Р Е Ш Е Н И Е

70

гр. Варна, 30.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 163 по описа за 2018-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 33/15.02.2018 год. по гр.д. 187/2017 год. на ОС Шумен, с което е ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република България, да заплати на Е.Д.Г., ЕГН *********, сумата от 17 000.00 лева /седемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически болки и страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по сл.д. № 159/2004 г. по описа на ОСС – Шумен /сл.д. № 3/2007 г. по описа на ОСС – Габрово/,  и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления: по чл.313, ал.1 от НК, по отношение на което производството е прекратено с прокурорско постановление от 28.07.2008 г., по чл.313, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по отношение на което производството е прекратено с протоколно определение от 02.12.2014 г. по НОХД № 1400/2014 г. на ШРС и по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК, за което е оправдан с влязло в сила решение № 16/25.01.2017 г. по НДВ № 410/2016 г. по описа на ВАпС, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до 20.07.2017 г. до окончателното й плащане; ОТХВЪРЛЯ се иска за неимуществени вреди в останалата му част, за разликата до пълния размер от 33 000 лева, като неоснователен.; ОСЪЖДА се Прокуратурата на Република България, да заплати на Е.Д.Г. сумата от 17.83 лева / седемнадесет лева и осемдесет и три стотинки / – обезщетение за забава върху сумата от 17 000.00 лева за времето от 25.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ се иска за лихви за забава в останалата му част, за разликата от 17.83 лева до 51 543.41 лева / лихви за забава върху главницата от 33 000.00 лева, считано от 30.01.2004 г. /, като неоснователен.; ОСЪЖДА се Прокуратура на Република България, да заплати на Е.Д.Г., сумата от 3 629.20 лева  / три хиляди шестстотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки /, представляваща обезщетение за имуществени вреди, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по сл.д. № 159/2004 г. по описа на ОСС – Шумен / сл.д. № 3/2007 г. по описа на ОСС – Габрово/,  и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления: по чл.313, ал.1 от НК, по отношение на което производството е прекратено с прокурорско постановление от 28.07.2008 г., по чл.313, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по отношение на което производството е прекратено с протоколно определение от 02.12.2014 г. по НОХД № 1400/2014 г. на ШРС и по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК, за което е оправдан с влязло в сила решение № 16/25.01.2017 г. по НДВ № 410/2016 г. по описа на ВАпС, от която сума 1 800 лева – адвокатски възнаграждения, заплатени по ДПЗС 229/11.04.2013 г. по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС, по ДПЗС 315/01.12.2014 г. по НОХД №  1400/2014 г. на ШРС, по ДПЗС 393/25.05.2016 г. по ВНОХД № 146/2016 г. на ШОС и по ДПЗС 405/20.09.2016 г. по НДВ № 410/2016 г. на АпСВ; 729.20 лева – заплатени такси и разноски по изп.д. № 20169310500198 на ЧСИ Р. Русев, с район на действие ШОС и 1 100.00 лева – разходи за преглед и избор на екип за сърдечна операция по ф-ри №№ 0002035118/04.03.2014 г. и 0002035119/04.03.2014 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до 20.07.2017 г. до окончателното й плащане.; ОСЪЖДА се Прокуратура на Република България, да заплати на Е.Д.Г. сумата от 3.15 лева / три лева и петнадесет стотинки / – обезщетение за забава върху сумата от 3 629.20 лева за времето от 25.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ се иска за лихви за забава в върху главницата от 3 629.20 лева в останалата му част, за разликата от 3.15 лева до 927.12 лева, като неоснователен.; ОСЪЖДА се Прокуратура на Република България, да заплати на Е.Д.Г. сумата от 363.48 лева / триста шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки /, от която 10.00 лева – държавна такса и 353.48 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.; ОСЪЖДА се Прокуратура на РБ да заплати по сметка бюджета на съдебната власт деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 710.44  лева / седемстотин и десет лева и четиридесет и четири стотинки /.

Подадена е жалба от Е.Д.Г., срещу решението, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове срещу Прокуратурата на РБ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Излагат се доводи за несправедливо определен размер на неимуществените вреди при недооценяване на всички факти по делото. Твърди се, че обезщетенията за забава са неправилно определени. Направено и искане съдът да присъди пълният размер на разноските за адвокатско възнаграждение в първата инстанция. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и пълно уважаване на исковете.

Срещу тази жалба не е подаден писмен отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБ.

Подадена е и втора жалба от Прокуратурата на РБ, срещу решението, в осъдителната му част.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Оспорват се с подробни доводи твърденията за претърпени неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално, намаляване размера на обезщетението.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Е.Д.Г., в който се оспорват доводите на прокуратурата на РБ относно недоказаността на претърпените неимуществени вреди.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото пред ОС е образувано по искова молба на Е.Г. срещу Прокуратура на Република България, по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение, ведно с обезщетения за забава върху главницата.            

  В исковата молба се твърди, че на 30.01.2004 г. до Окръжна прокуратура – Шумен е подадена жалба вх. № 62/04 от 30.01.2004 г. от С.С.И. - управител на „ПЕТРОЕЛТ” ООД, в която са изложени твърдения за извършени престъпления от страна на Е.Г. по чл.311, ал.1 от НК и по чл.203 от НК, вр. чл.202, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.201 НК. По така депозираната жалба е образувана прокурорска преписка вх. № 62/04 от 30.01.2004 г. на Окръжна прокуратура –  Шумен и разпоредена проверка по реда на чл.119, ал.1, т.3 от ЗСВ, като на 05.02.2004 г. преписката е изпратена от мл. прокурор при ШОП на РДВР-Шумен за извършване на проверка. На 19.02.2004 г. ищецът е извикан в РДВР-Шумен за разпит, като за разпита е изготвено Сведение от 19.02.2004 г.. На 04.03.2004 г. същият  повторно е извикан в РДВР-Шумен за разпит, като за разпита е изготвено Сведение от 04.03.2004 г.. На 11.03.2004 г. от РДВР-Шумен е изготвена Справка рег. № ЗМ-41/11.03.2004 г. относно извършената проверка по преписка 62/04 по описа на ШОП и същата е депозирана пред ШОП с вх. № 62104 от 12.03.2004 г., с мнение за образуване на наказателно производство.  На 09.04.2004 г. по така образуваната преписка вх. № 62/04 по описа на ШОП, от длъжностно лице на ответника е изготвено постановление за образуване на предварително производство срещу Е.Д.Г. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК,  с указания разследването да се проведе от следовател от ОСС-Шумен в сроковете предвидени в чл.222 от НК, и е образувано следствено дело № 159/2004 г. по описа на ОСС-Шумен. На 20.05.2004 г. с Протокол за изземване вх. № 2879/20.05.2004 г. на РДВР-Шумен, на основание чл.12, ал.1, т.1 от Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /Обн. ДВ бр.133 от 11.11.1998 г., отм. ДВ. бр.73 от 17.09.2010 г./ от ищеца е иззето лично огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет ”Макаров” с № ВЕ 25803, 47 бр. патрони за пистолет „Макаров” и 1 бр. пълнител за пистолет ”Макаров”. На 06.04.2006 г. от извършващия разследването по сл.д.№ 159/2004 г. е изготвено и депозирано пред ШОП Заключително постановление по делото с мнение за прекратяване на наказателното производство по отношение на Е.Д.Г., поради липса на състав на престъпление по чл.282, ал.1 от НК. На 26.04.2006 г. наблюдаващият делото прокурор при ШОП е изготвил постановление, постъпило във ОСС-Шумен с вх. № 2277/28.04.2006 г., с което приема доводите на следователя за липса на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, но връща следствено дело № 159/04 г. по описа на ОСС-Шумен за допълнително разследване за извършени престъпления по чл.203 от НК и чл.311 от НК. На 06.06.2006 г. Е.Д.Г. е разпитан като свидетел по сл.д. № 159/2004 г., за което е съставен Протокол за разпит на свидетел от 06.06.2006 г.. На 09.06.2006 г. е депозирана пред ШОП Справка с изх. № 1173/09.06.2006 г. на ОСС-Шумен за хода на разследването по сл.д. № 159/2004 г. от мл. следовател, с която се иска за пореден път удължаване на срока на разследването. Като мотиви са изтъкнати наличието на 450 следствени дела висящи пред ОСС-Шумен и наличието едва на двама следователи, в това число и директора на ОСС-Шумен, като е подчертано, че по делото не е работено с години. На 13.07.2006 г. от Главен прокурор на Република България до ОП-Шумен и ОСС-Шумен е върнато Писмо вх. № 3736/18.07.2006 г. по описа на ОСС-Шумен, с което се уважава искане за удължаване на срока за разследване по сл.д. № 159/04 г. с шест месеца считано от 26.06.2006 г.. На 07.12.2006 г. е депозирана пред ШОП Справка с изх. № 2870/07.12.2006 г. на ОСС-Шумен за хода на разследването по сл.д. № 159/2004 г. от мл. следовател, с която се иска за пореден път удължаване на срока на разследването. На 08.01.2007 г. от Главен прокурор на Република България до ОП-Шумен, АП-Варна и ОСС-Шумен е върнато Писмо вх. № 75/10.01.2007 г. по описа на ОСС-Шумен, с което се уважа искане за удължаване на срока за разследване по сл.д. № 159/04 г. с четири месеца считано от 26.12.2006 г.. С Постановление № 3387/2007 от 20.03.2007 г. на Главен Прокурор на Република България сл.д. № 159/2004 г. на ОСС-Шумен е иззето и възложено за разследване на ОСС-Габрово. На това основание следственото дело е заведено под № 3/2007 г. в ОСС-Габрово, като за водещ разследването е определен следовател В.Б. На 17.04.2007 г. е депозирано пред ШОП Предложение с изх. № 3/07 от 17.04.2007 г. на ОСС-Габрово по сл.д. № 3/07 на ОСС-Габрово /сл.д. № 159/04 на ОСС-Шумен/ от следовател В. Б., с което се иска за пореден път удължаване на срока на разследването. На 28.05.2007 г. от Главен прокурор на Република България до ОП-Шумен и АП-Варна е върнато Писмо вх. № 62/04 от 28.05.2007 г. по описа на ОП-Шумен, с което се уважава искане за удължаване на срока за разследване по сл.д. № 159/04 г. с шест месеца считано от 26.04.2007 г.. На 09.10.2007 г. е депозирано пред ШОП Предложение с изх. № 3/07 от 09.10.2007 г. на ОСС-Г. по сл.д. № 3/07 г., с което се иска за пореден път удължаване на срока на разследването. На 06.11.2007 г. от Главен прокурор на Република България до ОП-Шумен и АП-Варна е върнато Писмо вх. № 62/04 от 06.11.2007 г. по описа на ОП-Шумен, с което се уважа искане за удължаване на срока за разследване по сл.д. с три месеца считано от 26.10.2007 г.. На 03.01.2008 г. е депозирано пред ШОП по факс Предложение по сл.д. № 3/07 на ОСС-Габрово /сл.д. № 159/04  на ОСС-Шумен/ от следовател В. Б., с което се иска за пореден път удължаване на срока на разследването. На 19.02.2008 г. от Главен прокурор на Република България до ОП-Шумен, АП-Варна, ОСС-Шумен и ВКПБ е върнато Писмо № 30449 от 19.02.2008 г. по описа на Прокуратура на Република България, с което се уважава искане за удължаване на срока за разследване по сл.д. № 159/04 г. с четири месеца считано от 26.01.2008 г.. На 05.03.2008 г. на Е.Д.Г. от следовател В. Б. по сл.д. № 3/2007 г. по описа на ОСС-Габрово е връчено Постановление от 05.03.2008 г. за привличане като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, с обвинения за извършване на престъпления по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК, чл.313, ал.1 от НК и чл.255, ал.1 от НК и му е наложена мярка за неотклонение „ подписка”. На 08.05.2008 г. на ищеца от следовател В. Б. по сл.д. № 3/2007 г. по описа на ОСС-Габрово е връчено Постановление от 08.05.2008 г. за привличане като обвиняем с обвинения за извършване на престъпления по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК; по чл.313, ал.1 от НК и по чл.313, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е отразено, че му е наложена мярка  за неотклонение „подписка”. Не е отразено дали предявеното му обвинение по чл.255, ал.1 от НК е свалено или остава. Изготвен е Протокол за разпит на обвиняем от 08.05.2008 г. и Протокол за предявяване на разследването от 08.05.2008 г.. На 14.05.2008 г. от следовател В. Б. по следственото дело № 3/2007 г. по описа на ОСС-Габрово е изготвено Обвинително заключение от 14.05.2008 г. с мнение за даване на съд на Е.Г. за извършени престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК, по чл.313, ал.1 от НК и по чл.313, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. На 23.05.2008 г. от прокурор при ШОП е изготвено Постановление от 23.05.2008 г. за изпращане по компетентност на досъдебното производство от ШОП на ШРП. На 15.07.2008 г. от Районна прокуратура – Шумен на ищеца е връчена Призовка за явяване в качеството на обвиняем по ПП № 159/2004 г. по описа на ОСС-Шумен пред прокурор при ШРП за предявяване на материали, като на 18.07.2008 г. е изготвено Постановление за предявяване на материалите по досъдебното производство. На 23.07.2008 г. от прокурор при ШРП е изготвен Протокол за предявяване на материали по досъдебното производство. На 28.07.2008 г. прокурор при ШРП е изготвил Постановление от 28.07.2008 г. за частично прекратяване на наказателното производство срещу Е.Д.Г. за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. На 02.09.2008 г. от ШРП до Районен съд – Шумен, с вх. № 13269/02.09.2008 г. е внесен обвинителен акт изх. № 279/02.09.2008 г., заедно със сл.д. № 159/2004 г.. Въз основа на така внесения обвинителен акт, с Разпореждане от 11.09.2008 г. на районен съдия при ШРС срещу ищеца  е образувано НОХД № 1337/2008 г.  по описа на ШРС и същият е предаден на съд, като първото по делото заседание е насрочено за 14.10.2008 г.. На 16.04.2013 г. в открито съдебно заседание по делото, от представител на обвинението е направено искане на основание чл.289, ал.1 от НПК, вр. чл.24 , ал.1, т.3 от НПК, за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.313, ал.2 от НК, вр. чл.313, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за търсене на наказателна отговорност по това обвинение, като с Определение на съда в о.с.з. производството по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС и производството по сл.д. № 159/2004 г. на ОСС-Шумен за извършено престъпление по чл.313, ал.2  от НК, вр. чл.313, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК е частично прекратено,  поради изтичане на 13.12.2010 г. на абсолютната давност, предвидена в закона. НОХД № 1337/2008 г. на ШРС е приключило с постановяване на Присъда № 16/12.02.2014 г., с която Е.Д.Г. е признат за виновен и осъден за извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК. Присъдата е обжалвана от Г. и протестирала от ШРП пред Окръжен съд – Шумен. По подадените жалба и протест е образувано ВНОХД № 127/2014 г. по описа на ШОС. Делото е приключило на 08.07.2014 г. с постановяването на Решение № 77/08.07.2014 г. по ВНОХД № 127/2014 г. на ШОС, с което, поради допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС, постановената по това дело присъда № 16/12.02.2014 г. е отменена, а делото върнато на ШРС за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото в Районен съд – Шумен, на 14.07.2014 г. същото е образувано под № 1400/2014 г. по описа на ШРС и разпределено на доклад на друг съдия. Съдията докладчик по НОХД № 1400/2014 г., с Молба от 16.07.2014 г. до Председателя на ШРС моли Председателя на ШРС да удължи срока за насрочване на делото извън установения законов срок. По депозираната молба председателят на ШРС дава Разрешение от 16.07.2014 г. първото съдебно заседание по НОХД № 1400/14 г. да бъде насрочено в срок от три месеца от постъпването на делото. На това основание съдията  постановява Разпореждане от 16.07.2014 г. по новообразуваното НОХД № 1400/2014 г. за предаване на съд на ищеца за възведените в обвинителния акт обвинения по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 НК и по чл.313, ал.2 НК, вр. чл.313, ал.1 от  НК, вр. чл.26, ал.1 НК и насрочва първото заседание по делото на 09.10.2014 г.. С протоколно Определение в о.с.з. на 02.12.2014 г. производството по НОХД № 1400/2014 г. и производството по сл.д. № 159/2004 г. на ОСС-Шумен за извършено престъпление по чл.313, ал.2 НК, вр. чл.313, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК е частично прекратено, поради изтичане на 13.12.2010 г. на абсолютната давност предвидена в закона, а делото е отложено за 12.02.2015 г.. НОХД № 1400/2014 г. на ШРС е приключило с постановяване на Присъда № 21/15.03.2016 г., с която Е.Д.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК, и осъден на 3 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НК. Ищецът е осъден да заплати и 5 883.84 лв. разноски, от които 814 лв. разноски направени в досъдебно производство, 5 069.84 лв. разноски в съдебно производство и 5 лв. разноски за издаване на изп. лист. Присъдата е обжалвана от подсъдимия и протестирана от ШРП пред Окръжен съд – Шумен. По подадените жалба и протест е образувано ВНОХД № 146/2016 г. по описа на ШОС. Делото е приключило на 13.07.2016 г. с постановяването на Решение № 69/13.07.2016 г. по ВНОХД № 146/2016 г., с което ШОС потвърждава постановената по НОХД № 1400/2014 г. на ШРС присъда № 21/15.03.2016 г., като ищецът е осъден да заплати и разноски за въззивна инстанция в размер на 60 лв.. На 22.07.2016 г. Районен съд – Шумен е издал срещу ищеца  Изпълнителен лист № 1859/22.07.2016 г. по НОХД 1400/2014 г. на ШРС за сумата от 5 069.84 лв. разноски в полза на ШРС, 60 лв. разноски за въззивната инстанция в полза на ШОС и 5 лв. държавна  такса за издаване на изп. лист в полза на РС-Шумен, като същия е изпратен на ЧСИ Росен Русев, пред който е образувано изп.д. № 20169310400198. На 28.09.2016 г. на ищеца е връчено съобщение за доброволно изпълнение по образуваното изп. дело на задължение в размер общо на 6 024.48 лева, като са наложени и запори върху вземанията му от ренти на описаните в съобщението имоти и възбрани върху описаните в съобщението имоти. В резултат на образуваното изпълнително дело, от ищеца са събрани 1 017.49 лева, от които, след прекратяване на изпълнителното дело, в резултат на отмяната на постановената от ШРС присъда по НОХД № 1400/2014 г., са му върнати 287.77 лева от ЧСИ,  а разликата от 729.72 лева не му е възстановена, като същата е била изплатена на РС-Шумен, в размер на 458.62 лв. и за такси и разноски на ЧСИ, в размер на 271.10 лв.. Тъй като бил убеден, че не е извършил престъпление, с Молба вх. № 12974/30.09.2016 г. на ШРС, ищецът поискал от Апелативен съд – Варна възобновяване на ВНОХД № 146/16 г. на ШОС и отмяна на потвърдената от ШОС присъда по НОХД № 1400/14 г. на ШРС. По искането е образувано НДВ № 410/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Същото е приключило с Решение № 16/25.01.2017 г. по НДВ № 410/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което Апелативен съд  възобновява производството по ВНОХД № 146/16 г . на ШОС, отменя постановеното по него Решение № 69/13.07.2016 г. и постановената по НОХД № 1400/2014 г. от ШРС присъда № 21/15.03.2016 г., като признава Е.Д.Г. за невинен и го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.202, ал.2. т.1 от НК, вр. чл.201 от НК.

В исковата молба се твърди, че редица незаконосъобразни актове на Прокуратурата на РБ, наказателното преследване е продължило 12 години 9 месеца и 16 дни. Твърди се, че в резултат на повдигнатите срещу Г. неоснователни обвинения за извършени престъпления от страна на органите на Прокуратурата на Република България и образуваните в резултат на това и водени срещу него досъдебно и съдебно производства и извършените по тях множество призовавания, разпити, изземвания на лично оръжие, налагане на мярка за неотклонение ”подписка”, участие в съдебни заседания, налагане на несправедливи присъди от различни инстанции на съда, през които е минавало делото, същият претърпял имуществени  и неимуществени вреди, както следва: НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ: Психичното състояние на Г. е било силно повлияно от продължително водените съдебни дела и повдигнатите му неоснователни обвинения в извършване на престъпления, в негативен за него план. При посещение за консултация и лечение при клиничен психолог от гр. Шумен, във връзка с изпитвания от него психичен дискомфорт и продължителната психотравма, във връзка с водените срешу него  дела, продължили 12 години, 9 месеца и 16 дни и направеното му изследване, от страна на клиничния психолог е било дадено заключение, от което е видно, че в стремежа си да доказва липсата на вина през годините Е.Г. започва да губи емоционална и цялостна психична издръжливост, преминавайки през периоди на потиснатост, загуба на интереси, дистанцираност от контакти. От фрустрацията във връзка с проблема се формира вътрешен конфликт, който хронифицира, и който личността не преработва напълно. И след приключване на делата продължава да изпитва социален страх, да не се чувства комфортно в социалните си контакти. Касае се за личност с много добър интелектуален строй, реализирал се в армията до пенсионирането си там. В годините след пенсия лицето започва друг тип бизнес ангажираност, където се формират ситуативни и междуличностови проблеми, придобили конфликтен характер, с повод финансови проверки и обвинения. В резултат на образувани от органите на прокуратурата проверки и последващи досъдебни и съдебни производства описани по-горе ищецът участва в поредица съдебни дела като обвиняем от 2004 г. до 2017 г.. През 2015 г. водените срещу него дела добиват гласност и разпространение и в медиите и обвиненията към него за „присвояване" задълбочават негативните му изживявания. Всичко това касае дълъг период от време, през който проблемът намира отражение и в здравословното му състояние - соматично и психическо. В резултат на стреса и нервното напрежение от водените срещу него досъдебни и съдебни производства и повдигнатите му неоснователни обвинения, ищецът развил захарен диабет тип ІІ. Прекарва и тежък сърдечен инфаркт през 2013 г., като се налага да бъдат поставени и два стента в УСБАЛССЗ ”Света Екатерина” ЕАД, гр.София, за което е трябвало да заплати сумата от 1 100 лв., от които 200 лв. за консултативен преглед от лекар кардиохирург и 900 лв. за избор на екип и извършване на операцията. След операцията състоянието му е частично подобрено, но, видно от приложените епикризи, той продължава да страда от заболяването и да изпитва болки и страдания. През 2014 г. с експертно решение № 2200 от 26.09.2014 г. на ТЕЛК, на ищеца е призната степен на увреждане и намалена работоспособност със 71% в резултат на прекарания инфаркт, развитата исхемична болест на сърцето, придобития в резултат на нервния срив и стреса захарен диабет тип ІІ с диабетна полиневропатия. Това от своя страна е довело и до невъзможност да упражнява пълноценна трудова дейност, в резултат на което значително са намалели доходите му, който факт е актуален и към днешна дата. Актуалното психично състояние около периода след инфаркта ескалира, като то е съпътствано със безсъние, безпокойство, тревожност и социален страх. В развитие следват дистанцираност от социални контакти, когнитивни дисфункции и непълноценност в работата, с невъзможност да се концертрира в нея. Емоционалното и психично състояние е свързано с непоносимостта към проблемите. Волевите защити, на които личността разчита тогава, се указват непосилни в това да се справя и психическата астенизация се засилва. През този период ищецът е ползвал намесата на неврологична помощ, като е бил подпомаган и от медикаментозна терапия. Постепенно започва да се формира силно изразен вътрешен конфликт у личността, който и до момента остава актуален. Роля за формирането на този конфликт има развития в личността социален страх от загубата на позитивния резонанс в социалното му обкръжение и от ненамиране на морално удовлетворение дори след отпадане на обвиненията в делата на горни инстанции. Изследване установява, че Е.Г. носи в профила си личностови черти на прецизност, отговорност, стремеж към професионално удовлетворение. Ето защо, все още не преодолява отчетената загуба на доверието на хората и тяхното мнение за него. Фрустрацията е все още актуална и трудно преживявана. Мислите за изгубено доверие го правят емоционално нестабилен. Поддържа личностова тревожност имайки по-ниски компенсаторности за психична устойчивост. Всичко това благоприятства нестабилната емоционална и социална адаптация. Повдигнатото му обвинение и съдебните процеси срещу него станали достояние на всички, което уронило авторитета, името му и повлияло негативно на отношението на хората към него. Станал раздразнителен и избухлив, затворил се и започнал да избягва събирания на обществени места. Ищецът бил ловец, но, поради ограничителния режим за притежаване на оръжие,  бил принуден да се откаже от това си хоби, като причината за отказа му - а именно, повдигнатите му обвинения и заведените срещу него досъдебни и съдебни производства, станала достояние на членовете на ловната дружина, в която членувал и сред които до тогава се ползвал с уважение. Преди пенсионирането си ищецът е служил в Българската армия, като е стигнал до чин - полковник и командир на поделение в с. Радко Димитриево, като е имал голям брой подчинени, повечето от които живеещи в община Шумен. Повдигнатите му обвинения и заведените срещу него досъдебни и съдебни производства и постановени по тях осъдителни присъди, както и отнемането на личното му оръжие пистолет „Макаров”, придобито от него в резултат на дългогодишната му военна служба, станали достояние на бившите му колеги от армията, което довело до разпространяването срещу него на слухове и версии за злоупотреби от негова страна, което допълнително го унизявало и обиждало. Често се сблъсквал с пренебрежително отношение и долавял приказки зад гърба си, че е престъпник. Тъй като съдебното производство продължило дълго, наложило се след изтичане на една година от изземването на личното му оръжие, да го продаде принудително, съгласно изискванията на закона. По време на производството в пресата се изнасяли обстоятелства по делото, като се подчертавало, че бил подсъдим за присвояване, но след постановяване на оправдателната присъда никъде не било оповестено, че бил оправдан. Процесът се отразил крайно отрицателно и на семейните му отношения. Съпругата и дъщерите му били намесени във водените срещу него дела, като свидетели. От страна на прокуратурата са били направени искания за разкриване на тайната на банковите им сметки и са били извършени множество проверки на движението на парични средства по банковите им сметки. Тези проверки станали достояние на работодателите и колегите на съпругата и дъщерите му, което им създало дискомфорт във служебните отношения и в доверието на колегите им, предвид естеството на работата им - съпругата му е била на работа във военно поделение с.Радко Димитриево, като старши специалист материални ценности, а дъщерите му съответно: К.Е.Д. - като разследващ полицай във военна полиция гр. Варна и Д.Е.Д. - като старши специалист във Министерство на финансите, което създало допълнителен стрес и дискомфорт за ищеца, който изпитвал и чувство за вина, че неговите проблеми рефлектират върху най-близките му и им създават проблеми в служебните им и трудови отношения. Наложило се всички членове на семейството му да ограничат социалните си контакти, за да не се коментира извършеното от него "престъпление". След като му било повдигнато обвинение през 2008 г., ищецът бил принуден, поради отрицателното и негативно отношение към него от страна на заобикалящите го, водещо до невъзможност да си намери работа в гр. Шумен, да се премести на работа в гр. Търговище в сервизна база на „Димекс лифт”, гр. Пловдив. към „Енерсиз”, гр. Търговище, което било свързано с постоянно пътуване през цялата година, което водело до допълнителен дискомфорт и негативни емоции с оглед на влошеното му здравословно психическо и физическо състояние. Вследствие действията от страна на ШРП и ШОП - неоснователно повдигнатото му обвинение, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във фзическо и психическо разстройство на здравето му, неприятности в семейството, накърняване по изключително груб начин на името, достойнството и авторитета му, които оценява на 33 000 лв.; ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ: В резултат на образувани от органите на прокуратурата проверки и последващи досъдебни и съдебни производства описани по-горе, ищецът е претърпял и значителни имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за защита в досъдебните и съдебни производства и заплатените от него и невъзстановени му парични суми по образуваното срещу него изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по, впоследствие отменена от Апелативен съд – Варна присъда на ШРС и ШОС. Твърдят се следните имуществени вреди:

-   направени разходи за лечение - операция за поставяне на стентове, преглед при лекар кардиохирург и избор на екип - по ф-ра 0002035118/04.03.3014 г., в размер на 200 лв. и по ф-ра 0002035119/04.03.2014 г., в размер на 900 лв. или общо 1100 лв.

-    направени разходи за адвокатска защита по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС - 600 лв. по ДПЗС 229/11.04.2013 г.

-   направени разходи за адвокатска защита по НОХД № 1400/ 2014 г. на ШРС - 600 лв. по ДПЗС 315/01.12.2014 г.

-   направени разходи за адвокатска защита по ВНОХД № 146/2016 г. на ШОС - 500 лв. по ДПЗС 393/25.05.2016 г.

-   направени разходи за адвокатска защита по НДВ № 410/ 2016 г.  на АпСВ - 100 лв. по ДПЗС 405/20.09.2016 г.

-   заплатени такси и разноски по изп.д.№ 20169310400198 по описа на ЧСИ Росен Русев, рег.№ 931, район на действие ШОС – 271.10 лв.

-   заплатени присъдени съдебни разходи в полза на ШРС по изп.д. № 20169310400198 по описа на ЧСИ Росен Русев, рег.№ 931, район на действие ШОС – 458.62 лв.

Всичко имуществени вреди – 3 629.72 лв.

                   С оглед настъпилите вреди, от деня на настъпването им за ищеца се поражда и право на законна лихва върху стойността на същите до окончателното им изплащане.

                   Позовавайки се на изложеното и разпоредбите на чл.2 и сл. от ЗОДОВ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратура на Република България да заплати на Е.Д.Г. обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба, и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените разходи за процесуално представителство по делото, както следва: 1. Сумата от 33 000.00 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на психичното и физическото му здраве, неприятности в семейството, накърняване по изключително груб начин на името, престижа, достойнството и авторитета му в обществото, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.01.2004 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 51 543.41 лева, както и законната лихва върху главницата от 33 000.00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 2. Сумата от 200 лева за преглед при лекар кардиохирург - по ф-ра 0002035118/04.03.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.03.2014 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 68.75 лева, както и законната лихва върху главницата от 200.00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 3. Сумата от 900 лева за избор на екип за операция по ф-ра 0002035119/04.03.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.03.2014 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 309.38 лева, както и законната лихва върху главницата от 900.00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 4. Сумата от 600 лева платена по ДПЗС 229/11.04.2013 г. - имуществени вреди - направени разходи за адвокатска защита по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.04.2013 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 260.88 лева, както и законната лихва върху главницата от 600.00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 5. Сумата от 600 лева платена по ДПЗС 315/01.12.2014 г. - имуществени вреди - направени разходи за адвокатска защита по НОХД №  1400/2014 г. на ШРС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2014 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 160.80 лева, както и законната лихва върху главницата от 600.00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 6. Сумата от 500 лева платена по ДПЗС 393/25.05.2016 г. - имуществени вреди - направени разходи за адвокатска защита по ВНОХД № 146/2016 г. на ШОС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.05.2016 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 58.73 лева, както и законната лихва върху главницата от 500.00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 7. Сумата от 100 лева платена по ДПЗС 405/20.09.2016 г. - имуществени вреди - направени разходи за адвокатска защита по НДВ № 410/2016 г. на АпСВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.09.2016 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 8.46 лева, както и законната лихва върху главницата от 100.00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 8.      Сумата от 271.10 лева - имуществени вреди - заплатени такси и разноски по изп.д. № 20169310400198 по описа на ЧСИ Румен Русев, рег.№ 931, район на действие ШОС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.09.2016 г. - датата на връчване на ПДИ по делото, до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 22.34 лева, както и законната лихва върху главницата от 271.10 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 9. Сумата от 458.62 лева - имуществени вреди - заплатени присъдени по НОХД № 1400/2014 г. на ШРС съдебни разходи в полза на ШРС по изп.д.№ 20169310400198 по описа на ЧСИ Росен Русев, рег.№ 931, район на действие ШОС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.09.2016 г. - датата на връчване на ПДИ по делото, до датата на завеждане на настоящия иск - 20.07.2017 г., възлизаща на 37.78 лева, както и законната лихва върху главницата от 458.62 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и 10. Направените съдебни и деловодни разноски за настоящото производство.

                   В срока по чл.131 от ГПК пред ОС е депозиран отговор от  Прокуратура на Република България, в лицето на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен, в който се поддържа становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни по същество. Представителят на прокуратура счита, че не се доказва, че твърдените от ищеца претърпени неимуществени и имуществени вреди имат връзка с незаконното обвинение срещу него за извършено престъпление от общ характер. Освен това, размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е „космически” завишен и не съответства нито на чл.52 от ЗЗД, нито на константната практика на съдилищата по аналогични случаи. В случая, по досъдебното производство срещу ищеца не е била взета тежка мярка за неотклонение, а взетата не се е отразила съществено на начина и ритъма му на живот. На следващо място, меродавният начален момент, от който се определя продължителността на воденото срещу него наказателно производство не е 30.01.2004 г., а 05.03.2008 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление на следовател при ОСС-Габрово. Освен това, периодът, през който делото се е намирало в съдебна фаза надвишава този, в рамките на който е протекло разследването по досъдебното производство, като забавянето на наказателното производство през този период се дължи единствено на действията на съдебната инстанция, които не могат да се вменят в отговорност на ПРБ.  По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е преживял от незаконното обвинение твърдените от него увреждания в емоционален, социален и професионален план, както и органите на прокуратура да се извършвали други действия извън правно регламентираните в наказателния процес, включая такива за медийно оповестяване на воденото срещу него наказателно производство, което да ангажира отговорността й за обезщетяване на евентуално причинените вследствие на това вреди. Нелогични и недоказани са и твърденията на ищеца за рефлектиране на наказателното производство върху отношенията в семейството му и по-конкретно за създаден дискомфорт в служебните отношения на съпругата и двете му дъщери. Обезщетението по ЗОДОВ се дължи само по отношение на лицето, срещу което лично е бил постановен незаконен акт или предприето незаконно действие, което дава основание да се приеме, че са неоснователни и претенциите за вреди, претърпени от семейството на ищеца. Що се касае до претенциите за влошаване здравословното състояние на ищеца, представената по делото медицинска документация не води до категоричен извод, че единствено и само необоснованото обвинение по ДП № 3/2007 г. на ОСС-Габрово е довело до влошаване здравословното състояние на лицето, с оглед данните, че част от заболяванията му датират от преди началото на наказателното преследване срещу него. Частично неоснователна и недоказана се явява и претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер на 3 629.72 лева, тъй като разходите за лечение – поставяне на два стента в УСБАЛССЗ „Света Екатерина”, гр. София е могло да бъдат избегнати, доколкото, предвид рутинността на операцията, тя е могла да бъде извършена и в друга специализирана болница,  без да е необходимо заплащане на прегледите и операцията. На следващо място, досежно претенцията за имуществени вреди в размер на 1 800 лева – за хонорари на адв. С., платени в рамките на наказателното производство, по делото не се установява реалното им плащане от ищеца. С исковата молба неоснователно се претендира и законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди с начална дата 30.01.2004 г. за неимуществените вреди и съответните дати за адвокатско възнаграждение и платени такси и разноски по наказателни дела, тъй като, съобразно т.4 от ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, при доказана претенция, съдът следва да присъди дължимата лихва от датата на влизане в сила на решението, с което лицето е оправдано, в случая 25.01.2017 г.. Позовавайки се на изложеното, представителят на Прокуратура, моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Освен това, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по настоящото дело, по съображения, че съдопроизводството не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.

От фактическа страна по делото се установяват описаните в исковата молба факти относно воденото наказателно производство срещу г-н Г., които не са били спорни по делото. На 09.04.2004 г., по пр. преписка вх. № 62/04 г.  по описа на ШОП, от прокурор при посочената прокуратура е издадено прокурорско постановление за образуване на предварително производство срещу  ищеца Е.Д.Г. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Въз основа на постановлението е образувано следствено дело № 159/2004 г. по описа на ОСС-Шумен. На 20.05.2004 г., с Протокол за изземване вх. № 2879/20.05.2004 г. на РДВР-Шумен, на основание чл.12, ал.1, т.1 от Закона за контрол над взризвните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /Обн. ДВ. бр.133 от 11.11.1998 г., отм. ДВ. бр.73 от 17.09.2010 г./ от Г. е иззето лично огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет ”Макаров” с № ВЕ 25803, 47 бр. патрони за пистолет „Макаров” и 1 бр. пълнител за пистолет ”Макаров”. На 06.04.2006 г., от следовател при ОСС-Шумен е изготвено и депозирано пред ШОП заключително постановление по сл.д. № 159/2004 г. с мнение за прекратяване на наказателното производство по отношение на Е.Д.Г., поради липса на състав на престъпление по чл.282, ал.1 от НК. На 26.04.2006 г. наблюдаващият делото прокурор при ШОП е изготвил постановление, с което е възприел, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, но е върнал следственото дело за допълнително разследване за извършени престъпления по чл.203 от НК и чл.311 от НК. На 06.06.2006 г. Е.Д.Г. е разпитан като свидетел по сл.д. № 159/2004 г., за което е съставен Протокол за разпит на свидетел от 06.06.2006 г.. С постановление № 3387/2007 от 20.03.2007 г. на главния прокурор на Република България сл.д. № 159/2004 г. на ОСС-Шумен е иззето и възложено за разследване на ОСС-Габрово. На това основание следственото дело е заведено под № 3/2007 г. по описа на в ОСС-Габрово. На 05.03.2008 от следовател при ОСС-Габрово е изготвено постановление по сл.д. № 3/2007 г. за привличане на Е.Д.Г. като обвиняем за извършени престъпления по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК, чл.313, ал.1 от НК и чл.255, ал.1 от НК. Със същото постановление му е наложена и мярка за неотклонение „подписка„. Постановлението е връчено на обвиняемия на 05.03.2008 г. На 08.05.2008 г. по посоченото сл.д. на ищеца е връчено постановление от 08.05.2008 г. за привличане като обвиняем с обвинения за извършени престъпления по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК; по чл.313, ал.1 от НК и по чл.313, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е отразено, че му е наложена мярка  за неотклонение „подписка”. На посочената дата ищецът е разпитан като обвиняем и и му е предявен протокол за предявяване на разследването от 08.05.2008 г.. На 14.05.2008 г. от следовател по следствено дело № 3/2007 г. по описа на ОСС-Габрово е изготвено обвинително заключение, с мнение за предаване на Е.Д.Г. на съд за извършени престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК, по чл.313, ал.1 от НК и по чл.313, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. На 23.05.2008 г. от прокурор при ШОП е изготвено постановление за изпращане по компетентност на досъдебното производство от ШОП на ШРП. На 15.07.2008 г. на ищеца е връчена призовка за явяване пред ШРП, в качеството на обвиняем по сл.д. № 159/2004 г. по описа на ОСС-Шумен, за предявяване на материали, за което е изготвено постановление от 17.07.2008 г.. На 23.07.2008 г. от прокурор при ШРП е изготвен втори протокол за предявяване на материали по досъдебното производство. На 28.07.2008 г. от прокурор при ШРП е изготвено постановление за частично прекратяване на наказателното производство срещу Е.Д.Г. за престъплението по чл.313, ал.1 от НК. На 02.09.2008 г. от ШРП пред ШРС е внесен обвинителен акт изх. № 279/02.09.2008 г., с който Г. е предаден на съд за престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК и чл.313, ал.2, вр. чл.313, ал.1, вр. чл.26 от НК. Въз основа на така внесения обвинителен акт, с разпореждане от 11.09.2008 г. срещу обвиняемия  е образувано НОХД № 1337/2008 г.  по описа на ШРС и същия е предаден на съд, като първото по делото заседание е насрочено за 14.10.2008 г.. На 16.04.2013 г., в открито съдебно заседание по делото, от прокурор при ШРП е направено искане, на основание чл.289, ал.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.313, ал.2 от НК, вр. чл.313, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за търсене на наказателна отговорност по това обвинение, като с протоколно определение на ШРС от 16.04.2013 г. производството по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС и производството по сл.д. № 159/2004 г. на ОСС-Шумен е частично прекратено за извършено престъпление по чл.313, ал.2  от НК, вр. чл.313, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради изтичане на 13.12.2010 г. на абсолютната давност, предвидена от закона за него. НОХД № 1337/2008 г. на ШРС е приключило с постановяване на присъда № 16/12.02.2014 г., с която Е.Г. е признат за виновен и осъден за извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК. Присъдата е обжалвана от ищеца и протестирана от ШРП пред Окръжен съд – Шумен. По подадените жалба и протест е образувано ВНОХД № 127/2014 г. по описа на ШОС. Делото е приключило на 08.07.2014 г. с постановяването на Решение № 77/08.07.2014 г. по ВНОХД № 127/2014 г. на ШОС, с което, поради допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС, постановената по това дело присъда № 16/12.02.2014 г. е отменена, а делото върнато на ШРС за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото в Районен съд – Шумен, на 14.07.2014 г. същото е образувано под № 1400/2014 г. по описа на ШРС. С молба от 16.07.2014 г. съдията- докладчик по това дело е поискал от председателя на ШРС удължаване срока за насрочване на делото извън установения законов срок. По депозираната молба председателят на ШРС е дал разрешение от 16.07.2014 г. първото съдебно заседание по НОХД № 1400/14 г. да бъде насрочено в срок от три месеца от постъпването на делото. На това основание, съдията докладчик е постановил разпореждане от 16.07.2014 г. за предаване на съд на ищеца за възведените в обвинителния акт обвинения по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 НК и по чл.313, ал.2 НК, вр. чл.313, ал.1 от  НК, вр. чл.26, ал.1 НК, и е насрочил първото по делото заседание на 09.10.2014 г. С протоколно определение от 02.12.2014 г. производството по НОХД № 1400/2014 г. и производството по сл.д. № 159/2004 г. на ОСС-Шумен е частично прекратено за извършено престъпление по чл.313, ал.2 НК, вр. чл.313, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради изтичане на 13.12.2010 г. на абсолютната давност за него,  а делото е отложено за 12.02.2015 г.. НОХД № 1400/2014 г. на ШРС е приключило с постановяване на присъда № 21/15.03.2016 г., с която Е.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК, и осъден на 3 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НК. Ищецът е осъден да заплати и 5 883.84 лв. разноски, от които 814 лв. разноски направени в досъдебно производство, 5 069.84 лв. разноски в съдебно производство и 5 лв. разноски за издаване на изпълнителен лист. Присъдата е обжалвана от подсъдимия и протестирана от ШРП пред Окръжен съд – Шумен. По подадените жалба и протест е образувано ВНОХД № 146/2016 г. по описа на ШОС. Делото е приключило на 13.07.2016 г. с постановяването на решение № 69/13.07.2016 г. по ВНОХД № 146/2016 г., с което ШОС потвърждава постановената по НОХД № 1400/2014 г. на ШРС присъда № 21/15.03.2016 г., като Г. е осъден да заплати и разноски за въззивна инстанция в размер на 60 лв. На 22.07.2016 г. Районен съд – Шумен е издал срещу Г.  изпълнителен лист № 1859/22.07.2016 г. по НОХД 1400/2014 г. на ШРС за сумата от 5069.84 лв. разноски в полза на ШРС, 60 лв. разноски за въззивната инстанция в полза на ШОС и 5 лв. държавна  такса за издаване на изпълнителен лист в полза на РС - Шумен, като същият е изпратен на ЧСИ Росен Русев, пред който е образувано изп.д. № 20169310400198. На 28.09.2016 г. на Г. е връчено съобщение за доброволно изпълнение по образуваното изп.д. на задължение в размер общо на 6 024.48 лв., като са наложени и запори върху вземанията му от ренти на описаните в съобщението имоти и възбрани върху описаните в съобщението имоти. В резултат на образуваното изпълнително дело, от ищеца са събрани 1 017.49 лв., от които, след прекратяване на изпълнителното дело, в резултат на отмяната на постановената от ШРС присъда по НОХД № 1400/2014 г., са му върнати 287.77 лева от ЧСИ,  а разликата от 729.72 лева не му е възстановена. С молба вх. № 12974/30.09.2016 г. на ШРС, Г. е поискал от Апелативен съд – Варна възобновяване на ВНОХД № 146/16 г. на ШОС и отмяна на потвърдената от ШОС присъда по НОХД № 1400/14 г. на ШРС. По искането е образувано НДВ № 410/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Същото е приключило с Решение № 16/25.01.2017 г. по НДВ № 410/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което Апелативен съд  възобновява производството по ВНОХД № 146/16 г . на ШОС, отменя постановеното по него Решение № 69/13.07.2016 г. и постановената по НОХД № 1400/2014 г. от ШРС присъда № 21/15.03.2016 г., като признава Е.Г. за невинен и го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.202, ал.2. т.1 от НК, вр. чл.201 от НК.

По отношение на вредните последици за Г. от процеса, по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели К.Е.Д., Д.Е. Д., ценени при условията на чл. 172 ГПК, В.Й.Д. и Д.А.Д. се установява, че към момента на повдигане на обвиненията срещу него, Г. е бил пенсиониран военен, с чин „полковник”, поради което, изхождайки от  изповядваните от него нравствени принципи и чувство за дълг и справедливост, същият приел изключително тежко и не могъл да се примири, че е обвинен несправедливо за престъпления, които не е извършил. Особено негативно в емоционален план му се отразил факта, че му  било отнето личното оръжие, подарено му за продължителна военна служба, което изживял като посегателство върху личното си достойнство и професионална чест. Г. се почувствал унизен и от наложената му забрана да носи оръжие, поради която бил лишен от възможността да упражнява лов, което пък го стресирало още повече, тъй като не можел да се  отдаде на любимото си хоби и по този начин да се развлича. Друг факт, който го натоварвал извънредно в психичен и емоционален план бил, че сред обществеността, бившите му колеги, членовете на ловната дружинка, в която членувал, съседите и познатите му, някои от които били разпитани като свидетели, се разпространила новината, вкл. по ефирната телевизия, че е обвиняем и срещу него се водят наказателни дела, което предизвикало редица негативни реакции срещу него от страна на част от съгражданите му. Вследствие на тези събития, Г. се затворил в себе си, започнал да чувства вина, дори и към хората, които не го обвинявали и го подкрепяли, дистанцирал се, изпитвал паника, че може да влезе в затвора невинен,  престанал да споделя, дори и с най-близките си хора, избягвал контакти, станал тревожен, загубил съня си, постоянно бил ангажиран с мисълта за водените срещу него дела, а преди всяко заседание ставал притеснен, нервен, раздразнителен. От жизнен, здрав и общителен човек се превърнал в „ психична развалина„.  Съпътствали го тревожност, несигурност и социално отчуждение. Поради негативните реакции и коментари на част от съгражданите му, имиджа му бил уронен, от което Г. започнал да чувства дискомфорт и да избягва обществени местна и събирания. Особено обезверен и безпомощен да се справи със ситуацията Г. се почувствал, когато разбрал, че наказателното преследване срещу него влияе негативно на служебните взаимоотношения и кариерно развитие на двете му дъщери и съпругата му, които били най-близките му хора.  Ето защо, приел изключително болезнено, че става причина за изживените от тях притеснения и чувствал срам, че не може да ги защити. По думите на дъщеря му свид. Д. Д., тогава се съсипал и предал. До 2004 г., въпреки, че бил пенсионер, Г. работел активно, на отговорен пост като управител на търговско дружество, но, след започване на наказателното преследване срещу него се почувствал неудобно да си търси работа в гр. Шумен и започнал такава в гр. Търговище, като всеки работен ден пропътувал по два пъти разстоянието между двата града, а това му причинявало допълнителен дискомфорт, предвид здравословното му състояние. 

                   От приложените епикризи, личен амбулаторен картон, експертно решение на ТЕЛК, изслушаната СМЕ и показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди привличането му като обвиняем Г. вече е страдал от артериална хипертония и диабет тип ІІ, които заболявания се появили в периода 2004 г. – 2005 г., след подадената срещу него жалба до прокуратура, въз основа на която е започнало наказателното преследване срещу него. След 05.03.2008 г. заболяванията му се влошили, като през м. февруари 2013 г. Г. получил сърдечен инфаркт и бил откаран в МБАЛ „ Св. Марина„, гр. Варна, където му е била извършена спешна коронарна ангиография, проведена първична ПКИ с ангиопластика на ДКА – имплантирани два интракоронарни стента и предписано медикаментозно лечение. На 24.02.2014 г. бил приет в СБАЛ по кардиология Мадара – гр. Шумен, поради оплаквания за болки в областта на сърцето, като било установено, че страда от исхемична болест на сърцето, ангина пекторис, трисъдова коронарна болест, долно-латерален миокарден инфаркт в хроничен стадий от 2013 г., хипертонична болест ІІ стадий, сърдечна форма, висока  степен и придружаващи заболявания – захарен диабет тип ІІ,  и му било предписано медикаментозно лечение. През м. март 2014 г. бил насочен към УСБАЛССЗ „ Св. Екатерина „, гр. София, където му била извършена сърдечна операция – поставен двоен АКБ. През периода 21.03 – 28.03.2014 г. бил подложен на рехабилитация в СБР „ Здраве „, гр. С.. С ЕР № 2200/146 от 26.09.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ – Ш. му била определена инвалидност 71% вид и степан на увреждане, пожизнено, поради заболявания исхемична болест на сърцето – САП ІІ ФК. Миокарден инфаркт в хроничен стадий. Състояние след СКАГ с тромбаспирация и имплантиране на два стента на ДКА. Повторен СКАГ с доказана трисъдова коронарна болест. Състояние след АКБХ. Артериална хипертония ІІІ степен високи стойности сърдечна форма СН-0 ІІ-ІІІФК. Захарен диабет тип ІІ с диабетна полиневропатия. Според заключението на вещите лица по СМЕ, в развитието на посочените хронични соматични заболявания има стресово обусловена генеза и динамика и те могат да се дължат на преживени от лицето емоционални състояния, стрес и нервно напрежение като пълното възстановяване на болния е невъзможно.

От изслушаната по делото СПЕ се установява, че понастоящем у Г. се наблюдават ситуативно емоционална неустойчивост, невъзможност за преживяване на радост, депресивни идеи за вина, малоценност и безперспективност, хипохондрични опасения, спад във функционирането, социално оттегляне, които симптоми обуславят песимистична ретроспективна и проспективна нагласа. Според направеното от експерта психиатрично обсъждане, след започване на наказателното преследване срещу него, Г. е попаднал в коренно различна от предходния си опит ситуация, като предприетите срещу него процесуални действия са били за него източник на продължителни и интензивни стресови и фрустрационни преживявания. След посочения момент той е загубил ръководни функции, проблемите му са предизвикали емоционален дискомфорт в семейството му, изпитал е срив в обществения си престиж, което е довело до интензивни негативни мисли и ограничаване на междуличностните контакти. На този фон са дебютирали заболяванията му захарен диабет и артериална хипертония, които, освен увреждащото си соматично действие, са имали и допълнителен емоционално мисловен, угнетяващ психиката компонент. След започване на съдебната процедура, насрочваните регулярно съдебни заседания са довели до поддържане на устойчив по интензивност дистрес у освидетелствания, който не е имал възможност да структурира и редефинира познавателните и ценностните си нагласи спрямо случващото се и да изгради защитен механизъм. Така са се формирали предпоставките за възникване на сериозна сърдечно-съдова патология. Създалата се продължителна психотравмена за Г. житейска ситуация, утежнена от комплексната соматична болестност е обусловила психиатрична проблематика, която може да бъде оценена като разстройство на адаптацията. Продължителността на стресогенната ситуация, утежнена от соматичните заболявания и преживяната от лицето на два пъти непосредствена животозастрашаваща опасност са обусловили изменения в психиката му, които могат да бъдат оценени като трайна промяна на личността, недължаща се на груба мозъчна увреда или заболяване. Съгласно МКБ – 10 този тип разстройство може да се развие като последица от изключително продължителен стрес. Промяната е свързана с ригидно и неадаптивно поведение, което не е било наблюдавано преди патогенното преживяване. Трайната промяна на личността е възможно да бъде лекувана чрез психофармакологични и психотерапевтични подходи, но вероятността за пълно възстановяване на освидетелствания е отминала. В заключение, вещото лице дава заключение, че данните, изведени от материалите по делото и извършеното освидетелстване, показват наличие на преживяно от Г. продължително стресово въздействие, породено от водените срещу него досъдебни и съдебни производства, като психичните разстройства и психосоматичните фактори, участващи в развитието на хроничните соматични заболявания у лицето, имат стеросовообусловена генеза и динамика. От приложените епикризи, личен амбулаторен картон и заключението по ССЕ се установява, че за процесния период, с начална дата привличане на Г. като обвиняем до признаването му за невинен, във връзка със заболяванията му, на същия са били предписани множество медикаменти, както и, че част от тях продължават да му бъдат изписвани.          

От приложените по делото договори за правна защита и съдействие, ведно с пълномощни и заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че, във връзка с воденото срещу него наказателно преследване, ищецът е направил разходи за адвокатска защита в размер на 1 800 лева, от които 600 лева - по ДПЗС 229/11.04.2013 г. по НОХД № 1337/2008 г. на ШРС, 600 лева - по ДПЗС 315/01.12.2014 г. по НОХД №  1400/2014 г. на ШРС, 500 лева- по ДПЗС 393/25.05.2016 г. по ВНОХД № 146/2016 г. на ШОС и 100 лева - по ДПЗС 405/20.09.2016 г. по НДВ № 410/2016 г. на АпСВ. Плащането на посочените адвокатски възнаграждения се установява от отразеното в съответните договори за правна и защита и съдействие, че договорената сума е внесена в брой, което удостоверяване има характер на разписка за плащане и е годно доказателство за реално извършване на разноските.                   

                  От материалите по НОХД № 1400/2014 г. по описа на ШРС, копие от изп.д. 20169310400198 на ЧСИ Р. Русев, с район на действие ШОС и изслушаната ССЕ, се установява, че по посоченото изпълнително дело, образувано на основание изпълнителен лист издаден по НОХД № 1400/2014 г. на ШРС, Г. е заплатил суми в размер на общо на 729.20 лева, от които 271.10 лева - заплатени такси и разноски по изп.д. № 20169310400198 и 458.62 лева -  заплатени по посоченото изп.д.  съдебни разходи в полза на ШРС по НОХД № 1400/2014 г.. Посочените задължения са били погасени от суми, внесени по изп.д. от ищеца, както следва: 350 лева – на 03.11.2016 г., 350 лева – на 09.12.2016 г. и 29.72 лева – на 27.12.2016 г. и няма доказателства, че са му били възстановени.

                   Видно от  приложените ф-ра 0002035118/04.03.2014 г. и ф-ра 0002035119/04.03.2014 г., Г. е заплатил във връзка с претърпяната от него през м. март 2014 сърдечна операция, разходи за лечение, в размер общо на 1 100 лева, от които 200 лева - за преглед при лекар кардиохирург и 900 лева - за избор на екип за операция.

Основателността на исковете на практика не е оспорена от Прокуратурата. По отношение на правната квалификация, предявените искове са по чл. 2, ал. 1,  т. 3 от ЗОДОВ. За уважаването им следва да се установят следните предпоставки за отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано: 1. незаконно повдигнато и поддържано обвинение в някоя от посочените хипотези; 2. настъпили вреди от вида, посочен в исковата молба; 3. пряка причинно-следствена връзка между вредите и  незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

Повдигането и поддържането на обвинение, по която г-н Г. е бил оправдан, не е било спорно по делото.

По делото е установено по безспорен начин, че в периода на наказателното преследване г-н Г. е претърпял значителни притеснения и силна стресова реакция от накърняване на доброто му име, трудно е понасял в резултат на стреса и влошеното си здравословно състояние., а също и широкия обществен отзвук на наказателното производство, здравето му значително се е влошило, принуден е бил да работи в други населени места, търпял е ограниченията и неизвестността от изхода на процеса 12 год. и почти десет месеца, девет години е бил с повдигнато конкретно обвинение, ограничил е социалните си контакти, влошил е качеството си на живот, здравето му е пострадало необратимо, страдал е за семейството си, променил се е начинът, по който възприема света и пхисическата му устойчивост.

 Държавата, обаче, отговаря за всички вреди, за които се установено причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди – чл. 4 ЗОДОВ. По делото не е доказано здравословните проблеми на г-н Г. да са предизвикани от наказателното производство, но е доказано, че влошаването им се дължи на него. По отношение на полученият инфаркт съдът приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между него и стреса от наказателното преследване. Доказан е оспорения от Прокуратурата период на търпене на вредните последици – почти 13 години, тъй като наказателното производство е образувано именно срещу г-н Г., макар обвинение да му е повдигнато по-късно, а репресивни мерки срещу него са взети веднага, с отнемане на личното му оръжие. Най-висок е бил интензитетът за периода след повдигане на обвинение срещу Г. до приключване на делата с оправдателна присъда – 9 години. Доказани и са всички претендирани разходи по лечението и за защита в наказателния процес, както и вредите от заплащане на разноски в наказателния процес.

    По отношение на спорния размер на обецщетението за неимуществени вреди, същото следва да се определи по справедливост, като се съобрази с цитираната от ОС практика на ВКС: решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г., ІІІ г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ІV г.о., решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г., І. г.о., решение № 96/31.05.2013 г. по гр.д. № 792/2012 г., ІV г.о., решение № 123/23.06.2013 г. по гр.д. № 254/2014 г., ІІІ г.о., решение № 389/04.08.2014 г. по гр.д. № 40/2013 г., І. г.о., решение № 358/06.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г., ІV г.о., решение № 151/13.05.2014 г. по гр.д. № 5386/2013 г., ІV г.о., решение № 267/26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г., ІV г.о.. Следва да се съобразят всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания, тяхното негативно отражение в психиката и социален дискомфорт в определен период от време. От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.

Съдът приема за безспорно установено, че, в резултат на повдигнатите му от органите на Прокуратура на Република България обвинения за три престъпления от общ характер, едното от които – тежко умишлено; воденото предварително производство, което е било прекратено с прокурорско постановление от 28.07.2008 г. за едно от престъпленията; впоследствие поддържаните пред съда обвинения за останалите две престъпления, за едното от които производството е било прекратено в съдебна фаза, поради изтичане на абсолютната давност, а за другото - подсъдимият е бил оправдан с влязла сила присъда, в периода от 05.03.2008 г. до 25.01.2017 г. Г. е търпял, като пряка и непосредствена последица, неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания и емоционален дискомфорт, с висок интензитет за значителен период от време, породени от нарушаване нормалния му ритъм на живот, ограничаване на правото му да се придвижва свободно, поради наложена мярка за неотклонение „ подписка”, да притежава оръжие и упражнява правно регламентирана дейност, засягане на честта и достойнството му на гражданин и на бивш военнослужещ, злепоставянето му пред обществото, накърняване на възможността му за пълноценни социални контакти и участие в обществения живот, вследствие на което същият станал неспокоен, затворен в себе си, раздразнителен, загубил енергичността и съня си, постоянно изпитвал страх да не бъде несправедливо осъден, както и притеснение за близките си, и бил принуден да си търси работа в друг град. В резултат от изживените стрес и негативни емоции, се влошило и здравословното състояние на Г., който е получил сърдечен инфаркт и претърпял поставяне на два коронарни стента, както и сърдечна операция, което, ведно със заболяването му от диабет, повлияно от нестабилното му психично състояние, станало причина за инвалидизирането му пожизнено със степен на увреждане 71 %. Следва да се отбележи, че съдът приема, че сърдечният инфаркт е пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, макар и наред с други фактори, като съществуващи заболявания, които, обаче, не биха довели до тази последица без силния дистрес, който е преживявал Г. години наред.  Всички изложени дотук обстоятелства сочат на по-висок от обичайния интензитет на вредните последици за Г. при един продължителен период от време, по-дълъг от обичайното и извън разумните срокове на разследване и развитие на съдебната фаза. Налице са и необратими последици за живота на г-н Г. – неговата инвалидност, която ще търпи до края на живота си.

Съдът приема, че с оглед  на чл.52 от ЗЗД, дължимото се на Г. обезщетение за претърпяните неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 17 000 лева, за която сума иска следва да се уважи. За разликата от 17 000 лева до 33 000 лева, претенцията следва да се отхвърли. Присъденото обезщетение се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.07.2017 г. до окончателното му плащане.

Възраженията на Прокуратурата, че продължителността на наказателното производство срещу Г. се дължи в по-голямата си степен на това, че делото  се е забавило в хода на съдебна фаза, то е несъстоятелно, доколкото представлява възражение за съпричинаване на вреди само от прекалено дългия срок на разглеждане на делото с институция, която не е страна в настоящия процес, но не изключва отговорността на Прокуратурата, която е повдигнала и поддържала незаконните обвинения.

    По акцесорната претенция за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази частичната основателност на иска и постановките залегнали в т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тя се следва да се уважи за сумата от 17.83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 17 000 лева, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда срещу Г. – 25.01.2017 г. до завеждане на исковата молба – 20.07.2017 г. В останалата част, до пълния предявен размер от 51 643.41 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По отношение претенцията за имуществени вреди, в трайната съдебна практика се застъпва становището, че на основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички понесени от лицето имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните разходи са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатите и поддържани срещу Г. незаконни обвинения, поради което съставляват имуществени вреди по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, подлежащи на репариране на основание чл.2, ал.1, т.3 от с.з..

На обезвреда подлежат реално понесените от пострадалия вреди, намиращи се в причинна връзка с увреждането, поради което и изборът на лечебно заведение, в което да се осъществи ефективно лечение от страна на Г. не може да освободи Прокуратурата от разходите за решаване на реално съществуващ здравословен проблем. Негово право, на търпящия ограниченията на незаконните действия на Прокуратурата, е да избере най-доброто за здравето си, особено предвид състоянието на здравните грижи у нас. Не е доказано лечението му да е разход, който да не е бил необходим за здравето му, да е въпрос на лукс и т.н., поради което и това възражение може да се прецени като неоснователно. 

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че исковете за имуществени вреди са изцяло основателни и доказани по размер и следва да се уважат за сумата от 3 629.20 лева общо.

  Относно претенциите за лихви за забава върху обезщетението за имуществени вреди, предвид т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГТК на ВКС, такива се дължат върху главницата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда срещу Г. – 25.01.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 20.07.2017 г., равняващи се в размер на 3.15 лева, за която сума исковете са основателни и доказани и следва да се уважат. В останалата част, за разликата до пълния предявен размер от 927.12 лева исковете за обезщетение за забава за минал период са неоснователни и подлежат на отхвърляне.              

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция и при липса на твърдяните отменителни основания, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

ПРОКУРАТУРАТА дължи на г-н Г. разноски за въззивната инстанция в размер на 505 лв. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

Предвид горното , съдът

                                    

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/15.02.2018 год. по гр.д. 187/2017 год. на ОС ШУМЕН.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Г.,***, разноски за въззивната инстанция в размер на 505 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :