ОПРЕДЕЛЕНИЕ №212

гр. Варна,18.04.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 162/18г., намира следното:

            Настоящото производство е образувано по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) против определение № 96/22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 505/2016г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което e прекратено производството по делото и Комисията е осъдена да заплати на ответника Е.Е.М. направените пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1765 лв. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като моли за неговата отмяна и за връщане на делото на окръжия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са съображения, че едногодишният срок по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ отм. (евентуално продължен на осн. чл. 27, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) с 6 месеца)) е инструктивен, а не преклузивен, поради което и неспазването му не е скрепено от законодателя със санкцията от погасяване на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество и не води до недопустимост на иска по чл. 74 от  ЗОПДНПИ (отм.). В частната жалба е цитирана и съдебна практика в тази насока, считайки, че цитираното от ДОС Решение № 323/18.01.18г. по гр.д. № 5291/16г. на ВКС, ІV г.о. не формира задължителна съдебна практика съобразно измененията на ГПК, а освен това касае ЗОПДИППД /отм./, по който пък има задължителна съдебна практика в противоположния смисъл.

            Насрещната страна Е.Е.М. чрез адв. И.С. ***, е подал писмен отговор с който е оспорил жалбата по подробно развити съображения за преклузивния характер на срока по чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) и за правилността на обжалваното определение, като се е позовал на трайната практика на Европейския съд по правата на човека.

            Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд като неизгодно за нея, допустима е, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

            Предмет на прекратеното от окръжния съд производство е предявения от КОНПИ срещу Е.Е.М. иск по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), приложим по настоящия спор съобразно пар. 5 ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество  (МПС и парични суми) на обща стойност 310 818 лв.

            ЗОПДНПИ (отм.) регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, което е уредено като единно производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две – обезпечително и исково производства – пред съда. Трите основни етапа на развитие на процедурата по ЗОПДНПИ (отм.) са: 1. провеждане на предварителна проверка; 2. внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки, и 3. съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Провеждането на съдебната фаза е обусловено от направеното от КОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито на база резултатите от предварителната проверка по чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.). Съгласно чл.21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите събират необходимите им сведения, ползвайки както общодостъпна информация, така и защитена информация, която се съхранява от други органи, институции или отделни лица, анализират събраните данни и на тази база правят преценката и евентуалния извод за наличие на „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход на проверявания, надвишаващ за целия проверяван период предвидения в §1, т.7 от ДР на закона размер. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.), освен от органите по чл. 13, ал. 1 от закона, т.е. директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях, източниците за придобиване на имуществото могат да се установяват и от прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, органите по приходите и органите на Агенция „Митници” съобразно предоставената им компетентност. Проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, сезиран с уведомление от предвидените в закона държавни органи (чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗОПДНПИ (отм.)) при наличие на предпоставките по чл. 22, 23 и 24 от ЗОПДНПИ (отм.), като в приложимата към казуса хипотеза проверката е въз основа на  уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл. 22, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.). Следователно, началото на първия етап от производството по този закон -  проверката, се поставя с изричния акт на директора на съответната териториална дирекция (съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)). Етапът на проверката приключва: 1. с решението на Комисията за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито (чл. 37, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗОПДНПИ (отм.)); 2. с решението на Комисията за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито (чл. 37, ал. 5, вр. чл. 11, т. 2 и т. 3  от ЗОПДНПИ (отм.). Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията може да приеме и решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни, в който случай проверката продължава (чл. 37, ал. 5, пр. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)).

            Във всички случаи обаче, съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), „проверката по чл.21, ал. 2 продължава до една година“, като съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) „Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца“ с оглед правомощията й по чл. 11, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). вкл. и съобразно предложението на директора на съответната териториална дирекция в този смисъл в заключението на мотивирания доклад от проверката - чл. 27, ал. 4, т. 1 от ЗОПДНПИ (отм.).

            Спорният по делото въпрос е дали срокът на проверката по чл. 27, ал. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на Комисията по чл. 15, ал. 2 от отменения ЗОПДИППД е налице противоречива практика на ВКС, като в цитираната от настоящия жалбоподател в частната жалба по-стара, но многобройна такава се приема, че срокът е инструктивен, докато в най-новата практика – решение на ВКС по чл.290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/27.10.2017 г. съгл. § 74 от последния) № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г., IV г.о. е дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от комисията е преклузивен. Мнозинството на настоящия състав на съда споделя най-новата съдебна практика и се съобразява с разрешението в нея, като приема, че аналогичният срок по чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. На първо място това следва от самата формулировка на правната норма на чл.  27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.)  относно срока за извършване на проверката, като преклузивният характер на срока следва и от категоричния начин на регламентирането с ограничаването му до една година, със забраната за неговото фактическо продължаване, с възможността за продължаване само еднократно от Комисията и то с изрично нейно решение. Същият извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица, следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл – и решение № 13/13.10.2012 г. по конст.дело №6/2012 г. на КС). Уреждането на този срок като преклузивен е обосновано и с оглед спазването на основния конституционен принцип в чл. 17, ал. 1 от Конституцията на РБ за неприкосновеността на частната собственост, имайки предвид че обект на проверката на Комисията е имуществото, както на проверяваното лице, така и на други лица, срещу които може да се води иска за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако се приеме, че срокът за проверката по чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е преклузивен (а инструктивен), то би се стигнало до нарушение на критериите на законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл. 13 ЗОПДНПИ (отм.) биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл. 28 – чл. 34 от ЗОПДНПИ (отм.) като сами събират сведения (по чл. 28 от ЗОПДНПИ (отм.) за имуществото, местонахождението му, стойността, правното основание за придобиването му, пазарна стойност, преобразуване, приходи и разходи на юридическото лице, обичайни и извънредни доходи и разходи за издръжка на физическото лице и членовете на семейството му, платените публичноправни парични задължения към държавата и общините, сделките с имуществото на юридическото лице, сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му, пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице, обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети, други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му), да искат от съда разкриване на банкова и на търговска тайна (чл. 29 от от ЗОПДНПИ (отм.)), както и да извършват проверката за източниците за придобиване на имуществото при взаимодействие с други държавни органи – прокуратурата, МВР, органите на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите по приходите и органите на Агенция „Митници“ съобразно предоставената им компетентност (чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.) и неограничено във времето – извън законоустановения срок, да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води иска, а последните да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Поради това, принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени предвидените в закона предпоставки (основания) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за образуване на производство по този закон. Само в този случай производството по ЗОПДНПИ (отм.) би могло да продължи да се развива законосъобразно. Когато обаче в рамките на преклузивния срок по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) Комисията не е взела решение за образуване на производство по този закон, то не само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани и е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.).

            В случая, проверката на КОНПИ (сега КПКОНПИ) за установяване на значително несъответствие в имуществото на Е.Е.М. е започнала въз основа на решение от 01.07.2014 г. по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) на директора на ТД на КОНПИ-гр.Варна  при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 11 от ЗОПДНПИ (отм.) поради привличане на Е.Е.М. като обвинем за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от РП-Каварна до ТД на КОНПИ –Варна от 26.06.2014 г. Решението на КОНПИ за образуване на производство е взето на 08.06.2016 г.    (№ 258/08.06.2018 г. – цитирано в  решение № 434/08.09.2016г., т. І, л. 26-43), а на 13.06.2016 г. е внесено в съда искането за обезпечаване на бъдещия иск и обезпечението е било допуснато с  определение № 419/13.06.2016г. по ч.гр.д. 327/2016 г. на ДОС (т. ІV, л. 1404-1407).  Решението на КОНПИ за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 08.09.2016 г., а искът е предявен в съда на 12.09.2016г. Преклузивният едногодишен срок чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) е започнал да тече на 01.07.2014 г. и е изтекъл на 01.07.2015 г., като решението на Комисията за образуване на производство е взето (на 08.06.2016 г.) след изтичането му. По делото няма доказателства (решение на Комисията), нито твърдения, за еднократно продължаване на преклузивния срок с още шест месеца, но дори и в този случай към датата на решението на Комисията и продълженият срок би бил изтекъл. Предвид изложените по-горе съображения се налага извода, че след  като не е било взето решение от Комисията за образуване на производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците е недопустимо, като такова е и съдебното производство.  Предявеният иск е недопустим и не е подлежал на разглеждане по същество от окръжния съд, който правилно е прекратил производството по него.

            В този смисъл, поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода от настоящото поизводство и отхвърляне на жалбата на Комисията, ответникът Е.Е.М. има право на сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение от 600 лв., посочени в списък по чл. 80 от ГПК и доказани с фактура и платежен документ, приложени към отговора на частната жалба.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение 96/22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 505/2016г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което e прекратено производството по делото.

            ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: град София, бул.„Княз Александър Дондуков” № 8, да заплати на Е.Е.М., ЕГН ********** ***, сумата от 600 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба.

            Определението подлежи на обжалване пред ВКС, с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: