ОПРЕДЕЛЕНИЕ 209

гр. Варна, 04.04.2014г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                             ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 164/14г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на Р.Я.П. от гр. Разград, понастоящем в Затвора Белене срещу определение128/11.02.2014г., постановено по гр. д. 46/2014г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Счита се, че определението е неправилно и необосновано. Оспорва се, че фактите, на които се основава предявения иск по гр.д. № 46/14г. на РОС са идентични с фактите по гр.д. № 73/13г. на РОС. Сочи се, че в настоящия случай претенцията е основана на твърдението за бездействие на ответника по повод исканията на ищеца за разпит на Димитър Д. Митев и Пламен А. Борисов във връзка с доказателства и свидетели, уличаващи ги в тежко престъпление, които искания са оформени в молби изх. № 3855/28.06.13г., изх. № 5341/27.08.13г. и изх. № 6165/08.10.13г. по описа на затвора. Претенцията по предходното гр.д. № 73/12г. е била за бездействие на ответника да разпита свидетеля Стефан И. Иванов и разследване на представеното от този свидетел веществено доказателство, на което е извършена експертиза. Освен това периодът по предходното дело е  обхващал 02.09.09г. до 07.12.12г., а по настоящото дело периодът е от 28.06.13г. до решението на съда. Новите обстоятелства са подадените по-горе три молби, по които ответникът бездейства.

Предвид обстоятелството, че производството е прекратено преди изпращането на препис от исковата молба на ответника, частната жалба не е изпращана на последния за отговор.

            Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 46/14г. на РОС с-в е било образувано въз основа на искова молба от 06.02.2014г., подадена от Р.Я.П. от гр. Разград и с адрес *** против Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 30000лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нерви, безпокойство, несигурност, психическо разстройство и психически дискомфорт, причинени от бездействието на служители на ответника чрез отказ за осъществяване на пълно, обстойно, безпристрастно и обективно разследване на всички факти и обстоятелства по НОХД № 439/06г. на РОС. Наведените твърдения са, че по посоченото дело ищецът е бил осъден несправедливо от РОС, чиято присъда е била потвърдена с решение № 828/14.01.08г. на ВКС и му е наложено наказание „доживотен затвор”. Присъдата обаче е била основана единствено на неистинските и клеветнически твърдения на други двама подсъдими – Димитър Д. Митев и Пламен А. Борисов. След влизане в сила на присъдата са възникнали нови факти и обстоятелства (на 02.09.09г. е била извършена експертиза на веществено доказателство, което е относимо към Пламен А. Борисов, а от м. 10.10г. ВКС е върнал делото за ново разследване на прокуратурата) и въпреки сезирането на прокуратурата от ищеца с молби изх. № 3855/28.06.13г., изх. № 5341/27.08.13г. и изх. № 6165/08.10.13г. по описа на затвора, за разпит на Димитър Д. Митев и Пламен А. Борисов  и във връзка с експертизата, последната бездейства.

Видно от материалите по приложеното гр.д. № 73/12г. на РОС, че същото е приключило с влязло в сила на 14.01.13г. решение № 213/07.12.12г. по в.гр.д. № 540/12г. на АпС-Варна, с което е потвърдено решение № 32/25.07.12г., постановено по гр.д. № 73/12г. на РОС. С последното е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от Р.Я.П. от гр.Разград, понастоящем в Затвора гр.Белене, против Прокуратурата на Р.България за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, търпени за периода от 02.09.09г. до 07.12.12г., изразяващи се в стрес,психическо разстройство и продължителен тежък дискомфорт, дължащи се на бездействието на ответника, в лицето на окръжния прокурор в РОП за установяване на обективната истина във връзка с воденото срещу него НОХД №439/2006 год. по описа на РОС, предвид наличието на нови доказателства за лъжесвидетелстване от страна на лицето Димитър Митев и непредприемане на действия  за възобновяване на наказателното производство по горното НОХД дело.  В исковата си молба ищецът се е позовал отново на заключението на веществено доказателство от 02.09.09г. и декларация от Стефан И. Иванов, което според него е следвало да послужи на прокуратурата за възобновяване на делото и пълно и обективно разследване на нововъзникналите факти и обстоятелства. Освен това е твърдял и наличието на самопризнание на подсъдимия Димитър Д. Митев за даване на неверни обяснения и показания. Посочено е, че бездействието на прокуратурата се изразява в неприлагането на чл. 422, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. За да формира крайния си извод за неоснователност на така предявения иск решаващият съд е взел предвид, че прокуратурата се е произнесла с постановления, с които е отказано, както образуването на дела от ОХ против посочените две лица Димитър Д. Митев и Пламен А. Борисов  за набеждаване в престъпление, така и за възобновяване на производството по НОХД № 439/06г. на РОС /при посочени от осъдения няколко обстоятелства – показанията на В. Арабаджиев и Ж. Спасов, както и нотариално заверена декларация от Стефан Иванов, че Р.П. не е автор на престъплението; другите двама подсъдими Димитър Д. Митев и Пламен А. Борисов са лъжесвидетелствали по делото/.

            Или, предявеният от ищеца иск по гр.д. № 46/14г. на РОС е идентичен с иска, по който е налице формирана сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 73/12г. на РОС – претендира се обезщетение на неимуществени вреди от бездействието на служители на Прокуратурата на РБ да възобновят производството по НОХД № 439/06г. на РОС при посочени идентични доказателства и обстоятелства – лъжесвидетелстване на останалите двама подсъдими Димитър Д. Митев и Пламен А. Борисов и наличието на експертиза по веществено доказателство /това, че същите твърдения са релевирани с трите молби от ищеца до ОП-Разград и през 2013г., не променя извода за идентичност на твърденията/. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че се претендира различна по размер сума като обезщетение, както и че се сочи нов период на търпене на вредите. Разрешеният с влязлото в сила решение спор е непререшаем и на осн. чл. 299, ал. 2 от ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване.

            Обжалваното определение е законосъобразно и подадената против същото частна жалба следва да се остави без уважение.

С оглед цената на предявения иск, настоящото определение подлежи на обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Я.П. от гр. Разград, понастоящем в Затвора Белене срещу определение128/11.02.2014г., постановено по гр. д. 46/2014г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: