ОПРЕДЕЛЕНИЕ 227

гр. Варна,31 03.2016г.

 

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело № 164/16г., намира следното:

Производството по делото е образувано по следните жалби и против следните съдебни актове, постановени по гр.д. № 1249/14г. на ВОС, както следва:

1.Въззивна жалба на „Пътища и мостове”ЕООД гр. Варна чрез адв. Д.Д. срещу решение № 1657/12.10.15г., постановено по посоченото дело, в частите, с които дружеството и Община Варна са осъдени да премахнат насипани земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КК и КР на гр.варна, район „Приморски”, кв.Виница, ул.”Св.Св.Константин и Елена” № 41 с площ от 5451 кв.м., като изравнят терена  в съответствие със състоянието му преди 2009г. на нивото на уличната регулация по иск на С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П. Л. П., М. П.Г. и Е. П.Г. на основание чл.109 ЗС, както и сумата от 21139,78лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, като постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че земните маси и строителните отпадъци са депонирани в имот, който е съседен на имота на ищците. Претендира се отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго по същество, с което предявения иск с правно основание чл.109 ЗС се отхвърли като неоснователен, като се присъдят разноските по делото.

Въззиваемите С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П. Л. П., М. П.Г. и Е. П.Г., чрез пълномощник адв. Д. са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Излага се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че предявения иск е основателен и доказан, поради което решението на ВОС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

2. Въззивна жалба от „Рутекс”ООД, гр.С. срещу решение №1657/09.10.2015г., постановено по посоченото дело, в частта му, с което дружеството е осъдено заедно с Община Варна и  „Пътища и мостове”ЕООД да премахне насипани земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КК и Кр на гр.варна, район „Приморски”, кв.Виница, ул.”Св.Св.Константин и Елена” № 41, като изравни терена  в съответствие със състоянието му преди 2009г. на нивото на уличната регулация на основание чл.109 ЗС и солидарно да заплати на ищците сумата от 21139,78лв., представляващи разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК. Излага, че в тази част постановеното решение е недопустимо, тъй като ищците не са предявили иск с правно основание чл.109 ЗС срещу „Рутекс”ООД.  В условие на евентуалност навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, в частта, с която иска с правно основание чл.109 ЗС е уважен. Моли решението в обжалваната част да се обезсили като недопустимо, евентуално да се отмени като неправилно. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите са депозирали отговор, в който изразяват становище за недопустимост на въззивната жалба, тъй като за „Рутекс”ООД  не  е налице правен интерес от обжалване, предвид постановеното по делото решение № 1892/18.11.2015г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1657/09.10.2015г, и допълване на същото в частта за разноските.

3. частна жалба от „Рутекс”ООД, гр.С. срещу решение №1892/18.11.2015г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и  допълване на решение № 1657/09.10.2015г в частта за разноските. Излага се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.  Излага се, че до даване ход на делото по същество, ищците не са направили възражение за прекомерност на претендираните разноски, поради което е недопустимо това право да бъде упражнено след постановяване на решението по делото, във връзка с подадена молбата с изменение на решението в частта за разноските. Неправилен и необоснован е извода на съда, че направените разноски за СТЕ не следва да се присъждат, доколкото поставените въпроси към експертизата касаят иска по чл.109 ЗС, а не предявените срещу „Рутекс”ООД искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД. Не е отчетено и обстоятелството, че ангажираното с процесуално представителство адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС. Претендира се отмяна на решението, в частта с която е отхвърлено искането на „Рутекс”ООД за присъждане на разноски за разликата над 2487,50лв. до претендираните 8 462лв. и се постанови друго, с което разноските се присъдят в претендирания размер.

Въззиваемите С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П. Л. П., М. П.Г. и Е. П.Г. са депозирали насрещна жалба срещу решение №1892/18.11.2015г., в частта относно допълване в частта за разноските на първоначално постановеното по делото решение, в която се навеждат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението. Молят решението, в обжалваната част да се обезсили като недопустимо, евентуално да се отмени като неправилно и се отхвърли като неоснователно искането на „Рутекс”ООД за допълване на решението в частта за разноските.

„Рутекс” ООД  е оспорило насрещната жалба, като неоснователна.

За да се произнесе ВАпС съобрази следното:

След запознаване с преписката по дело № 1249/2014г. по описа на ВОС, настоящият съдебен състав констатира, че  обжалваното решение №1892/18.11.2015г  на ВОС е постановено по реда на чл.248 ГПК. Съдът се  е произнесъл по подадена молба от „Рутекс”ООД за допълване на постановеното по делото решение, с произнасяне за разноските. Молителят е отправил искане за присъждане на разноски в общ размер на 8462лв., представляващи адвокатско възнаграждение и разноски за депозит за СТЕ. В решението, с което е допълнено решение №1657/09.10.2015г. са изложени мотиви и съображения за основателност на молбата и наличие на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, както и за недължимост на разноските за СТЕ.  В диспозитива на решението липсва произнасяне за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК за разликата от присъдения до претендирания размер на разноските.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е налице очевидна фактическа грешка в решение № 1892/18.11.2015г.  с което съдът се е произнесъл по молбата на „Рутекс”ООД за присъждане на разноски, поради което производството пред ВАпС следва да се прекрати, а делото да се върне на ВОС за отстраняване на очевидната фактическа грешка.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.№164/2016г. на ВАпС, образувано по въззивни жалби, подадени от „Пътища и мостове”ЕООД гр. Варна чрез адв. Д.Д. и от „Рутекс”ООД, срещу решение № 1657/12.10.15г., постановено по гр.д. № 1249/2014г. на ВОС и частната жалба, подадена от „Рутекс”ООД, гр.С. срещу решение №1892/18.11.2015г., постановено по същото дело, с което съдът е допълнил решение №1657/12.10.15г., в частта за разноските на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.248 ГПК.

Изпраща гр.д. № 21249/14г на ВОС, за отстраняване на допуснатата  в решение №1892/18.11.2015г. очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, като се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските за разликата над присъдените с решение  №1892/18.11.2015г. разноски до размера на претедираните 8462лв.

След произнасянето на ВОС, делото да се изпрати на ВАпС за произнасяне по депозираните  въззивни и частни жалби.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: