О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

227

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 09.04.2019г. в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 162/2019 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба вх.№ 14/03.01.2019 год от М.Л.Ж. срещу определение № 2946/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2547/2018 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действията на ДСИ при РС Варна по изп.д. № …/2018 год, изразяващи се в налагане на запор върху личната му партида в Затвора в гр.Варна, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“. В жалбата се сочат оплаквания, че съдебният изпълнител е посегнал на несеквестируемо имущество.

По частната жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 3/2019 год на Апелативен съд Варна, г.о.        , който с определение № 19/11.01.2019 год върнал делото на Окръжен съд Варна за произнасяне по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. С определение № 175/17.01.2019 год по в.гр.д. № 2547/2018 год ВОС предоставил такава, а с определение № 575/19.02.2019 гжд назначил адв. С. С. А. за осъществяването й. В изпълнение на цитираните определения е постъпила въззивна жалба от адв. И.Б., преупълномощен от назначения особен представител адв. А., в която са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което наложеният запор бъде отменен.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че с оглед разпоредбите на чл. 275 ал.2 във вр. с чл. 259 ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане по в.ч.гр.д. № 2547/2018 год на ВОС е частна жалба вх.№ 33151/14.11.2018 год от М.Л.Ж. срещу действия на ДСИ при РС Варна по изп.д. № 6100/2018 год, изразяващи се в налагане на запор върху личната му партида в Затвора в гр.Варна, по съображения за нейната несеквестируемост.

Съгласно чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, попада в кръга на действията, които той може да обжалва. Правото си на жалба длъжникът може да упражни в срок от една седмица от извършването на действието, ако е присъствал или е бил призован, а в останалите случаи – от деня на съобщението. Узнаването слага начало на срока само по отношение на третите лица, които са засегнати от изпълнението, но не са страни в изпълнителното производство.

В случая жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство и в това си качество е бил уведомен от съдебния изпълнител за наложения запор със съобщение, връчено лично на 13.07.2018 год (л.12 от изпълнителното дело). Срокът за обжалване на това действие е изтекъл на 20.07.2018 год – петък, работен ден. Частната жалба е изпратена по пощата на 08.10.2018 год, т.е. след изтичане на преклузивния срок.

Дори да се приеме за вярно твърдението, че е узнал за наложения запор на 10.09.2018 год, макар то да не е подкрепено с доказателства, срокът за обжалване е изтекъл на 17.09.2018 год.

Поради това жалбата се явява просрочена и като такава е процесуално недопустима. Като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2946/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2547/2018 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действията на ДСИ при РС Варна по изп.д. № …/2018 год, изразяващи се в налагане на запор върху личната му партида в Затвора в гр.Варна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.