Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

59/17.05.2019 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 24.04.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 163/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Стоян Загоров – прокурор в Окръжна прокуратура Варна, срещу решение № 2222/20.12.2018 год. по гр.д. № 208/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., в осъдителната му част в размер на 20 000 лв, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Я.И.Б. с ЕГН **********, в резултат от неправомерното му привличане като обвиняем по сл.д. № 1166/2004 год по описа на ОСС Варна за извършено тежко умишлено престъпление по чл 116 ал. 1, т.6, пр.1 и 9 вр. чл. 20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК и като подсъдим по НОХД № 726/006 на ВОС, НОХД № 1918/2007 на ВОС и ВНОХД № 454/2007 год на ВАпС, НОХД № 1087/2007 на ВОС, ВНОХД № 90/2009 на ВАпС и КНД № 539/2009 год на ВКС на РБ, ВНОХД № 163/2010 на БАпС и КНД № 1961/2011 год на ВКС на РБ и ВНОХД № 26/2017 год на БАпС и КНД № 1853/2012 год на ВКС на РБ, приключило с решение № 540/23.01.2012 год, с което подсъдимият е бил оправдан, както и предвид неправомерното му задържане под стража за периода от 20.11.2004 год до 04.04.2006 год.  По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната част и вместо него – постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Поддържат се доводи за несъобразяване на обезщетението с принципа за справедливост, като се изтъква, че през периода на задържането и воденето на наказателното производство, ищецът е търпял ограничителни мерки във връзка с други наказателни производства, по които е бил признат за виновен и осъден.

В постъпилия отговор от Я.И.Б. чрез процесуалния му представител адв. Ю.Г. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Като аргумент срещу твърденията на въззивника се сочи, че ищецът след изтърпяване на присъдата по другото наказателно дело е останал в условията на затвора за период от 20.11.2004 до 04.04.2006 год във връзка с обвинението, по което е оправдан.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат от повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан.

Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно длъжностно лице. Легитимирана да отговаря за вредите в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда, е прокуратурата.

С влизането в сила на оправдателната присъда е осъществена първата предпоставка за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на ищеца от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. В случаите, когато в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда срещу лицето е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, неимуществените вреди, претърпени от него във връзка с изтърпяване на мярката, се поглъщат от вредите, настъпили в резултат от незаконното обвинение. В този смисъл е т.13 от тълкувателно решение № 3/2004 год. на ВКС на РБ.

Претендираните вреди трябва да бъдат посочени и конкретизирани още в исковата молба чрез твърденията на ищеца. Негова е и тежестта да докаже настъпването на юридическите факти, от които произтича правото му на обезщетение.

По силата на препращащата норма на §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, приложима е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. То трябва да се определи от съда по справедливост, след съобразяване на всички относими по делото факти – продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, ограниченията на социалните му контакти, съпроводени със семейни и социални проблеми. 

В конкретния случай е безспорно, че ищецът е претърпял вреди с неимуществен характер, намиращи се в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, което впоследствие е било признато за незаконно. Наказателното производство, включително в съдебната му фаза, преминало през трикратна касационна проверка, е продължило общо 8 години, 2 месеца и 3 дни. В рамките на този дълъг период ищецът е изтърпявал наказания по влезли в сила присъди по други дела, както следва: по НОХД № 4638/2001 на ВРС – 3 години лишаване от свобода с начало на наказанието 04.04.2006 год, по НОХД № 538:2004 год на РС Провадия – 1 година лишаване от свобода и по НОХД № 2826/2005 год на ВРС – 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. В същото време е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с воденото наказателно производство за престъпление по чл. 116 от НК, за период от 20.11.2004 год до 28.12.2006 год, когато с определение по ВНЧД № 456/2006 год на Апелативен съд Варна тя е била заменена с парична гаранция в размер на 2000 лв.

Предишните осъждания на ищеца безспорно следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, защото неблагоприятните преживявания, които обичайно се свързват с предприемането на  мерките за процесуална принуда, при него не са с този интензитет, както при човек, който за първи път попада под ударите на правосъдието. В същото време обвинението, по което в крайна сметка е бил оправдан, е за едно от най-тежките престъпления, предвидени в НК, докато предходните присъди са били за по-леки престъпления. Това обстоятелство е обусловило у ищеца оправдано безпокойство от евентуалното наказание, което го грози в случай, че бъде осъден. Обстоятелството, че на два пъти оправдателните присъди са били отменяни от ВКС на РБ и делото е било връщано за ново разглеждане, е засилило това чувство и е довело до изпадане на ищеца в отчаяние до степен на два пъти да посегне на живота си. Психическото му състояние и към настоящия момент е повлияно от негативните преживявания, свързани с незаконно поддържаното обвинение, както се установява от заключението на съдено-психиатричната експертиза.

Комплексната преценка на всички релевантни факти дава основание да се направи извод за основателност и доказаност на иска в присъдения размер от 20 000 лв. При определянето му първоинстанционният съд не се е отклонил от принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и е основал изводите си върху обстоен и аргументиран анализ на всички събрани доказателства по делото.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 1430 лв съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането им. Този размер не е оспорен от насрещната страна.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2222/20.12.2018 год по гр.д. № 208/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Я.И.Б. ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 1430 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)