г. е прието, че и при наличието на одобрена наредба от ОбС-Добрич с определен размер на наем на общинско имущество, единственият обективен критерии за определяне размера на паричното обедняване на собственика в случая е само пазарът - търсенето и отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния.В размера на средно -месечния пазарен наем е присъдено обезщетение за ползването на процесния имот и за друг период с решение №18/04.02.2016г. по т.д.№34/15г. по описа на ВКС, ІІ т.о.Вярно е, че с цитираното с решение №96/11.05.2016г. по гр.д.№5405/ 15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. обезщетение е присъдено в размерите по наредбата на ОбС Добрич, касаещи отдаването под наем на общински имоти за паркинг, но в тази му част решението не формира задължителна съдебна практика, т.к. решението, предмет на касационно проверка, не е било допуснато до касационно обжалване по този въпрос, а по въпроса дали „дали бездействието на собственика по влязло в сила съдебно решение по чл.108 от ЗС за получаване на владението на своя имот и защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД”. Следва да бъде посочено и, че наличието на определен размер на наемна цена за общинско имущество, което може да се ползва като паркинг, от една страна не означава, че би се намерил наемател, който да я плаща през исковия период, а от друга не означава, че с оглед отреждането по плана на терена за обществено ползване не би могло и същият с оглед местоположението му в ЦГЧ на гр. Добрич да попадне в схемата, одобрявана от главния архитект на общината, за разпола- гане на преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ, а за поставянето на такива цената в наредбата е над 20 пъти по-висока от тази за паркинг/0, 56 лв. на месец за кв.м. спрямо 14, 11лв. на месец за кв.м./.Тази по-висока цена от своя страна е и в пъти по-висока от средномесечния пазарен наем за имота, установен от СТЕ, но пък тази по-висока цена би се дължала само при наличието на възникнали валидни договорни или административни отношения.Предвид изложеното и съдът приема, че за установяване размера на обезщетението следва като обективен критерий да бъде приложен средномесечният пазарен наем за този функционален тип имоти.Съгласно заключението на СТЕ от 05.12.2016г., изслушана пред ДОС, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, средномесечният пазарен наем за периода, изчислен по метода на пазарните аналози и метода на сравнителните продажби, възлиза на 26 784лв./2 232лв. на месец/по 2лв. за кв.м./. СТЕ е дала заключение за определяне на размера и по метода на капитализиране на бъдещите парични приходи от имота, който съдът приема за неприложим към настоящата хипотеза.

С установената от СТЕ сума на средномесечния пазарен наем за имота в размер от 26 784лв. за процесния период въззиваемата община е обедняла, а въззивникът се е обогатил, спестявайки заплащането му за ползването на чуждия поземлен имот.До този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №28/07.02.2017г., постановено по гр.д.№118/16г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които ПК „Наркооп Възход” е осъдена да заплати на Община Добрич сумата от 26 784лв., представляваща обезщетение  за ползване без правно основание на общински терен, намиращ се в централна градска част в гр.Добрич, върху който е изградил едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1116 кв.м., за периода м.май 2013г. - до м.април 2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и направените съдебни разноски в размер на 1145, 76лв. и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 1333лв.

ОСЪЖДА ПК „Наркооп Възход”, ЕИК 000833711, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”Д-р Константин Стоилов”№3, представлявана от председателя на УС Г.П.К.,*** сумата от 400лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: