ОПРЕДЕЛЕНИЕ

274

_09_.05.2017 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _09_.05. през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д. № 164 по описа за 2017 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от И.А.Т. и Е.П.Т., срещу решение № 163/10.02.2017 год. на ОС Варна по в.гр.д. 106/2017 год., с което: се ПРЕКРАТЯВА производството по жалба вх. № 13244/19.07.2016г. на ЧСИ, идентична по съдържание с жалба вх. № 20460/19.07.2016г на ВОС от  Е.П.Т. в частта, относно разноските определени от ЧСИ З.Д. по изп.д. № 20158080401721 в ПДИ № 17674/28.06.2016г. и в частта относно обжалваните, както от И.А.Т., така и от Е.П.Т. действия на ЧСИ по налагане на възбрана и насрочване на опис по изп.д. № ....., по твърденията на жалбоподателите, че предприетото изпълнително действие не е съобразено с размера на подлежащото на изпълнение парично задължение в общ размер на 300лв. или по 150лв. за двамата длъжници, при положение, че са наложени множество обезпечителни мерки и са предприети редица изпълнителни действия-запори на МПС, банкови сметки, дружествени дялове и трудово възнаграждение, водещи до прекомерност и свръхобезпеченост, като недопустими; ОТМЕНЯ се  по частна жалба вх. № 20516/03.11.2016г. от И.А.Т. и от Е.П.Т. отказа на ЧСИ З.Д. от 18.10.2016г. по изп.д. № 20158080401721 да намали размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя А.В.Ц., като прекомерно, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, като вместо това се ПОСТАНОВЯВА НАМАЛЯВАНЕ на размера на адвокатското възнаграждение, заплатено по изп.д. № .... на ЧСИ З.Д. от взискателя А.В.Ц. от общо 500.00лв. на 200.00лв. за двамата длъжници И.А.Т. и Е.П.Т.  или за разликата над 100.00лв. до определените му от ЧСИ в ПДИ № 17674/28.06.2016. от 250.00лв. за И.А.Т. и за разликата над 100.00лв. до определените от ЧСИ в ПДИ 10693/18.04.2016г. 250.00лв. за Е.П.Т..; ОТМЕНЯ се на осн. чл. 435, ал. 2 от ГПК по жалба вх. №  13244/19.07.2016г. на ЧСИ, идентична по съдържание с жалба вх. № 20460/19.07.2016г на ВОС  от И.А.Т. посочения в постановление за разноски по изп.д. № 20158080401721 на ЧСИ З.Димитров, обективирано в ПДИ № 17674/28.06.2016г. размер на разноските, в частта на определеното адвокатско възнаграждение, като го намалява от 250.00лв. на 100.00лв., и в частта на дължимите по ТЗЧСИ такси, като се намаляват от 451.57лв. на 313.83лв. ; ПОТВЪРЖДАВА се постановлението за разноски по изп.д. № 20158080401721 на ЧСИ З.Д. обективирано в ПДИ № 17674/28.06.2016г., в частта на определеното адвокатското възнаграждение в размер на 100.00лв. и в частта на дължимите по ТЗЧСИ такси в размер на 313.83лв.; ОТМЕНЯ се на осн. чл. 435, ал. 2 от ГПК по жалба вх. №  9012/25.05.2016г. на ЧСИ, от Е.П.Т. посочения в постановление за разноски по изп.д. № 20158080401721 на ЧСИ З.Д., обективирано в ПДИ № 10693/18.04.2016г. размер на разноските, в частта на определеното адвокатското възнаграждение като го намалява от 250.00лв. на 100.00лв., и в частта на дължимите по ТЗЧСИ такси, като ги намалява от 281.66лв. на 252.70лв.; ПОТВЪРЖДАВА се  постановлението за разноски по изп.д. № 20158080401721 на ЧСИ З.Д. обективирано в ПДИ № 10693/18.04.2016г  в частта на определеното адвокатското възнаграждение в размер на 100.00лв. и в частта на дължимите по ТЗЧСИ такси в размер на 252.70лв., присъждат се разноски; като жалбата касае само частта му, с която частично се прекратява производството по делото.

Твърди се, че жалбата е допустима в прекратената част, тъй като се обжалва постановлението за разноските, свързани с изпълнителните действия, а не налагане на запори и възбрани, както е прието в решението. Иска се отмяна на решението в прекратителната част. Заявено е искане за разноски и за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна –  А.В.Ц., в който жалбата се оспорва като недопустима, евентуално НЕОСНОВАТЕЛНА. Излагат се доводи в подкрепа на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски в размер на 200 лв.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по жалба на

Образувано е по жалба вх. № 20460/19.07.2016г. от И.А.Т. и Е.П.Т., чрез адв. Ал. Т., в качеството им на длъжници по изп.д. № 20158080401721 на ЧСИ З. Д., против действия на ЧСИ, изразяващи се както в издадено постановление за разноските, обективирано в ПДИ с изх. № 17674/28.06.2016г., по твърденията им, че актът на ЧСИ не съответства на изискванията на чл. 79 от ЗЧСИ и фактически определеният от ЧСИ размер на държавните такси е в двоен размер, така и в насочването на изпълнението върху недвижим имот, изразяващо се в налагане на възбрана и насрочване на опис, по твърденията на жалбоподателите, че предприетото изпълнително действие не е съобразено с размера на подлежащото на изпълнение парично задължение в общ размер на 300лв. или по 150лв. за двамата длъжници, при положение, че са наложени множество обезпечителни мерки и са предприети редица изпълнителни действия-запори на МПС, банкови сметки, дружествени дялове и трудово възнаграждение, водещи до прекомерност и свръхобезпеченост. На следващо място е било наведено твърдение, че е подадено искане за отмяна на определение № 13158/07.12.2015г. по адм.д. № 12792/2015г. на ВАС. Изп.д. № 20158080401721 по описа на ЧСИ З.Д. е образувано по издадения изпълнителен лист № 634/17.12.2015г., с който са осъдени да заплатят на А.Ц. разноски по адм.д. № 12792/2015г. на ВАС в размер на 300.00лв. Жалбоподателите са посочили, че не смятат вземането по издадения изпълнителен лист за съществуващо до потвърждаването му от ВАС, след разглеждане на частната жалба срещу определение № 13158/07.12.2015г. по адм.д. № 12792/2015г. на ВАС. Всички начислени от ЧСИ разноски по изпълнението били недължими, а и изп.д. следвало да бъде прекратено. На следващо място и независимо от гореизложеното жалбоподателите са направили  възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Посочили са, че е следвало да бъде намалено до размера на 150.00лв., определен по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. според минималната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Неправомерно било присъединено за събиране и „публично държавно вземане“ от 47.16лв., в тежест на И.А.Т., каквото не съществува. Поискали са да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановлението за разноските, обективирано в ПДИ № 17674/28.06.2016г., връчена по изп.д. № 20158080401721 на ЧСИ З.Д., евентуално да бъде изменено, като бъдат възложени за събиране само реално извършените разноски и такси за едно изп.д. и адвокатско възнаграждение до 150лв. Помолили са още, да бъде отменено насоченото изпълнение върху имуществото на длъжниците, изразяващо се в налагане на запор на МПС, налагане на възбрана и насрочване на опис за 28.07.2016г. от 14.00ч., с оглед това, че изпълнителното действие водело до прекомерност и свръхобезпеченост в образуваното производство. Претендирали са присъждане на разноски.

Съставът на ВОС по образуваното въз основа на жалба вх. № 20460/19.07.2016г. в.гр.д. № 1399/2016г. е прекратил производството и е върнал делото на ЧСИ да изиска уточнения от Е.Т. какъв е правния й интерес да обжалва разноските, посочени в ПДИ с изх. № 17674/28.06.2016г., адресирана до И.А.Т. и други нередовности.

След направени уточнения от страните, съставът на ВОС, с оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на жалбата и уточняващата молба вх. № 14650/04.08.2016г., е приел следният предмет на жалбите: обжалват се определените от ЧСИ и обективирани в ПДИ изх. № 10693/18.04.2016г. разноски по изпълнението.; считайки, че вземането по изп.лист № 634/17.12.2015г., изд. от ВАдм, по което е образувано изп.д. № 20158080401721 на ЧСИ З. Д., не съществува, доколкото е образувано адм. № 5199/2016г. на ВАС, по искането й за отмяна на определение № 13158/07.12.2015г. до потвърждаването му, е направено оспорване на всички претендирани такси и разноски по изп.д., посочени в ПДИ № 10693/18.04.2016г. по основание и размер.; по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност, с искане да бъде намалено на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК до минималния според Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; изложени са съображения, че е неясно на какво основание и по какъв начин са изчислени претендираните такси и разноски, позовавайки се на разпоредбата на „чл. 79 ,ал. 2 от ЗЧСИ; иска се да бъде вдигнат незабавно запора върху личното МПС на г-жа Т. и недвижим имот, позовавайки се на свръхобезпеченост на вземането от 300.00лв., чрез извършените действия по налагане на запори и възбрана, посочени в ПДИ.

С уточняващата молба от И. и Е. Т., чрез адв. Ал. Т. вх. № 14650/04.08.2016г., страните са направили ред уточнения, които са взети предвид от състава при доклада на жалба № 9012/25.05.2016г. и  са изложени съображения относно допустимостта на жалбата от Е.Т. вх. № 20460/19.07.2016г., идентична по съдържание с жалба вх. № 13244/19.07.2016г.

Срещу двете жалби са постъпили писмени отговори вх. № 1273/1.07.2016г. и писмен отговор вх. № 14797/09.08.2016г. от А.Ц., в които се изразява становище за допустимост на жалбите единствено в частта за редуциране на адвокатското възнаграждение. По останалите оплаквания заявява, че не може да вземе становище, доколкото  не попадат в обхвата на чл. 435 от ГПК. Намира жалбите за неоснователни в допустимата част, включително и в частта на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

ЧСИ е представил пред ОС писмени мотиви по жалбите.

Производството по изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден на 17.11.2015г. изпълнителен лист по пределение № 3318/07.10.2015г. по адм.д. № 2445/2015г. на АдмС-Варна и определение № 131258/07.12.2015г. по адм.д. № 12792/2015г. на ВАС, с който жалбоподателите И. и Е. Тодорови са осъдени да заплатят на А.Ц. разноски  по адм.д. № 12792/2015г. на ВАС.

Видно от представеното копие от изп.д., на 18.04.2016г. е връчена ПДИ № 10693/18.04.2016г. до Е.Т., видно от която й е указано задължение за плащане на 150.00лв присъдени разноски, 250.00лв. разноски по изпълнителното дело, 281.66лв. такси по тарифата към ЗЧСИ и 138.58лв. присъдени въз основа на удостоверение № 220371601549183/01.04.2016г. на ТД на НАП публични държавни вземания към 02.05.2016г. До И.А.Т. е пратена ПДИ № 17674/28.06.2016г. видно от която й е указано задължение за плащане на 150.00лв присъдени разноски, 250.00лв. разноски по изпълнителното дело, 451.57лв. такси по тарифата към ЗЧСИ и 47.16лв. публични държавни вземания, дължими към 12.07.2016г.

От удостоверение № 220201600242482/10.08.2016г. на НАП-ТД-София се установява, че Е.Т. няма задължения. Аналогично с удостоверение № 030201600350830/21.11.2016г., изд. от НАП-ТД-Варна е видно, че и И.А.Т. също няма задължения.

Според договор за правна защита и съдействие от 21.12.2015г. между А.Ц. и адв. Н.И. е договорено възнаграждение от 500.00лв., който договор съдържа в себе си разписка за това, че сумата е платена.

При тази фактическа обстановка подадените от страните жалби са били допустими само в частта им, касеща разноските по делото, определени от ЧСИ и то доколкото касят всяка от страните в получените от тях ПДИ.

Жалба вх. № 220460/19.07.2016г. на ВОС, идентична с жалба вх. № 132244/19.07.2016г. на ЧСИ З.Д.касае задължения на И.Т., поради което и жалба срещу нея от Е.Т. е лишена от процесуална легитимация.

По отношение на жалба вх. № 220460/19.07.2016г. на ВОС, идентична с жалба вх. № 132244/19.07.2016г. на ЧСИ З.Д. , същата съдържа оплаквания срещу действия на ЧСИ по налагане на възбрана и насрочване на опис, по твърденията на жалбоподателите, че предприетото изпълнително действие не е съобразено с размера на подлежащото на изпълнение парично задължение в общ размер на 300лв. или по 150лв. за двамата длъжници, при положение, че са наложени множество обезпечителни мерки и са предприети редица изпълнителни действия-запори на МПС, банкови сметки, дружествени дялове и трудово възнаграждение, водещи до прекомерност и свръхобезпеченост. Тези действия на ЧСИ не са сред подлежащите на обжалване от длъжника действия, изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3, чл. 462, чл. 502 и чл. 512 от ГПК. В случая не е налице твърдение за никоя от посочените хипотези.

В останалата си част жалби № 9012/25.05.2016г. и № 13244/19.07.2016г., идентична с жалба вх. № 20460/19.07.2016г., всички те касаещи обжалване действията на ЧСИ по определяне на разноските, дължими от Е.Т., съответно И.Т. по съответно връчените на всеки един от тях ПДИ, както и частна жалба вх. № 20516/03.11.2016г. с която се обжалва отказа на ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, като прекомерно, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК са разгледани и по тях е налице влязло в сила решение. Несъстоятелни са твърденията, че жалбите в прекратената част касаят искания по разноските, които ги правят допустими. Напротив – допустимите части от жалбите са разгледани.

Предвид съвдападането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да бъде потвърден в прекратителната му част.

Съобразно направеното искане от г-жа Ц. въззивниците следва да й заплатят разноски в размер на 200 лв. Няма основание да се редуцира претендирания адвокатски хонорар, тъй като е в минимален размер.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 163/10.02.2017 год. на ОС Варна по в.гр.д. 106/2017 год., в частта му, имаща характер на определение, с която се ПРЕКРАТЯВА производството по жалба вх. № 13244/19.07.2016г. на ЧСИ, идентична по съдържание с жалба вх. № 20460/19.07.2016г на ВОС от  Е.П.Т. в частта, относно разноските определени от ЧСИ З.Д. по изп.д. № ..... в ПДИ № 17674/28.06.2016г. и в частта относно обжалваните, както от И.А.Т., така и от Е.П.Т. действия на ЧСИ по налагане на възбрана и насрочване на опис по изп.д. № 20158080401721, по твърденията на жалбоподателите, че предприетото изпълнително действие не е съобразено с размера на подлежащото на изпълнение парично задължение в общ размер на 300лв. или по 150лв. за двамата длъжници, при положение, че са наложени множество обезпечителни мерки и са предприети редица изпълнителни действия-запори на МПС, банкови сметки, дружествени дялове и трудово възнаграждение, водещи до прекомерност и свръхобезпеченост, като недопустими.

ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН **********, и Е.П.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.В.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар за защита пред ВАпС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: